ОК, просто забелязах че не е на нашата кирилица а на македонската (сръбската)
Значи около първият век след нашествието... От документа, а и от други източници може да се твърди че може би исляма идва в този регион след този период - 15 век.
Патриарх Евтимий или Теодосий Търновски извършва правописна и езикова реформа засягаща целия тогавашен "славянски" православен свят
Инфо
"Правописна и езиковата реформа на Евтимий Търновски е реорганизация на българския книжовен език, извършена от последния търновски патриарх през втората половина на 14 век. Тя е приложена първо от дейците на Търновската книжовна школа, а в последствие намира отражение в писмената култура на Влахия, Молдова, Сърбия и руските княжества.
За мотивите на Евтимий Търновски да се заеме с реформа на писмения български език сведения могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите" на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи, правени често от не достатъчно подготвени хора. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси. Сведението се потвърждава от известието, че търновските книжовници се заемат първо с поправката на основните за християнството книги - четирите евангелия, „Стария завет", „Апостола".
За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които предпочитат свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те налагат е изкуствен и отдалечен от народния говор. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви. Дмитрий Лихачов определя характера й като консервативен. Не се подлага на съмнение, обаче, мащабността на начинанието, превърнало се в „официална книжовна политика, осигурена с поддръжката на царя". Правилата, изработени от Евтимий, се прилагат както при превод, така - и при създаването на оригинални произведения.
Предполага се, че Евтимий се заема с развитие и довеждане до край на делото, започнато от монасите старец Йосиф, старец Йоан и Захей Философ по „изправяне на светите книги". С дейността на Йоан той има възможност да се запознае по времето на пребиваването си в Атон. Самата реформа е проведена след завръщането му в България и възкачването му на патриаршеския престол.
Граматичното и правописно ръководство създадено от Евтимий Търновски не е запазено. За характера на реформата се съди по неговите произведения и тези на неговите последователи. Много от тях са достигнали до наше време в по-късни преписи, в които не е запазен оригиналния език на авторите. Това прави оценките за фонетиката на реформираната писменост рисковани и спорни. Не е сигурно как точно са четени буквите ѫ, ѧ и ѣ, но се знае, че не са означавали носови гласни, както в старобългарския период. Езикът на Евтимий запазва своя синтетичен строеж характерен за старобългарския.
По отношение на синтаксиса, езикът на търновските книжовници се отдалечава от старобългарския и се сближава с гръцкия, както при преводната литература, така и в оригиналните съчинения. Той е свързан стилистично с новия литературен стил „плетение словес" (усложнен, емоционално-експресивен, "небесногласен" стил). Словоредът на писателите от Търновската книжовна школа е умишлено усложнен. В езика им именителен падеж е падежът на подлога и на първото сказуемно определение. Характерна особеност е употребата на родително-винителни местоименни форми в множествено число.
Лексиката на Евтимиевия език се отличава с богатство. Това се дължи на факта, че в него се използват синоними, заети както от езика на Преславската, така - и от този на Охридската книжовна школа. Голяма част от тях са употребявани с цел да се избягват повторенията и да се разнообрази речта. Например, синонимният ред благочестиво/целомъдрено има 12 синонима. Друга особеност е наличието на голям брой сложно съставени думи - богоугоден, благопотребен, велелепен, живоносен, равноименен и т.н. С редки изключения на трикоренни (богоблагодатен, многоблагоухателен), те са двукоренни. Най-честа е употребата на думи , чийто първи компонент са благо-, бого-, все-, пре- свързани с религиозната и философска лексика.
Счита се, че Евтимий умишлено отбягва ярко народни лексикални форми.
Евтимий е "прочистил" достъпната му литература от преводни грешки или своеволни, неканонични добавки. Нещо, което e бил длъжен да направи и за което се грижат периодично всички религиозни институции, независимо - къде. "Чистотата" на религиозните книги е нещо, което никоя доктрина не може да си позволи да пренебрегне, защото резултатът би наплодил хиляди ереси, учения или деноминации. По времето, когато Евтимий се е заел с тази дейност, такива вече е имало повсеместно разпространени, включително - в самия престолен град и сред върхушката на обществото, т.е. мерките, които е предприел патриархът, са били вече сериозно закъснели. Ако той е бил първият, заел се със съгласуването на религиозната литература с първо извора след превеждането им през IX век, толкова по-зле, ситуацията сигурно не е търпяла отлагане. Да не забравяме, че гонението и изгарянето на книги, обявени за ерес, е практика в Средновековието."
Но не всичко което е направил Евтимий и търновската книжовна школа е известно,от друга страна и времето за налагане на тези реформите не достига ,и приложението им своевременно не е на всякъде в България.
Основното в случая,е че дори да не се признава- българската книжовна школа е влияела върху целия "славянски" православен свят и както казва един руски професор-кирилицата е българската азбука,както всички останали азбуки носят имената на създалият ги народ-гръцка,латинска,еврейска ,арабска и т.н.
