През месец април 1973 година мисля на 14 април е издадена заповед никой да Не напуска селото,деня е сряда.Блокирани са пътищата от всички страни.От към с.Годешево има гранични войски,откъм с.Слащен също, на изхода за местноста" Погорник" има граничари от заставата! Започва се към 10 сутринта,има заповед никой да не излиза и да си стои в къщите.Тогава местните"патриоти"- от рода Сандалови,Цингареви,.....водят войниците по къщите заедно с кучета немски овчарки.Води ги местния директор на училището Минчо Минчев и Сандала/ един местен който след демокрацията се изпокри да не казвам в кое село? Конкретно у дома си спомням стояхме в горната стая деца и стари хора,а мъжете и роднини се бяха скрили в мазата/ дето се слага тютюна през зимата да омекне.Всичко беше заключено във всека къща и чакаха,за един ден смениха насилствено имената на селото,имаше жертви,например аго Мустаф Арифов се криеше 3 месеца извън селото ,и накрая през жътва го намериха да му сменят името, както и Джемал Каларев заради името беше в Белене,по късни сем.Калареви аго Сюлеман Каларев се изсели в с.Климент- Шуменско,бяха изселени хора,например моя дайчо Неджими на досото беше вкаран в затвора в Бойчиновци нарочно,година по късно убиха брат му/ мой даичо мехмед Бозаджиев/ Медето/ дето го грабнаха от площада посред нощ войниците, убиха го в банята на заставата с ритници и го хвърлиха умрял на граничната мрежа,уж е бягал ,това беше за да отмъстят за многото хора прекосили границата да се спасят след насилствената смяна на имената!!! Има много хора тук в САЩ спасили се от това,конкретно за с.Туховище по онова време за имената -едни от основите на Емигрантите тук са от Туховище,помогнали на стотици хора- Исмет каларев е първия/рахметлия/,после Мехмет Касапов-Касас, Хасан Летиф,Алиосман Билюкбашиев-Ибрахим Кючюков, както и други Зимера/ Мехмед Змияров,Джеит,Барзев...са еденици оцелели от тогавашния режим!