Извинете че сменям темата. Но мисълта ми е че съм в София и искам да попитам в коя зала се намират останките от некрополът в Туховища в националният изторически музеи.
Мисля че е зала 10 н0 не съм сссигорен. А не знам дали позволяват да се внасят фотоапрати в музея, надявам се да става.
В сайта на НИМ за зала 10 пише:
Зала 10: Монетна колекция
Многочислените съкровища и единични екземпляри от антични и средновековни монети, представени в експозицията на НИМ, характеризират България като истинска монетна съкровищница. Експонираният нумизматичен материал дава възможност да се илюстрират някои от основните белези, характерни за обществено – политическите формации съществували в миналото на територията на днешните български земи: равнището на стоково-паричните отношения; степента на развитие на вътрешно- и външнотърговските връзки; видът на господстващите политически институции и не на последно място – характерните черти на изобразителното изкуство през съответната епоха.
Преди появата на монетите, като основно разменно средство в тракийските земи (VІ – V в. пр. Хр.) в търговията, са били използвани различни метални форми на пари, които са имали най-разнообразен вид. Това са т. н. “домонетни форми на пари”. Древна Тракия е подържала търговски връзки с редица други райони на античния свят. Ярко свидетелство за това са многобройните находки на единични екземпляри и цели съкровища от монети на редица чужди градове и владетели от VІ – І в. пр. Хр. За задоволяване нуждите на пазара от разменни средства траките са изготвяли и имитации на най-популярните чуждестранни монети, циркулирали в Тракия през античността. Те се отличават със силната стилизация на изображенията и надписите си.
През ІІ – І в. пр. Хр. в тракийските земи започват да проникват сребърните денари на Римската република. Тяхното участие в местното парично обращение се засилва все повече във връзка с военната и политическата експанзия на Рим на Балканите. От І в. сл. Хр. тракийските земи влизат в състава на Римската империя и римските императорски монети от злато, сребро, бронз и мед стават единствените парични знаци, употребявани в тях. През І – ІІІ в. сл. Хр. редица градове в провинциите Горна и Долна Мизия, Тракия и Македония получават правото да секат свои автономни монети и медальони от бронз. Това е така нареченото “колониално монетосечене” от римската епоха, отличаващо се с голямо разнообразие на изображенията – различни божества, персонификации, архитектурни и скулптурни паметници.
Византийските монети са най-масово разпространените чуждестранни средновековни монети, циркулирали в българските земи през периода VІ – ХІV в. От тях се намират както многобройни единични екземпляри, така и цели съкровища.
Българското средновековно монетосечене започва от края на ХІІ в. Българските владетели секат монети най-вече от сребро и мед. Между тях има много типове с оригинални изображения и твърде добър художествен стил. Разцветът на българското средновековно монетно производство е през ХІV в. при царете Михаил Шишман, Иван Александър, Иван Страцимир и Иван Шишман.
През периода на османското владичество, заедно с турските монети, голяма роля в паричното обращение в българските земи играят златните и сребърните монети на редица западноевропейски държави. От ХVІІІ в. започват да проникват и монетите на Русия. Тези чуждестранни монети, от които се откриват цели съкровища, са ярко свидетелство за интензивните външнотърговски връзки на нашите земи през ХV–ХІХ в.
Експонати
* Монета на цар Иван Александър (1331 – 1371)
[img]http://www.historymuseum.org/upload/exhibit_pics/exhibit_50_big.gif[\img]
Върху лицевата страна е представен Исус Христос, седнал на трон, насреща. Върху обратната страна – царят в тържествено церемониално облекло, държащ скиптър с кръст и кълбо с кръст.
* Монета на цар Иван II Асен (1218–1241)
[img]http://www.historymuseum.org/upload/exhibit_pics/exhibit_51_big.gif[\img]
Върху лицевата страна е представен Исус Христос, а на обратната – царят и Св. Димитър, прави, обърнати един срещу друг, между тях – скиптър.
