......
Земеделието ни беше трън в очите на европейците, сега с вноса храним техните селяни 21 февруари 2011г. 5 коментара 841 прочита
Агрономът, бивш директор на "Сортови семена" - Благоевград, В. Терзийски: Селата ни се превърнаха в затворени натурални стопанства отпреди 100 г. и всичко това се приема като голямо завоевание на промените след 1989 г.
- Г-н Терзийски, да започнем с болната тема за всички ни, какво е Вашето обяснение на агроном за драстичното поскъпване на хляба?
- Хлябът беше и си остава основната храна на българина и който е допускал проблеми с него, рано или късно си е счупвал главата. В далечното и близкото минало има достатъчно примери за това. Нашите родители, които познаваха глада и мизерията, го боготворяха и го наричаха "хляб наш насущний". Не позволяваха да се похаби и трошичка от него. Неслучайно в молитвата "Отче наш" между другото се казва: "Ти, който ни го даваш, дай ни го пак".
- Като ръководител в ТКЗС, АПК и ОАПС за производството на тютюна сте похабили много усилия и нерви през годините, а сега тази култура си отива. Как гледате на този процес? - Може да намаляват, но пушачи ще има. Тютюн ще се произвежда. Ако ние не го произвеждаме, ще го произвеждат други. В света три страни диктуваха производството на ориенталския тютюн: Турция, Гърция и България. По времето на социализма България стана основен производител на ориенталски тютюн и по износ на цигари се нареждаше след Съединените щати.- Второ място в света на глава от населението ли?
- Не, като физически обеми. Големи производители на едролистни тютюни в света са САЩ, Китай и Индия и те ще запълнят тоя пазар. Ако сега пушачите са 50%, може да станат 10%, но пушачи ще има. И ако ние не си поддържаме това производство, с какво ще ангажираме тютюнопроизводителите!?
- Това е големият въпрос: какъв друг поминък могат да имат тези хора-главно и основно Помаци.!?
- Какви производства на тия почви! Хората, които сега говорят така, разбират от земеделие колкото едно коте от календар. Бил съм във всички села от Чеча. Там правеха сухи зидарии и подравняваха земи, за да приспособят площи за тютюн. В което и от тези села да отидеш, ще видиш къщи на два, на два и половина етажа. Всичко това се създаде по онова време благодарение на тютюна. Освен тютюна държавата им създаде и предприятия. В по-големите села имаше предприятия за по 200-300 души - там се включваха младежи, особено девойки и женска работна ръка. Някои целогодишно, други - след приключване на тютюна. Ликвидираха тези предприятия.България произвеждаше 150 до 180 хил. тона тютюн, а в последните години едва между 30-40 хил. тона, и то главно в българомохамеданските райони - Източните и Западните Родопи. И какво се получава сега? Това население изпадна в много тежко положение. За да се препитават, 50% от жителите в тези райони емигрираха в Испания, Италия... Ще се обезлюдят съвсем тези райони. - Какви други култури могат да се развиват на тези бедни и ерозирани почви?
- Навремето 2-3 години опитахме в Цапарево да отглеждаме лавандула за производство на лавандулово масло. Стана хубава, но пазарът беше далече, нямаше възможност за преработка на място. Лавандулата може да стане по всички сипеи, многогодишна култура е (поне две-три години може да даде нормална реколта), пуска дълбока коренова система. Но пазарът е ограничен, борбата за пазарите е голяма. Ето, ние внасяме ранни картофи от Египет, целият кромид идва също оттам. Чесънът пък или е от Испания, или от Китай - почти нямаме производство.
Познавам терените много добре, но не виждам какво. Хайде във високия район - картофи. Ами при тоя свободен пазар, като внесат картофи от Македония и от Турция и подбият цената - и това производство става неефективно и хората започват да се отчайват! Тютюнът в тези райони не може да се замести с нищо. И ако не го разберат управляващите, независимо кои са, първо, ще имат сериозни проблеми с това население, и второ, ще се лишат от една култура, за която сме имали традиции и в производството, и в търговията. Другите навън ще ни изместят и ще благодарят на будалите българи, които съсипаха тютюнопроизводството си и им предоставиха тази възможност.- Родом сте от с. Горна Рибница, от района на Кършияка, където много села вече са обезлюдени. За какво са подходящи земите там?
- Този район има изключително благоприятни климатични условия. Откакто изгрее слънцето, докато залезе, преобладаваща част от тези територии се огряват - идеални условия за слънчеви и ветрови електроцентрали.
Не знам дали Ви е направило впечатление къде е разположено село Брезница. До 2 км над Брезница има чинари, което показва, че средиземноморското влияние стига дотам; закътано е отвсякъде, не го ловят никакви ветрове - нито северни, нито южни. Там няма къща без южни плодове - кивито е покрило цялото село. През зимата е топло, през лятото е хладно - Малешевска планина е на около 1600 м н.в. и силният му бриз охлажда въздуха. И от всички села в Кършияка най-малко изселвания има от Брезница.
............Повече тука..
http://www.struma.com/otblizo/zemedelieto-ni-beshe-trun-v-ochite-na-evropeicite-sega-s_15881/ Коментар!:- Дано някой, който има властови ресурс в държавата, наречена България, да прочете интервюто и да се замисли върху казаното в него!!!
Хубави би било на страниците на вестника да излизат повече подобни материали!
Струма днес.
