Ето една статия писна преди повече от 10 години. Може ли да познаете чия е!?
Промените, тютюнът и ние
Въведение
Напоследък в публичното пространство, проблемите на хората произвеждащи тютюн се извеждат на челни позиции. Успоредно с това се подхвърля идеята, че този проблем се фетишизира, защото някои иска да се разклати правителството.Като се прибави и това че създаването му е налице в региони където населението работещо в този бранш, е етнически смесено става ясно че това е добра почва за превръщането ни в жертва на манипулация.Този процес ни е много добре познат - елитът от целият политически спектър с голямо усърдие използва перверзно този наболял въпрос.И така проблемът отново е налице, питаме се ние хората от низините, след като правителството е избрано от нашите гласове, какво трябва да правим при положение, че ситуацията пак се повтаря.Трябва ли да се стачкува или трябва да търпим и наблюдаваме, безучастно разпадащият се социално - икономически свят около нас.Имаме ли собствени сили да разработим собствен ресурс, и да се възползваме от опита си, така че ние също да участваме във вземаме на решения освен в политическия и в другите два сектора нужни за развито общество, а именно - икономическия и граждански сектори.
За да си отговорим на тези, и още въпроси, трябва да се опитаме, донякъде да опишем, и свободно анализираме създадената ситуация и резултати, като практика на трите сектора - политика,бизнес и неправителственият сектор,като бихме желали тази информация да достигне до отговорни институции, медии, лидери ангажирани с реформата, и които разпределят и преразпределят ресурси, за да бъде използвана за взимане на адекватни решения, жизнено важни за нашият регион и решаването на един от важните проблеми в региона а именно - проблема с тютюнопроизводството.Именно искрената цел на този доклад е да достигне информация до високите етажи на властта.Това е една гледна точка на индивид работил и участвал активно в промените след 1989 година.Една важна част от договорът с обществото, е и това че ние като негови представители сме длъжни да даваме някаква оценка не само на хода на прехода, а и да се учим от нашият опит, като участие в самият процес на промяна. Показването на проблемите по такъв начин е част от отговорността пред общността която съм поел тогава.
Задачата на трите сектора е чрез действието си, първоначално да попълнят вакуума, създаден след рухването на тоталитарната държава, създавайки по този начин основа за изграждане на гражданско общество.В такъв голям процес участието, или не участието на общности ,групи и индивиди все пак довежда до някаква промяна.Резултатът който го имаме в момента е пряко отражение на политическият модел в които сме въвлечени. В състояние ли сме да дадем реална оценка на този модел, и тя да бъде чута, и от нас самите и от високите етажи на властта, като едновременно с това се борим да оцелеем.В развитите страни трите сектора задават и евентуално ревизионират по градивен начин различни модели и.практики.
За жалост с действието си или обратното с бездействието си, горепосочените сектори в България създават условия и спомагат за избуяването на негативни явления, които според нас поставят под въпрос провеждането на реформите ;
- за секторът политика - вождизъм от балкански тип, за който термини като ротация на лидери или политически маркетинг,биха звучали като непозната ерес; партиен клиентелизъм; корупция сред администрацията или неадекватни държавни служители, за които срокът на адаптация и изработването на ефективни практики е за толкова време колкото е мандата им;
- за секторът икономика - все властваща сенчеста икономика;
- за не правителственият сектор - според социални експерти погрешна е идеята че неправителственият сектор е оторизиран, и компетентен да решава етнически и хуманитарни проблеми на малцинствата, което на практика създава чувство и култура на зависимост, процес при който създаденият и отгледан вече "елит" не е в състояние да изпълни мисията за която е призван; пример - ромските лидери.
По принцип всички програмни документи, на всички партии и правителства през тези дванадесет години, съдържат желания и решимост като се предприемат конкретни действия за решаване на регионални - социално икономически проблеми.Декларира се непрекъснато, че това е основен национален приоритет.И вместо ние тука да сме почнали да консумираме плодовете на обещаваното развитие,откриваме с горчивина че сме превърнати пак в традиционни жертви.
В това есе е направен опит, да се опишат усещанията и впечатленията, на местните хора, за реалния ефект от реформите, като епизодично за декор се представя проблемът ни с основният икономически субект - "Булгартабак", и е поставен акцент за работата на административният и политически елит от средният ешелон.
Проблемът с тютюна става актуален по време на изкупната кампания -обикновено след нова година. Това официално е сезонът на корумпираните "експерти", от средният и нисш ешелон на "Булгартабак" и неговите "конкуренти". Неефективните опити за трайно решение на проблема стигат до там че поради една или друга причина не е приватиризиран монополистът "Булгартабак".Това го казват наши висши политически хора които правят същото, тоест, не продават точно същият монополист,като тяхното участие в непродаването на "Булгартабак" се изразява в присъствието им в парламента като управляваща партия, опозиция или като център.
Политици и администратори
Политическият елит или администрацията което е едно и също като поведение, няма същия опит като висшите ни политици,манипулиращи обществото ни вече дванадесет години, да разиграва такъв театър на опозиция и управляващи.На практика средният и низов политически и административен ешелон е обзет от парализа, поради това, че съществува все още инерция от соцпериода, той не е подготвен да взима адекватни институционални решения, като представител на управляваща партия,от една страна и от друга страна при наличието на такъв сериозен проблем, като изкупната кампания на тютюна, непрекъснато нарастващото социално напрежение и от създаващият се хаос от фирмите изкупвачи.Мисията на политиците и администрацията е да бъде посредник не само между разпоредбите,законите и народа, а да предлага ефективни инициативи, които са реално приложими за нашият регион или населено място.
Именно тази дилема на средният ешелон, е част от причините за провал на различните партийни, и държавни програми, като гръбнак на реформите.Домашното което администрацията не може и не иска да реши е за кой да лобира: висшият политически и управленски елит, или Бедния Народ които е избрал и едните и другите.
За голямо съжаление изборът за последните дванадесет години е факт - народът е потърпевш. Тука при нас има поговорка: - "Гарван на гарван, око не изважда".
Средствата на нас данъкоплатците които чрез държавният бюджет отиват в джобовете на нашите чиновници е вид инвестиция, която те чиновниците трябва да използват не само за себе си и за своите семейства, а и за това че тя трябва да се връща развита и размножена на народа.Или те трябва не само да издават разпоредби, да наизустяват процедури,а трябва да участват в това което се случва реално така,че да се получи решение на голяма част от проблемите.Именно добрите резултати биха възвърнали тази инвестиция на нас, данъкоплатците но за съжаление тези пари са безвъзвратно загубени.Това е нещо като добре познатите ни пирамиди и фараони - тези които са най- ниско са най многобройни и губят всичко, а тези които са най- горе са малко и печелят най много.Поне тука при нас след като обедняваме все повече и повече това наистина е така.
Един пример - след като тютюневият бранш в България е в криза,би трябвало институциите и партиите които работят в региона да се ангажират в предложения за алтернативни земеделски култури или производства, за да може да се избегне създаването на вакуум ако се проваля сделката с продажбата му.
Изминаха дванадесет години но нито една партия,нито едно правителство не работи реално по въпроса.
Вместо това политическите сили толерират, назначаването на хора в администрацията които не представляват реално разработен социален капитал.Интелектуалният им потенциал функционира на такива нива, че не е възможно при тях да се изпреварват събития, да се дава отвод или да се оглавява и канализира народно недоволство, ако пък имат случайно нужният потенциал, той се използва приоритетно за лично облагодетелстване.И едните и другите за да оцелеят, се превръщат в креатури на по-висше стоящи от тях големи началници.Прави се пътека в двете посоки, от тука до главният властови център, на която практически се извършва трансфер на взаимна, бартерна "легитимност". Особено много се ценят кадри, които провеждат ефективна манипулация на обществото, когато става въпрос за прехвърляне на вината за икономическа криза върху политическите си опоненти. И така, през тези дванадесет години вече имаме утвърден и работещ механизъм,при който новоназначените администратори и политически лидери при започване на кариерата си, разиграват определен сценарий.Разбира се че и тука при нас съществуват добронамерени администратори и политици, но техния брои е незначителен.
Доминират онези които системно нарушават договорът им с обществото.Обикновено те започват кариерата си,след като бъдат назначени и получили желания уют, те мигновено започват, негативна кампания срещу техните предшественици, и ги уличават в корупция,икономически престъпления, по същият авангарден начин на големите си началници, въвличайки в този процес целия антураж от подчинени служители, и като се има в предвид че нашето общество е изградено на родствени отношения се получава истинска истерия. Разбира се че това е прах в очите на избирателите, целящ демонстрация на компетентност и власт. Именно това е желаният момент от самият администратор или политик.Сега вече трябва да се ориентира в потоците от служебна информация като използва онази част от тях които биха му послужили за лично,семейно или кланово облагодетелствуване.Институцията която представлява той автоматично се превръща в тоталитарна ,капсулира се максимално,следва регистрация на частна фирма която би могла да усвоява, или започва да усвоява обществен ресурс.Институцията се превръща в нещо като бизнес инкубатор преследващ, частни корпоративни интереси. Точно тука започва нарушаването на общественият договор.Така на практика администраторът или политикът от средния и низов ешелон, се превръща във формалност, зад която полуприкрито се създава бизнес. Разбира се че бизнес инициативите са изхода от кризата, но този начин, опорочава и бизнеса и самата административна структура. И така в края на своя мандат, администраторът или политикът става новоизлюпен бизнесмен с осигурена пазарна ниша. Ако по една или друга причина бъде избран отново, което е често явление тука при нас, поради това че все още съществува култ към личност и партия, самата институция бива превръщана в бастион, които на практика легитимира страничната дейност на лидера. Обикновено характерът на бизнеса е съобразен със професията или отдела където, е бил назначен самият политик или администратор.На практика е невъзможно да се проведе етичен дебат с такъв тип бизнесмен.В момента съществува негативната констатация, че благодарение на комунизма, които пропагандираше социално равенство, като цяло по инерция, народът не одобрява натрупването на капитали.Именно когато обществото търси прозрачност от институциите работещи по горепосоченият начин, чрез методите на пропагандната митология се представя версията за омразата към богатите.Върху индивидите, които инициират гражданска бдителност се стоварва юмрукът на партията, институцията, кланът.Идеята за "злобният народ" според мене, е антипазарна констатация която отблъсква потенциални външни инвеститори, и не работи за създаването на инвестиционен климат.
Това за съжаление е регионалната реалност.Самите административни и политически структури разполагат с нужният ресурс като - база,финанси,транспорт и комуникации все неща които служат и спомагат за функционирането на разяждащата ни обществото порочна система.Забележителен пример за това как се срастват, и смесват политически, административни и дори асимилиране на институции, ангажирани в такава област като културата.Във всички села в целият регион са построени огромни бледожълти сгради, изпълняващи функции на читалища.По принцип тe трябва да задоволяват културните потребности на общността.По инерция от соцпериода там се назначават политически креатури на партията доминион.По време на избори тези огромни сгради оживяват и се превръщат в предизборни щабове, където определен политически клан, изграден на родствени отношения контролира протичането на предречените избори.Би трябвало управленският екип на читалищата да прави опити да популяризира и проучва уникалните традиции, история и обичаи чрез които ние се идентифицираме пред останалият свят."Културната" дейност се изразява в това, че се предлагат в големите салони полупорнографски чалга концерти, като за момента това се оказва най успешната стратегия за подриване традиционни ценности, добродетели на специфична местна култура и съществуваща социална йерархия. За щастие,на практика нашите уникални традиции , които са преминали и са се запазили през тоталитарният период , със сигурност ще бъдат съхранени, тъй като се изучават и популяризират от различни научни изследователи и експерти от цял свят. Именно личния интерес на практика сближава конспиративно политиката и администрацията вместо да работят независимо една от друга.Жалко че това съсипва съществуващия социален капитал, и демотивира индивиди, притежаващи инициативи за местно развитие. Не че администраторът няма право да се занимава с бизнес,проблемът е в липса на прозрачност, инициативните индивиди нямат равен старт и са заплаха за предприемчивият администратор например.
Перспективи
Какво ни остава на нас - това е много сериозен въпрос:
- да стачкуваме срещу правителството което сами сме избрали,
заради "Булгартабак" ;
-да спрем да отглеждаме тютюн;
- да отглеждаме тютюн;
-да мигрираме в градовете и там да търсим работа;
-да мигрираме на запад, и т. н.
Да но това не решава проблемите на всички безработни тютюно-производители, и тъй като цифрата е голяма в регионален и национален мащаб, се налага да се изработи нов политически модел,приложим и работещ при нашите условия и които независимо от това , дали "Булгартабак" ще се продаде или няма да се продаде, непременно трябва да се застъпят и алтернативни производства.
Нищо не се прави по такива наболели въпроси също като:
-застраховки на земеделски култури като тютюна от природни бедствия,
-съществува цяло поколение от хора в нашия силно демографски развит регион които, нямат никакъв трудов стаж през последните десет години,
/включително пишещият това открито писмо/
-с изключение на всички богати: - така наречени работодатели,политици и администратори, всички останали хора в целият регион работещи като тютюно-производители и в шивашкият бранш, няма нито един които може да си позволи почивка нито на море нито на планината,в която живеем дори.
-липсват всякакви видове придобивки като аванси,заеми поради това че няма сигурна работа,
-по Родопите в нито едно село няма работещ профсъюз.
При визитите си в региона висшите политици ни уверяват че знаят за нашите проблеми, и очаквания които имаме от тях.Ние обаче недоумяваме защо ни препоръчват пожелания,съвети и търсят предложения от наша страна за проекти ,които никои от тях не е правил, никои от тях няма представа от къде и дали ще дойдат парите въобще.
И въпреки всичко това ние правим опити да се развиваме, гласуваме, а след това се борим да оцеляваме, плащаме си данъците въпреки липсващата доста често държавност.
NGO - секторът и Ние
В неправителствения сектор също няма почти нищо ново, касаещо решаването на наши проблеми. Всъщност нещата които са направени там, не са мръднали
от нивото на проведените хуманитарни кампании, и конференции
посветени на различни групови права.Гражданският сектор се намира в изолация, и парализа,която допълнително не позволява да се работи като коректив, и да се осигурява информационна прозрачност за работата на институциите пред обществото.След 1989г. целенасочено беше вменено на обществото, че именно неправителственият сектор е оторизиран да защитава етническите малцинства, и е един от главните стожери на етническият мир в страната.Веднага се отгледаха цели кохорти различни малцинствени лидери, "разрешаващи" със замах хуманитарни, и между етнични проблеми.
За кадем се проведоха скъпо струващи конференции,форуми, командировки, екскурзии и почивки на море даже.Може да се каже че една фондация си е свършила работата, тогава когато спре да съществува, именно защото тогава си е изпълнила целите, и мисията за която е призвана.Но тъй като това не става, нашите проблеми си съществуват, и се задълбочават, значи се изсипват и харчат пари за абсурдни дейности от които на практика се създават нови, непознати за нас разделения.Епизодичните хуманитарни кампании, тържеството на парвенющината съпътстващо конференциите създадоха почва, за избуяването на културата на бедността, и увеличаване на очакванията за решаване на проблемите извън нас.
Голяма част от тъй наречените малцинствени лидери, на практика не са живели никога по начин и в среда, в която мизерно живеят малцинствата, които те претендират че защитават.В желанието си да заприличат на истински лидери някои от тях даже сменят идентичността си.
Според социални експерти, тази създадена вече култура на зависимост взема отговорността за избор, от индивида и се заменя с лоялност към авторитета:
цитирам - " Културата на зависимост води до постоянно пораждане, и подържане на структури на власт,които организират всички социални отношения по вертикала. Това прави излишно, и невъзможно поддържането на етичен дебат в групата или организацията, излишно, и трайно блокира възможността за свързване на индивидите в общност, организирана около споделени ценности." Има за щастие разбира се, и позитивни, ефективни практики като следствие от действие на проекти, реализирани в нашият регион.
Иначе NGO - секторът има какво да наваксва,имам в предвид, многообещаващите: - огромната офисна база, финансови и интелектуални ресурси в център - гр.София.
Би могъл да се ангажира в прилагане на алтернативно земеделие, селски туризъм,малък бизнес, които обаче трябва да са реално приложими.
По предварителни проучвания по голямата част от различните фондове като "Сапард","Фар" се отпускат и усвояват от хора натрупали опит в политиката и, администрацията или нашите стари познайници,резултатът от чийто работа е причина за това есе, а именно: - бившите или сегашни администратори и политици.Сигурно в цяла България е така.Тука при нас например имаме бивши народни представители,единият от които в момента си е направил рибарник, а другият е спечелил средства от "Сапард" и е направил най модерната бензиностанция в региона.Има например бивш служител в голяма държавна фирма които строи вецове в цяла Благоевградска област.Нека да си работят хората, но ние какво да правим - да стоим, и да гледаме благоденстващи чиновници как ползват поредната си благинка?
Политическите сили използват максимално възможности за домогване до средствата от NGO-сектора, тъй като техните кадри не са обучени да създават а само да разпределят.
Списъкът с такива примери би могъл да стане по дълъг, въпросът е какво трябва да се направи за да се променят нещата в позитивен план сега, така че да може да бъдем в състояние и ние сами да си правим вецове,бензиностанции и рибарници да имаме истински директен достъп до пазари, тоест да бъдем в мир със съществуващите и създаващите се в момента "предприемачи". Имам предвид това че техният приоритет в момента е как да опазят натрупаният капитал от "злобният и беден народ".
Ние отправяме предизвикателство към елитът управляващ средствата и ресурсите на неправителственият сектор в България и желаем да станем партньори.
Медии и авторство на етнически модел
Истински длъжници на нас са, и медиите които от скоро започнаха да се опитват да информират българското общество, за това какво става при нас.
За медиите ние сме просто традиционна общност, и не е важно как работят трите сектора при нас.Нещата обаче се промениха коренно след 11 септември 2001г.Стана ясно на всички че е много важно какво става при нас, заговори се че когато съседът ти е добре, и ти си добре.Трябва да признаем че медиите се опитват да показват уникални събития за култура,религия,исторически събития, и обичай характерни за малцинствени общности, които до сега не са показвани, и това се прави по - скоро като екзотична атракция.Въпреки че се заговори за корупция,клиентелизъм в различни браншове и при нас, прозрачността която се показва чрез медиите е в унисон със статуквото, и политико-икономическата конюнктура.
Едно от нещата за което става въпрос в публичното пространство, е тъй нареченият- Български етнически модел. Безспорно в България гражданския мир е запазен до някъде на всички досегашни политически сили като форма, и модел на политически плурализъм.
Сегашният управленски елит няма аналог в българската история , относно различен етнически състав.Това е добър индикатор за евро-алантическата интеграция на България.Смея да твърдя обаче че нито една политическа сила няма право от тук нататък да си присвоява авторството върху етническият модел който, за щастие работи успешно в България.Присвояването на това авторство ще бъде откровена злоупотреба.Цели дванадесет години, липсва икономическо развитие, и инициатива,лоши условия на труд, липса на синдикати, криза в основният поминък - тютюневият бранш и то точно в региони с компактно етническо население, - всичко това показва само едно, че етническият мир в България е заслуга не на политическият елит, а на мъдростта на целият народ, и медиите трябва да показват, и тези позитивни тенденции, като основа на едно добре изградено мултикултурно общество.
Да, съществува на практика политическа интеграция,етническите малцинства имат политическо лоби в парламента, в правителството, друг е въпросът защо няма позитивен резултат .
Малко глобализъм
На нас се гледа от позицията на криворазбран глобализъм.Създава се медиен шум около
това че сме етническо малцинство, кой бивало, и кой небивало представлява наши интереси, но на практика се инвестира в утвърждаване на нашият регион като безнадеждно неразвиващ се локал .Онези от нас които влязат във високите етажи на властта, упълномощени или не-упълномощени от нас самите, трябва да разберат че когато се изсипва върху тях рогът на изобилието, желателно е не да се крият от народа в скъпи коли, и зад дебели стени а да се направи следващата крачка, именно да се търси начини за споделянето и размножаване на тези богатства.
Няма ефективна ротация на лидери, нещата се повтарят, и мултиплицират до безкрай,примерът за кризата с "Булгартабак" е епизодична.В действителност съществуват подобни проблеми навсякъде около нас.
Според З. Бауман тълкувател на глобализма, неразвитите общества зависят от степента им на подвижност, или свободата къде да бъдат в системата от консуматорски отношения.
Моделът на поведение за сега обаче се задава от горепосочените сектори, и авторството на народа да избира, колко да консумира, и колко не е иззета от нашите политически лидери които сами избираме.
Аз обаче мисля че дори, и такава традиционна общност като нашата разполага с позитивни примери на развитие, и отваряне към света което ни кара да мислим оптимистично.Само процесът при които ние можем да премахнем комплексите, стереотипите от миналото си, заработи ефективно, то тогава бихме имали свободата да бъдем в системата от консуматорски отношения.Още повече че има достатъчно аналози по света.
Това което ни липсва е че няма изграден елит, които да направи това. Именно чрез този доклад аз отправям това предизвикателство по вертикала към високите етажи на властта.
БУЛГАРТАБАК И НИЕ
За сега най голямата инвестиция която, Ние жителите на село Брезница сме направили,
като ангажимент на цялото население, и количество произведена продукция, е производството на тютюн и продажбата му в БУЛГАРТАБАК. От 60 - 70 години къде насилствено в началото на създаването на ТЕКЕЗЕТО, и
къде доброволно в годините на зрелият социализъм, и бригадирските движения, землището на Брезница бе превърнато в огромна тютюнева плантация, като част от цяла южна България, която някой тогава е решил да произвежда само тютюн.
Това решение взето със замах, беше нормално за плановата икономика.Иначе тютюнът е дошъл в с. Брезница като производство след Балканската война донесен, е във вид на тютюнево семе от насилствено преселените бежанци от Егейска Македония.Дългогодишно произвежданият продукт представлява висококачествен полуфабрикат задоволяващ нуждите на част от пушачите в целият свят. Това е тъй нареченото "зелено злато".
Цената на това производство бе огромна за нас самите.Поради силно пресеченият терен, и специфичните ръчни манипулации, не позволяващи използването на техника за отглеждането, добиването и превозването му с товарен добитък, целият този процес изисква нечовешки усилия, полагани цяла година лишавайки се от сън и почивка..Нещо повече, поради липса на избор задължително цялото семейство , от децата до старите хора трябваше, и трябва да носим непосилното бреме на тютюнджии.Даже и до сега съществува отколешна традиция, при която децата задължително трябва да предават определено количество тютюн на училището.
Истинската трагедия е настъпвала, и настъпва по време на изкупната кампания.
Това е т. нар. сезон на корумпираните чиновници от БУЛГАРТАБАК.Това е публична истина.
През тези десетки години неведнъж , ние всички сме били унижавани от тъй наречени "експерти", които без колебание създаваха разделения сред нас, като по изкуствен начин занижаваха оценките за качество с цел лично облагодетелстване.Разбира се имаше, и има послушни избраници на които качествената оценка е повече от реална.Ние много добре знаехме и знаем за чия сметка беше това. Тези хора имаха по големи права от другите и бяха винаги "прави".
И така всичко си продължава по старому.
Сега след като с част от нашите гласове е избрано правителството би трябвало да бъдем чути.Ние смятаме че и дори това да стане, тука нещата при нас няма да се променят.
Това е така тъй като нашите политици, и администратори са точно същите които рутинно са игнорирали този въпрос.
И тъй като ние не искаме да спрем с опитите за привличане на вниманието на хората от високите етажи на властта, предлагаме на Вашето внимание цифри, с висока вероятност на достоверност :
- приблизителен брой години, произвеждан тютюн в Брезница - 60години ;
- приблизителен брои тютюноработници включително деца
ангажирани целогодишно с тази дейност - 2500 човека ;
- среден добив на човек за година - 100кг ;
- средно количество произведен тютюн за една година - 250 000 кг ;
- общо количество произведен тютюн за този период - 15 000 000 кг ;
- според тют. експерти от един килограм тютюн се произвеждат - 50 кутии цигари.
- среден брои кутии цигари получени от 15 000 000 кг. тютюн - 750 000 000 броя ;
- средна цена на един килограм тютюн продаден на БУЛГАРТАБАК - ОКОЛО - 2 - 3 ЛЕВА
За справка в момента изкупните цени на БУЛГАРТАБАК са :
- първа класа - 5, 78 лева;
- втора класа - 4, 01 лева;
- трета класа - 1, 77 лева.
Като се прибави и това че тези цифри се отнасят само до едно населено място като Брезница, за цяла южна България цифрата става космическа.
Всички знаем че голяма част от данъците в държавният бюджет идва от тютюневият холдинг.
Не е нормално финансовият гигант БУЛГАРТАБАК да спонсорира различни абсурдни мероприятия като мега концерти,културни мероприятия които въобще не касаят нас производителите на тютюн.Жалко че зад тези "мероприятия" стоят политици , които ние сами избираме.Би трябвало когато някои инвестира в нещо пък дори, и било тютюно - производство нормално е тон да има реални очаквания за възвращаемост.Начинът по които се провежда изкупната кампания, е аналогична на природно явление с голяма разрушителна сила, което не може да се предскаже, и да се направлява. Приватизационните процеси, фонд "ТЮТЮНИ", досегашните правителствени, политически и парламентарни лобита , на практика не защитават, и обезценяват нашите акции, и инвестиции като тютюнопроизводители.Даже има създадена индустрия която се изхранва и съществува благодарение на "опитите" за мениджмънт или продажба или не продажбата на БУЛГАРТАБАК .
Механизмът работи по такъв начин че е невъзможно за сега да дойде и частица от натрупаните дивиденти на БУЛГАРТАБАК . Такива неща като реинвестиции , ноу хау, инвестиции в човешки ресурси , звучат като фантастика.За сега дървените рала с впрегатният добитък вършат най добра работа.Въпреки че има създаден фонд на тютюнопроизводителите, които би трябвало да прави точно тези неща, да модернизира и да улесни производството от чийто финансови дивиденти той съществува.Традиционно този фонд се използва от всички политически сили като на пожар, цитирам : -" компенсиране на тютюнопроизводителите чрез премии за добро качество, и евентуално за компенсиране на производители чийто реколта е засегната от природни бедствия " И това става когато напрежението в нашите райони ескалира, първият път нашият труд се "оценява" от тютюневите експерти а вторият път от бдителното, и мислещо за нас правителство, което разпорежда отпускане от съответният фонд средства за "компенсация".
.За жалост докато разберем, и се научим как да участваме в решаването на такъв проблем за да спечелим от него, от разпадащата се инфраструктура в селата където, се произвежда тютюн няма да остане нищо.
Главен мотив за написването на това открито писмо, е че дори и в такива изолирани региони съществува гражданска бдителност.
И така, намираме се в навечерието на продажбата на БУЛГАРТАБАК , и именно за това нашите власт-имащи лидери трябва да бъдат информирани че този модел на разпределяне на ресурси и дивиденти, работи реално за по голямо обедняване и гетоизиране на цял регион, като реалното им участие, или не участие във взимането на "решения" легализират този модел.
Те трябва не само да мислят как да покачат социалният си статус но, и да отстояват реално нашите очаквания.
