http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=138841В Попрелка още пазят изгубената песен за Руфинка
Мистичните Родопи продължават да ни изненадват с тайните си. Преди време Антон Хекимян се впусна в търсенето на историята на една песен - песента за Руфинка. Освен че девойката е била действителна личност от преди повече от 150 години, оказва се, че днес все още има хора, които помнят дори мястото, където е погребана. Една история за отминали времена на Антон Хекимян, Калояна Славова и операторите Любомир Вучков и Станислав Ангелов.
Попрелка е едно от онези призрачни села, в които ако не знаеш в коя къща има хора, може да чукаш напразно часове по изоставените порти.
Леля Ясна е един от десетте обитатели на селото и последната, която пази историята за Руфинка жива. Тя пее песента, само когато отива да нагледа гроба на легендарната девойка и да види дали и тази година е поникнало Руфинкиното цвете – кандилка.
Бялата кандилка се зеленее из сухите треви на старото гробище още на пролет. Леля Ясна се е пробвала да го присади и запази в мома си, но не е успяла. Пази обаче спомена за любимия на Руфинка, който е живял в съседното село.
"Познавам го стария от моето село е. Помня го. Той живя 100 години - Асан Кичуков, сгоден бил за нея. Знам го този старчек - като с неговата внучка играех, той шеташе вътре", разказва Ясна.
Родопчаните говорят умалително за всичко, което ги заобикаля. Името на Руфинка също е гальовното на истинското Руфие. В превод означава "възвишена". От рода на момичето не са останали хора - преди повече от 100 години всички заминали за Турция.
Легендарния родопски гайдар Бай Стою свири песента за Руника откакто се помни. Където и да иде - все за Дельо и Руфинка песните молели хората.
На свечеряване в селото става още по-тихо. Истинските истории на Родопите можеш да чуеш само около масата и ако си приел поканата на стопаните за гощавка с истинско кисело мляко, агнешко и вкусни домати.
"Всичко ще се срути и ще се развали - те старите като се махнат, младите какво да правят - всичко ще се развали и ще идват дивите прасета да търсят картофи, но няма да има", тъгува леля Ясна.
Това е и мъката на последните, които живеят в Попрелка - че както в песента, природата ще се ражда за нов живот всяка година, докато земята прибере и хората, и дуварите, които помнят историята за Руфинка.