Български > Eзик
Рупските говори
Тоска:
Рупските говори заемат южната част на Тракийската равнина, Странджа, Турска и Гръцка Тракия, Родопите, Разложко и Гоцеделчевско. На запад те се ограничават от ятовата граница, на север от балканските говори, на изток от Черно море, a на юг стигат до бреговете на Бяло и Мраморно море. Най-добре днес те са запазени в Странджа, Родопите, Разложко, Гоцеделчевско и до голяма степен в Българска Тракия. Рупските говори образуват голяма диалектна цялост, която обхваща обширна територия. Големите преселнически и колонизаторски движения, които в продължение на десетина века са се извършвали в тия земи, са причина за сложното им диалектно разчленение. Така в Източните Родопи още през византийско време е колонизувано турско население.
Това са селджукски турци, преселени от Мала Азия по горното и средното течение на р. Арда през XI—XIII в. По-късно през турското робство в Родопите се извършва нова силна колонизация. През XV в. тук се преселват от Мала Азия номадски, пастирски племена, известни под името юруци. Лете те прекарвали в планините, a зиме се спускали на юг в Беломорска Тракия около Гюмюрджина и Ксанти. Тия турски колонисти били многобройни. За владетели имали 7 бегове, които били автономни и силни. С това многобройно турско население се обяснява фактът, че топонимията в Родопите и Рила до голяма степен е турска. Техни потомци са турците в Златоградско, Кърджалийско и Момчилградско.
Големи раздвижвания на населението са ставали и в източната половина на рупските говори, т. е. в областта на Странджа и особено в Тракийската равнина. Значителни части от населението и на Родопите в различни времена са се преселвали на изток, на север и на юг. Te ca се заселили в Тракийската равнина, Странджа и Беломорието, като се смята, че първоначално не са преминавали р. Марица. Преселници от рупската област вече се срещат и през р. Марица в Пазарджишко, Пловдивско, Чирпанско, Старозагорско и Новозагорско. Те са минали и през Балкана, като са отишли в Североизточна България, Добруджа, Бесарабия и Приазовието.
На територията на рупските говори са се вмъкнали като клин в сравнително по-ново време преселници от Шуменско и Провадийско, наричани з а г о р ц и. Te ce срещат по лявото течение на р. Марица и стигат до р. Тунджа, като разделят старото местно население в пределите на Българска Тракия на две части — източна и западна.
Рупските говори се отделят и обособяват в отделна говорна група по ред свои отличителни черти. По-важните от тях в областта на ф о н е т и к а т а са следните:
1. Голям брой меки (палатални) съгласни, и то във всяко положение: в края на думата (ден’, кон’, зет’, път’, сол’, петèл’, кръф’, калпàк’, пръч’, ръш’ ), в средата на думата пред съгласна (въл’к, мàл’к’и) и пред предните гласни е и и (т’èн’к’и, к’ѝт’к’и, ж’èл’т’и).
2. Меки съгласни ш, ж, ч (куш’àра, т’èш’ка, ж’àба, сèж’ба, ч’àс, ч’ул’àк). По тая си особеност рупските говори са доста архаични, защото в останалите говори първоначално меките съгласни ш, ж, ч са затвърдени и са минали в групата на твърдите съгласни.
3. Запазена съгласна х във всички положения: хлêп, хòди, хòро, Хрѝсту, имềхме, имềха, вѝдех.
4. Широко разпространена лабиализация на и в у: йỳме (име), ж’уф, ут’ỳва (отива).
5. Преход на групата дн в нн (пàнна, еннà, глàнни, ср’àнна).
6. Отметнато ударение при съществителни и глаголи: вòда, кòза, жèна, жèни, дъ̀ски, мòре, òко, пòле, ѝзлеза, пòзвола, ѝди, плàти, мòлите, нòсите.
В областта на м о р ф о л о г и я т а по-важни особености са следните:
1. Значителен брой падежни остатъци при имената и местоименията: ут тàтка, ѝди при Пèтра, кàжи на нàшък Ивàна.
2. Окончание -ъх за образуване на минало свършено врсме: рèкъх, рèкъхме, рèкъхте, рèкъха; пèкъху, тòкъх.
З. Форми за множествено число: ръ̀к’и, нòг’и, вместо ръцè, нозè .
4. Наставка -овам (празнòвам, гладòвам, купòвам, дарòвам) вместо -увам.
5. Окончание -ите в повелително наклонение второ лице множествено число (мòлите, слòжите, рèчите) срещу окончание -ете в другите диалекти.
6. Голямо изобилие от умалителни имена от почти всички думи и особено широка употреба на суфикса -инка: главѝнка, ръчѝнка, чèрквинка, мумѝнка, учѝнки, душѝнки.
7. Итеративни глаголи на -ицам: испѝцам, облѝцам, нарѝцам, протѝцам.
Рупските говори се отличават и с ред лексикални особености като тройното показателно местоимение тòа, сòа, нòа, личното местоимение за 1 лице йа (аз), думи като нòга (крак), лàхна (зеле), рỳкам (викам), немòй (недей), парлѝф (лютив), л’ут (кисел), летѝ дъш (вали дъжд) и пр. В тях се срещат и сравнително доста заемки от гръцки език.
Рупските говори от своя страна се делят на три големи групи: източни рупски, родопски и западни рупски. И з т о ч н и т е р у п с к и говори заемат земите на изток от Родопите в Странджа и Тракийската равнина, р о д о п с к и т е говори заемат Родопската област, а з а п а д н и т е р у п с к и говори заемат Разложко и Гоцеделчевско (Неврокопско).
rsrebranov:
че топонимията в Родопите и Рила до голяма степен е турска.
.......................
Това за Рила си е пълна лъжа. Западна България и нейната топонимия е изключително славянска (справка Й. Заимов, Заселването на славяните на Балканския п-в). И какво общо имат българските диалекти, тяхното членение с турските колонисти освен няколко заемки. И когато се дават такива неща се слага библиография, позовавания, цитати. Иначе всичко е съшито с бели конци.
meriam:
rsrebranov справка по отношение на рупските говори и тяхното разглеждане ето тук http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm ако искаш още доказателства ще ти качим тук цяла библиотека.
Кое за Рила си е лъжа - това че топонимията е била изградена изключително от турцизми и след това буквално преведена на български, защото след 1912 г. на територията на България се налага официална забрана за употребата на турски език от местното население. Справка над Якоруда има връх в Рила сега наречен Овчарец - а местните хората си го знаят като Юрушки или Юруците. Мога да дам още примери ако искаш.
rsrebranov:
Кое за Рила си е лъжа - това че топонимията е била изградена изключително от турцизми и след това буквално преведена на български, защото след 1912 г. на територията на България се налага официална забрана за употребата на турски език от местното население.
..................
Мериам, ономастиката не е уста за всяка лъжица. Знаеш ли, че преименуванията са в областта на макротопонимията и те могат лесно да се хванат? И друго, знаеш ли, че по време на османското владичество немалко имена са били подменяни или превеждани от български? Например, аз имам топоними Черна черница, Пастух при с. Пирин и като ги питах хората за имена като Карадут и Сагъркач, които съм видял в документи, те вдигат рамене, но като ги преведох на български, веднага ги посочиха. Имай предвид, че там живеят само християни. Имам подозрения, че Ак дере и Кара дере са също превод от български. Но защо ли разправям на човек, който помежду другото се занимава с нещо, което той смята, че е доста навътре? Знаеш ли разликата между макро- и микротопонимия? И друго, за Якорудско, направи си справка с книгата на К. Попов: Местните имена в Разложко.
rsrebranov:
Казах ти, че това за Рила е пълна лъжа. Вземи да прочетеш малко повече за автори, които не си играят на политика и разни ластици, тогава давай мнение кое е лъжа и кое не. Справка: Й. Еленин за Дупнишко, А. Чолева за Радомирско, Й. Заимов за Самоковско, К. Попов за Разложко и имам топонимите от Санданско, откъдето съм аз. Споко, не съм спестил един документ, нито име. Около 90% от имената са от славянски произход, 7% от турски (които в болшинството са адаптирани) и 3% от гръцки и влашки. Особено планинските топоними рядко се срещат турски топоними. А що се отнася до етнонимите, не всеки етноним е етноним, защото може да е прякор. Така например туркменец в банския говор означава 'лош човек' и имам такава местност Туркменецо. А по нашия край никога не е имало туркмени. Затова по-кротко с напъванията.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version