Topic: Клането в Жижево - Да не се забравя.

[musov]

На вниманието ви представям разказ за събитията в село Жижево през 1912-та, извършени от комити начело с Хаджи Мървак. Същите са извършвали след това и кланетата във Вълкосел, Црънча, Абланица и др.

[Nazmi]

Musov,искам да те поздравя за историческите документи свързани със Чеча,и конкретно разказа по горе за с.Жижево.Това е напълно достоверно за гореспоменатите села- Жижево,Вълкосел,Абланица.. Бих допълнил село Туховище също.Било е изгорено от комитите от Сатовча и с.Долен.Селото докато е траело това е избягало извън селото на реката долу до Жижево. Помня разказите на по старите хора.В подкрепа на това имах документ от 1912 година изпратен до мен ot Chechliyata, и съм го препратил на Ерол Исметов,скоро ще го публикува.Документа е от есента на 1912 година от Архива в Благоевград,където ясно се виждат селата насила покръстени ,със сменени имена,опожарени,посочено е и с.Туховища.  П.С:-Тъй като го препратих преди две седмици лично на Ерол а нямам Copy,след като влезне тук ще го помоля да ги публикива,те са три документа от 1912 година.

[Сидхарта]

Нещо подобно се е случило и с Рибново, но документи нямам да побликувам ,знам от разказ на една стара жена-цитирам- "ошче и се видея кльоновету пу пулянето"-според мен събитията са от периода посочен по горе, но ще ми бъде интересно да науча повече за тези трагични събития.

[husein]

Слушал съм историята на едно село Курудере,което сега не съществува,намира се до село Юруково.Знам, че жителите му са изклани от белички комити,ако има някъква информация нека се даде. Също от един човек миджо Шукри алахрахметейлесън от Белица,преди години ми разказа как е бил станал очевидец на убийството на героя шехид в песента "Между Белица и Баня" Джемал Кенански от Разлог.Убит след засада от комити, след като се прибирал от мевлюд в Белица.

[YavuzaLp]

selamlar, acaba kaba taslak ne anlatılıyor burda. bi özet gecermisiniz.yazılar bulgarcamı pomakcamı. pomagım ama hiç bisey bilmiyorum işte kusurumuzada bakmayın:)

[Тоска]

Yavuzalp 1912 de bulgaristanda jijevo köyünde müslümanlara karşı yapılan katliam dile getiriliyor. Türkiyede Pomakça olarak adlandırdığımız dil atalarımızın konuştukları bulgar-makedon şiveleri gurubuna giriyor. Esas tanımlamayı yapmak dil bilimcilere kalmaktadır çünkü bu dillerin arasında çok az fark vardır.  Ben şahsen hem makedoncayı hemde bulgarcayı rahatlıkla anlayabiliyorum. Sanırım sizin garibinize giden büyük ihtimalle kiril harflerini okuyamamanızdır.

Selamlar

[erdjin]

Bravo na Musov tova naistina e neshto interesno.Eto kak nie trabva da napravim saita malko po privlekatelen i ot kadeto moje da se naychi za nas pomacite.Pohvala Musov ako imate i dr.dokymenti niama znachenie za koeto i selo da e pyblikyvai gi.

На вниманието ви представям разказ за събитията в село Жижево през 1912-та, извършени от комити начело с Хаджи Мървак. Същите са извършвали след това и кланетата във Вълкосел, Црънча, Абланица и др.

[YavuzaLp]

Toska, ben hiç pomakca veya bulgarca , makendonca bilmiyorum.bizim ailede babaannem dedem cok iyi bilirler ve onlar konusurdu.ikiside rahmetli oldu zaten. sanırım halalarımdan trakya malkaradaki hala cok iyi konusuyor. canakkale deki halam da oyle cok iyi biliyor olmalı fakat konusucak kimse kalmadıgı icin,halamında pomakcası azdır.babam anlıyor fakat hic konusamıyor.bizlere gelince hiç bilmiyoruz.sadece trakya turkce şivelerine bayılıyoruz özellikle pomakların."elvada rumeli" o dizi sayesinde özümü merak etmeye calıştım.ordaki makedon müzikleri giyim kuşam, yaşam, gibi seyler cok cok hoşuma gitmeye başladı.anlıcagınız ben epey ama epey uzak kalmışım kendi özüme.

[Ерол]

Lütfen, mümkünse Bulgarca, bu yüzden herkes anlamak giderek yazın.
Çünkü bizim geçmişte olan o bunları bilmek ilginç.

[Ерол]

Това е материала за който Назми говореше в по горните постове.
Документи от Туховища през клането от 1912 г.
Целия материл е предоставен от наш потребител в форума "Чечлия"
Добавям тук и информацията която ми беше пратена заедно със скановете.

Част от списъка на покръстените през 1912 година села. В графа "III Непокръстено число помашки села" (файл 1912_0006.jpg) ясно се чете "Туховища", както и броя на домакинствата и жителите - респективно 138 и 686. На отсрещната страница с бележките(файл 1912_0007.jpg) срещу Туховища пише "Не е избягало". Четирите изображения са от архивата на Неврокопската епархия от папката "Покръстването на помаците, 1912-1914", която се съхранява в ТДА-Благоевград под сигнатура ф. 198 К, оп. 1, а.е. 9. Четирите файла, които ти пращам, са съответно листя 16 (гръб), 17 (двете страни) и 18 (лицева страна) от горепосочената архивна единица.

свързана със село Туховище-през 1912 година по времето на цар Фердинанд започва Балканската война.В това време без да се шуми много Църквата най вече Пловдивската митрополия и други дейци решават сега е момента да се покръстят помаците. Започва се масова смяна насила на цели села,махали по Родопите,Западна Тракия,Македония. Сменени и покръстени са над 200 000 помаци. Конкретно за село Туховище по това време,както е видно е имало около 140 семейства през 1912 г.Действията извършват ВМРО комитите със седалище с.Сатовча и в Долен.Те нахлуват в селото и изгарят всичко. По това време населението се е крило до Реката долу,след като се прибрали виждат погрома от четниците на ВМРО,същото става и със село Жижево,Вълкосел изгорено е, както и част от с.Абланица.тези документи са факт че и в село Туховища през 1912 г е била насила смяната на имената.

1912_0004 - http://i31.tinypic.com/5centi.jpg
1912_0005 - http://i26.tinypic.com/2yws9it.jpg
1912_0006 - http://i26.tinypic.com/6zv4sj.jpg
1912_0007 - http://i26.tinypic.com/2i1e9dz.jpg

[jemal]

Поздравления Musov, за тази публикация извадена на бял свят след повече от 40 години. Покъртителна история разиграла се в родния ни край преди близо стотина години, поставила началото на една драма продължаваща  и до днес.Една общност търсейки себе си в толкова много незаписани или укривани, преиначавани или фалшифицирани, унизителни истории и събития. Ще успее ли нашият сайт наистина да се превърне в изразител на тежненията и истински глас на помаците по света, ще ни помогне ли той да осъзнаем своето минало, да станем  по толерантни, да се научим да прощаваме и да отстояваме своето аз и то по един достоен начин в новото хилядолетие. Все още вярвам в това...........

[Ерол]

Ако има желаещи да принтират документа предоставен от Мусов, давам тук текста на историята.

ЧЕЧ

Беше в края на лятото, Бродех из Чеч — обширна местност в Югозападните Родопи, която тукашните хора наричат «края на света». Чеч,— това е един затънтен, глух сиромашки край, където няма радио, а вестниците пристигат след няколко дни закъснение; край на камъните, на козите, на зъбатите глигани и на простите, добродушни чеченци помаци. Като на длан виждам сега чеченските селца, свити като подплашени стада в падините между голите каменисти хълмове, с джамиите и мулетата си, с грозните си каменни къщи и сивите покриви от плочи...
Един ден пътувах от Бръщен за Жижево. Бяха ми Казали уж, че разстоянието е три часа пеша, а аз вървях вече цял предиобед и пътеката все нямаше край. Жегата беше нетърпима. Въздухът се люлееше от сухота. И ето, най-сетне слязох в дола на река Рата, разхвърлих се задъхан нетърпеливо и скочих в хладните води. Малко по-нагоре реката гърмеше яростно и се пенеше, затисната в дълбоката гранитна цепина, но тук тя беше спокойна и съвсем бистра. Някое време така се изтягах блажено във водата, гледах как подрипват из нея игриви мренки и с тревога мислех, че трябва пак да се обличам, за да поема из върлия жижевски припек, където всеки храст и всеки камък дъхти жежчава. Но нямаше как.
Отдавна беше се презпладнило, когато тръгнах. Спирах под всяка сянка да си поема дъх. На едно място на пътеката намерих попадали гнили круши, напечени от слънцето, и си напълних джобовете. По-натам намерих пак круши — още по-едри и сочни. Познаваше се, че не са диви, макар че, мястото беше съвсем диво и запустено. На всяха крачка вече срещах крушови дървета и току тършувах из драките да събирам всякакви круши, коя от коя по-хубави, й неочаквано попаднах... на грозде. Чудно нещо. Това бяха някакви лозови храсталаци, кой знае как изникнали на тия затревени полянки, без ничии човешки грижи. Памид, още зелен, току-що започнал да се прошарва. Дали това не са били някога лозя? Едва ли. По нищо не личи...
Така, полека вървях по пътечката и се отбивах да зобя ту грозде, ту круши. Наоколо нямаше жива душа. Само жътварки зъзъкаха като бесни в зноя — самият зной сякаш звънеше пустйино-еднообразно, неспирно и навяваше чувство на унила самота... Тъкмо замервах с един отчупен сух клон по една нова круша, която ми се видя особено привлекателна заради яркожълтите си плодове, когато зад мен откъм пътечката се обади глас:
— Не от тая, не от тая! Стипчиви са...
Един старец, доста, висок и някак вдървено изправен стоеше с магарето си на пътеката и ме гледаше.
— Викам, не от тая круша, юначе! — повтори той.— Опитай от оная — хе там!.
Наистина, другите Круши бяха хубави — сипкави и много сладки.
Разговорихме се със стареца кои сме и що сме и седнахме на сянка да запушим по цигара. Пътеката се оказа не така безлюдна, както ми се видя отначало. Скоро по нея мина още един селянин, разгърден и потен, яхнал мулето си, и подвикна към нас:
— Колагеле, аго Ислям! Как е, как е?
— Арно на кажем бе, чоджум! Ти къде?   1
— Бе, имам там два-три корена круши, та рекох да ги обера, да не идат зян...
— Ааа, много е арно това... нали има една приказка: лятна торчица — зимна понудица...
Когато помакът отмина, старият Ислям се обърна пак към мене:
Гледаш ли го човека... Чак от Годяшево е, пък има имот тука, крушки има. Нека си ги обере, нека... За зимата. Да ядат децата. Крушки дал господ тая година! Има ги сякакви, едни зимни — далкаран им казваме, или матрун, други — жълтици па летни — две чешита, па инджйрки, после куювици... Има едни — рачел, — ситни са ама траят, па има други, бешковици, трети  — сгребенски, тях са ги донесли бърдари отнякъде. Едни стават едри като тупуз на кантар, викаме ги кукуди. А тия, дето сега отбрули, се казват келя.
... Барем от трийсет чешита нагоре трябва да има..
— Как, така ли си растат сами? — попитах удивен.
— Така, ами как! Така си растат, беки някой ги полива... Ама човешка ръка ги е посадила...
— Градини ли е имало тук?.
— Градини.
— А лозя?
— И лозя.
— А как така е запустяло всичко?

Старецът сякаш не чу, унесен в нещо свое. Той стана полека, но без усилие и няколко секунди стоя така отчужден, изправен неподвижно и сурово към дола, отдето идеше придавеният от задуха съсък на Рата, и в тоя миг приличаше на стар, биковит, спечен дънер, загледан с тъга в миналото на своята отшумяла зелена младост. После пристъпи към магарето си, което дърпаше скъдната тревица в тръните, и започна да го отвързва, като шушнеше нещо на себе си: «Какво беше... какво беше...»
— А, аго Ислям, рекох, защо няма сега лозя?— подкачих  аз пак.
— Тая е дълга за разправяне! — сопна се той някак сърдито, но веднага добави по-меко: — Айде, айде да придаваме полека накъм село, че хайванчето ми е жадно. Па ще ти кажа...
Тогава чух тая история, която прилича повече на страшна приказка, отколкото на истина.
— Тука, юначе — започна бавно и спокойно старият помак, — не гледай, че е такъв бряг. Тук едно време преди четиресет-петдесет години, още в турско, беше само градини и лозя, лозя едно до друго. Ей по тая пътека да ти беше драго да тръгнеш. Пролет, нацъфтели ония круши, бадеми, праскови, па един благ мирис иде от лозята. Сега какво... пустинак, змии... Тогава... дойде гроздобер есени... Струпа се народ от целия Чеч, кой си няма грозде дойде тук. Като панагир стане. Цяла неделя тъпани, зурни. На пет-шест места по пътеката горят огньове, пекат се на шиш чевремета тлъсти... Народ, дандания. От гроздето правехме петмез, че вино не пиехме. А всеки петък — пазар. Докарваха масло, добитък от Бръщен, тръстика от Серско и Драмско за бърдата (правехме бърда тогава, а в Марулево и Црънча още правят), борина, материална гора докарваха. Пазаргати идеха отвсякъде: от Тисово, Почан, Шурдилово, Манастир, Черешово — тия села сега са през граница — ... от цял Чеч. Селото ни броеше до сто и трийсет къщи, сега има-няма трийсет-четиресет, па имаше кафенета, дюкяни. Жижево, едно беше Жижево по тоя край. И всичко се затри. Затри се, юначе, затри се... Затри се... У дън земя... Затриха го комитите, тия — лошите, дето ги кликаха върховисти ли, кво ли. Ти по си млад, по тряба да ги знаеш тия работи...
Дванайсета година кога се удариха турчина и българина, българската война мина оттук, та замете надолу къде морето. Настана слободно. Ала не ни било писано да видим това слободно, клети сме били. Сега ще видиш за що и за кво...
Есента беше, тамам войната изтече надолу, айде по едно време се разчу  — комитите тръгнали да покръстват помаклъка из Чеч. Кое било мохамеданско — да стане ристиянско. Изпоплаши се народа. Бре, бре, бре, чуваме, комитите нагазили Сатовча. Кой го кликали Салих — прекръстили го Славчо, кой бил Мехмед—станал Методи. Бре, кара-вара, чуваме, минали комитите в Кочан, и там така. После в Марулево. Натурали попове и карат народа да се кръсти. Дотука мирно всичко, кръв няма, само дето някой ако много се опне — ще му ударят по някоя и друга тояга да го посплашат, но това си е нищо. А ние, Жижево, чакаме реда си и треперем. Арно, ама тогава, от Сатовча избягаха двама наши чеченци, Кел Даут и Тоцката, избягаха къде Бръщен и Борян и си образуваха банда, не искаха да се покръстят. И веднъж тръгнали неколцина попове и ополчанци да покръстват Бръщен. На Рата, долу при каменния мост, ги пресрещнал Кел Даут и ги съсякъл до един. Оттогава комитите се налютиха, почнаха и те да трепят нашите чеченци. И те ти един път гледаме задава се откъм Кочан една комитаджииска тайфа, иде къде нас. Дойдоха, събраха народа насред село и го питат;
«Оти вие не се покръстите бре, такива-онакива, вашата мамка?!»
«Аман-заман! — кликаме ние, молим се, падаме на колене. — Вярата не ни барайте!»
«Арно,   ама тряба да се откупите!» — кликат.
Да се откупим — да се откупим! Колко? Толко. Хиляда лири турски. Събрахме им ги, заминаха си.
Не щеш ли, на другия ден пристигна още една такава тайфа. «Вие покръстихте ли се бре?»— питат, — «Не сме, ама се откупихме.» Така ли? Така. Арно, Не ни закачаха, заминаха си и тия.
На третия ден нашият часовой обажда (бяхме си поставили човек да варди), че се е задала една голяма збуна от 200—300 души комити, брадати и страшни, щръкнали от пушки, пищови и ножове. С тях тогава дойде и баш-комитаджийският войвода Хаджи Мървака... Хаджи Мървака, кръвник, дето у свят бели няма друг такъв. Слязоха в село пак събраха народа и пак го натискат да се покръсти. Кликаме: «Откупили сме се!» Не признават нищо. Тогава взеха, та уловиха пет-шестима от по-първите наши хора и ги подкараха накрай село. И народът — по тях, защото се сеща какво ще стане. И пак питат комитите:
«Ще се покръстите ли бре?»
«Не щем!»
И пак тичаме и се бутаме като овце подир нашите, вързаните, беко ги отървем някак. Та като се обърнаха ония комити, та като изреваха:
«Назад!»
А народът стои и се мае.
«Огън!»
...Осемнайсет човека наши паднаха из един път като окосени. Кой оцеля — се юрна накъде село. Тутакси комитите заклаха и ония, дето бяха вързали отнапреж. Па се върнаха у село и свикаха народа в джамията, уж да си поговорят. Кой не искаше да дойде — зорлан го изритваха из къщи. Събраха само женените мъже, сто и педесе, до двеста човека тряба да имаше. Кое беше неженено — пускаха го да си върви. Аз бях млад тогава, 18 — 19-годишен хъшлак, току-що бях се задомил, забраха и мен.
В Джамията пак ни назориха да се покръстим. Народът не иска. Прост беше народа, не е като сега. Да беше кандисал да земе друга вяра, докато мине размирицата, беки нямаше да стане така, ама де-де!
Като се заинатиха нашите, като рекоха веднъж — не, та не! Хеле по едно време комитите започнаха да ни извеждат от джамията двама по двама и да ни водят в къщата на Фейзи чауш. Голяма къща. Там започнаха да ни бият в горните стаи, а после пребити ни хвърляха в зимниците. Бой, бой... То рев иде, то бой, то тежка неволя... Кому ръка строшена, кому крак, кому глава — охка и душа бере, сиромах. После комитите пак започнаха да извеждат хората от зимниците в горните стай, пак по двама. И кой иде вече не се връща. Чуеме го само, че изреве: «Оооо!. . .» — и се притаи. А ние ни живи, ни умрели слушаме отдолу. По едно време от дъските на тавана започна да чучурика кръв... Разбрахме ние — лоша работа, горе колят. Напълнят една стая със заклани, почнат в друга, трета... Къща голяма...
Дойде ред и мене да водят горе на ножа... Па джелатина ме гледа, че съм такова младо и ме пита дали съм женен. Излъгах го, казах, че не съм. «Ама право да кажеш!» «Право»! Пуснаха ме тогава и аз побягнах... Един-двама от нашите, недоклани, можаха да избягат и да се спасят и те, но толко си беше. Другите така си ойдоха зян...
Като си свършиха работата тук, джелатите нахълтаха из село да грабят и изнасилват. В една къща бяха се затворили десетина жени. Комитите като не могли да отворят — запалиха къщата. На другия ден, помня като сега, беше сто дена след Димитровден на съм-ден «юз-сабани-дюз», през февруари — цялото село беше поляно с газ и дадено на огъня. Изгоря и се събори всичко. А после изведнъж удари сняг, виелида. Селото замяза на гробища. Разбягаха се, кой накъде вади, жени и деца, набиха горите, по овчарските къшли, пръснаха се по селата. Без покрив, без дрехи, без хляб — без нищо. Глад, студ. Кой имаше нещо стока увардена — колеше и ядеше без сол и без хляб. Кой си нямаше — очите му изскокваха отглади. Колко народ, колко деца изгинаха в тая люта зима — Аллах един знае... Някои от жените се изпожениха по далечни места, а по-ячките деца станаха измикярчета... Едни жени избягали в съседното село Вълкосел. Но и там стана същата поразия, същото клане като у наше село, и същия пожар. Та тия наши жени жижевки, като видели това — сами си се хвърлили в огъня да изгорят, та да не гледат пак страхотии... Сами! Така комитите на тоя звяр Хаджи Мървака разсипаха наше село, после Вълкосел, па Црънча, па Абланица... Чак напролет кои останаха живи, се завърнаха да турят отново камък на камък, да изправят къщурки. Оттогава, та досега у наше Жижево юртовете (развалини от къщи) са повече, отколкото самите къщи. Народа сосем намаля. Оттогава и запустяха лозята ни, имота ни запустя... Така е, юначе, лошо беше, грозно... Да се не връща!...
Ние наближавахме вече селцето. Иззад дърветата и скалите се провидя отначало минарето на джамията, съборено до половина още оттогава. После сивите каменни къщи, облечени целите в тютюневи низи, които съхнеха на саръци...
Дядо Ислям напои магарето си на една вадичка, която църцореше из камънаците до пътеката и се губеше надолу в сухия припек. После ме поведе направо към юрта на Фейзи чауш. Камъни, разсипани безредно и обрасли в буренак и диви орехи — това беше този юрт.
— Тук са заринати нашите бащи и деди! — каза с приглушен, треперещ глас дядо Ислям. — Оставили сме го така, както си е било, не сме разкопавали. Това място ние го тачим като свещено, добитък не пускаме...
Старецът се развълнува и млъкна.
Дълго мълча.
Чак когато се отдалечихме доста от Фейзичаушевия юрт, той се обърна към мен, загледа ме болнаво усмихнат и ми зашепна някак тайнствено-доверчиво:
— А, юначе, чуваме, в Кочан, Марулево гласят нещо текесе ли, кво ли, а? А у нас няма ли да правят такава работа, не си ли чувал?... Ами... така... може ли да се върне това, кое е било... тия лозя, градини... а? Може? И по-арно? Бе, знам ли... беки па може!... Знам ли... Тия днешните са яки хора, народни... Сигур могат... Дано, дано... за арно е, джанъм. Ние, старите, сме си видели хаира вече, току младите, младите...

[fotakiev]

Поздравления Musov, за тази публикация извадена на бял свят след повече от 40 години. Покъртителна история разиграла се в родния ни край преди близо стотина години, поставила началото на една драма продължаваща  и до днес.

Джемал, вие сте историк, така че, позволете ми да ви поправя: тази драма не е започнала тогава, през 1912 година.
Не е започнала и през 1878 година.
Започнала е през масовата изслямизация на Родопите от времето на Селим I Яфуз (мрачния), когото вие тук определяте като, цитирам:

Първият започнал при управлението на Селим Първи (1512-1520 г.),определян като ревностен мюсюлманин

Въпросния султан обаче е известен с това, че е убил баща си (който му е предал доброволно трона си), и всички братовчеди и братя.
Селим, който е избил и 40,000 едноверци перси на Шах Исмаил, който даже е бил по-тюрк (генетично) от самия Селим! Явно нещо е бягал от час в уроците за мюсюлманското братство на Уммата, и за капак: избил няколко десетки хиляди от баш-даскалите си по ислям: арабите! Само в Кайро през януари 1517 година за една нощ е изклал над 50,000 народ и е избил 800 бея на мамелюците
Превзема Мека и Медина (за него нямало нищо свято, както виждате), и взема реликвите на Пророка Мохамед, и се обявява за халиф!
То ест, нищо скверно, долно, низко и подло не му е било чуждо.
Явно принципите за добрите хора в сурите и аетите в Корана за него са били празен звук, ако изобщо ги е чувал и чел.
Но, все пак: взема в ръцете си реликвите и регалиите и, ей на - халиф!
Ако не вярвате, проверете на няколко езика: данни, изнесени на български, на руски, на английски, на турски, на френски, и на арабски за въпросния владетел. Можете да проверите в К.Иречек, в документи, публикувание от Боян Добрев, и в книгата "Лилково - богове, камъни и руни", и в Македония-етнография и статистика
Защо направих тази нарочна кратка справка?
Защото най-честия аргумент, който тук се опитват да противопоставят на насилственната ислямизация като исторически факт, е, че, видите ли: в исляма няма насилие!

Сура Бакара/Кравата/:256
Няма принуда в религията.Отличи се вече истината от заблудата.Който отхвърли идолите и повярва в Аллах,той се обвързва с най здравата връзка,която не се къса.Аллах е всечуващ,всезнаещ.

Ще си послужа с цитат от уважавания от много тук emir_kj, публикуван тук, във форума:

Коранът задължава мюсюлманите да бъдат толерантни към всички останали религии,така че никъде в корана нама айяти за ''убиване на неверници'' в вида който се подрабира от буквалния му прочит.

“Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите”.

Освен това ислямът не отрича християнаството,напротив ние вярваме че и християните са ''хора на писанието'',но  с течение на времето някои хора проемниха библията,някои текстове отпаднаха или бяха добавени нови и затова Аллах изпрати исляма...
Тоест исляма не дойде за да измести,а за да коригира християнството...И ставайки мюсюлманин,човек дефакто става и по-добър християнин...Защото ислямът обхаваща  голяма част от моралните ценности на християнството.Даже смятам,че  един християнин много лесно ще свикне с исляма,тъй като двете религии си приличат по-много неща,защото всички сме хора на писанието...

Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието за напътствие на хората... ( Коран , 3:3-4)

Е, така смята emir_kj, който има 2 висши образования по ислям: едното: завършено в Кайро, Египет, а другото: в Джидда, Саудитска Арабия, близо до Мекка и Медина.

Аз съм съгласен, че:
В Корана може и да не се препоръчва насилие за въвеждането в ислям.
В Корана може и да пише, че да убиеш невинен човек, е все едно, че си убил целия свят.
В Корана може и да пише, че е грях убийството на правоверни, а убийството на невинни правоверни, а още повече - на членове на семействто ти (без никакъв грях), е страшен грях!
Само че, както виждате, на този Първи Възродител на Родопите изобщо не му е пукало за тези текстове и препоръки в Корана. Доказал го е първо на гърба и на кръвта на едноверците си, а после е ислямизирал с огън и ятаган Родопите. Всъщност, ако направите една справка, ще видите, че Селим е воювал главно с мюсюлмански страни, при това, изключително жестоко: избил е десетки хиляди от всяка от мюсюлманските страни, с които е воювал.

Как тогава принципа "в исляма няма насилие!" може да анулира насилственната ислямизация през XVI-XVII век в Родопите и в други огнища на Балканите?
Нали се сещате, че пред лицето на тези исторически факти този принцип остава само едно благо пожелание?

Та, да се върнем на началото на драмата, което вие приемате за 1912 година, а всъщност е заложена още от "халифа" Селим I, както и от също така достопочетния му и "благочестив" син: Сюлейман I "Великолепни".

Драмата започва именно тогава, защото тя зарежда тази бомба със закъснител, на която ние и ядем попарата днес!

Защото, прякото следствие от това истинско начало на драмата е, че се сменя статуса на новоислямизираните! Статус на двойния стандарт!
Вижте пак статистиката на професор Гьозлер:
Завареното му положение след 5 години владеене на този край е 0.08% ислямизация (към 1479 година) а след 100 години: 5%.
Да, най-вероятно там (в Ловешко и за този фиксиран период от 100 години) не е ставало дума за насилственна ислямизация.
Но, за съжаление, за Родопите това не важи!
Защото те близо 220-250 години са били област, която на практика е била независима и автономна, и там османлии почти не са припарвали!
Нещо, с което "победителят" на правоверните си братя - персите и на даскалите си по ислям: арабите в края на краищата не е бил съгласен. И е решил да вкара ред в кошарата си, както той си знае.
Той баща си, братята и братовчедите не пожалил, че някакви си родопчани ли ще чишка?
Натиснал ги е точно по сценария на "Време разделно", или, ако щете, както е описано педантично, по всички правила на академичната наука, в летописите, съставени по разказите на свидетели, в книгата на А.Личков "Лилково: богове, камъни и руни". Това далеч не е единственния източник, но, за момента ви препоръчвам да попогледнете поне там.
Тази смяна на статуса и забива нож между двете родственни, роднински и еднонародни общности в Родопите. Вижте отношението към "неверниците", вижте и отношението и на данъчната система на падишаха към българите-немюсюлмани.
Нещо повече, което вече споменах: от новоконвертирането се набират войски, които се ползват за всякакви военни операции, в това число и за репресии над кръвните им братя (но не по вяра): българите християни по Родопите и Пиринско.
В резултат на тези репресии, и особенно след Априлското въстание през 1876 година и жестокото му кърваво потушаване се натрупва огромна обида в репресираните. Която избухва след 2 години и продължава до трагичната за много помаци 1912 година.
Обърнете внимание: най-пострадали мюсюлмански региони от репресиите на чети и българска войска са именно тези, откъдето са се набирали потушители на Априлското въстание! То ест, репресираните не-мюсюлмани много добре са знаели - от кои села са излизали тези, които са заклали брат, баща, дядо, изнасилили или поругали майка, сестра, откраднали или убили дете.
При такава предистория няма как да не сработи правилото: "Насилието ражда само насилие!"
А това е важно да се знае и осмисли днес, без преиначавания, скривания и изкълчвания, за да не се повтори никога повече.
Правилната хронология на това зло, неговото начало е започнало в годините на управлението на Селим I Яфуз (Мрачния) 1512-1520.
Неговото насилие и двойните стандарти, които зарежда като бомба неговата империя, както и използването на брат против брата за репресии, поражда бомбата от насилие, горчивата чаша, която помаците бяха принудени да изпият през 1878-1912 година.
Това е истината.
Ако не ви харесва, ваш проблем.
Докажете друга, ако можете.

Една общност търсейки себе си в толкова много незаписани или укривани, преиначавани или фалшифицирани, унизителни истории и събития.

Ако тази общност търси истината за себе си, няма проблем вече тя да бъде разкрита, анализирана и да бъдат направени правилните за бъдещите ни поколения изводи.
За да не преживеят децата ни втора Босна на Балканите.

Ще успее ли нашият сайт наистина да се превърне в изразител на тежненията и истински глас на помаците по света, ще ни помогне ли той да осъзнаем своето минало, да станем  по толерантни, да се научим да прощаваме и да отстояваме своето аз и то по един достоен начин в новото хилядолетие. Все още вярвам в това...........

Аз също истински се надявам и се боря именно за това: за истината без орязвания, без грим и без изкривявания.
Цялата истина.
Джемал, съгласен ли си с мене?
Ще търсим ли истината и само истината, цялата истина?
Или само нейните угодни за политически реванш фрагменти и епизоди, стискайки очите за родителите на тези епизоди?

[jemal]

Fotakiev, нямам намерение да споря с теб за общоизвестни факти или конкретни изводи направени от други изследователи на историята. Примери на братоубиства в човешката история колкото искаш и за да те върна към темата предлагам ти един малък откъс написан от българският изследовател на Неврокопския край -  Васил Кънчов. Той е изследвал този край 20-тина години преди Балканските войни, когато въпросното село Жижево въобще не е и сънувало какво го очаква.
Из „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница” Васил Кънчов,изд. 1894-1896 г.
Населението по десния бряг е смесено — българи и помаци. Към север преобладават българите, а по средата и на юг — помаците.
Боз даг, Шилка и Висеник делят Неврокопската каза от Драмската.
Чечко. — Населението по левия бряг на Места е чисто помашко. Тук е местността Чечко или Чеч, за която ще споменем нещо повечко, що сме научили от познавачи на онзи край. Това е планинска мъчно проходима област. Тя лежи главно по левия бряг на р. Места и се ограничава на запад от р. Рата, на север и североизток Крушова планина я дели от Ахъчелеби и Султан-Ери. На юг Ксантийските височини я делят от турското население в Ксантийско. Само една малка част от Чечко лежи по десния бряг на Места наблизо около реката.
Мястото е планинско, гористо и прорязано с много планински потоци. Чечко наброява повече от 60 села. Населението е помашко. В административно отношение то е разделено на 3 части: най-голямата част спада към Неврокопската каза, една малка част по левия бряг на реката принадлежи на Скеча и минува в Одринския вилает, останалите части по десния бряг на реката се числят в Драмската каза.
Населението се подчинява на своите големци във всичко. На Неврокопския Чеч заповядва една стара аристократическа фамилия от селото Осойница, на която първородните деца се именуват паши. Сегашният началник се казва Али паша. Той е 70-годишен старец и неограничен главатар на повече от 40 села. Всичките спорове се решават от него. Той бие, затваря и налага всякакви наказания, които се приемат безропотно. През неговата област пътуването на търговците е съвсем безопасно. Ако пострада някой пътник от обир, Али паша на часа трябва парично да го възнагради за загубата и тогава тежко и горко на оня, който се улови в кражбата. По тая причина кражбите са рядкост. Фамилията на Али паша е стара и голяма. Много е вероятно, че това е стара аристократическа фамилия на някой местен княз, който заедно с народа е приел мохамеданството и запазил властта си. В къщата на главатаря се пази най-голямо гостоприемство. Там има особени стаи за гостите, които хранят до пресита.
 
267
Въобще в цялата тая помашка околност гостоприемството е голямо. Всякое село има отделна къща, много добре наредена, гдето се приемат и хранят безплатно чужденците. Тая къща има свои имущества, от които .се поддържа. Богатите къщи си имат свои отделни стаи за гостите. Али паша събира дан от народа и я предава на правителството. Налозите обаче са малки. Той събира и рекрути за войската. Всяко село си има свой коджабашия, който управлява селските работи.
Народът се поминува със скотовъдство и пчеларство, на второ място стои земеделието и тъкането на платове. Така също ловджийството е много развито. По планините пасат много овци и кози, които съставят главния местен поминък. По долините се сее ръж, ечемик, овес и по ниските места пшеница. Рядко в някои ниски села садят лозя. Храната им не достига и те си докупуват от Драмско или Скеченско. Пчеларството в тия места е много развито. Във всяко село има голямо число кошари и захарта се заместя с мед. Восъкът оттук се разнася за Серско и Драмско и съставя един от най-добрите приходи на населението.
На много места се работят аби и шаяци, които се разнасят по вън от доленските българи. В селото Ващица става панаир, гдето се харчат главно аби, шаяци и платна, изработени от помаците. По тези места се работи и гора, която се спуща по Места за полето и съставя добър приход за цели села, каквито са Жижово, Кочан, Марульово и други около краищата на Доспат-ската верига. В селага Марульово и Дебрежен правят гребени от рогове, които се разнасят надалече за продан. Селото Пепелаш на десния бряг на Места е прочуто по своите кавали.
Чечките помаци ненавиждат турците; те се отнасят към тях горделиво, както и към християните. Спазили се много християнски и езически обичаи. Почитат празниците, като Св. Георги, Нова година и др. При рождението, сватбите и смъртта са запазени същите обичаи, каквито ги има у българите по околните места. Играят хоро поотделно мъжете от жените. Тук има добри свирачи на кавал.
Боренето и надтичането са на голяма почит у всичките неврокопски помаци. Особено ония, които излизат победители
 
268
при надтичването, вземат големи подаръци, които дава цялото село. Тия неща стават обикновено по празниците през байрама и по сватбите. Тичат от 1/2 час разстояние, някой път и повече.
....................................

Подир всичко, що казахме за Неврокопската каза, нека направим един общ статистически преглед на населението й. Понеже в Неврокопско има съвсем незначително количество чифлици, и то малки части от някои полянски села, затова не оставяме особена графа за тях. За българското население оставяме две графи, в едната се бележат помаците, които по вяра и по чувства стоят далеч от своите християнски братя и образуват особен елемент в Македония

[husein]

От прочетеното по горе искам да задам няколко въпроса на господин Фотакиев.
1.Какво общо има Султан Селим с убийствата 1912г?
2.Защо използваш източници с лъжлив произход като Уикипедия,многоуууважавания от нас д-р П.Пасков, които ни мисли само доброто(ножа),и многуууважавания от теб emir-kj?
3.Къде видя в тези "източници" ислямизация и то толкова масова ,че аз нищо не видях, освен един ред в БГУикипедия написан без посочен източник на информация?
4.Какъв е този emir-kj,с цели 5 постинга,и 2 висши образования,които може би ти си му издал,и който наричаш многоуважаван от нас съфорумник и който много силно те подкрепя?
5.Къде са източниците с които ти обвиняваш Помаците в участие в Априлското въстание.
6.С какво право вменяваш вина- цитирам "Насилието ражда само насилие","родители на тези епизоди"и едва ли не определяш,че помаците сами са си виновни за събитията случили се след 1878,1912,1939 и т.н.?
7.Не мислиш ли,че поне една дума трябва ше да кажеш като съболезнование за избитите наши деди?
8.За каква истина говориш,след като всичко казано от теб е лъжа?
9.След арогантното и заплашително написано от теб-цитирам"Ако не ви харесва ваш проблем",За да не преживеят децата ни втора Босна" -не трябва ли да се извиниш на помаците в сайта?