Български > Хоби и Развлечения

Мъдри мисли- взети от реалния живот преди нас!

<< < (7/15) > >>

Nazmi:
               Мълчанието – общуване по друг начин .  

Да замълчим понякога е ценно: така истински можем да чуем какво казва другият. Така можем да се потопим в хармонията помежду ни, без да става необходимо да запълваме тишината с думи. Така можем да усетим емоциите на другия и да ги преживеем заедно с него. Мълчанието обаче крие рискове.

Сейджан Али.


Общуването е един от начините за комуникация между хората. Доброто, обмислено говорене изгражда добри мисли за говорещия. Безспирното говорене, без да се обмислят казаните неща, вместо добро допринася само вреда. Това е изразено много ясно в поговорката: “Слушай повторно, говори веднъж!”
Изкуството да се слуша е почти равностойно на изкуството да се говори. В някои случаи е нужно да се замълчи, вместо да се говори. Говоренето на неща, в които не сме сигурни, излага на показ нашето невежество и ще ни злепостави пред другите. Всеки трябва да умее да замълчи, когато това е нужно. Както се казва: “Не говори винаги, каквото знаеш, но знай винаги какво говориш” (Клавдий)

.
Мълчанието е приятел, който никога няма да ни предаде. Понякога човек има да каже много неща, но не може да го направи. Вярва, че ако каже нещата, които мисли, те ще изтекат от ръцете му. Това всъщност става най-голямата пречка да говори. Рискът да загуби, когато не замълчи, е бил заплаха за много хора. Когато човек се замисля за риска, решава да мълчи. Но какво значение има това? Това, от което се страхува, че ще бъде лишен, протича лекичко от ръцете му пред неговите очи. Загубва го, не знае това. Времето лети, а той осъзнава, че го е загубил, защото е решил да не говори. Тогава го боли още повече. Следва още едно “Де да бях”, което не се изтрива от страниците на живота. “Де да бях го казал”, си повтаря той дълго време. Но кое е по-лесно да преживее човек - да живее със съжаленията или да знае, че го е загубил, защото не е замълчал. Кое е по-трудно: да замълчиш или да говориш?

Човек не знае кое от двете неща ще го лиши от това, което се страхува. Не знае кое е по-лесно. Понякога може да загуби, когато е замълчал, а друг път - когато е казал това, което е мислил или направил. Но защо тогава човек избира да замълчи? От страх, че ще загуби, или от страх, че ще се злепостави пред другите?
Но нека не забравяме съжаленията след постъпките си. Ако е по-лесно да добавим още едно “Де да бях” в страниците на живота ни, нека още сега замълчим и добавим още едно “Де да бях”...  Нека не се заблуждаваме - мълчанието говори! То е общуване по друг начин.
Да замълчим понякога е ценно: така истински можем да чуем какво казва другият. Така можем да се потопим в хармонията помежду ни, без да става необходимо да запълваме тишината с думи. Така можем да усетим емоциите на другия и да ги преживеем заедно с него. Мълчанието обаче крие рискове. Понякога е нужно да затворим очи, за да видим повече неща; да отидем, за да можем да се върнем назад; да замълчим понякога, за да можем да говорим; да запушим уши, за да чуваме безспир; да заспим, за да можем да се събудим; да умрем, за да можем да се възродим; да загубим, за да намерим отново и да обичаме до смърт това, което сме открили...

Ако словото е сребро, то мълчанието е злато!

“Мълчанието е злато”, казват старите хора. По-добре е да се говори малко, но на място, а думите да тежат със смисъла си, отколкото да се бъбрят неуморно несъществени неща. Истината подхожда само на хора, които имат сила и характер да я приемат. Но има и хора, които умират да чуят само това, което им е удобно, но не и истината. Пред такива хора няма смисъл да се хвърлят думи във въздуха. Премълчаването понякога е по-добър съдия. “Ако знаеш, говори и хората да вземат поуки от теб. Но ако не знаеш, замълчи и хората да си помислят, че си знаещ”, гласи една мъдра мисъл.

Ако ни се предостави възможността да замълчим, колко много неща бихме казали, осъзнавайки всъщност, че разговаряме със самия себе си. “Ако словото е сребро, то мълчанието е злато!”, се казва в една известна поговорка.

Всеки трябва да си признае, че невинаги има смелостта да кажа истината в очите. Но истината, разбира се, рано или късно, излиза наяве. Затова - да признаеш открито голата истина на другите - не трябва да е чак такъв голям проблем.

Съдбата на говорещия,

когато не му е време

В едно блато живеели заедно две гъски и една жаба.
Един ден водата на блатото започнала да намалява, а блатото да изсъхва. Те решили да се преместят в друго блато.
 Гъските мислели дълго време как да пренесат с тях и жабата. Хрумнала им следната идея. Решили да я пренесат, като вземат една пръчка в краката си, а жабата я захапе с уста. Направили така, както замислили.
Когато летели във въздуха, другите жаби се присмели на жабата, захапала пръчката. Тя не можала да издържи и изрекла: “Врак!” С отварянето на устата си тя се намерила на земята. Така претърпяла наказанието за постъпката си.

05 April 2010, Monday  в-к" Заман.

                 От мен!


Мъдри мисли

                                          

Gelina:
Думи на надежда

Nazmi:
  Силните ( H Q )

Gelina:

Nazmi:
 
  Стремеж за връщане (Return to struggle)

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page