Topic: Мъдри мисли- взети от реалния живот преди нас!

[Nazmi]

               Мълчанието – общуване по друг начин .  

Да замълчим понякога е ценно: така истински можем да чуем какво казва другият. Така можем да се потопим в хармонията помежду ни, без да става необходимо да запълваме тишината с думи. Така можем да усетим емоциите на другия и да ги преживеем заедно с него. Мълчанието обаче крие рискове.

Сейджан Али.


Общуването е един от начините за комуникация между хората. Доброто, обмислено говорене изгражда добри мисли за говорещия. Безспирното говорене, без да се обмислят казаните неща, вместо добро допринася само вреда. Това е изразено много ясно в поговорката: “Слушай повторно, говори веднъж!”
Изкуството да се слуша е почти равностойно на изкуството да се говори. В някои случаи е нужно да се замълчи, вместо да се говори. Говоренето на неща, в които не сме сигурни, излага на показ нашето невежество и ще ни злепостави пред другите. Всеки трябва да умее да замълчи, когато това е нужно. Както се казва: “Не говори винаги, каквото знаеш, но знай винаги какво говориш” (Клавдий)

.
Мълчанието е приятел, който никога няма да ни предаде. Понякога човек има да каже много неща, но не може да го направи. Вярва, че ако каже нещата, които мисли, те ще изтекат от ръцете му. Това всъщност става най-голямата пречка да говори. Рискът да загуби, когато не замълчи, е бил заплаха за много хора. Когато човек се замисля за риска, решава да мълчи. Но какво значение има това? Това, от което се страхува, че ще бъде лишен, протича лекичко от ръцете му пред неговите очи. Загубва го, не знае това. Времето лети, а той осъзнава, че го е загубил, защото е решил да не говори. Тогава го боли още повече. Следва още едно “Де да бях”, което не се изтрива от страниците на живота. “Де да бях го казал”, си повтаря той дълго време. Но кое е по-лесно да преживее човек - да живее със съжаленията или да знае, че го е загубил, защото не е замълчал. Кое е по-трудно: да замълчиш или да говориш?

Човек не знае кое от двете неща ще го лиши от това, което се страхува. Не знае кое е по-лесно. Понякога може да загуби, когато е замълчал, а друг път - когато е казал това, което е мислил или направил. Но защо тогава човек избира да замълчи? От страх, че ще загуби, или от страх, че ще се злепостави пред другите?
Но нека не забравяме съжаленията след постъпките си. Ако е по-лесно да добавим още едно “Де да бях” в страниците на живота ни, нека още сега замълчим и добавим още едно “Де да бях”...  Нека не се заблуждаваме - мълчанието говори! То е общуване по друг начин.
Да замълчим понякога е ценно: така истински можем да чуем какво казва другият. Така можем да се потопим в хармонията помежду ни, без да става необходимо да запълваме тишината с думи. Така можем да усетим емоциите на другия и да ги преживеем заедно с него. Мълчанието обаче крие рискове. Понякога е нужно да затворим очи, за да видим повече неща; да отидем, за да можем да се върнем назад; да замълчим понякога, за да можем да говорим; да запушим уши, за да чуваме безспир; да заспим, за да можем да се събудим; да умрем, за да можем да се възродим; да загубим, за да намерим отново и да обичаме до смърт това, което сме открили...

Ако словото е сребро, то мълчанието е злато!

“Мълчанието е злато”, казват старите хора. По-добре е да се говори малко, но на място, а думите да тежат със смисъла си, отколкото да се бъбрят неуморно несъществени неща. Истината подхожда само на хора, които имат сила и характер да я приемат. Но има и хора, които умират да чуят само това, което им е удобно, но не и истината. Пред такива хора няма смисъл да се хвърлят думи във въздуха. Премълчаването понякога е по-добър съдия. “Ако знаеш, говори и хората да вземат поуки от теб. Но ако не знаеш, замълчи и хората да си помислят, че си знаещ”, гласи една мъдра мисъл.

Ако ни се предостави възможността да замълчим, колко много неща бихме казали, осъзнавайки всъщност, че разговаряме със самия себе си. “Ако словото е сребро, то мълчанието е злато!”, се казва в една известна поговорка.

Всеки трябва да си признае, че невинаги има смелостта да кажа истината в очите. Но истината, разбира се, рано или късно, излиза наяве. Затова - да признаеш открито голата истина на другите - не трябва да е чак такъв голям проблем.

Съдбата на говорещия,

когато не му е време

В едно блато живеели заедно две гъски и една жаба.
Един ден водата на блатото започнала да намалява, а блатото да изсъхва. Те решили да се преместят в друго блато.
 Гъските мислели дълго време как да пренесат с тях и жабата. Хрумнала им следната идея. Решили да я пренесат, като вземат една пръчка в краката си, а жабата я захапе с уста. Направили така, както замислили.
Когато летели във въздуха, другите жаби се присмели на жабата, захапала пръчката. Тя не можала да издържи и изрекла: “Врак!” С отварянето на устата си тя се намерила на земята. Така претърпяла наказанието за постъпката си.

05 April 2010, Monday  в-к" Заман.

                 От мен!


Мъдри мисли

                                          

[Gelina]

Думи на надежда

[Nazmi]

  Силните ( H Q )

[Gelina]

[Nazmi]

 
  Стремеж за връщане (Return to struggle)

[Gelina]

1.Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. Уолтър Липман
2.Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят. Бъртранд Ръсел
3.Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи. Джон Максуел

[Nazmi]

        Може би... е добре да се замислим

                Може би... сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.

Може би... когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.

Може би... е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.

Може би... най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки.

Може би... трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем.

Може би... има моменти в живота когато някой ни липсва - родител, съпруг, приятел, дете - толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече.

Може би... трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора.

Може би... трябва да се опитваме да живеем живота си пълноценно, защото като сме се раждали сме плакали, а всички останали са се усмихвали, но когато умрем можем да бъдем единствените, които се усмихваме, а всички останали да плачат.

Може би... трябва да изпратим това послание на хората, които означават нещо да нас; на тези, които са се докоснали до нас; на тези, които могат да ни разсмеят когато имаме нужда от това; на тези, които ни карат да виждаме нещата от хубавата им страна, когато сме най-отчаяни; и на всички онези, които искаме да знаят, че оценяваме тях и тяхното приятелство.
                                                                                      от Джон Кехоу!


                     http://www.youtube.com/watch?v=UzQN6QcuWZg&feature=player_embedded#!                                                                       

[Gelina]

Steven Wright - Да откраднеш идея от един е плагиатство. Да откраднеш от много е проучване.

Dave Attell - Ако някога се напиете и припаднете…това аз наричам “пътуване във времето”

Steven Wright - Всички имат фотографска памет. Някои обаче нямат филм (флаш карта).

 

[ficinka]

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като
станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят,
когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае
как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да
живее своя собствен. 

 

[ficinka]

Шестте грешки на човека

1. Заблудата, че личният напредък

се постига чрез потъпкване на другите.

2. Склонността да се тревожим за неща,

които не могат да бъдат променени или поправени.

3. Твърдението, че нещо е невъзможно,

защото ние не сме способни да го направим.

4. Отказът да оставим настрана

дребнавите си предпочитания.

5. Пренебрежението към развитието

и усъвършенстването на духа и липсата

на навика да четем и да учим.

6. Опитите да натрапваме на другите

своите убеждения и своя начин на живот.

Марк Тулий Цицерон

[Leyla]

"Ne se cheshi tam- deto ne te sarbi"

[Nazmi]

                 Да бъдеш Човек НЕ е лесно !
    Да бъдеш човек не е лесно (Being human isn't easy)

[Rahmie]

Kichka Bodurova - Ja, kaji mi ptico bjala

[RedJI86]

"Приложете любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да се съобразявате с това, което хората мислят по този въпрос, и без да налагате своето разбиране на другите."


"Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?". Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа. Престъпление е човек да изисква от някого да не обича друг."
Петър Дънов

[Gelina]

"Иронията е оскърбление, облечено в дрехите на комплимент."
                                        Е.Уипъл

"Както няма риба без кости, така и няма хора без недостатъци"
                                       М.Лаутер

"Една лъжа, вмъкнала се между истините, ги прави винаги съмнителни"
                                       П.Боаст

"От двама спорещи се горещи повече този, който е неправ"
                                      Гьоте

"За онези, които не могат да се обличат, са създадени модите"
                                К.Станиславски

"В приятелството има повече любов, отколкото в самата нея"
                                     А.Чехов

"Оръжието на слабия е оплакването"
                            Арабска мъдрост

"Само мъжът, уважаващ жената, може да се раздели с нея, без да я унижава"
                                        С.Моъм

"Жени, които се целуват, приличат на боксьори, които се ръкуват"
                                        Х.Менкен

"Най-мощната водна сила на света са женските сълзи"
                                     Дж.Морли