Topic: ИМЕТО - KİŞİNİN ADI

[Metka]

ИМЕТО.
Есе от Блага Димитрова





Име собствено, бащино, фамилно.

Тези три имена си длъжен да впишеш във всеки документ за самоличност.
Без тях ти си никой.
Собственото име не ти си избираш, но сам си го създаваш през целия живот – от първите съзнателни стъпки до последните.
Градиш го ден по ден, усилие по усилие. Готов си на лишения и страдания, за да го опазиш чисто. Дори по неведоми вътрешни закони неволно заприличваш на името си. Сраснал си се с него, както с кожата си – още от майчиното люлеене в скута, от родителското повикване на прага, от призивите на връстниците под прозореца, от всички люби-ми или враждебни гласове.

По име се обръщат към тебе твоите лични отговорности, а също и гражданският и общочовешкият ти дълг. И ти не можеш да не се откликнеш, ако държиш на името си.
При големи изпитания се боиш за името си повече, отколкото за живота си.
Склонен си дори на смър-тен риск само и само да не опозориш честното си име.
То е твоето лице пред света, твоето достойнство, твоята неповторима личност. То ще остане за близките ти, а може и за твоя народ след смъртта ти.
Така ти ще живееш чрез името си.Когато подло направиш компромис, ти лепваш петно върху името си завинаги.
Нито времето, нито бягството в пространството, нито забравата – нищо не е в състояние да изтрие това срамно петно, то ще изплува тъкмо в най-уязвимия за тебе момент.

Едно-единствено може да го измие: кръвта ти, пролята в защита на някаква нравствена идея или поне жертвоготовност и покаяние не с думи, а с дела.
Бащиното име ти е дадено от родителя, който го е изградил и опазил за тебе през всички коварни клопки на битието. По това име първо те приемат в обществото – дете на еди-кого си.
После ти прибавяш към него отпечатъка на собствения си характер, като се стремиш да не го окаляш и принизиш, а с всички сили да го извисиш. С напредване на възрастта все повече оценяваш бащиното си име, то ти става все по-скъпо, все по-твое, разбираш какво му дължиш, гордееш се с него, откривайки в самата му скромност и неизвестност истинските му човешки достойнства, и все повече се чувстваш обвързан със завета му.
Фамилното име те включва в родословната верига, която поради балканската ни историческа съдба най-често е разкъсана, разпиляна през веявиците на вековете и невъзстановима.
Но все пак онова, което се предава от дядо ти или от прадядо ти, е достатъчно, за да имаш самочувствие не на безродник, а на потомък на род, устоял срещу превратностите на времето и смогнал да ти дари в наследство едно име, а то никак не е малко.
То е всичко.
В него е вложена трайността на краткото твое съществуване. Чрез него ти ставаш жива брънка от миналото към бъдещето.Посегне ли някой на фамилното ти име, ли се превръщаш в изгнанник във времето, дърво без корен. И тъкмо така в тебе се събужда родовото съзнание на принадлежност към една кръвна общност. Колкото и да вярваш, че ти си надживял тези старомодни привързаности, опомнянето иде от острата болка по загубата.Отнемат ли ти бащиното име, в тебе се надига неподозирано чувство на обида и мъст, онова атавистично право на кръвно отмъщение – вендета, съсипало цели семейства в миналото.А изтръгнат ли силом собственото ти име и го подменят с друго, това е непоносимо покушение върху личността ти.
 Все едно, че плисват в лицето ти сярна киселина, за да заличат и обезобразят индивидуалните ти черти.
При такъв терористичен замах достойн-ството ти на човек е накърнено в самия му извор – в себесъзнанието. Ти биваш лишен от биография. Справедливото ти възмущение и гняв могат да избият в непредвидими посоки за самозащита на гордостта ти, на завоюваното ти място сред малката или по-широка обществена група, на делото и постиженията през целия ти живот.

За какво друго освен за едно име са всички човешки усилия...Такова грубо похищение извърши българската администрация по отношение на нашите съграждани с турско самосъзнание или с мюсюлманско вероизповедание, независимо от потеклото им, което е толкова трудно установимо, колкото и българското – на този кръс-топът на народите през столетията, Балканския полуостров. Бръкнато е в святото ждрело на приемственост между поколенията, което ги споява със самочувствие на идентичност в общността.

Узнах следната драма в едно родопско помашко село:Децата получават в училище новите си имена, избрани от младата учителка – Елица, Борко, Сърница, Еленко и прочие. Щом се приберат у дома, настъпва странно прекръщаване. По древен обичай внукът носи името на дядото, за да продължи родовата верижност.
Сега на старците бива отнета последната утеха, че внуците им ще ги обезсмъртят чрез името. И сами се назовават с новите имена на внуците, казвайки, че светът за тях се е обърнал наопаки. Ще умрат като баба Елица и дядо Борко, каквито никой не помни, и все едно, че никога не са живели, не са се трудили на тази земя.
Тук няма кръво-пролитие, но има нещо не по-малко трагично: изтриване на следите на личността.Още по-нагло е прекръщаването със съвсем различни имена на родители и деца, братя и сестри, при което се пресича родовата пъпна връв и се унищожава наследствената поточност.

Ами чудните родопски песни Фейминко ле, моме, Рафинка, Сайфина болна лежи, пети на чист български език векове наред, и тях ли ще прекръстят със заповед от нечий бюрократски кабинет, подкрепена от танкова обсада? Ние знаем от драматичната ни история, че с ятаган са били наложени тези имена, но изпод ятагана са се промъкнали славянските окончания -ина, -инка, и те достатъчно ясно разкриват родословието.
Днес на прага на XXI век, нима е допустимо да се повтаря средновековната жестокост? (Изпратиха ми от Смолян в-к Родопски устрем, в който е публикувана преименувана народна песен от Рафинка на Росинка!).

Такова вандалско посегателство не е ограничено само върху мюсюлманското население у нас. То е съставка от общото нарушение на правата на човека. Нима и моето българско име не ми е отнето по подобен брутален начин, като ми е лепнато позорното прозвище родоотстъпник, предател, демагог, подстрекател и какво ли не още. (Лит-фронт от 9. 11. 89 и на закрити партийни събрания). Не питат дали това отговаря на истинския ми образ, не ми обясняват кога, как, с какво съм заслужила тази драстична смяна на граж-данското име, не ми се разрешава да се защитя срещу клеветата.
Не-що повече, зачерква се всичко, сторено досега през целия ми живот.А известно е, че несправедливостта спрямо един е заплаха за всички.Колко още имена са оплюти, колко имена на творци са погребани в мълчание и непризнание, колко имена на млади дарования са погубени още в самия им зародиш. Колко пъти се сменяха имената на улиците, по които минавам всеки ден.

Къде живея аз?
Мой ли е градът, или животът ми е подменен? И кой си е присвоил моя живот? Нима името нищо не означава в моята страна? Нима то е на сляпо подчинение и на своеволно разпореждане на властта?Насилствената смяна на името отменя миналото, заличава опита, погазва историята.
Дори медицинските документации за боледу-ванията на хората с мюсюлмански имена са унищожени. Разровени с булдозери са гробища и са изхвърлени надгробни камъни с полу-месец. Няма страхопочит даже към паметта на мъртвите. Унищожени са множество съдопроизводствени дела, юридически архиви, граждански регистри в общините, дори училищни дневници и свиде-телства с турски имена.
А всичко това е социално престъпление с огромни усложнения за в бъдеще.Името изведнъж се обзценява и губи обществените си функции. То е на пълно разположение на анонимната администрация. А щом е позволено да отнемеш неприкосновеното име на човека, тогава няма чест, тогава всичко е позволено.

Дори имена на загинали герои са сменени без боязън от такова кощунство (например посмъртното прекръщаване на Йорданка Николова – в Чанкова, а после обратно – в Николова, според смяната по върховете). Затрити са от народната памет имена на учени, общественици, културни дейци. Колко слава и гордост на родината е ограбена!
А в същото време колко недостойни имена се развяват като знамена на националния дух.Над 200 членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустрой-ството у нас бяха публично заклеймени на масови, организирани от Отечествения фронт митинги и демонстрации на 31 май, 1 и 2 юни 1989 година в столицата и провинцията, докато защищавахме в Париж на конференция честта на родината.

А знаете ли, млади викачи, вдигащи инструктирани лозунги: Съд на предателите!, Няма място за родоотстъпници в страната!, че някои от тези побелели хора, обявени за изменници, са основали същия този Отечествен фронт с риск на живота си? Защо бе наречен именно Отечествен в своето чисто начало (далече още от последвалия главоломен спад)? За да обедини всички граждани на Отечеството, независимо от религиозна, народностна, езикова и обичайна принад-лежност, стига да не са фашисти, расисти и мракобеси.През военната 1942-43 година и аз бях една от включените в първите нелегални групи на студенти отечественофронтовци.
Ние не крещяхме тогава срещу интелигенцията, тихо правехме каквото бе по силите ни, за да изтръгнем родината от фашизма. Страшното е, че сега сме безсилни да сторим каквото и да било.
Страшно и срамно!
Да стане от пресния си гроб Яни Стоевски, който създаде нашата младежка група от слависти, и да види днешните официозни мани-фестации на Отечествения фронт, оглавявани от Лазар Стамболиев, напомнящи за съвсем неприсъщи, противни на някогашната му програма шовинистични изстъпления.Ако имах възможност при обявената гласност да се обърна към тези мои съотечественици, които са викали по улиците на София и под моите прозорци:
- Съд за предателите,
- Смърт на родоотстъпниците!, бих им напомнила завета на Васил Левски, че в свободна България всички народности трябва да бъдем равноправни, заедно да живеем, заедно да градим чиста и свята Република, независимо от произход и етническа идентичност, независимо от обичаи и вероиз-поведание, независимо от звученето на името – стига това име да бъде честно.Нашите предци след освобождението от османско иго надмог-наха тежките спомени, още пресните кървящи рани, и заживяха в мир и сговор с турското етническо малцинство в една задружна общност, която издържа повече от век...
Ако не бе това безразсъдно сменяне на имената на нашите съграждани мюсюлмани, ако не бе им забранено да говорят на своя майчин език и да изпълняват своите верски обичаи, убедена съм. че каквито и провокации да нахлуваха отвън или отвътре, никога нямаше да се нанижат тези безкрайни върволици от бежанци, изоставили домове, свидни гробове на близки, цветущи градини, грижовно отгледан добитък, родна земя в покруса и поели към неизвестността с единственото упование – да си възвърнат погазеното човешко достойнство.

Тези обезлюдени, посърнали тютюневи полета, тези опразнени цехове на заводи, тези пустеещи погледи на хората в очакване да потеглят отвъд границата към несигурност и големи изпитания за семействата им – всичко това е отговор на грозното насилие, извър-шено върху тях преди пет години.
Защо високопоставени нашенци, които минават за примерни патриоти, не смениха своите турски фамилни имена: Джагаров, Караславов, Абаджиев и пр.? И защо извършваме спрямо другите онова, което не бихме понесли да бъде извършено спрямо самите нас?Съзаклятниците-организатори на цинично наречения възродите-лен процес не са се допитали до никого: нито до специалистите, историци и социолози, познавачи на душевността на онези, срещу които е насочена насилническата кампания с преименуването, нито до самите тях – хилядите наши съграждани мюсюлмани, подложени на нравствен тормоз и репресии.

Бюрократите не знаят, че според вярванията на мохамеданина, лицето на човека не изразява същност-та му, то се мени с възрастта. Затова в джамиите няма изображения. Най-трайното въплъщение на личността е името. С него мюсюлма-нинът се явява пред хората и пред своя бог. Лишиш ли го от рожде-ното му име, ти му ограбваш съкровеното единение с бога и с хората. А не се ли отнася това за всеки човек, който уважава себе си?Няма анонимна вина. Трябва да се разкрият и порицаят пред целия народ виновниците, шепа безотговорни функционери. Но бюрократичната машина не би задействала с такава сляпа брутал-ност, ако всички ние не бяхме мълчали. Имаше отделни смели протести – на Искра Панова, Груди Атанасов и други, но те бяха гласове в пустиня. Върху името на всеки от нас пада лична отговорност за съдбата на нашите онеправдани събратя. Виновни сме, поименно сме виновни!

 И сега сме наказани.
Нарушен е ритъмът на трудовата ни страна: пенсионери работят до изнемога по заводи; учители, ученици и студенти непосилно събират плодородието на полето; чиновници се учат да доят в кравефермите и да косят по ливадите. А годината е небивало богата на родитба. Това е само началото. Децата ни утре скъпо и прескъпо ще се разплащат за нашата тежка вина. И може да ни проклинат. Човек се изтръгва из корена си не заради илюзорно богатство, не за екскурзия от туристи-ческо любопитство и авантюризъм, не заради по-голяма печалба, и то под въпрос, не по диктат от чужда агентура от далече или вследствие на заплахи отблизо, а за да защити своето поругано право на майчин език, на вяра, на обичаи и главно на име.Името чрез внушение и самовнушение формира характера и поведението на човека. Неслучайно потомци на възрожденци и загинали борци за свобода носят съдбовното предопределение от името си (Раковски, Каравелови, Петкови и много други). Примерът на предците дава резонансен отпечатък чрез името върху образа на индивида.

Наглото отнемане и заменяне на името е предизвика-телство срещу човешкия характер. Може да се очаква екстремен рефлекс за самодоказване. Който извършва такова покушение, не познава природата на човека, и в крайна сметка не е осъзнал собствения си характер или просто е лишен от такъв. Безличие, безхарактерност, безименност – това са опорите на деспотизма. Един бюрократ заяви на пресконференция по телевизията пред цял народ: Какво значение има някакво си име?Ако за вас важи номенклатурното звание, то за достойния човек името е от първостепенно значение. А едно име се гради трудно, дълго, саможертвено.

И никой няма право да го отнема, да го подменя или очерня. Последиците са непредвидими и могат да бъдат ката-строфални за името България. (По едно време в нечие помътено съзнание на комунист-интернационалист се бил зародил налудничав замисъл да се смени името на родината!) Това име ние сме длъжни да пазим над всичко, да го издигаме все по-високо пред света и пред самите себе си, защото погубим ли го с недостойни дела, с него ще изчезнат завинаги и нашите имена, и имената на предците и потомците ни.


Блага Димитрова

4 юли 1989, София

[Metka]

  
KİŞİNİN  ADI
         *


                  Blaga Dimitrova





Adı,Baba Adı,Soyadı.


Tüm kimlik belgelerine bunları yazmalısın.
Bunlar olmadan  sen “hiçbir  kimse”sin.
Adını sen seçmiyorsun ,ama hayatının ilk bilinçli adımlarından son adımlarına  kadar  Adını sen yaratıyorsun.Onu gün be gün,çabalayarak yaratıyorsun.Adını temiz korumak için  sefalete,çileye  katlanıyorsun.Hatta bir takım bilinmeyen iç yasalara göre ,
istemeden Adına  benzemeye  başlıyorsun.O sana anne kucağındaki “neni”den, büyüklerinin  seni  eşikten  çağırmalarından,pencere altında akranlarının haykırışlarından beri,bütün sevdiğin ve düşman bildiğin seslerle ,kendi cildin  gibi  sana yapışmıştır.Senin özel yükümlülüklerin ,vatandaşlık ve insanlık borcun sana  Adınla hitap eder. Ve sen Adına önem ,değer veriyorsan  sessiz kalamazsın.Büyük felaketlerde, senin için Adın, hayatından da önemlidir.Yalnız ve yalnız temiz Adını kirlememek için ölüm tehlikesini göze alabilirsin.O,dünya önünde senin Yüzündür,senin Onurundur,senin emsalsiz Kişiliğindir.
Senin ölümünden sonra Adın  yakınlarına ,belki de Halkına kalacaktır.
Böylece ,sen Adınla  yaşamakta  kalacaksın.
Kahpelik ederek  vicdanını satarsan,sen Adına ebediyen leke sürmüş olursun.Ne Zaman,ne  Fezaya kaçış,ne de unutkanlık-bunların hiç biri bunu silemeyecektir,bu leke senin en gafil zamanında  karşına  çıkacaktır.Bu lekeyi sözle silemezsin,bu lekeyi sırf bir ülkü için feda ettiğin ,kendi kanın ,fedakarlık ile yaptıkların, temizleyebilir.
 Baba Adını sana veren büyüğün ,onu hayatı boyunca ,senin için  bu Adı,yaşamın sinsi kapanlarından  korumuştur.
Toplum seni ilk defa bu Adınla kabul etmektedir- sen  Belli Bir Kişinin çocuğusun.
Bundan sonra sen  ,onu çamurlamamaya ve aşağılamamaya özen göstererek ve daha da yüceltmeye çalışarak , buna kendi karakter özelliklerini katarsın.
Yaşların ilerlemesi ile Baba  Adının değeri senin için git gide  artar,o daha fazla “senin” olur,ona ne kadar da çok borçlu olduğunu anlarsın,onunla iftihar edersin,onun  alçakgönüllülüğünde ve bilinmezliğinde, gizli  olan gerçek erdemleri keşfederek  onun vasiyetine daha  da bağlanırsın.
Soyadın seni soy zincirine bağlar.Soy zincirimiz, tarihi Balkanlı kaderimiz nedeniyle, birçok kez kopuktur,yüzyılların  fırtınasında yeniden  kurulamaz  şekilde, dağılmıştır .Fakat dedenden  veya büyük  atandan   sana aktarılandan ,soysuz olmadığını,zamanın  alaboralarına   dayanmış bir soya  ait olduğunu ,sana miras olarak bir Soyadı temin edebilmiş  sülaleye mensup olduğunu  iletmektedir.
Bu hiç de az değildir.
Bu her şeydir.
Bu kısacık var olmanın  Kalıcılığıdır.
Onun vasıtası ile sen Geçmişin ve Geleceğin  arasında canlı bir zincir halkasına
dönüşmektesin.
Soyadına  el uzatan,  seni Zaman dışı eder,seni kökensiz ağaca  dönüştürür.
Ve ,işte böyle sende, kan bağlı olduğun Soy bilinci uyanır.Bunların zamanı geçtiği inançlar  diye düşünsen bile, kaybetmenin verdiği  o dayanılmaz acı seni kendine getirir.
Baba Adınız sizden alındığında  içinizde  ummadığınız  aşağılanma  ve  intikam hissi uyanır.O derinliklerimizden kalkıp gelen,geçmişte  aileler yok eden , “kan davası” hakkımız –bizi Öç alma hakkımız,”vendetta”,dalgası  alır.
Zorla kendi Adınızı  koparıp başka Adla değiştirilmesi kişiliğinize dayanılmaz bir tecavüzdür!Seni “sen olarak”  yok etmek,yüz hatlarını silmek üzere çehrene kükürt asidi atmışlar gibi olursun.

Böyle bir terör eylemi insan onurunun  özüne- “kişinin kendiliğinin bilinci”ne   dokunur.Seni özgeçmişinden yoksun bırakırlar.Haklı infialiniz  ve hiddetiniz, onurunuzu savunmak ,toplumda yerini korumak,hayattaki edinimlerinizi savunmak  üzere  bilinmeyen  şekiller alıp,bilinmez yollara koyulabilir.İnsanın gayesi bir Addan başka nedir ki?...
Bulgar idaresi ,soylarına   bakmaksızın,  kendini Türk   veya Müslüman  bilen vatandaşlarımızın   Adlarını  işte böyle,zorla  aldı.Bu yüzyıllarca halkların kavşağı olan Balkan yarımadasında ,milletlerin soylarını tespit etmek,Bulgarların  da soylarını tespit etmek kadar zordur.Nesillerin, toplum içinde beraberliğini  teyit eden   kutsal devamlılığına , kirli eller  sokulmuştur. Bir Rodop Pomak köyünde  şunu duydum:
Çocuklar,genç bayan öğretmenin onlara seçtiği :Elitsa,Borko,Sırnitsa,Elenko  ve diğer  yeni isimler almıştır.Eve gelince acayip bir değişim gözlenmektedir.Eski adete göre,  soyun zincirini devam ettirmek üzere,torun dedesinin Adını  taşımaktadır.Şimdi, Adlarını  alıp, korunup, onların Adları  ile  ölümsüzleşeceği  tesellisi   yaşlılardan alınmıştır.Ve torunların aldığı yeni Adları  kendilerine  takmaktadır.Dünya onlar için  tersine  dönmüştür.Bunlar,sanki yaşamamış, sanki bu dünyada emek vermemiş  gibi, kimsenin bilip hatırlamadığı, Elitsa  nine,Borko dede  olarak ölecektir.
Burada kan dökülmemektedir.Trajedi başka yerdedir:kişinin izleri silinmektedir.
Soydan gelen göbek bağının,soy zincirinin koparılması,çocuk ve ebeveynlere,kardeşlere ve kızkardeşlere, farklı  Adlar  konulması daha da küstahça,dehşet vericidir.
Tank muhasarası ile desteklenen  bürokrasi  emirleriyle, yüz yıllarca temiz Bulgar  dilinde söylenen  fevkalade  güzel ”Feyminko le mome”,”Rafinka”,”Seyfinka  bolna  leji” Rodop şarkılarının Adlarını  da mı değiştirecekler?Biz dramatik tarihimizden
bu  Adların yatağanla konulduğunu  bilmekteyiz,ama yatağan altından  bize kadar ıslav “-ina”,“-inka” takılarının  geldiğini  ve bunların soy ağacı hakkında yeterince bilgi ver-diği aşikardır.Bugün,21 y.y  eşiğinde,ortaçağ vahşetlerini  tekrar etmek mümkün mü ?
 Bu barbarlık  sırf Müslüman ahalisi ile kısıtlı değildir.Bu İnsan haklarının genel ihlalinin  bir parçasıdır.Benim has Bulgar adım de alınarak bana “soyunu satan”, ”hain”,”demagog” ,”kışkırtıcı” gibi aşağılayan yaftalar yapıştırılmadı mı ?/”Lit. Front” gazetesi-9.11.89 ve kapalı parti toplantıları/.Bunların   benim şahsıma uygun olup olmadığı  sorgulanmamaktadır.Kimse bana  bu Adımın değiştirilmesine nedenin ne olduğunu açıklamıyor, bunlara ne hakla layık olduğumu anlatmıyor.İftiralardan kendimi savunmama  fırsat vermiyor.Hatta tersine. Şimdiye kadar hayatımda yaptığım
her şeyin üzerine çizgi çiziliyor.
Bir kişiye  yapılan  tehdit,herkese yapılan tehdit olduğu  bilinir.
Daha kaç kişiye  tükürüldü,iftira atıldı? Daha kaç sanatçının isimleri inkara  ve sessizliğe gömüldü , bu ülkede kaç  genç yaratıcı daha filizlenmeden yok edildi ?
Her gün geçtiğimiz sokakların isimleri kaç kere  değişti ? Ben nerede yaşıyorum ?Bu şehir benim şehrim  mi,yoksa hayatımı alıp değiştirdiler mi ?Benim hayatımı kim sahipleniyor ?Benim ülkemde  hiç mi  “Ad”ın  değeri  yok?Yoksa o ,körü körüne , idarede bulunanların  keyfiyetinde ,emrinde mi?
Zorla  Ad değiştirmek Geçmişi iptal etmektedir,tecrübeyi  silmektedir,tarihi ezip geçmektedir.
Müslüman isimli insanların  Tıbbi belgeleri bile yok edilmiştir !
Dozerlerle mezarlar karıştırılmış,üzerinde  hilal olan mezar taşları yok edilmiştir!
Ölülerin hatırasına korku ve saygı  yok!
Sayısız mahkeme  belgesi,adliye  arşivleri,belediyelerde medeni kayıtlar,okullarda  okul defterleri ve Türk ismi taşıyan şahadetnameleri   yok edilmiştir!
Bu  sonuçları şu an görünmeyen ve bilinmeyen ,geleceği  ağırlaşacak   BİR TOPLUMSAL SUÇTUR!
Ad bir anda değer kaybetmekte  ve  toplumsal fonksiyonlarını kaybetmektedir. O,tamamen silik ,anonim bir bürokrasinin  elindedir.Dokunulmaz olması gereken Adı almaya hakkın varsa,o zaman Onur yok olmuştur, o zaman sana her şey müsaade edilmiştir.Hatta hayatını kaybetmiş kahramanların bile Adları hunharca,küstahça değiştirilmiştir(örneğin ölümünden sonra Yordanka  Nikolova ilkönce  Çankova olmuş,sonra ise ,idare tepelerinde  rotasyona göre,yeniden Nikolova  olmuştur)Halkın hafızasından bilim adamlarının,toplum bilimcilerinin,kültür  faaliyetçilerin  isimleri silinmiştir.Vatanımızın ne kadar şanı şerefi  çalınmıştır!Aynı zamanda milli ruhumuzun ifadesi  olarak şerefsizlerin isimleri dalgalanmaktadır.
   Biz Paris Konferansında Vatanın Onurunu koruma çabasında  iken Vatan Cephesinin 31 mayıs,1 ve 2 Haziranda başkentte ve taşrada,düzenlediği büyük gösterilerde Yeniden Yapılanma ve Açıklık Kulübünün  200-den fazla üyesi yuhalanmıştı.
Siz,ezberlediğiniz “Hainlere ölüm!”,”Ülkemizde Vatan hainlerine  yer yoktur!” sloganlarını  bağırıyorken,siz genç slogancılar,”hain” ilan ettiğiniz bu adamlar arasında
bahsi geçen Vatan Cephesini,ölüm tehlikesi altında ,kuranlar var olduğunu biliyor musunuz?Ve kendi temiz ilkeli doğuşunda , (daha uçuruma yuvarlanmamıştı) neden “Vatan Cephesi” adını aldığını biliyor musunuz ?Bu, Vatanımızın  insanlarının din,etnik,dil,adet ve örf farklarını gözetmeksizin bir çatı altında toplamak ,faşist ,ırkçı ve irtica taraftarı olmamaları için yapılmıştı.
Savaş ,1942-43 yıllarında ,Vatan cephesi taraftarları olan ilk illegal   olan öğrenci grubundaydım.Biz o zaman aydınlara karşı sloganlar kaldırmıyor,yurdumuzu faşizmden kurtarmak için elimizden geleni yapıyorduk.
Korkunç olan  şimdiki güçsüzlüğümüzdür.
Korkunç  ve ayıp!
Bizim gençlik grubumuzu  kuran Yani Stoevski  bir mezarından kalksa da, bu günkü resmi,idarenin  malı olan Vatan Cephesinin  düzenlediği ,  başında Lazar Stamboliev olan,kendi programına ters  düşen, şoven şiarları  kaldırılan şimdiki gösterileri  bir görse…
  Sofya sokaklarında,pencerelerimin altında  “Hainler mahkemeye!”,”Soyunu satanlara ölüm!” sloganlarını kaldıranlara şu “açıklık” döneminde hitap edebilseydim,onlara ilkönce Vasil Levski’nin ,özgür Bulgaristan’da beraber yaşayabilmesi ,beraber temiz ve kutsal Cumhuriyet  kurabilmeleri için,  tüm milletlerin,menşei ve etnik tanımı ,örf adet ve din ,isim farklarına bakmaksızın,(yeter ki bu isim temiz olsun), serbest olması gerektiğini  vasiyetini hatırlatırdım.
Osmanlı esaretinden kurtulduktan sonra bizim ecdatlarımız halen kanayan yaraları,acı hatıraları aştılar ve Türk azınlığı ile barış ,anlaşma içinde, birliktelikte  yaşamaya  başladılar.Bu  birliktelik yüzyıldan fazla sürdü.Bu Müslüman vatandaşlarımızın  çılgınca Ad değiştirilmesi olmasaydı,onların ana dilleri  ,adet ve örfleri yasaklan-masaydı,içerden ve dışarıdan nasıl provokasyonlar olursa olsun,buna inanıyorum,
bu ,evlerini ,en yakınlarının mezarlarını ,yarattıkları çiçek bahçelerini ,yetiştirdikleri hayvanları ,hüzün  bürünmüş ana toprağını bırakan sonsuz mülteci kervanları art arda dizilmeyecekti,bu insanlar   tek, bir ezilmiş İnsanlık onurlarını iade etme umuduyla , meçhule  adım atmayacaktı.
Bu insansız kalmış,benizleri sararmış tütün tarlaları,bu boşalmış  fabrika  mekanları,bu ailelerini  sınır ötesinde büyük serencamlara atılacağı beklentisi içinde olan insanların  boş bakan   bakışları- tüm bunlar beş yıl önce üzerlerine yapılan çirkin   şiddetin eseridir.
Neden bizim üst seviyeliler , Cagarov,Karaslavov,Abaciev , örnek vatanseverlik toslayanlar gibileri ,kendi ,menşei Türkçeden gelen  ,soyadlarını  değiştirmediler?Bize yapılmasını istemediğimizi neden diğerlerine  yaptık ?
“Yeniden doğuş” prosesini  organize eden komplocular kimseye,ne uzmanlara,ne bu Ad değiştirme şiddetine maruz kalacak insanların gerçek ruhunu tanıyan tarihçilere ve sosyologlara,ne de bu cefayı,baskıyı uygulayacakları  binlerce Müslüman vatandaşımıza ,kimseye  bir şey sormadılar.
Bürokratlar,Müslümanlara göre insanın çehresi bir şey ifade etmediğini bilmezler,insan çehresi yaşlandıkça değişir.Bundan da camilerde insan çehreleri yoktur.
Kişinin en kalıcı ifadesi   ADI’dır.
Onunla Müslüman insanların önüne ,Allahın huzuruna çıkmaktadır.
Onun doğuştan Adını alırsan,onu Allah, insanlarla  birlikteliğinden   koparırsın.
Bu kendisine saygısı olan her kişiye geçerli değil midir?
                                        *
Anonim suç yoktur.
Bir avuç sorumsuz idareciler,suçlular bütün halkın önünde  açıklanmalıdır.Ama biz susmasaydık,bürokratik makine  böyle katı katına kör şiddetle çalışmazdı.İskra  Panova(1),Grudi Atanasov (2)gibi ayrı protesto edenler  vardı.Ama onların sesleri “çölde ses”ti.Bizim haksızlığa uğrayan kardeşlerimize  uygulananın suçun  sorumluluğu bizim hepimizin adına   düşmektedir.
Suçluyuz,evet  teker teker  hepimiz suçluyuz.
Ve şimdi cezalıyız. Çalışan  ülkemizin dengesi bozulmuştur:fabrikalarda  emekliler
son kudretine kadar çalışmaktadır,öğretmen,öğrenci ve üniversiteliler  tarlalarda  kan ter içinde mahsul  toplamaktadır,memurlar inek fermalarında sağmayı  çayırlarda ot biçmeyi öğrenmektedirler.Yıl ise bellemedioimiz derecede mahsuldardır.
Bu yalnız başlangıçtır.
Suçumuzu bizim çocuklarımız çok ağır bir şekilde ödeyecektir.
Belki bize beddua edeceklerdir.
İnsan kökünden hayali zenginlikler ,şüpheli büyük kazançlar için ,maceraperestlikle   ve turistik merakla seyahat  etmek  için  kopmaz.Yabancı ajanların uzaktan diktası  ile ,yakından gelen tehdit  korkusundan İnsan  kökünden kopmaz.
O bunu  ezilen  ana dili  hakkını,dini inancı ,örf ve adet için ve başlıca   Adını korumak için yapar.
Kişinin Adı telkinle ve kendi kendine telkinle insanın karakterini  ve davranışlarını  belirler.Milli kahramanlarımızın ,Özgürlük savaşlarında  düşenlerin (Rakovski, Karavelov’lar,Petkov’lar)nesilleri   Soyadlarından   sanki kader tayini almıştır.
Ecdatların   örneği , Adları ile, kişi üzerine sanki rezonans etkisi yapmakta,”mühür”  vurmaktadır.
Küstahça  Adın  alınması , insan karakterine bir tahriktir.
Gerçek kişiliğini göstermek  ihtiyacı  ekstrem tepkilere yol açabilir.Böyle bir tecavüzü uygulayan, insanın  karakterini tanımamakta,kendi karakterini tanımamış veya  kendisi karakter  sahibi değildir.
Despotizm kendi temellerini  kişisizliğin,silikliğin,karaktersizliğin, Adsızlığın üzerine kurar…Televizyonda gösterilen bir basın oturumunda,bürokratın biri bütün halkın önünde :”Her hangi bir Adın ne önemi var ki?” demişti…
Size, alınan  mevkiinin unvanı önemli  ise ,onurlu insan için Adı birinci derece  önemlidir.
Bir Adın inşası  uzun,zor ve fedakarlıkla  yapılan bir iştir.
Ve kimse onu sizden alamaz,onu değiştiremez,onu karalayamaz.
Sonuçlar beklenmedik,Bulgaristan’ın Adı için felaket olabilir. ( Bir ara şuuru kapanmış  bir komünist –enternasyonalist  kafasında, Vatanımızın  Adı değiştirilmesi fikri doğmuştu.)
Bu Adı  biz her şeyden  üstün tutmalıyız,onu sürekli Dünya  ve kendi önümüzde yüceltmeliyiz,çünkü onu  yakışıksız işlerle yok edersek ,bu yok oluşta, bizim de ,ecdatlarımızın da ,nesillerimizin de Adları yok olacaktır.
                                   ***

4 Temmuz  1989,Sofya
BLAGA  DİMİTROVA
(Блага Димитрова, -«ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА –Политически  Етюди»
София,1991)
                *
Bulgarcadan Türkçe’ye  çevirisi: Zakir Uzay
14 Temmuz 1989,Razgrat--22 Nisan 2009,İstanbul
               **
Dip not:
1.İşbu eseri, Razgrat  “Prof.Boyan Penev” kütüphanesinde  Lisanslı Uzman Kütüphaneci,5.-11.sınıfları talebe arkadaşım,baba dostumuz Nedyalka  Tsoneva(Çobanova)  temin etmiştir.Halkının,ailesinin  layık kızına,en zor yıllarımızda İnsanlık örnekleri  gösteren , vefadar  aile dostumuza teşekkür eder , saygılarımızı sunarım.
2.Bu  yazı ,Bulgaristan Türklerinin  89 Mayıs  Direnişlerinin  20.yıldönümü  nedeni ile basılmıştır.
Bilgim dahilinde  bu eserin,Bulgarca’dan  Türkçe’ye ilk çevirisidir.

[Shumarov]

Pozdravlenieq za tazi statiq, Metka! Vyzhishtavam se na jelanieto ti da namirash, i chetesh informaciq ot dalechnoto, i ne tolkova dalechno minalo!
Vyzhishtavam se syshto i na grajdanskata poziciq na Blaga Dimitrova!Prochetoh sys nastryhnali kosi tova, i se poklanqm pred choveshkoto i otnoshenie kym pozornite sybitiq!

[Metka]

Благодаря ти Шумаров.
Това есе сам го слушал през 1989 година по чуждите радиостaнций със затаен дъх.
След 1989 година до ден днешен аз издирвах самото есе в писмен вид.Никъде го няма в интернет.
За щастие днес тази моя мечта ми се осъществи и наша сайт е първия може би в които се публикува това култово есе.
Искам специално да благодаря на Йордан Василев,един от създателите на СДС и бивш народен представител.
Той днес по моя молба, ми предостави този ценен материал.

[bello]

Bravo Metka, Güzel yazı.

[Metka]

Bravo Metka, Güzel yazı.

Slm @bello,
Bu ese 1989 yılında yabancı radiyolarda dinlemiştim.
1989 dan beri bugüne kadar onu yazili olarak arıyordum ,fakat  bir türlü onu  internette bulamadım . Kysmetimde onu bulmak varmış ve   hayalim gerçek oldu. Belki ilk defa bu ese bizim sitemizde yayınlamaktadir.Bugün benim istegim uzere , bana bu degerli ese verdigi icin SDS partinin kurucularindan biri   ve daha sonra milletvekili  olan Iordan Vasilev'e tesekkür etmek istiyorum!

[mustafa_b]

Благодаря за чудесния материал, Метка! Форумът ни има крещяща нужда от подобни статии. В последно време се превърнахме в обект на неовъзродителска пропаганда и лекарски кабинет за поставяне на психични диагнози.

[shaban]

Од мене само адмирации Мехмед.Оти това вейке е достойна тема,а не алабализми .

[jemal]

Метка, поздравления за публикуването на есето на Блага Димитрова от 1989 година, написано само няколко месеца преди началото на промените в България. Каква сила и смелост е имала тази велика личност на България да хвърли обвинението в лицето на умиращия комунистически звяр, когато цяла една нация мълчеше и не и пукаше за това което става в собствената ни родина. Предлагам още едно произведение на Блага Димитрова по долу.




                           БЪЛГАРИЯ

        Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,
        Златна есен ръси пендари и на припека просяк.
        Църковен олтар и ничком крадци на икони.
        Дете и падналото му зъбче цигара.
        Веранда към необята - цяла в решетки.
        Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.
        Житница на Балканите и безхлебие.
        Втори по интелект в света и безумие.
        Отворени очи за наука и затворени училища.
        Родопска песен в космоса и плач в Родопа.
        Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.
        Двама братя 13 века се карат до кръв
        кой да води бащина си дружина.
        И двата синода ги благославят: - Мир вам!
        Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!
        България - щедра страноприемница за чужденци,
        за своите чужда-чужбина. Моя странна страна
        на всевъзможни невъзможности.
        Каква молитва да промълвя за тебе?
        Господи, спаси ни от нас самите!

            28.02.1997

 

[mustafa_b]

Двама братя 13 века се карат до кръв
        кой да води бащина си дружина.

jemal, имаш ли идея кои са тези двама братя?

[daylek]

Günah çıkarmak yada tövbe etmek yaşananlar için ne kadar işe yarar bilmem ama tamirat için belki bir yol açar. Harika yada mükemmel demek isterdim ama sanırım bu kelimelerden daha fazlası gerek insanoğluna...

teşekkürler Metka.

[Metka]

Günah çıkarmak yada tövbe etmek yaşananlar için ne kadar işe yarar bilmem ama tamirat için belki bir yol açar. Harika yada mükemmel demek isterdim ama sanırım bu kelimelerden daha fazlası gerek insanoğluna...

teşekkürler Metka.

Превод:

Дa обвиняваш някого за  преживяното в миналото  или пък да искаш прошка
- незнам доколко това може да свърши работа, но поне може да бъде път към поправяне на стореното.
Исках просто да кажа че това е прекрасно или страхотно, но май и тези думи не са достатачни за човечността...

Благодаря ти Метка.

[Nazmi]

Метка,искам лично да те поздравя за това по горе.Специални благодарност за труда ти обективно да отразиш събитията и унижения които сме преживели ние помаците.Знам от тук от Америка от Хасан Бялков-  за приноса ти.В скоро време очаквам Дилмана тук,има какво да каже много истини!

[Snake]

      Метка,както винаги си точен като снайперист .Нека сега  да видим какво ще отговорят нашите братя от Смолянско по тоя въпрос.

[Arrow]

Ами ние от Смолянско ше кажем, че а сте ни пипнали българските имена, а сме ви е....и майката. Моята (на Selcha) позиция е такава..