Метка, поздравления за публикуването на есето на Блага Димитрова от 1989 година, написано само няколко месеца преди началото на промените в България. Каква сила и смелост е имала тази велика личност на България да хвърли обвинението в лицето на умиращия комунистически звяр, когато цяла една нация мълчеше и не и пукаше за това което става в собствената ни родина. Предлагам още едно произведение на Блага Димитрова по долу.
БЪЛГАРИЯ
Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,
Златна есен ръси пендари и на припека просяк.
Църковен олтар и ничком крадци на икони.
Дете и падналото му зъбче цигара.
Веранда към необята - цяла в решетки.
Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.
Житница на Балканите и безхлебие.
Втори по интелект в света и безумие.
Отворени очи за наука и затворени училища.
Родопска песен в космоса и плач в Родопа.
Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.
Двама братя 13 века се карат до кръв
кой да води бащина си дружина.
И двата синода ги благославят: - Мир вам!
Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!
България - щедра страноприемница за чужденци,
за своите чужда-чужбина. Моя странна страна
на всевъзможни невъзможности.
Каква молитва да промълвя за тебе?
Господи, спаси ни от нас самите!
28.02.1997