Само да вметна нещо за хайдутите или за известния по еленско Стоян войвода, ето една автентична песен за него:
Стоян се болен разболя
Стоян се болен разболя,
От тежка болест безцерна.
Майка на Стоян думаше:
– Стояне, синко, Стояне,
какви грехове направи,
девет години как лежиш?
Не съм те синко питала,
от какво ти е болестта,
най-сетне ще те попитам.
– Стоян на майка си думаше:
Стани ми майко духовник,
на теб да се изповядам.
Помниш ли, майко, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата – зла зима,
зла зима – гладна година?
Нали бях майко чубанин,
голямо стадо, аз имах.
От глад ми измре стадото,
най-после умря майко,
югича – златорогия,
него за капак на купена
аз сложих.
Тогаз се майко събрахме,
дор седемдесет чубана,
събрахме се и се чудихме,
на какъм кяр да идем.
Най-после решихме,
Хайдутлук, майко най-лесно,
решихме и се заклехме,
когото срещнем най-напред
главата му ще отрежим,
с кръвта му ще се пречистим,
от месото нафор ще вземем.
Като на път тръгнахме,
Най-напред, майко, срещнахме,
сестра ми майко, Петрана,
и зетя ми майко, Стояна,
с мъжко дете на ръце.
С глава им кимах да бягат,
с ръка им махах да чакат.
Ние се чудим чудихме,
Ако, заколим Стояна,
Сестра ми вдовица остава,
ако, заколим сестра ми,
детето без майка остава.
Детето, майко, заклахме,
дете на огън печахме,
докато дете се опече,
Стоян с кавал свиреше,
сестра ми хоро играеше.
Като се дете опече,
от месото му нафор взехме,
от кръвта причастие.
И тогаз в два ги бука вързахме,
да викат, да не се чуват,
да гледат, да не се виждат.
Тогаз майко тръгнахме,
тръгнахме да хайдутлуваме.
След три години се върнахме,
през тая гора зелена,
дето бяха вързани,
зет ми, майко, и сестра ми,
до две лози израсли,
горе на върха се сплели
и черно грозде родили.
Всички другари минаха,
всички си грозде откъснаха,
като дойде ред за мене,
лозе де вдигна високо.
Не можах грозде да стигна,
аз се майко ядосах,
сабята си извадих
и лозата, майко насякох,
черни я кърви обляха
и мене, майко напръска.
Люта ме глава заболя,
люта ме треска затресе,
от тогаз, майко до сега,
девет години как лежа,
не оздрайвам, нито умирам.
Девет години Стоене си лежал,
и още девет години да лежиш,
като си такива грехове направил.
Песента е записана от Мария Калчева,
родена на 28. VІІІ. 1926г. в м. Цвеклювци,
кметство Тодювци, община Елена