Topic: Дельовата песен

[Nazmi]

Обичате вие!? Вашите промити мозъци са толкова жалки, вече се чудя кво правя сред Вас, ама седя щото иначе ще турцизирате всичко и всички в този сайт! Много сте жалки, да знаете! А на тебе Метка незнам къде ти е ъкъла???
Как някои можаха да простят на тази грешка - ВП и да продължът напред. А вие още живеете в онези времена! Опомнете се бе хора!

Ерон,прекали!!! Всички постинги по горе с лични обиди  към наши съфорумници ще бъдат изстрити.Какво ви става днес??? Трима Модератори и един Админ не смогваме  ,не се ли срамувате!!!

[Hashashin]

Как може ба хора, какво е това нещо? Как може толкова обиди и гадни квалификации да се изпишат тука и то в навечерието на светия за мюсюлманите месец Рамазан. Засрамете се малко! Нима Всевищния е доволен от раздора между децата си? Нима всички ние не сме му деца и не ни обича еднакво? Засрамете се, че е грехота така да се карате тука по този начин и с тези думи. Моля ви за малко повече толерантност и разбиране!!! Оставете Ерон на мира, всеки е свободен да вярва в това което смята за правилно. А и той ни радва с тези прекрасни песни. Какво значение има чия е песента? Песните нямат граница! Както пешее една македонка "Мойот свет се вика музика, нема вера ниту граница, мойот свет се осум ноти, една душа балканска". Престанете с нападките към инакомислещите моля ви! Нали вече сме свободна страна!

[mustafa_b]

Балканджия, само аз ли не разбрах какво искаше да кажеш?! Пледираш за свобода на изказа, пък се дразниш, че някой се изказва отрицателно за разбойника Дельо. Ама така е, не можем да бъдем еднакви. Нека Ерончо си пуска пропагандните песни, пък аз не съм длъжен да му ръкопляскам, я?

[Hashashin]

Мустафа нямам предвид кавалификациите за Дельо. Всички хайдути малко или много са били разбойници. Ако видите какви брутални песни за извършваните от тях зверства имаме в Еленско ще ви настръхат косите сигурен съм. Имах предвид квалификациите на нашите съфорумници един към друг!

[П]

И така обещах включване  Песента е чута от Метаксана Хаджигенова, родена през 1887 г. в с. Чобанкьой, Дедеагачко (идея си нямам каква е мелодията, песента не е нотирана):

Делю майци си румоне:
- Я ща да ида, мале ле,
в Дъръдерската дерия.
Я майка му го не пуска:
- Бре нимой пуда, Дельо льо,
тебе се канят, Дельо льо,
дъръдерските ахряне,
от сукак ав сукак те тръсет,
сребърен ти куршум леят,
тебе щат, Делю, примаза.
Дельо майка си не слуше,
та стана Делю утиде
у Паска чубаджиина.
- Паско льо, баш чурбаджию,
стани ми, Паско, отури
ут чоха тептиль путуре.
- Ни мога, Делю, да скроя.
- Ножувету ги скруяват,
куршумету ги ушиват!
Та ви са Делю размахна
бре и наляву и десну,
та гу приз сабле прикара.

Тук Дельо очевадно не е сирак, противно на версията, изпълнена от Джигов На практика майката измества Гюлсуме с предупреждението. Ако приемем хипотезата, че народните песни до голяма степен отразяват реални събития, то една от възможностите е да иде реч за двама Дельовци: Дельо 1 (с Гюлсуме) и Дельо 2 (без нея). Или може да има своеобразна "цензура" на песента у беломорските българи. Макар че версията с Гюлсуме е много по-драматична, Ромео и Жулиета ряпа да ядат  Освен това във фолклора може да се наблюдава смесване на няколко събития в едно, както и на преплитане на по-нови и на по-стари пластове (не посочвам конкретни примери, за да не разводня темата). Според беломорската версия Дельо може и да не е роден в Златоград - обърни внимание на текста, Ероне, и не ме бий  Аз, разбира се, изброявам само хипотези, въпросите са много повече от отговорите 

Между другото караниците са от рогатия, така че се гушнете и цункайте като добри деца

[П]

Мдам, моя грешка 

[Subeyi Kurt]

Slojete tuk toçkata po Delyo kradec-razboynika ( Gyulsuma go kazva), zaştoto edno vreme 1+1 03 ako BKP narei. Po sıştoto vreme vsiçko se prearanjira v znak na ubedinyavane ( pritopyavane) v edna naciya. Celta opravdavaşe sredstvata i razboynicite tryabvaşe da stanat borci za bılgarştinata.
Na Balkandji Yovo mu otsekli vsiçki kraynici, oçite i dalaka no toy pak duma produmva. Ya ne stavayte smeşni be, golemi hora ste 

[Hashashin]

Slojete tuk toçkata po Delyo kradec-razboynika ( Gyulsuma go kazva), zaştoto edno vreme 1+1 03 ako BKP narei. Po sıştoto vreme vsiçko se prearanjira v znak na ubedinyavane ( pritopyavane) v edna naciya. Celta opravdavaşe sredstvata i razboynicite tryabvaşe da stanat borci za bılgarştinata.
Na Balkandji Yovo mu otsekli vsiçki kraynici, oçite i dalaka no toy pak duma produmva. Ya ne stavayte smeşni be, golemi hora ste 

Субиги, в песента за Балканджи Йово става дума за хипербола, а и не са му отрязали езика, значи може да говори определено.

[mustafa_b]

Субиги, в песента за Балканджи Йово става дума за хипербола, а и не са му отрязали езика, значи може да говори определено.

Демек, не са му отнели правото на свобода на словото и съвестта. Пак са били толерантни тези "турци" За разлика от комунистите и националистите.

[Сидхарта]

Субигу ,то е ясно като бял ден че така ще пишеш за Делю, причините са очевадни, но ти като специалист османист как ще квалифицираш безобразията към податното население -и то продължили векове, сигурно ще тръгнеш да ги отричаш, но нейсе-какво ли е довело него а и други да вземат ответни мерки-знаеш ли колко борци за спроведливост са се борили против хубавата реалност и то не само българи ами и турци - примери много ,сега се сещам за Джеляледин Руми, за патрона Халил и мн.други и забележи аз няма да ги квалифицирам като разбойници само защото са от друга националност, просто хора с много кураж , сили и обаяние тръгнали да търсят справедливост-та ти не се потдавай на антибългарска реторика защото ставаш това против което уж се бориш.

[Hashashin]

Само да вметна нещо за хайдутите или за известния по еленско Стоян войвода, ето една автентична песен за него:

Стоян се болен разболя
                               

                                      Стоян се болен разболя,
                                      От тежка болест безцерна.
                                      Майка на Стоян думаше:
                                 –    Стояне, синко, Стояне,
                                     какви грехове направи,
                                     девет години как лежиш?
                                     Не съм те синко питала,
                                     от какво ти е болестта,
                                     най-сетне ще те попитам.
                                 –  Стоян на майка си думаше:
                                     Стани ми майко духовник,
                                    на теб да се изповядам.
                                    Помниш ли, майко, знаеш ли,
                                    когато беше сушата,
                                    подир сушата – зла зима,
                                    зла зима – гладна година?
                                    Нали бях майко чубанин,
                                    голямо стадо, аз имах.
                                    От глад ми измре стадото,
                                    най-после умря майко,
                                    югича – златорогия,
                                    него за капак на купена
                                    аз сложих.
                                    Тогаз се майко събрахме,
                                    дор седемдесет чубана,
                                    събрахме се и се чудихме,
                                    на какъм кяр да идем.
                                    Най-после решихме,
                                    Хайдутлук, майко най-лесно,
                                    решихме и се заклехме,
                                    когото срещнем най-напред
                                    главата му ще отрежим,
                                    с кръвта му ще се пречистим,
                                    от месото нафор ще вземем.
                                    Като на път тръгнахме,
                                    Най-напред, майко, срещнахме,
                                    сестра ми майко, Петрана,
                                    и зетя ми майко, Стояна,
                                    с мъжко дете на ръце.
                                    С глава им кимах да бягат,
                                    с ръка им махах да чакат.
                                    Ние се чудим чудихме,
                                    Ако, заколим Стояна,
                                    Сестра ми вдовица остава,
                                    ако, заколим сестра ми,
                                    детето без майка остава.
                                    Детето, майко, заклахме,         
                                    дете на огън печахме,
                                    докато дете се опече,
                                    Стоян с кавал свиреше,
                                    сестра ми хоро играеше.
                                    Като се дете опече,
                                    от месото му нафор взехме,
                                    от кръвта причастие.
                                    И тогаз в два ги бука вързахме,
                                    да викат, да не се чуват,
                                    да гледат, да не се виждат.
                                    Тогаз майко тръгнахме,
                                    тръгнахме да хайдутлуваме.
                                    След три години се върнахме,
                                    през тая гора зелена,
                                    дето бяха вързани,
                                    зет ми, майко, и сестра ми,
                                    до две лози израсли,
                                    горе на върха се сплели
                                    и черно грозде родили.
                                    Всички другари минаха,
                                    всички си грозде откъснаха,
                                    като дойде ред за мене,
                                    лозе де вдигна високо.
                                    Не можах грозде да стигна,
                                    аз се майко ядосах,
                                    сабята си извадих
                                    и лозата, майко насякох,
                                    черни я кърви обляха
                                    и мене, майко напръска.
                                    Люта ме глава заболя,
                                    люта ме треска затресе,
                                    от тогаз, майко до сега,
                                    девет години как лежа,
                                    не оздрайвам, нито умирам.   
                                    Девет години Стоене си лежал,
                                    и още девет години да лежиш,
                                    като си такива грехове направил.

                                    Песента е записана от Мария Калчева,
                                    родена на 28. VІІІ. 1926г. в м. Цвеклювци,
                                    кметство Тодювци, община Елена

[Shumarov]

pak se zapochna!

[Metka]

Субигу ,то е ясно като бял ден че така ще пишеш за Делю, причините са очевадни, но ти като специалист османист как ще квалифицираш безобразията към податното население -и то продължили векове, сигурно ще тръгнеш да ги отричаш, но нейсе-какво ли е довело него а и други да вземат ответни мерки-знаеш ли колко борци за спроведливост са се борили против хубавата реалност и то не само българи ами и турци - примери много ,сега се сещам за Джеляледин Руми, за патрона Халил и мн.други и забележи аз няма да ги квалифицирам като разбойници само защото са от друга националност, просто хора с много кураж , сили и обаяние тръгнали да търсят справедливост-та ти не се потдавай на антибългарска реторика защото ставаш това против което уж се бориш.

ves.K , аз мисля че има огромно недоразумение, което балканският шовинизъм не може психологически да преодолее.
Ситуацията е шизофренична.
Не можеш да обвиняваш една нещастна и изтрадала общност в подстрекаване на релогиозен фундаментализъм, джихадизъм и провокиране на етническо напрежение, сепаратизъм.
И в същото време да им набутваш "възпяни народни герой", като негативни стереотипи именно върху тази общност.
Защото тази общност е травмирана именно от такива "възпяти" палачи,революционери и откровени терористи.
Нима не е срамно това че в сайта е набутано до козерката именно с такива километрични пропагандни материали, които вместо да ни накарат да се чустваме значими - имат обратен ефект.
Ако Христо Ботев се е борил за правда и свобода, то тогава са били такива времената.
Но сега са други.Ние не трябва да допускаме идеологията на тероризма да бъде нашият дневен ред.
И това че накой се опитват именно това да го лепнат на нас помаците е нещо което ни консолидира да му дадем достоен отпор.Затова съм спокоен.

[П]

Стоян се болен разболя                         

Всъщност има много песни по цялата българска етническа територия за такива хайдушки клетви.

[Shumarov]

podoben text imashe vyv grycko-bylgarskiq film za pomacite, koito naskoro beshe publikuvan tuka.Samo che, tam se govoreshe za nqkakva Yurkie, i za nqkakyv most, ako ne me lyje pametta!