Author Topic: Родопа и Орфей  (Read 4769 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

eron

  • Guest
Родопа и Орфей
« on: June 15, 2009, 23:08 »
Според старите траки, населявали някога нашите земи, Родопа планина в далечно време била прочута с красотата си девойка, тачена и харесвана от боговете. Те тайно се надявали да пленят хубавицата. Всеки мечтаел тя да стане негова жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял неизмеримо големи каменни грамади, за да я скрие от другите богове и да остане вечна красотата й. (От тия каменни грамади, разказват, по-късно се образували пловдивските тепета). А като не могъл да я опази, бог Хемус вкаменил ненагледната хубавица и тя станала планина. Из нейните дебри шетал най-прочутият певец - Орфей, чиито чудни песни огласяли снежните родопски склонове и върхове, омайвали птици, животни, дори и гадини.

Случило се веднъж чудо ни виждано, ни чувано дотогава. Орфей скитал цял ден из планината и поседнал на един връх да си почине и да се нарадва на красивата гледка, която се откривала пред очите му. И залисан в хубостта на планината, не забелязал как из зейнала скала излязла змия-чудовище: с три огромни глави. Щом видяла унесения момък, змията повлякла туловището си към него, изплезила четалести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и събудили от дълбокия унес Орфей. Погледнал той с ужас змията и изтръпнал, разбрал, че това е неговият край - нямало къде да избяга, защото само скали ограждали мястото, дето седял. Скован от страх, той запял. Песента била толкова хубава, че змията застанала на мястото си и заслушала. Орфей гледал заслушаната в песента му змия и продължавал да пее, заставяйки песен след песен. Пял дълго, разказват, три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище, омаяна от песента, бавно прибирала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята, за да слуша. И както слушала, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън. Орфей, щом забелязал, че змията спи, скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, къде е живял и пял, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си неговите хубави, широки и протяжни мелодии. И които иска да научи какви са били песните на Орфей, нека отиде в Родопа планина и да послуша чудните песни на родопчани. Но заедно с песните може да чуе и друга легенди за планината и за Орфей.

ХЕМУС И РОДОПА

От далечно, прастаро и тъмно време е достигнало нас, че някога Хем и Родопа били брат и сестра - дeца на морски бог. Те живели на воля из обширни полета, играели и пеели по цял ден. В игрите си измисляли забавни неща, с които карали околните да се смеят и радват на детското им остроумие. И ето че веднъж двете деца решили да се престорят в играта си на най-старите богове - мъж и жена, - за които слушали да се говори, че владеели и управлявали водата и земята, птиците и животните. Речено-сторено. Хем си направил дълга бяла брада, а Родопа разплела русите си буйни коси по стройната снага. Бил хубав слънчев ден и играта на децата се виждала много отдалеч. Старият бог, владетелят на света, видял това чудо, разсърдил се и превърнал красивата Родопа в планина. В този миг Хем уплашен погледнал сестра си, намръщил се и се вкаменил. Оттогава двете весели и хубави деца станали планини. Хемус е намръщен и с ужас гледа към хубавата си сестра Родопа, вкаменила се пред очите му. И стоят далеч един от друг братът и сестрата, защото злият стар бог пуснал между тях обширна низина.