Очаквам от теб сериозно отношение,в интeрес на просперирането на смолянския край.Да се подопри живота на помака в смолянско............Очаквам твоите мнения-уважавани от мен.
И на мен ми се иска смолянско да просперира, ама е трудно ...
Първо трябва да осъзнаем, че няма рецепта за благополучие, която да работи навсякъде и с еднакъв успех.
Ще дам пример с едно съседно село (все наши хора). Поминъка и при нас и при тях е картофопроизводство. Ние малко по-мързеливата го раздаваме, а хората там открай време сеят по много картофи. Ако при нас средно сеем по 3-4 декара на семейство, там сеят по 30-40 декара. И колкото и да е ниска изкупната цена, хората си докарват съвсем приличен доход. Изпонастроиха си къщи в полето и дръпнаха напред с материала. Нашите земи пък пустеят и никой не ги обработва, щото народа се изсели в Пловдив - градския живот е по-сладък.
Другото, което трябва да престанем да правим е да се оплакваме. Тоз ни бил виновен, онзи ни бил виновен ... Хващаш се в ръце и се оправяш ВЪПРЕКИ проблемите.
В България прекалено много разчитаме на държавата да дойде да ни изкара от мизерията.
В Щатите държавата почти не се намесва в икономиката, освен с регулаторни механизми.
Общините тук имат пари, не защото им ги сервират от централния бюджет, а защото данъците, които събират са наистина огромни. Затова и имат пари да инвестират в инфраструктура. Колко е данък сгради в БГ? Тук, ако си купил жилище за 300 000, данък сгради в следващите 30 години ти се равнява почти на стойността на жилището, т.е. за 30 години плащаш на държавата 300 000 за това, че имаш право да притежаваш имот на нейна територия. Освен това си плащаш и данък общ доход, в зависимост от това, къде живееш. В Ню Йорк данъкът върху заплатата ти е около 42 %, т.е. ако заплатата на месец ти е 10 000, държавата ти взема 4200 данък. Затова и тук държавните структури имат средства за преразпределяне.
В БГ очакваме държавата да ни сервира всичко наготово.
А относно разликата, която се прави по нашия край - наясно съм с това. Навсякъде има прикрита дискриминация.
Но като докажеш, че си кадърен, интелигентен и образован, сигурен съм, че много хора ще се замислят преди да те отрежат само заради това, че си помак.
По времето, когато учих в Смолян имаше доста наши хора на отговорни постове, сега не знам как е - от много години не съм ходил натам. Тогава директорът на общинската болница беше наш човек - кардиолог, в общинския съвет имаше също много наши хора, в инспектората по образование също, шефа на държавния архив ...
Спасението от мизерията е образование и яко бачкане.