Не съм съгласен със тебе Ves.K помаците са потомци изцяло на богомилите. Съдя най-вече по местоположението на помаците. Имало е богомили които приемат православието и католизма точно по това време когато твърдиш, че православни са приемали исляма. Всъщност не че е нямало православни които приемат исляма, но те са живяли далеч от земите на богомилите т.е. на помаците.
Мустафа ето ти една шумерска легенда за рая, за сътворението на човека от пръс и за потопа на Нух всички те са свързани с митологията, но доколко те са измислени и съществуващи единствено във въображението на хората си прецинявай ти.
“Свещени градове – повери ги на него (Енки ?),
Свещена страна Дилмун.
Свещений Шумер, подари му на него,
Свещена страна Дилмун.
Свещена страна Дилмун, непорочна страна Дилмун,
Чиста страна Дилмун, свещена страна Дилмун.”
По-нататък се разказва, че Дилмун е свещен, защото в него няма хищни зверове, няма болести и старост и страната е облагодетелствана с много сладка вода.
Относно потопа на Нух в шумерската легендата намерена в Ниптур е написана на малък фрагмент от непечена глина и е датирана някъде през 2100 г. пр. Хр. Главния героят в историята Зиусудра, някога е бил цар и жрец на бога Енки. Всеки ден той му служел, падал пред него смирено по-очи и непрекъснато изпълнявал обредите в светилището. За да го награди за набожността бог Енки го уведомява, че Енлил съвета на божествата възнамерява да унищожат човечеството с пороен дъжд. Богът Енки казал на Зиусудра какво да направи, за да се спаси от потопа. Текстът, свързан с изготвянето на кораба, липсва, но фактът, че една такава част някога е съществувала, се разбира от частите, в които е съобщено как Зиусудра бил спасен и дори бил въздигнат в безсмъртие, като му се дала титлата “Спасител на човешкото семе” и боговете го пратили да живее в една планина Дилмун, макар че името може да не е добре разчетено, края на легендата липсвала.
Според общоприетото предание на Таити главното божество Таароа направило първата двойка хора. В него се разказва, че след като сътворил света, той създал човека от червена пръст, която служела и за храна на хората, докато не се появило хлебното дърво. По-нататък някои твърдят, че един ден Таароа повикал човека по име и когато онзи дошъл, го приспал. После извадил една от костите му (иви) и направил от нея жена, която му дал за съпруга, и двамата станали родоначалници на човечеството. Иви е местна дума, която означава не само кост, но и вдовица, а и жертва, паднала във война.