http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81Битолски надпис История и значение
Намерен е през декември 1956 година в Македония при събарянето на Чауш джамия в гр. Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и "българин по род". Този факт нанася голям удар на привържениците на македонизма.
Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в Република Македония, възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. Френското консулство в Македония, съдействащо при изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата "български". Забелязано от македонските власти, това предизвиква гневна реакция и прекратяване на печата. Френският консул се извинява за "недоглеждането" и преиздава каталога. [1]
Съдържание на надписа
оригинал
„ † Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе I ҃В ҃ ı връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго іаже ı разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ “
превод
„През годината 6523 (1015-1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата мъченица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…) а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото"
Палеографски и езикови особености
Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял мрамор с височина 0,58 м., ширина 0,92 м. и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани релефно и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите а, д, ιа и ѧ са характерни с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в старобългарския надпис на гръцки език от 866 г. в Югозападна Македония, както и в съвсем близкия по време Самуилов надпис.
В палеографско отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други епиграфски паметници от епохата - надписа на чъргубиля Мостич, Самуиловия надпис, Варошкия надпис, Темничкия надпис, както и с надписи на гръцки език, какъвто е надписа от с. Наръш. В първата си част Битолският надпис има характер на строителен надпис, а втората е от летописен тип. От книжовните паметници до надписа се доближават Енинския апостол, Савината книга, Супрасълския сборник, Сборника от 1073 и други. В надписа са използвани съкращения и лигатури, срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: црь - царь, бца - Богородица, аплъ - апостолъ и други.
Във фонетично отношение надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: ъ (12) и ь (20), с отсъствието на йотация и липсата на смесване на носовите гласни.
В морфологично отношение за надписа е характерна употребата на страдателни причастия, на двойствено число и на задпоставен член (градь сь).
Литература [редактиране]
* Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. I, С. 1985, с. 196-198
* Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84-86
* Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015-1016, София 1969
* Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970
* Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015-1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123-133
* Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, XVII, 1966, с. 51-61
* Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255-257
* Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33
* Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1-2
* Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43-44
