Човек трябва да изучава историята на народите, колкото и да не му се нравят някои истини и исторически факти. Има селище Будима, срещнах го някъде в литературата или албанско, или македонско(забравил съм). А въпросният Будин не е Видин , Будапеща. Предлагам ви един материал превод от румънски на български.ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА СТАРИННА ПЕСЕН
Сафинас Хасан
Хиляди са песните родени от войните на Османската империя. Войни, разтърсвали съдбите на милиони обикновените хора.
Годината е 1683-та, месец октомври. Западните сили се обединяват в съюз срещу Империята, обявяват война и нахлуват в земите и. Една след друга падат крепости, населението е подложено на сеч и гонения. Естергон, Уйвар, Навара.
1686 година, Обединените сили под командването на Чарлз Лорелайн обсаждат крепостният град Будин (Будапеща). Два месеца Абдулрахман Авни Паша отбранява града. На 2.IX е убит и крепостта преминава в ръцете на Хабсбургите.
Мюсюлманското население, както при превземането на другите крепости е поголовно изклано. Пощадени са само младите жени, девойките и децата. Дъщерята на един от бейовете е между пленниците.
Тези подробности научаваме от писмо, което тя успява да изпрати до Падишаха. В него моли за помощ срещу участта, която ги е сполетяла.
Насила са откарвани всяка сутрин в църквите и подложени на християнизиране. Както споменава в писмото си, числото на насилствено християнизираните е 12 хиляди девойки, 7 хиляди млади жени и още толкова малки деца.
След падането на всяка крепост ислямското население е принудено да се изселва под страха да не бъде изклано и християнизирано. Заради тези бежански потоци в Истанбул се открива дирекия за настаняване, под името „Искян мюдюрлю”.
През 1699 година в Карловча, Обединените западни сили и Османската империя подписват споразумение, с което султана се задължава да изтегли своите поданници от изгубените територии.
Една военно-политическа машинация за векове напред предопределя съдбите на обикновенните хора. Ако това не е геноцид, то историята ни има още да се учи от нечовешките си грешки спрямо обикновенните хора наречени - турци.
Разира се, събития са останали далече във времето, както ще остане и продължаващото християнизиране и изселнически издевателства над невинните мюсюлмани.
Всичко това провокира народната памет за съзадване на песни, сказния, легенди, мъдри сентенции- притчи, пословици и пр, които се предават от уста на уста и се съхраняват. Османската империя за 150 години превръща Будин в цветущ град с културни центрове за духовно и светско развитие, построява безброй джамии, медресета, училища, хамами, безистени, керван-сараи, чаршии; реставрира старите крепости и ги обковава със златни куббета и минарета.
Славата на Будин се носи и след неговата разруха. Златните куббета на джамиите, които приличали на златни ябълки. А преклонението пред вече мъртвите герои на Империята все още личи по паметните плочи в Унгария: „След 145 годишно властване на Османската империя в Маджаристан, последният ваалия на Будин – Абдулрахман Авни Паша, който падна близо до тази паметната плоча, на 2.IX.1686 година след обяд. Беше убит на 70 годишна възраст. Героят, който ни беше враг да спи спокойно в земята.”
След обсадата крепостта Будин, джамиите, духовните ценрове и други са сринати със земята. Луиджи Фернандо от Марсилия изнася всички книги от Будин, за да направи в Болоня една от най-големите библиотеки в Европа през 16 век.
Битката за Будин отеква из цялата империя със зверски закланите мюслюмани от невинния народ. Писмото написано от дъщерята на един бей за безчинствата при християнизиране на младите жени, девойки и деца и спомените за тази битка в народната памет раждат хиляди песни.
Песните за Будин - някои авторови от това време, като на Гази Ашик Хасан, други сътворени от народаи днес се помнят и пеят: „Budin dedikleri Aksuyun başı”, “Nazlı Budın(Ötme bülbül ötme), “Vidin türküsü” и други. Те са отглас от историята за кървавата драма и последвалото християнизиране на около 25 хиляди мюслюмани.
B U D İ N
Budin içinde toplar atıldı
sabah namazında cami ikıldı,
üylen namazında klise yapıldı.
klisenin içinde kafir oturdu.
Er sabah, er sabah kliseye götürü
ufak ufak mahsumları dine taptırı,
türlü ve türlü pullar öptürü
aman Padişahım böyle bilesin.
Budın içinde kurulur Pazar
oturmuş kafir namemi yazar,
yazma kafir yazma bozmam dinimi
dinim din İslam’dır vermem kendimi.
Kalyada sandım bir sarı yıldız
teftere alındı onikibin kız
onikibin kız yedibin gelin
aman Padişah’ım elden al bizi.
Budin içinde bir bey kızıydim
annemin bubamın iki gözüydim
aman Padişah’ım boyle bilesin
din İslam’a gayret yok sen bilesin.
БУДИН
(Taзи песен е записана от Фатма Оджак с. Селча, Централни Родопи)
В крепостта Будин топове гръмнаха,
На сутрешния „намаз” джамията срутиха,
На обедния „намаз” църква направиха
В църквата се настани неверник.
Всяка суртин, всяка сутрин
В църквата водят малки дечица и ги покръстват
Различни, различни икони целуват
Аман Падишах, това да знаеш.
Насред Будин отвориха пазар,
Седна неверника съдбата ми да пише.
Не пиши, невернико не пиши, няма да се дам
Моята вяра е Ислям, туй да знаеш.
Над крепостта ми се стори, че светна звезда
Записаха в тефтерите 12 хиляди девойки,
12 хиляди девойки, 7 хиляди невести,
Аман Падишах, ела да ни спасиш.
В Будин бях дъщеря на Бея,
Бях двете очи на майка и баща.
Аман Падишах, тъй да знаеш
Вече няма Ислям от мен да узнаеш.
/Мисля ,че и на друго място беше публикувано. След тези събития има много изселили се мюсюлмани. сред юруците има и "урус юруклари" както предаваИбрахим деде от с. Калаузия, Шипско-1957г/, тъй, че не става грешка, ако са помашки села. такива има и в източни Родопи, но не съм сигурна помаците там от юруците ли са - ще ги проуча за по-сигурно/