Приятелите са ангели които ти помагат да се изправиш на крака в моментите когато крилете ти не помнят как да литнат!
Приятелство,любов и раздяла Есе
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=407Приятелството и любовта са най-красивите и стойностни неща,за които си струва да живеем.Те са смисълът на живота ни.Ако наистина има хора,на които можеш да разчиташ и човек,когото да обичаш и който ти отвръща със същото,то значи си истински щастлив.Цял живот ние мечтаем за несравнимата,истинската,вечната любов.Тя изпълва сърцата ни с нежност и щастие.Тя е тази,която ни топли,дори когато сме самотни,тя е тази,която ни дава сила,когато имаме нужда от нея,тя е тази,която ни връща вярата в живота,когато сме на път да я загубим.Раздялата е друго нещо от живота,неизбежна част от него,нещо което се случва на всеки,по една или друга причина.Тя често пъти поражда много мъка и болка.Но понякога не можем да я предотвратим….можем само да се опитаме да преодолеем болката от нея.
Приятелството,любовта и раздялата са взаимно свързани.Ако някога си имал приятел,то неизменно с това си го обичал,а любимия човек ти става по-близък,ако освен интимните чувства един към друг,изпитвате и приятелство,имате си доверие,споделяте си.Раздялата с приятел или с любимия човек винаги причинява много болка.Ето защо тези чувства се редуват през целия ни живот-едно след друго,но най-важното е,че въпреки раздялата,любовта и приятелството оставят светли и топли спомени в съзнанието на този,който ги е опознал.
Случвало ли ти се е да загубиш някой,когото много обичаш?Изплакал ли си сълзите,породени от загубата на близък човек?Чувствал ли си се празен заради липсата на топлота,заради липсата на разбиране,заради липсата на този,който е бил то теб,а вече го няма?Ако ти се е случвало,то значи знаеш колко боли от раздялата.Тя е изгаряща,в състояние е да сломи и най-силния духом човек.В състояние е ,да го накара да загуби желанието си за живот,в състояние е да го накара да намрази любовта….Но раздялата е нещо нормално.Тя сполетява всеки на определени етапи от неговия живот.Когато сме били малки,сме се разделяли с приятелчета от детската градина, с които сме си играли щастливо преди,след това се сбогуваме с класа си на абитуриентския бал,а междувременно срещаме и разделяме стотици хора ….Едни от тях не успяваме да опознаем добре и не усещаме до такава степен липсата им по-късно,други обаче успяват да завладеят сърцето ни и да оставят дълбоки следи там-а именно приятните спомени за времето,прекарано с тях.Тези хора си тръгват от нас,но не и от душите ни.Те може и да бъдат на стотици,хиляди километри,но въпреки това ,са много по-близо,отколкото могат да си представят-в спомените и сърцата ни,там,където никога няма да ни изоставят и където винаги ще бъдем заедно.Раздялата с хора,които познаваме отскоро не боли толкова…Приемаме я нормално.Но когато се случи с човек,който обичаме и на когото държим,тя започва да ни пронизва отвътре.Много е тежко да загубиш любимия човек.Да стоиш по цели нощи,облян в сълзи и да мислиш за това,което си загубил.Да превърташ по хиляди пъти лентата на дните,прекарани заедно,на дните ,изпълнени с любов и топлота….Много е тежко когато знаеш,че не можеш да върнеш лентата назад,колкото и да ти се иска,а сълзите да се стичат по бузите ти,напомнящи за самотата…Тежко е да се разделиш със щастието,което преди е било неотлъчно до теб,а сега като че ли ти е обърнало гръб.Мъчно е да знаеш,че никога повече няма да видиш очите,които са те разтапяли,че няма да усетиш топлината на ръцете,които си държал досега,че няма да вкусиш сладкия вкус на устните,които бяха само твои….Сърцето,което биеше щастливо досега,вече едва тупти…устните,които жадно докосваха неговите,сега остават празни и сами,очите,които с трепет очакваха да те видят,сега гледат в далечината,където се изгуби ти,гледат и се молят,че един ден отново ще те съзрат…гледат и плачат,събрали болката от щастието,което ги напусна и което не би се върнало вече.Едни ръце,които доскоро усещаха топлината на твоите,сега стоят студени и копнеят за твоята жар.Тих глас,който до скоро мълвеше”Обичам те”,сега едва прошепва”Върни се!”.Лицето,чието вечен спътник бе усмивката,сега познава единствено сълзите…Защото всичко свърши…Защото щастието си замина.Защото вярата ,че животът е хубав умря,в момента в който ти си тръгна.Раздяла,защо си тук,за да убиеш любовта,за да раниш щастието и за да ни откажеш от приятелството?Не можеш ли да си намериш други жертви,а си вкопчила безпощадните си зъби в моето сърце…то кърви …и единственото,което мога да видя сега,е неговото име…единственото,което мога да чуя ,са неговите стъпки,отекващи в сърцето ми,винаги там,винаги на сигурно място,където никой няма да ми го открадне!Да,Раздяла,ти можеш да ми отнемеш щастието,можеш да ми отнемеш хората,на които държа и без които не мога,можеш да ми отнемеш надеждата,но знай едно-никога няма да успееш да ми отнемеш любовта и приятелството!!Те са вътре в мен!Не можеш да ми ги вземеш,отдавна съм ги скрила на сигурно място в сърцето си,където никой и нищо не може да ми ги отнеме или нарани…то ,сърцето кърви,но те са здрави!И винаги ще бъдат!Защото аз може и да умра един ден,но те ще са вечно живи.Знай това,Раздяла!Знай,го и запомни,че вече не ме е страх от твоята болка!Аз привикнах към нея и си изградих защитна сила-обичта.Сърцето може да ме боли заради теб,но аз няма да се оставя да ме надвиеш.Защото това,което ти искаш да победиш е много по-силно от теб!Защото аз ще те удавя в сълзите,които изплаках,ще те изгубя сред спомените,таящи се в паметта ми,ще те изправя пред силната обич,която изпитвам и тя ще те смачка.Защото ти си слаба,Раздяла.Любовта е много по-силна от теб!Само тя може да изтрие сълзите ми,да ми върне щастието,което ти отне,да ми върне усмивката,което загубих.А ти ще отидеш при някой друг ,за да му откраднеш всичко,на което държи,но знай едно:Ти никога не ще убиеш приятелството и любовта!Те винаги ще бъдат тук,винаги ще властват в моето сърце,а ти можеш само да го нараниш,но не и да го накараш да спре да бие…защото докато обичта е там,то винаги ще тръпне ,винаги ще тупти,заедно с Неговото сърце.А приятелството?Мислиш ли,че ми го отне като ме отдалечи от най-добрата ми приятелка?Не!И това не успя да направиш.Защото тя все още е част от миналото и от спомените,защото спомените са част от миналото,а миналото е свързано с бъдещето,следователно тя винаги ще бъде моето бъдеще!Така,че Раздяла,сега аз съм победителката!Сега аз избърсах сълзите си и пронизах теб с копието на обичта.Това е най-силното оръжие.Побеждава всичко.Дори теб,страдание,дори теб,Раздяла.
