Навремето спорех с един теолог за границата между физика и метафизика.
За незапознатите физика е синоним на природа, на заобикалящия ни свят, а метафизика е синоним на онова дето е отвъд природата, отвъд заобикалящия ни сват.
Та тогава тая граница я оприличих на хоризонта.
Когато човек се изкачва нагоре, и опознава света, то хоризонта се отдалечава.
Обратно, когато човек слиза надолу, и отрича познанията, то хоризонта се приближава.
Границата на нашия светогледът е точно този хоризонт.
Щото онова което е отвъд е невидимо и е само въображаемо, а онова дето е вътре е видимо и е нагледно от светогледа.
Когато имаме кориците на 1 (една) книжка с приказки, то тези корици фиксират този хоризонт и колкото познанието на човека да се издига, то хоризонта му не се отдалечава а остава фиксиран от кориците на тази книжка.
Те това имах предвид, а не мерене на книжки и пи~~и;)
Немският философ Витгенщаин е казал в тази връзка една много умна мисъл
“
Границите на нашия език са границите на нашия свят “
http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10680Четете за да схванете и да си разширите светогледа.
А за "прехвърлянето на лична отговорност" нe чух разумен аргумент освен че "кой почнал първи", което в края на краищата ще ни заведе в глухата линия на Каин и Авел.
Глухата линия на религията и закона "око за око".
И... някаква вметка че "нещата ти се изплъзват от контрол"
Какъв контрол бе ходжа? Контрол тук имат собствениците, админите и модераторите.
Яз сум само обикновен потребител со лично мнение.
Която ме навежда на мисълта че
контрол е поредното понятие което не ти е ясно.
Айде лека.
