В Рибново съществува приемственост на опита от поколение на поколение" Художникът Иван Петков живее от 1997 г. насам в колоритното и запазило хилядолетни тради-
ции Рибново. За най-голямото си впечатление от 12-годишния живот в селото той определя
респекта на младите към възрастните и съществуващата приемственост между поколенията.
За най-голямото си впечатление от 12-годишния живот в селото той определя
респекта- уважението на младите към възрастните и съществуващата приемственост между поколенията.
"Красотата на природата, величествените хоризонти и спокойствието е причина, макар и случайно, да съм тук", обяснява целта на преселването си в китното родопско селце художникът софиянец Иван Петков. Намерението му за скромен живот го кара преди 12 г. да вземе решението да стане част от селото. "Дойдохме сред благородството, чистотата и спокойствието на природата в Рибново." Когато е в един мегаполис, като Ню Йорк или София, той е в изкуствена среда и не вижда плодовете на труда си, част от голяма машина, а несигурността какво ще му поднесе животът прави порядките му изкуствени, обосновава целта си бай Иван.
Той е архитект по професия и кореняк софиянец, но смята, че животът там много се е променил. Според него някак си формалните отношения преосмислиха човека, лицемерието и фалшът са в превес.
Затова как бай Иван и семейството му са приети в Рибново - той разказва така: "Тука хората разбраха с времето, че ние сме също нормални като тях. Добрите намерения осъществиха една хармония. Културните и етническите различия никога за мен не са били на преден план. Ние създаваме връзките и живота си на базата на това, което ни обединява. А религията е въпрос на личен избор. Не мога да кажа, че има някакво противоречие или някакво разделение между нас тук, в селото. Дори аз се гордея с това, че тук имам приятели като Шабан и Ахмед, на които, ако хлопна на вратата в два часа през нощта и им кажа, че имам нужда от помощ, те ще ми се притекат веднага, без да питат. Това в града изобщо го няма, там човек се страхува от неприятна ответност. Доколкото навсякъде има противоречия между хората, било то роднински или някакви други, това е нормално за мен, всички хора са еднакви, няма значение каква фамилия носят и каква политическа ориентация носят, смятам, че това е някаква конюнктура, която е променлива във времето. Важното е човек да е добър, работлив, нормален и приятелски настроен."
Магията на изкуството се крие в човешките ръце . Художникът, който рисува сюрреалистични картини, не приема абстрактното изкуство, твърди, че то е напълно изчерпано с влагане на много технология в самата му изработка. Затова споделя, че всичко хубаво става с ръце. Всяко изкуство си има изразни средства, чрез игнориране на тези средства то престава да съществува. Един мерцедес например е много по-ценен от една картина, но той е технологичен продукт, а не произведение на изкуството. "Тука има много голяма разлика и тя трябва да се разбира - магията и интимността, която човек влага, ги няма в технологичния продукт", коментира бай Иван. "Човек днес живее с технологичните предимства, предложени му от съвременния свят. Творецът често пъти е само проводник на материалната визуализация на битието между Създателя и хората, пресъздавайки някакви духовни ценности", твърди Петков. За него духовното и почитта към Създателя, което позволява едно по-задълбочено общуване между хората и осъзнаване на цялото богатство, от което се ражда и щастието, почти отсъства. "Доколкото хората от селото никога не са ходили на изложба в галерия, a в повечето домове може би и няма картини по стените по простата причина, че няма такава потребност. Но затова пък тук хората са много будни и това прави много силно впечатление. Правил съм много изложби, на някои от тях са присъствали хора от селото. За мен беше чест това уважение от тяхна страна, дори и да не асимилират това изкуство", с радост споделя художникът. "В моите творби присъства човешкото битие, разкривам го така, както аз го виждам. Не се вдъхновявам от непосредствени впечатления. Опитвам се да преработя целия човешки опит, екзистенциалната драма на човека, да я представя понякога в гротестен вид, понякога като една драма или ирония. Човек не трябва да се мисли за собственик на всичко, което съществува. Той е само една брънка от идващите и отиващите си. В тази протяжност той трябва да се чувства отговорен", прави извода си бай Иван. Дори и сега, ако трябва да направи избор между Лещен, Ковачевица и Рибново, той отново би избрал Рибново, защото за него това е едно живо село, съществуващо като едно голямо семействo.
Тук има приемственост на важни ценности . Първите си впечатления от известното село с патриархален строй и традиции бай Иван свързва с уважителното отношение на младите към възрастните. Това, което много дълго време е крепяло рода, е приемствеността, постигнатото да може да се предаде на младите. "В градовете не е така, новото поколение се възпитава от само себе си и този опит не се предава и всъщност се наблюдава едно подчиняване на населението, то става първосигнално. Та това уважително отношение е много ценно", изразява мнението си художникът.
Към изобразителното изкуство се насочва на 15-16 г. Определя го като е една висша ценност, дарена от Създателя. Художникът е част от огромната човешка цивилизация, чрез който се съхранява нейното изящество. Обяснява, че различните култури по различен начин са създали своята ценностна система. В източните култури това е декоративният принцип, на Запад в превес е образният принцип, но те не се противопоставят, а се допълват. "Всяко от тях има своите върховни постижения и това прави много по-богата световната цивилизация", мотивира се художникът. Изкуството в съвремието ни той определя като задоволено от образи, където съществува преустройство - доброто е представено като зло и обратното. Той вярва, че хората ще се върнат към своите устои на нормално възприятие и порядки.
24 August 2009, Monday
АХМЕД АХМЕДОВ
http://bg.zaman.com.tr/bg/detaylar.do?load=detay&link=2383
