Topic: Manisa Şenlikler- Sarnitsa Yöresi САРНИЦА

[Rahmie]

Galeriyi gezin mukemmel fotolar.

Sarnitsa 100% Pomaklardan olusan bir ilce, Rodoplarda

http://www.sarnitsa.bg/galery/slides/1.html

http://www.sarnitsa.bg/galery/index.html



Традиции и обичай    
 

“Сърнице моя, камътна гургулице бяла на Родопа,
Сърнице край роден, единствен за мен на света!  ”


 Родопите представляват една извънредно интересна и важна етнографска област, в която са запазени и до ново време много от старинните черти на местния бит и местната култура. Тя се обособява като своеобразен резерват на традиционната битова култура на български народ. За съжаление богатото културно-битово наследство на този български край е все още малко проучено и недостатъчно познато. Носиите на българското население в Родопите са ценен извор на данни по етнически и културно-исторически въпроси не само поради доказаната стойност на облеклото за подобни проучвания, но и поради устойчивостта на традиционните им форми почти до наши дни.

Народното облекло на българките мохамеданки в Западните Родопи до началото на ХХ в. се приготвя от домашно тъкани платове, със старите традиционни кройки на характерното за тази област облекло - саята. Главният материал е вълната и ленът, а към края. на XIX в. и памукът. Фабричните материи са се използували само за сватбено и празнично облекло.
Местната носия е сложна, пъстра и красива. Макар и претърпяла промени във времето, е запазила своя автентичен вид. Състои се от домашен вълненик с червени райета, цепнат встрани, богато обшит с гайтани и сърма. В старо време този костюм се е шиел от червен атлазен плат, който доспатските мъже донасяли от драмските пазари.  Понякога го доставяли в готов вид, наречен копринена женска антерия. Под нея жената обличала дълга бяла риза до земята, обшита най-често с бяла дантела, а кръста опасвала с колан, бродиран с различни по цвят синци, които образували форми на птици, части от стъпки на животни и др. Коланът се закрепвал със сребърни пафти. Над антерията жената поставяла шут късак (късо елече), извезано и нашарено с различни по цвят конци. Отпред, където се събирали двата края на антерията, поставяли дълъг препасак (престилка) до земята, изтъкан от фина, боядисана в различни цветове вълнена прежда. Редуват се цветове от яркожълто до бордо, тъмносиньо, тъмнозелено и цикламено.

Жената обувала дълги вълнени чорапи, изплетени от по-тънка прежда, пак с шарки. На празници обувала кондури (кожени обувки с ток). Женската шия украсявали гердани от златни и сребърни пари, синци и скъпоценни камъни. Тънка бяла или цветна кърпа се спускала ниско под кръста, за да забулва лицето на жената и да покрива дългите й плитки.
Местни празници

Мюсюлманската общност има два празника в годината. Първият е Рамазан байрам . Това е празник след приключване на постенето през месец рамазан. Той е в първия ден от месец Шеууал – десети месец от мюсюлманското летоброене по хиджра. Вторият празник е Курбан байрам, по време на който се заколва курбан. Това става на десетия ден от месец зулхиджджа – последния месец от мюсюлманското летоброене. Той съвпада с приключване на поклонението в свещената Мекка.

http://www.sarnitsa.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=31

[Rahmie]

Latince harflerle

Sarnitse moya, kamatna gurgulitse byala na Rodopa,
Sarnitse kray roden, edinstven za men na sveta!  ”

Rodopite predstavlyavat edna izvanredno interesna i vazhna etnografska oblast, v koyato sa zapazeni i do novo vreme mnogo ot starinnite cherti na mestniya bit i mestnata kultura. Tya se obosobyava kato svoeobrazen rezervat na traditsionnata bitova kultura na balgarski narod. Za sazhalenie bogatoto kulturno-bitovo nasledstvo na tozi balgarski kray e vse oshte malko proucheno i nedostatachno poznato. Nosiite na balgarskoto naselenie v Rodopite sa tsenen izvor na danni po etnicheski i kulturno-istoricheski vaprosi ne samo poradi dokazanata stoynost na oblekloto za podobni prouchvaniya, no i poradi ustoychivostta na traditsionnite im formi pochti do nashi dni.

Narodnoto obleklo na balgarkite mohamedanki v Zapadnite Rodopi do nachaloto na HH v. se prigotvya ot domashno takani platove, sas starite traditsionni kroyki na harakternoto za tazi oblast obleklo - sayata. Glavniyat material e valnata i lenat, a kam kraya. na XIX v. i pamukat. Fabrichnite materii sa se izpolzuvali samo za svatbeno i praznichno obleklo.

Mestnata nosiya e slozhna, pastra i krasiva. Makar i pretarpyala promeni vav vremeto, e zapazila svoya avtentichen vid. Sastoi se ot domashen valnenik s cherveni rayeta, tsepnat vstrani, bogato obshit s gaytani i sarma. V staro vreme tozi kostyum se e shiel ot cherven atlazen plat, koyto dospatskite mazhe donasyali ot dramskite pazari. Ponyakoga go dostavyali v gotov vid, narechen koprinena zhenska anteriya. Pod neya zhenata oblichala dalga byala riza do zemyata, obshita nay-chesto s byala dantela, a krasta opasvala s kolan, brodiran s razlichni po tsvyat sintsi, koito obrazuvali formi na ptitsi, chasti ot stapki na zhivotni i dr. Kolanat se zakrepval sas sr...rni pafti. Nad anteriyata zhenata postavyala shut kasak (kaso eleche), izvezano i nashareno s razlichni po tsvyat kontsi. Otpred, kadeto se sabirali dvata kraya na anteriyata, postavyali dalag prepasak (prestilka) do zemyata, iztakan ot fina, boyadisana v razlichni tsvetove valnena prezhda. Reduvat se tsvetove ot yarkozhalto do bordo, tamnosinyo, tamnozeleno i tsiklameno.

Zhenata obuvala dalgi valneni chorapi, izpleteni ot po-tanka prezhda, pak s sharki. Na praznitsi obuvala konduri (kozheni obuvki s tok). Zhenskata shiya ukrasyavali gerdani ot zlatni i sr...rni pari, sintsi i skapotsenni kamani. Tanka byala ili tsvetna karpa se spuskala nisko pod krasta, za da zabulva litseto na zhenata i da pokriva dalgite y plitki.

Mestni praznitsi

Myusyulmanskata obshtnost ima dva praznika v godinata. Parviyat e Ramazan bayram . Tova e praznik sled priklyuchvane na posteneto prez mesets ramazan. Toy e v parviya den ot mesets Sheuual – deseti mesets ot myusyulmanskoto letobroene po hidzhra. Vtoriyat praznik e Kurban bayram, po vreme na koyto se zakolva kurban. Tova stava na desetiya den ot mesets zulhidzhdzha – posledniya mesets ot myusyulmanskoto letobroene. Toy savpada s priklyuchvane na poklonenieto v sveshtenata Mekka.

[alie]

Zdraveite ,mnogo blagodarq na Rahmie za hubavata snimka  i hubaviqt tekst za rodnoto mi grad4e,naistina vsi4ko e taka.pro4etoh vsi4ki komentari i naistina blagodarq na vsi4ki za polojitelnite mneniq koito sa dali!Ako imate vaprosi za Sarnica bih otgovorila s udovolstvie!