КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ
Еволюционната представа като догматична вяра, правеща опити да отрече факта за сътворението, води началото си още от древни времена. Повечето древногръцки философи, бидейки атеисти, защитавали еволюционната идея. Ако отправим поглед към историята на философията, ще видим, че еволюционната представа изгражда скелета на много атеистични философии.
Обаче не тази атеистична философия, а вярата в Бог е изиграла стимулираща роля за раждането и развитието на съвременната наука. Много голяма част от инициаторите на модерната наука са вярвали в съществуването на Бог и докато са се занимавали с научна дейност, са се стремили да открият вселената, сътворена от Бог, да схванат Неговите закони и детайлите, свързани със сътворението. Астрономи като Леонардо да Винчи, Коперник, Кеплер и Галилей; Кювие - бащата на палеонтологията; Линей - инициаторът на ботаниката и зоологията; и Исак Нютон, който е смятан за “най-великия учен, който някога е живял”, са изучавали науката, вярвайки не само в съществуването на Бог, но и че цялата вселена се е появила в резултат на Неговото сътворение.
Алберт Айнщайн, смятан за най-великия гений на нашето време, е друг учен, който вярва в Бог и заявява следното: “Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра. Тази ситуация може да бъде изразена по следния начин: Науката без вяра е неубедителна.”
Един от основателите на съвременната физика, немският физик Макс Планк, е казал, че всеки, който сериозно се занимава с наука, трябва да прочете израза на вратата на храма на науката: “Имай вяра”. Вярата е важно качество за един учен.
Еволюционната теория е плод на материалистическата философия, широко разпространена през 19 век и появила се с възраждането на античните материалистически философии. Материализмът, както бяхме споменали и по-рано, се опитва да обясни природата само чрез чисто материални фактори. Тъй като отрича сътворението още от самото начало, той отстоява, че всички живи или неживи организми са се появили не чрез действието на сътворение, а по-скоро чрез случайности, които тогава придобиват състояние на подреденост. Човешкият ум обаче така е структуриран, че където и да види подредба, непременно разбира, че съществува организационна воля. Материалистическата философия, която противоречи на тази най-основна характеристика на човешкия ум, в средата на 19 век създава“еволюционната теория”.
ВЪОБРАЖЕНИЕТО НА ДАРВИН
Човекът, който излага еволюционната теория във вида, в който тя сега се защитава, е английският природоизследовател аматьор Чарлз Робърт Дарвин. Дарвин никога не е получавал истинско образование в областта на биологията.
Той просто проявява аматьорски интерес към природата и живите организми. В резултат на този свой интерес той доброволно се присъединява към експедиция на борда на кораб на име “Бигъл” (“H.M.S. Beagle”), който потегля от Англия през 1832 г. и в продължение на пет години обикаля различни краища на света. По време на пътешествието младият Дарвин бива силно впечатлен от различните видове живи организми и най-вече от чинките (вид птици), които вижда на островите Галапагос.
Той счита, че различията в човките на тези птици са се появили в резултат на адаптацията им към околната среда. Изхождайки от тази своя идея, той предполага, че в основата на произхода на всички видове лежи понятието “адаптация към околната среда”. Според Дарвин разнообразните живи организми не са създадени поотделно от Бог, а произлизат от един общ прародител и са се диференцирали един от друг в резултат на различните природни условия.
Чарлз Дарвин
Тази хипотеза на Дарвин не се опира на никакво научно откритие или експеримент; с течение на времето обаче той я превръща в една настойчива теория с подкрепата и поощрението, които получава от видните тогава биолози-материалисти.
Според тази теория живите организми произлизат от един общ прародител, но в продължение на доста дълъг период от време претърпяват малки промени, вследствие на които се диференцират. Тези, които успяват най-добре да се адаптират към околната среда, предават качествата си на следващите поколения и така, натрупвайки се с времето, тези полезни промени ги превръщат в напълно различни организми (произходът на “полезните промени” е неизвестен).
Според Дарвин човекът е най-развитият резултат на този механизъм. Дарвин нарича този процес “еволюция чрез естествен отбор”. Той смята, че е открил “корените на видовете”: Коренът на един вид е друг вид. През 1859 година той публикува тези възгледи в книгата си “Произходът на видовете”.
Дарвин е наясно, че неговата теория се сблъсква с много проблеми. Това той признава
в своята книга в глава наречена “Трудностите на теорията”( Difficulties on Theory). Начело на тези “трудности” са темите свързани с фосилните данни, комплексните органи на живите същества, които не могат да се обяснят със случайностите (например окото), и инстинктите на организмите. Дарвин се надява тези трудности да се решат с осъществяването на нови открития и за някои от тях дава абсурдни обяснения. Американският физик Липсън прави следния коментар относно “трудностите” на Дарвин:
“Когато за пръв път прочетох “Произходът на видовете”, забелязах, че Дарвин е много по-несигурен, отколкото в действителност се представя, че е. Например главата, озаглавена “Трудностите на теорията”, изразява голяма неувереност. Като физик аз бях силно заинтригуван от неговите коментари относно това как би могло да се появи окото.”
Докато развивал своята теория, Дарвин е впечатлен от много предхождащи го биолози-еволюционисти и най-вече от френския биолог Ламарк. 10 Според Ламарк организмите предават своите качества, придобити по време на живота си, на следващите поколения и така се развивали. Например жирафите са се развили от подобни на антилопите животни и в резултат на опитите им да се хранят с листата на високите дървета от поколение на поколение шията им се удължила. И така Дарвин използва тезата на Ламарк за “прехвърлянето на необходимите качества” като фактор, който кара организмите да се развиват.
Но всъщност и Ламарк, и Дарвин грешат, защото по онова време животът би могъл да бъде изследван единствено с много примитивна технология и на много ниско равнище. Все още дори не са съществували имената на научни области като генетика и биохимия. Техните теории са се основавали единствено на въображението им.