Който има очи да чете. Султан Абдул Меджид су опитва да реформира прогнилата си империя (под натиска на Европа) през 1839 г. Не че е успял да направи нещо, но се е опитал. Реформите му са насочени към съдебната система, военната организация, съдопроизводството и данъчната система. Моите "елементарни" разсъждения се основават на написаното в този ферман:
"ферманът заповядва: „Не ще бъде позволено никому да докача честта на когото и да било. Всякой ще владее всичките свои имоти от какъвто и да било вид и ще разполага с тях с пълна свобода, без да може някой да му пречи". Ферманът забранява изрично конфискацията и за тая цел постановява: „Така, например, невинните наследници на един престъпник не ще могат да бъдат лишени от своите законни права, и имотите на престъпника не ще бъдат конфискувани". След това султанският Хати Шериф се занимава с данъчното облагане, като подчертава, че редовното определяне и разхвърляне на данъците е важна материя в държавното управление и тя трябва да бъде уредена. Затова той осъжда не само монополната система за събиране на данъците, но също и съществуващите по него време концесии, известни под името интизап. "Чрез тая система на гражданско и финансово управление, се казва там, всяко място е предоставено на произвола само на един човек, т. е. — понякога в ръцете на най-престъпните и насилнически страсти, защото, ако наемателят не е добър, той се грижи само за своята собствена полза". Затова ферманът постановява: — За в бъдеще всеки член на отоманското общество да бъде обложен с данък, който ще се определя според неговото състояние и неговите лични способности и нищо повече от това да не може да му се иска.
