Химна на помаците в Родопите
1 Бела съм, бела юначе
Бела съм бела юначе,
цела сам света огрела
от изник слонце до заник.
Адин бе Кърлък останал –
и той нещеше остана,
ам беше в могла отонал.
Във нея нищо немяше –
лу адна руса девойка
и адно вакло овчарче.
Ситна байламо цънкаше
с байламо дума думеше:
– Момиче бела хубава
утре на пазар тарнувам,
кина ат там да ти купя?
– Юначе лудо и младо,
до толкоз ли са несеташ
мене кина ма приляга?
На чорни очи шуклио,
на бело лице белило,
на тьонко корстче коланче,
на тьонка снажка кафтанче
на бела шийка герданче!
Пък си хи мъглана викаше:
– Ела си ела Гюлсюмо
не гирясавай си Хасана!
