Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии - колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив - колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.
- Неотдавна имаше скандал с преоценка на обстоятелствата около Баташкото клане. Там се намесиха пак най-отговорни фактори - президентът. Признак на слабост ли е, когато някой иска да погледне по друг начин историята?
- Вижте - национализмът е страхотна въдица, понеже властта се взима и губи чрез тези избори. Трябва да имаш привърженици, които да гласуват за тебе. Ако аз с тия приказки, които тука изприказвах, изляза на изборите, кой ще гласува за мене?
- Никой!
- Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена.
- Дошли от друго село и са ги избили нали. Барутин ли е бил човекът?
- Барутин е селото, а Барутанлията е този, който е избивал. Това са помаци. А освен това събитията са пресъздадени по Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е преувеличил. Вие това можете да го напишете или не, аз го приказвам ще го кажа и на вас - защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът - защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората. Това е първият въпрос. Вторият въпрос – изклани били 5000 души на дръвник. Колко време трябва да се извърши това нещо? Пет хиляди души да бъдат заклани, главите им да бъдат махнати, следващия, следващия… Той най-малко една седмица трябва да трае. Това е практически невъзможно. И трети въпрос. Колко е голяма тая църква. Били ли сте там? Колко да е голяма - ами да събере, да събере двеста, триста души, как пет хиляди? Тия въпроси българинът задал ли си е? Ами не ги е задал, защото няма кой да му ги каже, и ако някой като мене му ги зададе, ще отиде в затвора. Или няма да може да разчита на никаква кариера. Аз не искам това, вече съм пенсионер, не ме интересува. Само ако ми вземат пенсията ще ме разсипят. Но не вярвам да стигне дотам. Като заключение сега ще кажа. В османската империя е имало религиозна толерантност. Още 1354 година, когато са взели Цариград султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир - министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала през цялото време.
- През турско робство ли?
- Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало.
- Хората са имали имоти, нали?
- Имали сме богати хора, имали сме училище, имали сме всичко. А Стефан Цанев написа “Българските хроники” и как ги написал, в сума ти страници, какви сме били роби. Роби, та роби! Ама Османската империя е космополитна държава и роби не е имало, като производително население. Никой на никого не е бил собственост.
Ние имаме цяла колония в Цариград, в Измир.
- Вие не ми отговорихте на въпроса, защо българите в Батак са потърсили закрила в църквата?
- Ами заради тая толерантност. В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква. Това е. И Копривщица е имала някакво самоуправление. Там турчин не е можел така свободно да ходи. А има предание, че в Неготин - сръбски град - турчин не е можел да мине през града с подкован кон. Защото тропа и безпокои хората.
Ние тази империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета. Трябва да я очистим тази работа сега. И да кажем за Османската империя това, което е. И има френски съчинения на тема Османска империя и от други от световно известни автори.
- Всъщност нашите представи за този период са на двеста години?
- Преди двеста години, както са ги оформили възрожденците, ние все още стоим на това. Има “История на Балканите” написана от Жорж Кастелан, преведена е на български език. Той горе-долу е разказал какво е тая империя. Имало ли е турско иго, тук не става дума за робство. Ние трябва да си очистим представите за това нещо и може да се попитаме и за това. Ами защо ние 500 години сме били там, като сме толкова ербап? Защо сърбите седемдесет години по-рано от нас въстават? Защо гърците по-рано от нас си правят държава. Защо ние сме последни, или предпоследни преди албанците. Аз в “История на балканските народи”, том I, съм го разгледал тази въпрос и съм му дал някакъв отговор.
- Преди известно време се прокрадна една идея учени от всички държави да напишат обща история на балканските народи?
- Това е идея. Много добра идея. Обаче национализмът пречи да стане това.
- Има ли такъв прецедент в света?
- Не съм чул за такъв. Но гледайте, нашата история е написана от национални позиции, ама гръцката и тя е от национални, и сръбската. Те се пресичат една в друга. Това, което е за нас е истина, за сърбите не е. И обратно. Ще кажа конкретен пример - 1916 година ние завоювахме Моравието. Влиза там българска войска, прави се българска администрация, преименуват хората, правят ги българи, училищата правят български, арестуват хора, препращат ги насам-натам, мобилизират сърбите, издава се вестник “Моравски глас”. Има историци, които пишат какви големи българи са тия моравци. А те въстават, има голямо въстание срещу нас и ние трябва да го напишем в учебниците най-сетне. Да знае българският народ какво е било. И това се повтаря 1941, 1942 година пак още веднъж. И сега пак някой ми пише за моравските българи, иска още веднъж да ходим там. Ами не ни ли стига два пъти? Много често в нашата история няма македонци, те са българи, защото през 1941 година ни посрещнали не знам как си. И никой не е написал как през 1944 година са ни изпратили. Ама и това трябва да се напише.
- А как са ни изпратили там?
- Как, гледали сме като… И с това посрещане. Ами ние 41-а година как посрещаме Хитлер? После 43-а година как плачем за цар Борис - аз съм свидетел на това. После 44-а година как посрещаме руснаците, после 46-а година как посрещаме Тито, 48-а година как го ругаем, после 49-а година как крещим на площадите “Смърт на Трайчо Костов”. Това за какво е доказателство, че хората са манипулирани, че вървят като стадо.
http://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ 
