Родопска къща
Така, както се представя и днес в повечето запазени сгради из по-големите среднородопски селища, е една от сложните по план, етажност и архитектурна украса. В основата й лежи елементарната триделност - огнищено помещение, килер и затворен пруст, като в много случаи жилищният комплекс е съчетан с плевнята. Трите жилищни помещения обикновено заемат една квадратна или продълговата четвъртита площ, като по-голявата част от половината е заета от огнищеното помещение и килера, а прустът заема цялата ширина и пред двете. Всички помещения са осветени пред по-големи или по-малки прозорци. Огнището е разположено до една от външните стени и е сравнително непросторно, с прибран към стената плосък или закръглен като тамбур навес. Обикновено откъм него се пали пещта за хляб, туловището на която е вън под стряхата. От огнищеното помещение се влиза в килера.
Това е основната форма на дребноскотовъдските селски къщи из планинските села на Родопите. В по-развитите скотовъдски или занаятчийски селища, или у по-богатите стопани изобщо това жилище е развито и увеличено с по-просторен пруст, към който се придават и т. нар. пейки или кьошкове (т.е. светли, незаградени кътове с по-високи подове) и с още едно или две помещения - стаи, които са или до огнищеното помещение, или са откъснати от него с тясно осветено коридорче.
Освен със ложния си план родопската къща се толичава и с своята етажност. Тя е най-малко двуетажна. Приземието е иззидано от камък и служи за обор и за двор. Жилищният етаж е обикновено паянтов с изключение на северната стена, която е винаги зидана и на която се намира огнището. Развитието на родопската къща в по-големите селища стига и до три етажа, като на втория етаж съществува пак само огнищено помещение и килер, а по-сложно устроеният трети етаж с пруст, кьошкове, стаи и пр. става като представителна част на жилището. Обикновено многоетажността на тая къща е в тяснао зависимост от стръмния терен, н акойто са разположени селищата.
Родопската къща има по-специално оформяне, което се постига от една страна с ерекерно надвисване откъм фасадната страна било на целия паянтов етаж, било само на част от него, съответстваща на някои от отделенията му - кьошкове, соби, пейки. Характерни са и издадените навън пещи, подкрепени с високи дървени стълбове. Тази къща се осветлява през много прозорци, каквито имат всички жилищни помещения, особено прустовете и стаите. Във външното й оформяне важно място заема контрастирането на долния етаж с високите си неизмазани зидове, добре подчертани от дървените си пояси, и значително раздвижения с прозорци, ерекери и винаги избелени стени жилищен етаж. Прозорците са рязко очертани с широките си дъсчени рамки върху белите стени.
Каменният покрив, винаги начупен съобразно с ерекерното устройствон аетажа, образува сполучлива горна рамка на цялата архитектурна композиция. Той е също обект на художествено оформяне: комините са изящно изградени от каменни плочи, винаги са високи и завършват с четиристрешен плочен покрив, с по две или три отвесни прозорчета от всяка страна.
Вътрешното родопско жилище е изискано устроено. До етажа (или етажите) с естига по почти винаги извита и стръмна вътрешна дървена стълба, снабдена с повече или по-малко украсен парапет. Тя излиза в пруста, като изходът й обикновено е снабден с врата, за да се запазва топлината на етажа. В огнищеното помещение освен по-изискания навес над огнището е характерна и обикалящаета по две или три от стените висока полица. Слещу огнището е построен висок до тавана и дълбок шкаф, наричан мунсандра; в мунсандрата е водникът; в нея се съхраняват хранителните припаси и покъщнината. Къщата е с дъсчени и често художествено украсени потони и подове.
Поради етажното си положение огнището е повдигнато с глинена платформа 15-20 см над пода.
/ по материали от интернет/
Както виждате това не е традиционна помашка архитектура, а традиционна българска архитектура, характерна за Родопите, където не живеят само помаци.