Topic: Славяни и панславизъм

[Hashashin]

не съм лингвист, просто знам няколко славянски езика и ми е лесно да правя аналогии

[fotakiev]

кося се употребява от всички славяни, брашно от Южните славяни, вада от всички славяни,шар и бъбрек от южните славяни. Баща има аналог в няколко руски и полски диалекта. А другите думи, без къща, белег и куче са си турски.

Oт няколко дни следя дискусията тук!Това е тема за славянството и панславизма!!!Ако някой има да каже нешо по въпроса,да го направи ТУК.Наистина е назряла нуждата от тема за Тюрките и българите...ще отворя тези дни тема и там предлагам да дискутираме..
 

[pomak BG]

Мисля темите да ги обединим славяни и прабългари. Между другото думите баща и къща наистина са прабългарски. Идват от тюрското баш - глава и с наставката "та" се превежда като отпред или водач, докато думата къща е от тюрското къш - зима, а с наставката "та" се превежда като за през зимата.

[Сидхарта]

Балканджия, това че някоя дума се среща при всички южни славяни не азначава че е славянска -подобно мислене е смешно, пр.многото турцизми и при българи при македонци и при помаци и при сърби не ги прави славянски думи, така е и с разспространението на древнобългарски думи, влезли в лексиката на южните славяни, румънци, унгарци дори поляци, както  и при источните славяни-дано си зададеш въпроса що за влияние са имали древните българи, та са оставили такива дири по цяла европа -унгарските учени не се свенят, ами се гордеят с това и обективно го показват,  а ние да го отричаме това е неестествено.

Г-н Мехмед, спорно е дали Къща е тюркска дума защото я използват Пущуните като Къжда и Памирските народи пак така със същото значение ,знам и в литературата съм срещал, че много думи тюркски са заемки от иранските езици даже мисля че имам някъде такава литература по този въпрос.

[pomak BG]

Незнам ама в случея логиката е голяма. Обикновенно къщите са с такава цел.

[EvroPOMAK]

Една интересна статия за "Етническите Българи"!

"Лъжа е, че сме прабългари! Живеем тук от 7 хил. години, твърди историкът Венцислав Бъчваров."
Венцислав Бъчваров е историк и издател от Пловдив. Бивш депутат от Великото народно събрание. Автор е на множество публикации и трудове, изследващи миналото ни. Специално за „skandalno.net“ изтъкнатия историк разкрива сензационни факти около българската история. Аспарух не е същуствувал, гроба на Кубрат е нескопосана фалшификация. Народът ни е наследник не на прабългари и славяни, а на траките. А излъчваната по Бтв на нашумялата преди време поредица „Българите“ било престъпление към народа ни. Тези и други твърдения на Бъчваров се ползват с подкрепата на десетки български историци, сред които и директора на Археологическия музей в Пловдив д-р Костадин Кисьов.

- Г-н Бъчваров, нарекохте сензационния филм на Бтв „Българите“ дълбоко вреден и фалшив. Защо?

- Да. Тази документална поредица е престъпление към историята на българския народ. Гледам я и виждам как някакви си татари крадат историята на българския народ. Татяна Ярулина и още цяла банда престъпници в Казан ни пробутват един фалшификат, наречен „Сказание за дъщерята на хана“. Всъщност истинското му име е „Сказание за дъщерята на Шана“, като думата „шан“ няма нищо общо с „хан“ или въобще с българската история. Абсолютен фалшификат е и т. нар. Сборник с български летописи. Историята на тоя „документ“ е абсолютно смехотворна. Във филма се твърди, че оригиналът изчезнал от Татарстан по времето на комунизма, КГБ го унищожило. Но чекистите, видите ли, били така глупави да не се сетят, че съществува и копие на руски език. Целта на всички тези измами е българите да бъдат представени като тюрки, тоест- братовчеди на турците. С тази историческа манипулация СССР се е надявал навремето чрез нас да сложи ръка на проливите. Неслучайно сърби и македонци ни казват: Вие не сте славяни, а турци! Вървете си в Азия! Сами сме си виновни за това положение.

- Турци ли сме г-н Бъчваров?

- Твърдо не. Но също така е вярно, че не сме и славяни. Истината е, че народът ни е сплав от два етноса- траки и прабългари. Като прабългарите, които са дошли тук, са били една малка орда, която скоро се е претопила в морето от траки. А теорията за наличието на славянска кръв в българския народ е пълна измислица. Славянските думи са навлезли в езика ни от наложения ни чрез християнството църковно-славянски език.

- В един от трудовете си вие твърдите, че Хан Аспарух не е реална историческа личност, а някакъв митичен герой.

- Името на Аспарух не е споменато в нито един исторически документ. А включената в читанките история за Кубрат и неговите синове и за снопа от стрели е много по-стара и е разпространена като мит при много народи. Единственият източник, на който се опират историците е Теофан. Но той говори само за Кубрат и неговите петима синове. Има две съобщения за преминаване на прабългари през Дунава. Едното е от 501 г., а другото от времето на император Константин Погонат. Никъде обаче не пише кои са били водачите им.

- Какво е мнението ви за гробът на Кубрат, около който се вдигна такъв голям шум?

- Това е поредната нагла фалшификация. През 1912 г. овчарчета си играли на брега на река Ворскла и кракът на едното от тях пропаднал в пясъците и се заклещил в златен съд. Така било намерено съкровище от златни и сребърни предмети. Между тях имало и три пръстена, които виенският учен д-р Зайбт определя като принадлежали на Кубрат. С триста зора опитаха да разчетат името Кубрат на гръцки. Виждал съм тоя пръстен и първо на първо надписа е кирилски. И второ- по него никъде не видях изписано името на Кубрат. Учените намерили в съкровището монети от 7-ми век и решили че то е на Кубрат. Тези монети обаче са били продупчени и събрани в нанизи. А това значи, че са били използвани като спестявания, и то столетия след изсичането им. С две думи- това което се пробутва като гроба на Кубрат всъщност е закопано край реката ограбено отнякъде съкровище. Кой ще погребва владетел на плитко, в пясъците на речния бряг. Да не говорим, че няма никакви доказателства, че става въпрос за гроб- на мястото не е


Хан Аспарух бил измислена фигура, твърди Бъчваров
открита и една костица от скелет. А нашите историци- папагали почнаха да говорят, че сме щяли да пограбваме на родна земя Кубрат и Аспарух. Как, като не е намерено дори едно кокалче от мощите им?!

- Вярно ли е, че Памир е родината на прабългарите?

- Историята с памирския произход на прабългарите е поредната фантасмагория, защото няма убедителни исторически доказателство за това. Там никога не са почитали никакъв бог Тангра. Има само един връх Тенгри, което на местния език значи „небесен връх“. Автори на манипулацията с памирския произход на прабългарите са историците Петър Добрев и Георги Бакалов. Върху някаква скала в Памир открили някаква чертица, а същата чертица я имало и в Плиска. И само върху този факт те изградили стройните си теории, че българите идват от Централна Азия. Двамата твърдят още, че в Памир имало някаква дума, която се използвала и у нас. По тая логика аз мога да твърдя, че българите идват от Централно Мексико. Защото на мексикански „тепе“ означава планина. Подобно е положението и със самата дума „българин“. Булгар идва от „булг“- народ и означава „човек от народа“. Тази наставка я има в етническите названия на много племена от Централна Азия до Ирландия. Това не означава, че са българи. В Ирландия има едно племе с името „фир-болг“, което се превежда като „истинските хора“. Ние от Ирландия ли сме?!

- А откъде идваме всъщност?

- Крайно време е да сложим точка на измислената легенда за идването на народа ни от Централна Азия. Народа ни живее в земите на Балканския полуостров от 7 хиляди години, защото е пряк наследник на траките. Това е отразено и в живия български говор- там има запас от страшно много тракийски думи. Според официалната теза на историците тракийския език е изчезнал изцяло през 16-ти век. Това обаче не е така. Много от схващаните като турцизми думи в българския език, всъщност са с тракийски произход. Такива са „бунар“, „баир“, „търнак“, „курбан“ и много други. Така че толкова за прабългарския ни произход. Били създали 12 велики царства. Само дето от тях и камък не е останал. Ние не сме наследници на никакви прабългари, а на траките, с което можем само да се гордеем.
    

[neru]

http://demograph.blog.bg/politika/2010/02/25/velikata-hipoteza-na-cani-ginchev.499641

[neru]

          2. За жалост, сведенията ни за тоя могъщ народ са крайно оскъдни. Едничките сравнително по-подробни известия намираме у Херодота и  Тукидида, който е прекарал голяма част от своето 24-годишно изгнание в Тракия. Херодот забелязва :   „Ако би се управлявал тоя народ  по волята на едного,   ако да би бил  въодушевен от единомислие, той би бил непобедим и, според моето мнение, най-силният   народ" (V, 3). Съчиненията на другите древни описатели, които са познавали по лични наблюдения отделни тракийски племена, се смятат за невъзвратно изгубени, така напр. Getica на Дия   Хрисостома и Критона, коментарите към дакийските походи на Траяна.   Много се скьрби за изгубването на Овидиевите гетски стихотворения. Богати данни са съдържали по всяка вероятност биографиите на Траяна, от които също така не е останала никаква следа. Изгубени са историите на Мариуса   Максима, Фабия Марцелина, Аврелиана, Вера, Статия Валенса, Dacica на Апиана и толкова   други. Днес от всичката тая литература са останали (освен бележките на Херодота и Тукидида) няколко  случайни глоси, племенни и географически названия и до  20-30 разни други думи. Тоя материал съвсем слабо се допълня от  досегашните археологически изследвания. Самото значение на името траки не е ясно. Томашек го сближава с индогерм. корен dhre, dhre, dher, "държа, поддържам ; гледам, съблюдавам", но не е сам уверен в своето тълкуване,  защото по-нататък   се пита дали   не са получили траките името си от древните обитатели на о-в Самотраке (Tomaschek,Die alten Thraker, I, в Извест. на Виенск. акад.,  историко-филолог.  отдел, том СХХIII, стр. 12). За разпространението на  траките вж. в нашата книжнина  д-р Басановичевата съдържателна статия: „Материали за санитарната   етнография на България. I Ломският  окръг" в Сборн. за народ, умотвор. и пр., V, стр. 21  сл.  II "Етнологически  бележки за населението". - Д-р Басанович цитува тук и всичко по-важно от литературата на тракийския въпрос.

          3. Че и Раковски смята траките да славяни, в това не може никой да се съмнява, който знае, че според него почти всички древни народи са българи. Вж. Ключ българскаго язика, Одеса, 1880, стр. 105. Обаче Раковски поменува траките само пътем, като не им отдава но-голямо значение, отколкото на галите, фръзите и пр. В туй именно се състои и разликата от Гинчева.
          Идеята, че народите не измират така безследно, срещаме и у Раковски: "Народите не са къту щурци (скакалците) да ся запратят изедньж в земята и да са затрият и изчезнат сичките изеднъж и завсегда освен в случаи всеобщаго потопа или всеизтребителной болести, за които от Иродовото време насам нямами някои си доказателство, нити спомян да са последовали." (Ключ   б. я., 106.)

          4. Херодот,   V,  3. (Вж. целия пасаж у Раковски, "Ключ б. я., стр. 104)

          5. Според Томашека тракийският елемент е утраял отчасти дори до византийската епоха. Така и у нас Милетич приема с чешкия учен Pic за положително, че славяните са заварили още няколко нероманизуванн тракийско-нлирски племена, а именно бесите (в северните Родопи), сапаи около Карадаг, неропите около Кратово, Скопие, Ново брдо и Долана. (Вж. Дякорумъните и тяхната славянска писменост, 17.)

          6. Басанович, пом. съч.,   стр. 24 -25. "3а  романизацията на мизите и траките не се знае нищо, но е твьрде вероятно известна част от тях, както и другите тракийски племена, особито които са живели в близки сношения с римските гарнизони,  да се е романизирала. Обаче масата на селското тракийско население, макар че то не е било и многобройно, без съмнение не се е подвъргала на влиянието на латинския език и е вероятно, че си е запазила своята националност по-дълго време и само подире, както и свободните даки отвъд Дунава, се е сляла със сарматите (славяните)  и др. народи, които са се населили на балканския полуостров" (стр. 24).
          "Издирванията, направени през последните години, са доказали ясно, че значителна част от траките след заселяването на сарматите се е славизирала и е приела славянския език, следователно от антропологическо отношение траките още живеят и сега и съставляват интегрална част от българския народ. Много нрави и обичаи, почти всичките тъй наречени „народни" имена на българите не са славянски и е твърде вероятно, че те са тракийски ; тъй също и названията на много реки, градове и села са се запазили от тракийско време" (съш. съч., стр. 25).
          Като се основава на свидетелството на класическите автори (Claudianns, Izidorius, Galienus), Басанович твърди, че тракийските племена (всички или само гетите ?) са били блондини, с руса коса, сини очи, висок ръст и са били преимуществено долихокефали и месокефали. Това се потвърдява и от краниометр. измер. От 22 старотракийски черепа Вирхов намерил 11 с черепен показалец 70—74,9 и 9 с показалец 75—79,9. Черепният показалец се намярва, като се умножи най-голямата широчина на черепа над ушите със 100 и се раздели на най-голямата дължина на черепа от най-издадената част на челото до най-издал. точка на задната част на главата. Пример: широчина 18, дължина 20. Черепен показалел (18х100): 20=90. Черепи с показалец по-долу от 75 принадлежат към до-лихокефалния тип, с показалец 75 —80) принадл. на месокефалння и с показал, от 80 нагоре на брахикефалния. От 2116 мъжки глави и 167 женски от Ломско, конто Басанович имал възможност да измери, само 63 м. и 41 ж. принадлежат на долихокефалния тип. Ако е истина, че тракийският тип е бил преимуществено долихокефален, би трябвало да се заключи, че тракийският елемент е много слабо застъпен в днешната българщина. Обаче не трябва да се забравя, че под влиянието па славянския брахикефален тип и тракийският може да се е изменил. Освен това едва ли може да се приеме за окончателно установено, че всички траки са били долихокефали и руси.
          Колкото кефалометрическите данни на Басановича и да са по-богати от тия на Коперницки, който е имал мярка само от 12 български черепа (вж. Topinard, Anthropologie,. IV издан., стр. 247, гдето черепният показалец на българите е указан със 76,60, което не ще е вярно), те още не са достатъчни за по-основни обобщения. Ще трябва краниометрически измерения да се предприемат в по-големи размери, като се въведат те преди всичко задължително във войската. Един просветен военен министър би могъл в това отношение да окаже една голяма услуга на науката.

          7. Вж. Tomaschek, Die alten  Thraker, II, Die  Sprachreste,   Изв.    на    Виенск.   акад.ист. и фил.   отдел,  СХХХ.   Срв. кратката рецензия на тоя труд от Д. Матов в Бълг.
преглед, г. II, кн. 3, стр. 160—162. Paul de Legarde, Gesammelte Abhandlungen,Leipzig,1886; Roesler, "Uber das Thrakische" в Zeitschrift fur die oester. Gymn., 1873. 105-116; А.Fick,Sprachenheit der Indogermanen Europas, Гьотинген. 1873 и H. Hirt в Indogermanishe Forschungen, т. II, стр. 143 сл.

          8. Срв. М. Дринов, Заселение Балканского полуострова славянами, стр. 26 сл. и заб. 110, гдето намярваме едно допълнение към Шафариковия подробен списък на привържениците на мнението, че славяните искони са обитавали Балканския полуостров. (Шаф., Uber die Abkunft der Slaven, стр. 2 -5. Вж. и Иречек, История болгар, 86.) От всички тракийски племена Дринов допуща само за даките,  че са били вероятно славяни.

          9. Така Томашек тълкува често тракийските езикови остатъци от древноарменски корени. От гръцко гледище би трябвало напр. Орфей да си произвежда, както иска Роtt, от гр. orfnos - тъмен, но тая етимология не отговаря на светлия и аполиничен характер на певеца. Аd.Kuhn сравнява затова Орфея с албите или елфите на германското предание, обаче и това според Томашека не е приемливо, защото гръцкият еквивалент на елфите е alfos, а не orfos. Много по се съгласява арменск. erphn = светлина, arphi - небесен блясък, orphean - краснолик и пр. (Die alt. Thr, II, 52.)

          10. Срв. Thrakisch-pelasgische Stamme der Balkanhalbinsel etc. om Berhard Giezeke, Leipzig,1858.

          11. Срв. Tomaschek, ном. съч., стр.7. "Auch fur das Illirische ... muss eine ziemliche Abweichung von der Eigenart und dem Stoffe der trakischen Sprechweise angenommen werden, was jedoch gelegentliche Beruhrungen nicht ausschlesst." С това той оборва мнението за близкото сродство на траките с илириите, което доскоро се предполагаше от историци и езиковедци. Такова близко сродство допуща още и Дринов (пом. съч., стр. 11 сл.), който на въпроса, в какво отношение са стояли тракийците към илирийците и днешните албанци, отговаря : "Довольно определенныя данныя для решения зтого вопроса сохранились нам в язьке румунском." Още Тунман забелязва, че 3/16 от рум. език има голямо сходство с албанския език. Дринов, като се основава на по-новите изследвания, намярва и в самия строй на двата езика - алб. и рум. - поразително сходство. На стр. 12 той привежда най-важните. Отделянето на траките от илирците ще окаже, няма съмнение, известно влияние върху досегашните теории за произхождението на балканските народи и образуването на техните наречия.

         12. Копитар нарича българския език -  романския език (langue romane) на славянските езици. Славянската материя е изляна в румънска или албанder Literatur 1830, стр. 111-120, рецензия на известното Фалмерайерово съчинение Geschichte der Halbinsel Moreaswahrend des Mittelalters.  Подпис.   К. (Корitar).
          Ето какво говори и Копинтаровият ученик Миклошич за образуването на бълг. език в своята  „Сравнителна морфология на славянските езици" :
          "Кокато славяните в VI стол. се настаниха на българските земи, те не ги завариха без население. Езикови доводи ни принуждават да приемем, че в онова време са живели на полуострова тракийски племена, сродни на днешните шкипетари (албанци). Из съединението на тия две народности е станал българският народ, а от смесването на езиците им българският език, както повечето романски езици са произлезли от смесването на латинския и тракийския език. Българите, които сетне нахлуха в тези земи, наистина дадоха на народа и езика и името си, но езикът им не е имал никакво влияние върху езика на покорените, също тъй, както и славянският елемент е оставил непокътнат граматическия строй на румънския език. Както романските езици, така и българският е загубил по-голямата част от склонението. Вж. и Милетич, Сбм. V, Д-р Франц Миклошич и слав. филол., стр. 455.
           Следните явления, общи на румънския, българския, албанския и отчасти новогръцкия език могат според Миклошича да се обяснят от влиянието на   тракийския   елемент :
          1) Образув. на бъдещо време с наст. време на глаг. искам.
          2) Липсването на инфинитив в бълг., новор. и алб. език.
          3) Изравняв. на родит. и дател. падеж.
          4) Употребата на послеставен член.
          5)  Тъмната гласна ъ.
          6) Носово започване на много думи в алб. и рум. език.
          7) Замяна между н и р в рум. и алб. език.
          Някои синтактични   особици.
          (Die slavischen Elemente im Rumanischen, 7 сл. Вж. и  Милетич по-горе цитув. статия, стр. 469.)
          Влашкият учен Хъджъу, който в своето ценно издание "Cartile poporane ale Romanilor in secflul XVI" (Букурещ, 1879) изучава подробно указаната ог Миклошича в точка 4 аналогия между румънския, албанския, българския език : именно употребата на послеставен член дохожда до заключение, че само в албанския и румьнския език това явление може да се смята за органично наследство от дако-епиротите (както той нарича трако-илирците). Българският суфингуван член е според него просто карикатурно подражание на румънския, а не произведение на прямо древнотракийско влияние. От тука следва, че Хъджъу не признава в днешните българи тракийски елемент. Няколкото особености в езика им могат да се обяснят от доволно повърхностно подражание на някои румънски форми. Българите са приели послеставния член от власите, както балканските цигани са приели представения член от гърците. (Азиатските цигани, както е известно, не притежават никаква членна форма).
           Limba bulgara... nu este decat o cariacatura a morfologiei comunedaco-epirote, maimutand nesce plecari asemenate, exprimend nesce veleitat de cale de a se manifesta, nescetendinte pe jumatate realisate, adesea gresite chair in acesta jumatatire"..."Fenomenale, cari ii soit comune cu romana si cu albanesa nu sintnici o data dar nici o data organice, ci i-an fost numai altoite pe din afara intr'un mod stingacin intr'o epoca nu pre-departata, si aresta mai cu sema sub influinta elementului roman"..."Articlulpostpositiv fiind dara in limbabulgara o adevarata superfetatiune, un element fara consistinta si fara radacina, o evidinte importatiune de putina dirata, este mai mult decat probabil ca el s'a format anume dupa modelul articlului postpositiv roman, caci relatiunele Bulgarilor cu Albanesi au fost tot-d'auna mai restrinse si mai unilaterale"..."Dupa cum Bulgarii an imprumutat articlul dela Romani, to asa Tiganii l'au luat de la greci."
           Всичко това би било хубаво, но има една малка спънка : послеставният член съществува и днес в някои руски наречия, например в Олопецко. Хъджьу обаче не се намаярва в затруднение да обясни това явление каго продукт на скандинавско влияние и специално на варегите. А заченките от послигавен член в старобългарски паметници? Така щото въпросът за българския член все не е окончателно решен, както си мисли Хъджъу; при всичко това от сравнителната му студия на членните форми в бълг , алб., влашки, новогр., скандинавския език българският филолог може доста нещо да научи.
           В по-ново време Гастер приписва разложението на черковнослав., алб., румънския и гръцкия език на татарските българи.
           Срв. Graeco-slavonic Literature, стр. 143. "There is no other nation to whom we can ascribe this change but that of the Bulgarians, which made its appearance in so striking a manner about this time estabilishing a kingdom which flourished four centuries. The number of the Bulgarians could note have been inconsiderable , as one can perceive if one thinks of the numerous populations, whom they ruled. Besides they menaged to keep alive their language about more than two centuries , although in a continuous struggle with other peoples and languages ; and though it passed over in to these, yet not, as was previously thought, without leaving deep traces on them".  Същата мисъл изказва Гастер и в Грьоберовия "Grundriss der romanischen Pfilologie" (Щрасбург, 1886-1888). Виж отдела "Die nichtlateinischen Elemente im Rumanischen", стр. 406.

       13. Срв. у нас Л. Милетич "O clanu u bugarskom jeziku", Загреб, 1888, стр. 2 сл. и по-рано ."Членът в българския език" в Сп. пер., XXI - XXII, .305—331. От същ. "Старото склонение на днешните български наречия" в Сборник за нар. умотв., наука и кн., т. II, стр. 226  сл.
          Главният Миклошичев довод, че в бълг. език също като в албанския и румънския членът е суфнгуван не е доста убедителен, защото послеставен член имат и такива езици, които нямат нищо общо с тракийските наречия, именно скандинавските. Такъв член притежават и арменският и осетинският език, па и някои персийски наречия...       Заченки от послеставен се забелязват още и старобълг. език и в сегашните народни руски наречия.
          Че разлагането на българското осклонение се дължи на самостойни звукови промени, това допусна най-сетне и Миклошич (Starine, III, 150, при повод на Троянската притча): "Kao sto se dakle kod romanskih jezika tumaceci ovu promjenu ne treba pozivati na Germane,... tako se i kod bugarskoga treba okaniti Arbanasa i nestajanje dekinacije i upotreblivanje particula tumaciti iz glasnih promjena na kraju rijeci." (Сетне той пак отегли това си мнение. Вж.Vergl. Gramm, III, 2 изд.,  178.)
          Също като Микл. в Starine мисли и най-личният представител на днешната славистика, Ягич. Срв. Deutsche Rundschau, "Ueber dieSprache undLiteratur der heutigenBulgaren", 1880, т.XXIV, м юли, стр. 57-71.
          "При по-близко изследване ще се окаже може би в българските нрави и обичаи и народни поверия тая или оная черта неславянска. Но главното нещо остава псе пак езикът и тука решително се изтъква чисто славянският тип, така щото българинът представлява много по-първично, по-непосредствено древния славянски език, отколкото напр. италианецът - дренноримскии ; по-право трябвало би да се каже, че сегашният български славянски език се отнася към предположения старославянски приблизително както сегашният новогръцки език към старогръцкия." Загубата на падежните форми може според Ягича да се обясни, без да се приеме чужда намеса. Само за члена той приема, че станал послеставен по поощрение на румънския: "Ich halte den postpositiven Artikel im Rumanischen aus bestimmten Grunden fur alter als den bulgarischen und glaube, das er der bulgarischen Sprache als ermunterndes Vorbild gedient hat." (Ор. cit., стр. 61.)

          14. Вж.   О. Schrader, Sprachvergleichung und Urgeschichte, Jena,  1890, Глава IV : DieUntersuchungen uber die Urheimat des indog. Volkes; G. Krek,Einleitung in dieslavische Literaturgeschichte ,1887, стр. 4 сл. ; F. v. Spiegel, Die arischePeriode, 1897, стр. 1 сл. и др.Гл. и "Бълг. преглед", ІІІ, кн. 7.

          15. Валчесточерепните (брахикефали) славяни се смятат от тия антрополози заедноно с келтийците монголовидно раса (турани), а не за чисти арийци.

          16. За ролята на езиковедението в тия въпроси вж. O. Schrader, пом. съч., стр. 102 сл.: Ueber die Erforschung der Lehnworter in den in den indog. Sprachen, гдето е показана и цялата литература по въпроса.
 

Коментар на автора на тази електронна публикация:
Въпреки погрешната практика на използване крайно несъстоятелното нарицателно "славяни" като родов, етнически термин, и нерядко залитане към русофилски клишета, идеите на академик Цани Гинчев са във фундамента си правилни. Като противовес на Възрожденските му тези относно произхода на българите стоят надутите академични бръщолевения на Иван Шишманов и цитираните от него "светила" на европейската историческа школа от XIX век. Не можем да не забележим неприкритото пренебрежение, с което се отнася Шишманов към "Великата хипотеза" на своя приятел етнограф и радетел на българщината. В същото време Иван Шишманов нашироко цитира автори от рода на никому неизвестния влашки драскач Хъджъу, който нарича българският език "карикатура" и приравнява хилядолетната езикова традиция на българите с тази на циганите. Настоящата статия е пример за пагубната негативна пропаганда на историческа наука в Европа за периода XIX-XX век спрямо историята на България и българите, и тоталното игнориране  мнението на изследователите на местния български изворов материал.
 


 

[sirrio]

Статията, пусната от EvroPOMAK, е интересна, но човек вече не знае на кого да вярва. Аз например съм чел, че "малката орда" прабългари преминали Дунав, е била около 60-70 000 само войската - в подкрепа на това твърдение византийските хроники казват, че по това време Византия мобилизира цялата си армия по суша и вода (Черно море), която е наброявала над 100 000 души. Едва ли това би се случило ако пра-българите минаващи Дунава са били само една шепа хора.

[Hashashin]

Из “Църковна история” от Йоан Ефески:
„В третата година от смъртта на император Юстин и възцаряването на победителя Тиберий [581 г.] проклетият народ на славяните извърши нападение. Те преминаха стремително цяла Елада, Солунската област и цяла Тракия и завладяха много градове и крепости; те ги опустошиха и изгориха, взеха пленници и станаха господари на земята. Те уседнаха на нея като господари, като на своя собствена, без страх. И ето в продължение на четири години и досега поради това, че императорът е зает във война с персите и изпраща всичките си войски на Изток [Мала Азия], поради тази причина те се разпръснаха по земята, уседнаха на нея и широко се разпростряха, тъй като Бог им позволява. Те вършат опустошения и пожари и вземат пленници, така че при самата Дълга стена [на Константинопол] те заловиха всички императорски стада – много хиляди глави [добитък] и всякаква друга плячка. И ето и до ден-днешен [584 г.] те остават, живеят и спокойно пребивават в земите на ромеите – без грижа и страх. Те вземат в плен, убиват, палят; те разбогатяха – имат злато и сребро, стада и много оръжия и се научиха да воюват по-добре от ромеите. Те, грубите люде, които не смееха да се покажат вън от гъстите гори и защитените с дървета [селища] и не знаеха какво е това оръжие, освен две или три лонхиди [къси копия].

[Hashashin]

Из “Стратегикон на Псевдомаврикий”:
“Племената на славяните и антите имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи. Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани и особено в собствената им страна. Те са многобройни и издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна. Към чужденците, които идват при тях, са любезни и грижливо ги прекарват от едно място на друго, където би станало нужда. Така щото, ако гостът пострада поради небрежност на този, който го е приел, то онзи, който му го е предал, започва война срещу него, смятайки за свещен дълг да отмъсти за госта. Не държат в робство своите пленници за неопределено време, както другите племена, но им определят един срок и оставят на тях да решат дали искат да се върнат у дома си срещу определен откуп, или пък да останат там като свободни хора и приятели. Имат множество всякакви домашни животни и храни, наредени на кръстци – най-вече просо и жито. Жените им са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушават доброволно, като не смятат за живот вдовството. Те живеят в гори, реки, блата и непребродими езера. Правят много изходи на своите жилища поради различните опасности, които обикновено ги сполетяват. Заравят на тайно място необходимите си вещи, не държат на открито нищо излишно и живеят като разбойници. Обичат да правят нападенията срещу противниците си в гористи, тесни и стръмни места. Служат си умело със засади, внезапни нападения, хитрости, като и денем, и нощем изобретяват различни начини на действие. Опитни са повече от всички хора и в преминаването на реките и мъжествено издържат във водите. Така че често, когато някои от тях, прекарвайки в своите места, бъдат изненадани от някаква опасност, те се потапят в дълбочината на водата, като държат в устата си дълги тръстики, приготвени за тази цел, напълно пробити, които стигат до повърхността на водата. Те лежат по гръб в дълбочината, дишат през тръстиките и издържат много часове, така че да не се яви никакво подозрение за тях. Ако се случи да се видят тръстиките отвън, неопитните биха помислили, че те растат във водата. Ето защо тези, които имат опитност в това, разпознават тръстиките по техния отрез и положението им и или им пронизват устата чрез тях, или издърпват тръстиките и изкарват неприятелите от водата, понеже не могат да останат вътре по-дълго. Въоръжен е всеки човек с по две малки копия, а някои от тях и с щитове – много яки, но неудобни за носене. Те употребяват също и дървени лъкове и малки стрели, намазани с отрова, която силно действува, ако раненият от такава стрела не се е намазал предварително с течността териак или с други помощни средства, познати на лекарската наука.”

[Hashashin]

Колко много си приличат славяните и днешните дунавски българи, колко неща са останали непроменени до идването на комунизма.....

[akif aliev]

Мисля,че най ранната история на България не би трябвало да бъде много по-различна от историята на другите южни славянски страни като Сърбия,Хърватска и всички останали.Ако, обаче наблегнем на това,че българите не са сърби или други защото в жилите им не тече само кръвта на южните славяни то тогава кое ги отличава от останалите.Само територията ли?Защото тракийски примес е имало и при другите.А това,че тук са дошли прабългарите- това си личи най малко по-името.И тези българи са били господари на тази земя за не по-малко от 200 години,докато се пристъпва към общата религия която снема и етническите пречки за смесване.Но трябва да се уточни,че в тази страна славяните въобще не са били съвсен независими  и господари,а са живели по милостта на хана като данъкоплатци и евентуални съюзници в качеството на васали.И така е било докато самия хан сам е прозрял,че настъпващото славянско море вече почти е претопило както съвсем оредялото и полугърцизирано тракийско местно население така и управляващата малобройна прабългарска аристокрация.Към това трябва да добавим и силния натиск отвън на Източно-православната Византийска империя и от друга страна от Католическия натиск на папата.Не може днешните българи да бъдат траки а да говорят славянски език.Та това е бил езика на преобладаващото население което е асимилирало останалото.
А,къде сме ние в играта?Спомням си мойта баба ми казваше ,че малките момчета не ги стрижели нацяло,а им оставяли по една опашка коса на темето и я махали на специален ритуал когато поотраснат.Все оше има живи старци от района на Бабек които могат да го потвърдят и мисля,че тези вече погребани обичаи трябва да се опишат и разтълкуват.А вие как ще го разтълкувате?

[Hashashin]

Акиф истински ме изненада с това за опашката. Този обичай е наблюдаван в западната част на Еленска община чак до началото на 20 век. Остсвяли са на момчетата опашка коса, мисля че и казваха чомбас. Аз съм от източната част на общината и този обичай отсъства при нас.
А си много прав, че славяните са били най-многобройният елемент в държавата, но аз си мисля, че не са били обикновени поданници на хана, а по-скоро са имали нещо като конфедерация. За това говори и административната реформа на Омуртаг, който разделя страната териториално, а не според племената, което предизвиква бунт на голяма част от славяните. Това е документирано. Съгласен съм с теб, че прабългарите са били управляващ елит в държавата и са и дали името си и че са били малобройни. Удар върху броя им нанася и княз Борис І избивайки 52 рода. Като на тяхно място идват славянски аристократи и държавата окончателно става славянска. Оцелелите прабългари- една част тях се смесва със славяните, а друга заживява в Разградско, където дава началото на капанците, който в миналото (до преди 40 50 години) са се женили само по между си, а и днес се имат за различни от останалите българи, демек че не са от една народност с тях. Диалекта който говорят също заслужава да се спомене, тъй като съчетава славянски, със турски и персийски.

[neru]

Индоевропейската прародина и великите преселения на народите
 
Счита се, че всички индоевропейски народи имат обща прародина. За това, къде се намира тя има различни хипотези. Най-стара от разглежданите днес е хипотезата на латвийската археоложка и антроположка Мария Гимбутас. През 1956 г. тя комбинира курганната археология с лингвистични данни и представя своята Курганна хипотеза, касаеща произхода, прародината и разселението на древните индо-европейци. Тази хипотеза днес е най-широко разпространената в научните кръгове. Според Гимбутас, праисторическите култури в Източна Европа и Предна Азия, които практикували курганни погребения, са използвали индоевропейския праезик, т.е. по разкритите кургани може да се съди за разселението на първите индоевропейци. Чрез този метод се установява, че към 5 хил. пр.н.е. индоевропейската прародина е била в района на сливане на реките Волга и Кама (днес в Русия), откъдето индоевропейските племена се разселили из цялата степна зона от река Днестър до Урал. От важно значение за индоевропейската експанзия било обяздването на коня и използването на примитивни колесници, което направило възможно придвижването на по-големи разстояния. По периферията на курганните култури около 2500 г. пр.н.е. се появили и хибридни култури, като тази на кълбовидната амфора, на прото-гърците и на индо-иранските номадски племена. С това настъпило и първото диалектно деление на индоевропейския праезик.
Според Иванов и Гамкрелидзе родината на индоевропейските народи е в Кавказ (околностите на Арменското плато) - Иванов Вяч.Вс., Гамкрелидзе Т. В. «Индоевропейский язык и индоевропейцы. Реконструкция и историко-типологический анализ праязыка и протокультуры». - Т. I-II. - Тбилиси: Изд-во Тбилисского ун-та, 1984
Игор Дяконов предлага родината на индоевропейците да бъле търсена в Югоизточна Европа и по-конкретно НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.[2][5] Според него прото-индоевропейците се занимавали и със земеделие, и със животновъдство. Според него земеделието им осигурявало сигурен приток на храна, което довело до увеличаване на населението и разселване на нови територии.
Тези разсъждения се подкрепят и от един от най-уважаваните археолози в наше време - професор Колин Ренфрю, който посочва Анатолия (Мала Азия) за прародина и описва разпространението на индоевропейските езици като чисто културно влияние, съпътстващо разпространението на земеделието. Тази хипотеза предполага далеч по-древен произход на индоевропейския език (около 10 000-6000 г. пр.н.е.).
Може би най-удачният момент да се започне историята на цивилизацията е "неолитната революция" - преходът от лов и събирателство към земеделие и скотовъдство. Това е събитието, което слага край на първобитното племе, обикалящо по света в търсене на по-добър лов. Земеделието изисква усядане на определено място, подходящо за отглеждане на реколтата. Започва изграждането на постоянни селища, в които постепенно се натрупват материални и духовни ценности. Човекът вече е в състояние да произведе повече, отколкото потребява сам - развиват се търговията и занаятите. Появява се имущественото разслояване и разпределението на труда. Появяват се първите признаци на цивилизацията.
Най-ранните в света неолитни селища са открити в Мала Азия - от VIII - IХ хилядолетие преди н.е. В историята са много малко нещата, които са били преоткривани независимо на различни места. По-често откритието, направено някъде се предава от едни народи на други и така се разпространява по света. От Анатолия започва разпространението на земеделието. Според Колин Ренфрю населението, което от Мала Азия се отправя на запад и се прехвърля на Балканите, на новата си територия вече може да бъде наречено прото-индо-европейско.[2] По нашите земи неолитът /новокаменната епоха/ започва от VII хилядолетие пр.н.е. - по-рано, отколкото в такива страни, като Египет, Индия и Китай [1].
 Не случайно преходът от лов и събирателство към земеделие е наречен «революция». До тогава на Земята са живели не повече от 1 – 2 милионо души. Толкова са могли да се прехранят със лов и събирателство. Земеделието позволява да се изхранват десетки пъти повече хора! И населението на земеделските области бързо се увеличава. Но малките речни долини на Мала Азия са тесни за много хора. И те започват да се преселват. На северозапад пърата по-голяма равнина на пътя им е Тракийската. Равна Тракия е могла да изхрани към 100 000 души земеделци. А това е почти 10 % от цялото население на света отпреди неолита! Логично е да се поедположи, че преселниците от Мала Азия, смесвайки се и с местното население, са достигнали посочената цифра и са продължили разселването си. Първобитните ловци, живеещи на групи от по 50 – 100 – 150 души не са могли да се противопоставят на придвижването на такава маса от хора.
Според Николай Близнаков именно по този начин в Тракия са се появили прадедите на индоевропейските народи. От там те са се прехвърлили в Долнодунавската равнина, а от нея – в степите северно от Черно море. Този преход от Мала Азия до Украйна, продължил ориентировъчно от VII до V хил. до н.е. можем да наречем «първо известно (поне на мен) преселение на народите». Разбира се, отделни групи хора, а и цели народи са се преселвали и на запад и северозапад – към другите части на Европа. Но преселванието към степите северно от Черно море заслужава да се отбележи специално. Считам, че огромните простори на степите на днешна Южна Украйна са позволили да се направи следващата стъпка от оформянето на облика на индоевропейците. Там те са могли да преминат към скотовъдство. Започнали са да отглеждат коне и се научили да ги яздят. Появила се кавалерията! При еднакво ниво на въоръжението пехотата на земеделските народи не можела да устои на конницата на чергарите – скотовъди. Номадите имали и други две предимства: Те се хранели с месо, което ги правело по-силни от земеделците, които разполагали основно с растителни храни. Но по-важното било, че при номадите всеки мъж е войн. При земеделските народи, цивилизацията довела до разделение на функциите – поява на господари и подчинени. Военно обучение са преминавали само господарите и затова при земеделските цивилизации войните са само част от народа. Това е позволявало например на относително малобройните хуни да имат армия, равна по число на армията на Китайската империя!
 
Анализирайки изложените разсъждения, стигаме до извода, че изброение хипотези за прародината на индоевропейските народи не се изключват взаимно, а се допълват. Просто трябва да приемем, че става дума за РАЗЛИЧНИ СТАДИИ на формирането на индоевропейците. Тези стадии са могли да стават на различни места. Появата на земеделието – в Мала Азия (Колин Ренфрю). Формирането на прото-индо-европейско население от малоазийските преселенци и местното население – на Балканския п-в (в Тракия) - Игор Дяконов. В степите северно от Черно море - същинските индоевропейци, които отглеждат коне (Мария Гимбутас).
 
През VI или в началото на V хил. пр. н.е. нашите прадеди преминават от неолита към халколита /медно-каменната епоха/. Постепенно в селищата от Северозападното Черноморие /Варна, Дуранкулак и др./ се натрупват значителни материални ценности, които започват да привличат вниманието на други племена. По същото време в степите северно от Черно море се множат номадите, които отглеждат коне. (Същинските индоевропейци!). Сред тях възниква демографско напрежение, което води до нашествие на югозапад в началото на IV хил. пр.н.е. Това нашествие се оказало гибелно за eнеолитната цивилизация на Балканския полуостров, която още не познавала конете [4].
Близко до ума е да се предположи, че отделни групи, а и цели народи са търсили спасение в бягството. Някои от тях са успели да уседнат по-близо - в земите на съвременна Гърция и Мала Азия, където тяхното влияние върху културата и изкуството вече е признато от историците. Други може би не са имали възможността да се заселят по-близко и стигнали до Месопотамия и Египет пренасяйки със себе си и познанията, които притежавали. Като разгледаме по-внимателно историята на Близкия изток, забелязваме, че в почти всички разглеждани територии втората половина на IV хил. и началото на III хил. е време на "решаващи промени". Това е второто «велико» преселение на индоевропейците – причинено от следващото велико изобретение – опитомяването на коня. То било допълнено от още едно велико изобретение, направено вече в нашите земи през V хил. пр. н.е. – изобретяването на колелото! Появил се колесният транспорт и ново оръжие – бойната колесница.
Нашествията довели още през IV хил. до преместване на центъра на цивилизацията на юг – отново в Тракия, в северозападната част на Мала Азия и близките до нея острови на Егейско море. Там възникват редица градове - прочутата Троя, съседът й на Кум тепе, Полиохни, Терми, Йортан и др. Прогресът продължава. Троянци и техните съседи изнамират бронза [9]. Поставено е началото на бронзовата епоха [10]. Оръжията, изработени от бронз били много по-ефикасни от каменните. Но за производството им била необходима по-сложна технология, която предполага уседналост. Те са могли да бъдат правени само в градовете на земеделците. Откриването на бронза (през втората половина на IV хил.) дошло тъкмо навреме! То изменило съотношението на силите и дало възможност на земеделската цивилизация да спре нашествието на конните народи. Предполагам, че границата между тях е преминавала по Стара планина. Започва разселването на народите, познаващи бронза. Така хето-лувийските племена са се преселили в началото на III хил. в Мала Азия ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ [12].
Но постепенно конните народи също се сдобили с бронзови оръжия. Според мен това обяснява следващото голямо раздвижване към края на III хилядолетие и началото на II хилядолетие на народите, обитаващи Балканския п-в и Мала Азия. Опустяват голяма част от селищата на Мала Азия, особено в западната й част. Била изгорена и Троя заедно с други селища в Троада. Някои изследователи свързват това с придвижване на индоевропейски племена - най-вероятно хето-лувийци [15]. Посоката на това придвижване, ако се съди по разрушенията е от запад към изток. Точно по това време (около 2000 г.пр.н.е.) в източна Мала Азия се появяват хетите [16]. Може да се предположи, че хетските народи, установили се в началото на хилядолетието в северозападната част на полуострова, са били изтласкани от тракийски племена.
По същото време /ХХI - ХХ век пр.н.е./ ахейците завладяват Гърция, като покоряват или прогонват живеещите там пеласги. Есхил рисува картина на обширно царство на пеласгите, което съществувало преди нашествието. към ХVIII век пр.н.е. в Италия, намираща се до тогава в каменната епоха, пристигат племена, познаващи бронза [18]. Това най-вeроятно също е свързано с големите размествания на Балк. полуостров и Мала Азия. Дионисий Халикарнаски пише, че пеласгите, водени от Ойнотрес преплували Йонийско море и се заселили в Италия.
 
Нека си спомним за хипотезата на Иванов и Гамкрелидзе. Допускам, че Кавказ също е «родина», но не на всички индоевропейци, а само на ЧАСТ от тях – на индо-иранците.
Смята се, че през ХIХ век - ХVIII век пр.н.е. индо-европейски народи влезли в голямо обединение на разнородни племена – заедно със семити и хурити, което завладяло Сирия, Палестина и Синай, а от там - и Египет. Водачите на това обединение се наричали хиксоси. От къде са дошли тези индо-европейски народи? Възможно е те да са част от народите, нахлулми в Мала азия от Тракия, но може би по-вероятно е те да са дошли от Кавказ.
Хиксосите управлявали над 108 години Египет – от около 1700 г. преди н.е. Именно те запознали египтяните с коня и въвели колесният транспорт в страната [3]. Но хиксосите не били единни и в началото на ХVI век те били прогонени от страната. По същото време, от север хетите започнали походи срещу хиксосите в Сирия. Къде биха могли да отстъпят те? Само на изток. Но точно по това време на територията на горното течение на реките Тигър и Ефрат се появява царството Митани (Ханигалбат). Може да се предположи, че тя е основана от отстъпващите хиксоси. Още повече, че далеч не всички «хиксоси» са отишли в Египет. Много от тези народи са останали на територията от Средиземно море до планините на Иран. Даже една част от тях – каситите – се насочва на юг, към Вавилон. Още през 1742 г. до н.е. (преди завземането на Египет) каситския вожд Гандаш нахлува във Вавилония и обявява себе си за "цар на четирите посоки на света". Тогава това оше не съответствало на реалното положение, но в 1595 г. до н.е. Вавилон бил окончателно превзет и там се установила задълго каситска династия. Каситите се възползвали от поход на хетите, които в същата година завзели и разорили Вавилон. За да стигнат до великия град, хетите е трябвало да минат през земите на своите врагове – хиксосите. Това ме кара да мисля, че по това време още не е имало единна Митанийска държава, която да им се противопостави. Впрочем, именно завоевателните походи на хетите може да са дали необходимия тласък за обединяване на азиатските хиксоси в единна държава.
Държавата Митани е съществувала от ХVI до началото на ХIII век пр.н.е. в земите по горното течение на Тигър и Ефрат. До края на ХV век тя е принудена да води войни срещу хетите. След смъртта на цар Тушрата в Митани започнали вътрешни междуособици. Това позволило на царят на хетите Супилулиума около 1400 г. до н.е. да разгроми Митани и да покори Сирия. До тогава Асирия била подчинена на Митани, но след разгрома асирийците отхвърлят тази зависимост и започват на свой ред настъпление срещу бившия сюзерен. Асирийският цар Ададнерари I (1307 - 1275 гг. до н. е.) успял дори да свали царя на Митани Васашата и да присъедини към Асирия земите му. След смъртта му митанийците отхвърлили властта на Асирия. Синът на Ададнерари I, ассирийският цар Салманасар I (1275-1245 гг. до н.е.) започнал своето управление със поход против митаннийците и техните тогавашни съюзници - хети и арамеи. По време на този поход асирийската армия попаднала в обкръжение, и останала без вода и продоволствие. Само благодарение на полководческия талант и решителността на Салманасар I, на асирийците се удало да пробият линията на обкръжение и да нанесат съкрушителен удар по противника. В резултат на тази победа асирийците взели в плен над 14 хиляди души и заели девет митанийски градове, в това число и Насибин – резиденцията на последния митанийски цар Шатуара II. От тогава царство Митанни прекратило своето съществуване [4]. Цялото Горно Междуречие било присоединено към Асирия.
Историците са доказали, че в древното царство Mитани е живял народ, твърде сходен с индийските арии. Според "Всемирная история" /том I, стр.316/ там са установени редица типично индийски собствени имена, в това число и имената на членовете на царската династия. Споменават се индийски богове като Индра, Варуна и братята Ашвини. В трактата на митаниеца Киккули за коневъдството има редица индийски думи. С падането на Митани може да се свърже едно важно за световната история събитие - заселването на ариите в Индия.
През ХIII век пр.н.е. започва Великото преселение на балканските народи. Огромна маса от различни народи потегля на юг и на изток. Хетската империя бива пометена. Египет и Асирия успяват да се запазят с цената на големи усилия. Нахлуването на ариите в Индия е датирано от историците съвсем приблизително - края на II - началото на I хил. пр.н.е. Вижда се, че по време то следва Великото преселение. Следва го и по посока. Според историците ариите са дошли в Индия от Иран. Ако проследим пътя на фриги, арменци и мизи, ще видим, че те достигат до Иран. По-нататък просто не е имало кой да документира походите им и ако са продължили нататък, то е останало неизвестно за нас. Затова пък се знае, че в същото време в Северен Иран се появяват първите индоевропейци - мидийците. От там през следващите векове индоевропейците се разпространяват в Индия и Средна Азия. Прави впечатление сходството на имената МИЗИЯ и МИДИЯ, МИЗИ и МИДИ /мидийци/. Както вече писах, Малко преди началото на Великото преселение Митани е разгромена от хети и асирийци. После в земите й нахлуват мизите. Може би тези бедствия са тласнали тамошните хора на изток – към Иран и към Индия?
 
Около 1300 г.пр.н.е земетресение разрушило Троя. Започнали преселвания на народите от Балканския полуостров, предизвикани вероятно от природните бедствия, а може би и поради пренаселване на региона, което пък е следствие от развитието на цивилизацията. Впрочем, по това време е изнамерено желязото! Отново някои народи получават огромно преимущество прел другите! Историците споменават в числото на преселниците имената на траки, мизи, армено-фригийци, дини, ликийци, филистимляни, чакара, тирсени /етруски/, сарди, ахейци и йонийци. Те се придвижват не само по суша, но и по море, поради което биват наричани "морски народи". Преселението от края на II хилядолетие с право може да бъде наречено "велико", тъй като обхванало голяма територия и повлияло на историята на много страни и народи. Епизод от преселението е била може би знаменитата Троянска война, водена в края на ХIII век пр.н.е. /1240 -1230 г.пр.н.е според "История древнего востока", или 1194 - 1184 г.пр.н.е. според други датировки/. По време на Великото преселение се прехвърлят в Мала Азия и създават свое царство фригите. Те помагат на троянците във войната против гърците, а след разгрома на Троя присъединяват нейните територии към държавата си. Фригите продължават завоеванията си на изток, където превземат и унищожават Хетската държава в 1190 г.пр.н.е. Някъде по това време от фригийските племена се отделят арменците, за да заживеят отделно в днешните си земи от XII век пр.н.е. Мизите се появяват по горното течение на реките Ефрат и Тигър, откъдето ги отблъснала армията на Асирия около 1150 г. пр.н.е.
За да нападнат и превземат Египет "Морските народи" се съюзили с либийските племена. /Едно от местата, където се заселила част от балканските народи са земите край езерото Тритон. Днес от това езеро е останала само сухата падина Шот-ел-Джерид в южен Тунис. Там около 1300 г. пр.н.е. се появяват бронзови оръжия, характерни за микенската цивилизация. Предполага се, че заселниците заедно с местното население са се притекли на помощ на "морските народи" в решителните битки./ Балканските народи достигат Египет в 1225 г.пр.н.е, когато малка група от тях бива отблъсната. Около 1200 г. пр.н.е. вече по-голяма армия се опитва да превземе страната на фараоните, но също претърпява неуспех [23]. През 1191 г. пр.н.е. войната започнала отново. Египет бил ударен от две страни, а флотът на балканските народи блокирал делтата на Нил. Станала най-голямата битка в древната история на човечеството. В нея армията на Рамзес III /1198 - 1168 г.пр.н.е./ успяла да разбие "морските народи" по суша и по море. Египет се запазил като държава, но загубил Сирия и Палестина, където се установили два от "морските народи" - чакара и филистимляните.
През ХIII век пр.н.е. започнали нови преселения на пеласгите. Две поколения преди Троянската война Евандър от Аркадия основал Паланциум /на територията на днешния Рим/, а дядото на Еней - Капис основал град Капуа до Неапол. След Троянската война част от победените троянци отплували с 20 кораба към Италия, водени от Еней. Там основали град Лавиний, а 30 години по-късно - и град Алба Лонга. Някъде по това време /ХIII - ХII век пр.н.е./ жителите на Ассува /Лидия/ също се отправят съм Италия. Според античните автори те били водени от Тирен /Тирсен/ - син на царя на Сарди Атис. По негово име те били наречени тирени /тирсени/ и дали името си на Тиренско море. Предполага се, че те са се заселили първоначално на о-в Сардиния, чието име идва от столицата на Лидия. От там те заселват и древна Етрурия, като слагат началото на етруския народ.
В Гръция пък нахлули от север дорийците. Между ХII и ХI век пр.н.е. те достигнали до Пелопонес и Крит.
 
Къде е мястото на прабългарите сред тези народи и нашата прародина? Петър Добрев твърди, че прабългарите са индо-европейски народ от източноиранската езикова група, обитавал планината Имеон /днешен Памир/ до към 153 год. Около посочената година се преселили северно от Кавказ, където създали своята държава Велика България [74]. Съществува и хипотеза, според която живелите в Азия прабългари са се появили там след като напуснали в дълбока древност Балканския полуостров. Димитър Чиликов [76,77] смята, че най-древните писмени знаци и породата коне, с които прабългарите дошли от изток са създадени в нашите земи. Хипотезита за балканския произход на прабългарите намира поддръжка и от Петър Добрев [78]. Той пише следното: “съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите ... се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Дмитрий Хоматиан.” Добрев обръща внимание и че в най-древните индо-европейски езици /като например санскритския и древнокелтския/ се използва звукосъчетанието “РИ” там, където в българския език използваме съчетанието “ЪЛ”. Така на нашата дума ВЪЛК отговаря ВРИКА, на думата БЪЛХА отговаря БРИКА, на думата ДЪЛЪГ - ДРИГУ, на СТЪЛБА - СТРИБА, на ЖЪЛТ - ЗРИТ. По същото правило тракийското име БРИГИ би трябвало в българския език да се произнася като БЪЛГИ. А като се знае, че в прабългарския, както и в други езици множествено число се образува със суфикса “АР” то от БЪЛГИ стигаме съвсем естествено до БЪЛГАРИ. Според Добрев и езикът на бригите има много сходства с индо-иранските езици, към които той причислява и прабългарския.
Кога древните българи са се преселили на изток? П.Добрев пише че те, наричани по иднийски “болхики” се споменават над 70 пъти в древния епос “Махабхарата”. Този епос е писан между Х и V век пр.н.е. Там народа “болхики” е посочен като най-могъщият на север от Индия [79]. Толкова ранна датировка ни връща към събитията от времето на Великото преселение на балканските народи от края на II хилядолетие преди н.е. През този период, както вече писахме, бригите /фригите/ създали своето царство в Северозападна Мала Азия. Там останала една част от тях, а другите продължили на изток и унищожили дължавата на Хетите. Те стигнали до границата между съвременна Турция и Иран. Там през ХII век пр.н.е. от тях се отделил народа на арменците. Ако друга част от бригите е продължила преселението си на изток, то това най-вероятно е станало точно в тези времена, още повече че границата между II и I хилядолетие преди н.е. е времето на заселване на индо-европейските народи в Иран, Индия и Средна Азия.
Според П.Добрев и други, прабългарите се изселили от Памир към средата на II век. Но това е времето на разцвета на Кушанското царство. Какво би могло да накара един народ да зареже бащините си домове и да напусне една голяма и богата империя, която контролирала всички търговски пътища от Китай и Индия за Близкия изток и Европа? Точно тогава хуните биват разбити и прогонени на запад, но поне аз нямам сведения тези събития да са засегнали и Кушанското царство.
 
Като признават държавата на Кубрат, ромеите я наричат "Стара Велика България". Може ли да бъде наречена "стара" и "велика" една току-що образувана държава? - питат други автори и си правят извода, че в случая става дума за възстановяване на независимостта на Българската държава, която е съществувала от доста по-рано. Както вече споменахме П.Добрев датира основаването на Стара Велика България през 153 год., когато българите се заселват в земите северно от Кавказ. Това мнение се поддържа и от други.
Но има сведения, които ни карат да се усъмним във това. Съгласно древната арменска география Ашхарацуйц, основана на данни от Клавдий Птолетей (II век) и Мар Абас Катина (живял в, или преди III век), българите още от II век преди н.е. живеели в Кавказ и в северните подножия на планината. Мовсес Хоренаци също потвърждава, че българите са заели части от Кавказките долини и са водили организиран и заседнал живот. По времето на цар Аршак I, някъде около 127-114г. пр. н.е. в техните земи избухнали междуособици и част от българите, водени от Вананд (Вунд), се преселили на юг – в Армения.
Сведения за толкова ранно присъствие на българите в Кавказ дават П.Добрев в книгата «Българи и арменци – заедно през вековете» София 2001 г., и Атанас Стаматов «Tempora incognita на ранната българска история»
Това ме кара да запитам: А дали българите въобще са били на изток от Кавказ? Не е ли планината Кавказ прародината на древните българи?
Във връзка с това предположение е интересно да се преразгледат данните за това, че българите са дошли от Алтай, от Памир или от горите на Североизточна Европа. Има ли въобще достоветни писменни източници за това, археологически, антропологични, или други данни, потвърждаващи такива предположения?
 
1.Д.Нейчев « Премълчаното в нашата история » Пловдив 2004 г
2.Андрей Киряков «Произход на древните българи» София 2006 г.
3. «Всемирная история» - Минск – 1997 г. том 2 «Бронзовый век» стр.86
4.Салманасар I
5.Indo-European Origins in southeast Europe
* двуцифрените числа са от литературата към моята книга «Премълчаното в нашата история»