Между другото кажи някакво изречение на езика на Омуртаг - българския и ми го преведи на славянски за да го разбера и аз.
Какъв ли е старият език на българите...ами на поляците....ами на хърватите....ами на прото"славяните"?
"За много продължителен интервал от време в Северното Причерноморие и Прикавказие са господствали все ирански народи: кимерийци (...-VII в до н.е.), скити (VII-III в до н.е.) и сармато-алани (II в до н.е. – V в н.е.) . Големият народ на скитите е известен още от съчиненията на Херодот. В руската историография интересът към скитите започва с книгата на А.И. Лызлов «Скитска история» (1692 год), в която се описват войните на Русия с чергарските народи. М.В. Ломоносов разглежда скитите и родствените им
сармати като родоначалници на славяните. В.И. Морошкин (1842) представя
скитите като част от славянските племена и голяма част от учените поддържа тази позиция. Във всички учебници и справочници от бившия СССР скитите се споменават като народ, населяващ територията на страната в древността.
Част от скитските народи, изброени от Херодот се приемат за праславянски.
Б.А. Рыбаков счита скитите-орачи за предци на славяните.
Полските историци приемат, че скито-сарматите съставляват важна част от полската народност. Друга част от
европейските скито-сармати влиза в състава на хърватската и българската държави.
До края на XIX-ти век европейската историческа наука е приемала скитите и сарматите за хуно-тюркски народи. По същата рудиментарна представа появилите се в района по-късни прабългари, авари и хазари също са приемани за хуно-тюркски народи. По това време тази представа е изглеждала естествена пред вид на господството на Османо-турската империя на Балканите, в Мала Азия, както и на тюрките в Средна Азия. Едва в началото на XX-ти век е доказано, че
езикът на скитите и сарматите е от източно-ирански произход. Сега има убедителни доказателства, че
прабългарите, аварите и хазарите в преобладаващото си мнозинство също са източно-иранци и имат език близък до този на скитите и сарматите.
Езикът на скито-сарматите обаче е слабо познат на българските любители на историята. За всички сериозни изследователи на проблема без съмнение
този език има източноирански характер. Нещо повече, съгласно трудовете на акад. О. Н. Трубачев, езикът на най-близките съседи на скитите - синди, меоти и таври е също близък до индоарийския или пра-древноиндийския език.
Първи данни за иранския език на скитите представя немският професор Карл Мюлленхофф в неговата статия от 1866 година в «Месечни съобщения на Императорската Пруска Академия на науките». Най-важен принос за възстановяването на думите от езика на скитите имат М. И. Ростовцев, В. И. Абаев и др. Първоначално В. И. Абаев привежда ограничен брой скитски изоглоси запазени в някои европейски езици [10, с. 130]. В последствие той расширява списъка до около 400 думи като привежда имена от епиграфски материали и данни от исторически съчинения.
Всеволод Федорович Миллер (1848-1913), известен руски езиковед и етнограф, пръв обръща внимание на генетическата връзка между осетинския език и наречията, на които са говорили сарматските племена, обитаващи някога степите на Южна Русия. Миллер успява да обясни значителна част от негръцките имена в античните епиграфски надписи по Северното Причерноморие.
Изключителна трудност представлява диференцирането на езика на скитите от този на сарматите. Изучавайки иранските заемки в старославянския и руския езици на основата на известните скитски и сарматски имена, М. Фасмер стига до извода, че двата езика трябва да се отделят един от друг. Обратно на това, В.Ф. Миллер заключава, че иранския ономастически материал в надписите по Северното Причерноморие и най-вече от град Танаис дава основание за разглеждане на тези два езика като близки помежду си и като преки предшественици на съвременния осетински език.
Л. Згуста изследва етническата принадлежност на негръцките лични имена в причерноморските епиграфски паметници и ги разделя в следните групи: авестийски, древноперсийски, средноперсийски, осетински, новоперсийски, тракийски, малоазиатски и имена с неустановен произход. Той установил, че
иранските имена с по-древен произход (авестийски и древноперсийски) са равномерно разпределени по цялата територия на Северно Причерноморие, докато имената близки до средноперсийската фонетика са съсредоточени в източната й част. Имената с по-архаична, авестийска фонетика Згуста свързва със скитите, докато имената от втората група, разпространени главно от района на Танаис и Боспор Кимерийски – със сарматите. Според Згуста, всички изследвани ирански имена принадлежат на два диалекта, а не на два отделни езика.
Друг учен, Янош Харматта , също изследва негръцките “ирански” имена от античните градове на Северното Причерноморие и заключава, че
сарматския език не представлява единно цяло, а се подразделя на няколко (вероятно четири) диалекта, в зависимост от племенната принадлежност. Един от тези диалекти е езикът на аланите и точно той е предшественик на осетинския език, докато останалите диалекти не са.
Езиковата близост между родствените скити и сармати може да бъде следствие от продължителното съжителстване и тесните икономически контакти между тях. До скоро господстваше представата, че скитите и сарматите имат обща прародина в Средна Азия, като появата на скитите в южна России (VIII в. пр н.е.) предшества тази на сарматите с 5-6 столетия. Напълно е възможно, щото временната загуба на езиков контакт между двата източноирански етноса да е довел до отдалечаване на техните езици. Някои съвременни автори стигат до извода, че скитите са включвали в себе си няколко етноса, различаващи се както по своето препитание (скотовъдство или земеделие) и по произход (местни или мигрирали от Средна Азия). По всичко изглежда, част от предшестващите кимери са останали по местата си и са били мирно асимилирани от дошлите скити, както по-късно сарматите са асимилирали заварените скити.
Американският лингвист М. Сводеш счита, че едно 5
00-годишно разделяне представлява онази естественна граница, която определя кога два различни диалекта на общия праезик стават различни езици. Според С.Я. Яхонтов, след такъв срок на раздяла действително
от два диалекта се пораждат нови езици,
но те все още са силно взаимно разбираеми, подобно на съвременните руски и украински.
След 1000 годишен срок на разделен държавен живот, от два сродни диалекта вече се оформят трудно разбираеми езици, каквито са днешните полски и руски езици. Вероятно, в III в. пр. н.е. сарматите са донесли в Северното Причерноморие свой собствен език, който е бил родствен, но различен от езика на завареното скитско население.
Големият иранист със световна известност В. И. Абаев може би основателно разглежда езиците на
скитите и сарматите като много близки помежду си. Основание за това дава фактът, че те влизат в източноиранския дял на
ирано-арийския клон от индо-европейското езиково семейство. Намирайки се в твърде начален етап на езиково диференциране, разликите между тези езици са малки, например езиците на свещените книги Авеста и Ригведа са много близки помежду си до степен на взаиморазбиране.
Като осетинец по националност и специалист в областта на древните ирански езици, В.И. Абаев успешно изяснява лингвистичната връзка на съвременния осетински език с езика на древните алани, а чрез тях и със сарматските диалекти, и още по-дълбоко – с езика на скитите. Не случайно, своя основен труд по този въпрос Абаев завърша с пламенното заключение: "От всички известни ирански езици, най-близо да осетинския език стои езикът на скитите. Тази близост е толкова ярка и подчертана, че "скитския" (в същност скито-сарматския) и осетинския езици могат да се разглеждат като две стъпала в развитието на един и същи език.
Интересно е да се анализира към кой от древните езици е най-близък този лингвистичен материал. От него около триста думи (75% от общия брой) имат общ корен с думи от авестийския език. При това половината от тези думи имат аналогия само и единствено с думи от авестийския език и не се срещат в никакъв друг древен език. 124 думи-основи (31% от общия брой) имат по-общи идноирански корени, включително древноперсийски и средноперсийски корени, като само 14 от тях нямат общи корени с думи от древнеиндийския език и езика на Авеста. Броят на думите, в които има древноиндийски корени е 101 или 25% от общия брой на думите-основи. От тях 10 думи имат само древноиндийски корени и нямат корени в нито един от другите древни езици. За подавляващия брой думи-основ (почти 80%) Абаев е могъл да подбере еднокоренни думи от осетинския език. Едва за една десета част от посочените думи-основи (около 40 думи) Абаев не намира аналози в никой от древните езици – нито авестийски, нито древноперсийски или древноиндийски. От тях 26 думи-основи имат еднокоренни аналози само в осетински без да имат опори в никой друг съвременен език и само 16 (около 4 % от общия брой думи-основи) имат однокоренни аналози както в осетински, така и в други съвременни езици - грузински, арменски, кабардински, афгански, монголски, унгарски, немски, литовски и руски.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, лексическият материал чрез който Абаев възстановява част от скито-сарматската лексика носи изключително еднороден, индо-ирански характер, като най-силно прилича на езика на Авеста. Следователно, ние можем да заключим, че
езикът на сарматите, към който е спадал и основния език на който са говорили мнозинството прабългари, е най-близък до авестийския и в по-слаба степен до езика на индо-ариите. Това се съгласува с други данни, че авестийският език е бил широко разпространен в Средна Азия и на части от територията на съвременните Иран и Афганистан."
Иван Танев Иванов