Позволявам си да пусна отново изследванията на Н. Хайтов, който развенчава доста от историческите заблуди за участието на Ахмед Ага Тъмръшлията в потушаването на въстанието в Перущица. (БД)...
http://www.promacedonia.org/nh/nh_polemiki_1.htm...
Николай Хайтов
II. ИСТОРИЧЕСКИ ПОЛЕМИКИ
ЗА АХМЕД АГА ТЪМРЪШЛИЯТА И ЗА ЕДНО ТЪЛКУВАНЕ НА НЕГОВАТА РОЛЯ В ПОТУШАВАНЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ За рупчоския нахийски управник Ахмед ага Тъмръшлията много се е говорило и писало, но никой досега не беше го правил с такова очевидно пристрастие, както Мария и Манол Манолови в кн. 1 на сп. „Исторически преглед” от 1972 година. Употребявам думата „пристрастие” не случайно: още в първите пет реда на своята статия Манолови оповестяват, че въпросът за Ахмед ага бил един от „отдавна изяснените въпроси” и е „общоизвестен и несъмнено доказан исторически факт, че Перущица и ред други села по северните склонове на Родопите са били разсипани по време на Априлското въстание от башибозука, събран и предводителствуван от рупчоския нахийски управител, феодал, чифликчията Ахмед ага Тъмръшлията”.
След това стремително и прибързано (както ще видим по-нататък) изявление Манолови веднага се обръщат с лице към опозицията на тяхната предварително решена теза, в лицето на „родопския изследвач Васил Дечов”, заявявайки, че той, „ръководейки се от локален родопски шовинизъм”, се опитал навремето си да направи „историческа поправка” (кавичките са на Манолови) — да покаже Ахмед ага Тъмръшлията в светлината на една субективно-наивна идеализация, да отрече участието му в потушаването на Априлското въстание и да го изкара дори таен съчувственик на бунтовниците.
Справили се така бързо с „изследвача” Васил Дечов, Манолови продължават своята статия с изброяване на съображения, факти и документи, за да предокажат не само „общоизвестния” и „несъмнено доказан исторически факт”, че Ахмед ага е унищожителят на Перущица, но че той като голям чифликчия, събирач и прекупвач на данъците и кърсердар на Рупчоската нахия притеснявал и ограбвал населението в нахия Рупчос.
Атаките на Манолови в това направление започват издалече — с едно обвинение към бащата на Ахмед ага Тъмръшки — известния Хасан ага Караходжоолу, — че той (Хасан ага), след като успял по силата на някакви си привилегии да присвои „много добри гори и планини около Тъмръш”, разширил владенията си чак до Брестовица и Перущица, като „заграбил немалко земи в Брестовишко и Перущенско”.
Въпросния цитат Манолови са взели от книгата на К. Гълъбов „Въстанието на героична Перущица”, стр. 28. Целият пасаж, откъдето е отбрано цитираното изречение, гласи:
„Наистина Караходжоолу заграбил не малко земи от Брестовишко и Перущенско, но въпреки своя хищнически нрав понякога се проявявал като защитник на слабите срещу силните, особено срещу злоупотребите на турските чиновници, които сам наказвал. Един от синовете му, Ахмед ага, приличал в това отношение на него. Веднъж Адил избил всички наематели на десятъка, защото се възмутил от вълчата им алчност спрямо бедното население. . .”
Очевидно Манолови са отбрали само част от едно цялостна като смисъл и чувство изречение с явно намерение да покажат работата само откъм едната, негативната страна и по този начин са изопачили характеристиката, която К. Гълъбов е направил на Хасан ага.
Позволяваме си да обърнем внимание върху това обстоятелство, въпреки че то не засяга пряко Ахмед ага, защото на много места оттук нататък ние ще се сблъскваме с тези цитатнически похвати на Манолови и въобще с тяхната склонност да боравят прекалено своеобразно с първоизворите.
Установили по този начин произхода на Хасанаговите имоти и „владения”, Манолови веднага добавят, че „след смъртта на Хасан ага, като първороден син Ахмед ага наследил от баща си и двата му чифлика — в местността Среднек над Тъмръш и в местността Лещенско”. „Освен това (продължават атаката Манолови) подобно на баща си, с насилие и грубости, като използувал властта си, Ахмед ага разширил още повече своите чифлишки земи и натрупал богатство от пари, имоти, големи стада овце и хергелета коне.”
Ясно е, че за Манолови е останало неизвестно обширното и скрепено с богата документация изследване на полк. Ангел Вълчев за чифлиците на Тъмръшлии, където е даден и текстът на едно съдебно пълномощно, с което Смаил ага-Хаджихасанов (братът на Ахмед ага) възлага на Филип Ни-
колов от с. Бойково да извърши всички формалности около продажбата на неговите (на Смаил ага) имоти в землището на с. Брезовица, Ситовска община, Пловдивска околия, в това число и „един развален чифлик с ниви и ливади, гора и келеми с пространство 490 декара в местността Средне. . .” (Виж сп. „Родопи”, кн. 10/1969, стр. 18).
Освен това в същото изследване на Вълчев е публикувана за първи път и едно съдебно решение от 11 мухарем 1278 (1861) г., от което се вижда, че чифликът в местността Тикла, Лещенско, в размер на 500 уврата пасбища и ниви, е бил собственост на двамата братя „по баща Караходжоолу — Хаджи Мустафа и Мехмед Адил Хаджихасанови, жители на с. Тъмръш...” (т. е. на другите двама братя на Ахмед ага).
Тези два документа удостоверяват по един наистина безспорен начин, че след смъртта на стария Караходжоолу владетел на чифлика „Средне” е станал неговият син Смаил, владетели на чифлика му в Лещенско — другите му двама сина — Мустафа и Мехмед Адил, а на Ахмед се паднало владението на чифлика в подножието на Модър, недалеч от Персенк, близо 35 километра на юг от границата на Брестовишката и Перущенската мера. (Виж сп. „Родопи”, кн. 11/1969 г., стр. 22.)
И тъй, ясно е от приведеното, че Ахмед ага не е имал нищо общо с придобиването, разширяването и въобще владеенето на чифлиците в Средне и в Лещенско, които граничат с брестовишката и перущенската земя, нито със съдебните и други разправии около тия земи. Този факт сгромолясва и цялата верига от изказвания на Димитър Андреев от с. Малево, на Панайот Серкеджиев от с. Павелско, на Куркутя от с. Забърдо, Смолянско, и други тем подобни „осведомители”, които свързват името на Ахмед ага с чифлиците в Средне, „Амамбунар” и Лещенско, като ни разкрива освен това колко е нищожна фактическата и въобще историческата стойност на цитираните от Манолови собствени, „домашни” извори.За да се убедим и преубедим в това, достатъчно е да се вгледаме в приведеното от Манолови изказване на Димитър Андреев от с. Малево:
„Ахмед ага имаше много чифлици. Единият беше в Средне, а другите на други места. Земята на всичките той обработваше с ангария. Имаше и аргати, ала те не можеха да му
я обработват. Тях той пращаше по селата да закарат хората да му орат, да му жънат. Когато станеха ливадите за косене, той събираше мъжете да му косят и им плащаше по един грош на ден, колкото да не кажат, че не им плаща. Моят калеко Тодор Паракосов му беше аргатин. Той идваше в село и казваше на дядо Ставраки — кмета, и двамата ходеха по село и караха хората да работят на агата. Някои жени се заключваха, като ги видеха, ала те хлопаха силно по вратите” (стр. 99 от статията).
Димитър Андреев говори като очевидец на въпросните събития: „имаше”, „беше”, „пращаха” и пр. Под линия обаче е отбелязано, че той през 1959 г. (годината на разпитването) е бил на 83 години или, с други думи, установява се, че „очевидецът” Димитър Андреев от село Малево е роден през 1876 година, т. е. в навечерието на Руско-турската освободителна война. Известно е, че по време на войната Тъмръшлии, в това число и Ахмед ага, са напуснали своето село и са се върнали пак в Тъмръш през есента на 1878 г., но тогава село Малево, Смолянски окръг, вече не се е намирало в Рупчоската нахия под управлението на Тъмръш, а в освободената Източна Румелия.
Ето защо по това време Ахмед ага Тъмръшки не е могъл да събира ангария от село Малево и не е възможно пеленачето Димитър Андреев да е бил свидетел на събитията, за които е разказвал той в преклонната си възраст на Манолови.Все така „надеждни”, както Димитър Андреев, са и другите „домашни първоизточници” на Манолови, като Панайот Т. Серкеджиев от Павелско и Куркутев от с. Забърдо, които са си плюли сякаш в устата, за да твърдят, с едно подозрително единодушие, даже и еднаквост на изразите, че Ахмед ага бил владетелят на чифлиците в Лещен, Средне и Амамбунар и че земята на тези чифлици той обработвал с ангария.
За ангарията Манолови са накарали да се произнесе и един жител на с. Орехово, разпитан, както личи от бележката под линия, лично от М. Манолов през 1957 г., а именно Костадин Андреев, който свидетелствува, че „Ахмед ага Тъмръшлията имал чифлик до ореховското землище, на мястото, наричано и сега „Чифлика”, който бил ограден със зидария, направена с ангария...”
А истината е, че тъй нареченият „Чифлик” в подножието на Модър е съществувал на това място не от времето на Ахмед ага, а от времето на баща му, както се вижда от пътеписа на френския пътешественик А. Викенел, който ни е дал кратко описание на това „селско имение”, заедно със съобщението, че по това време в него е живял през летните месеци „управителят на съседните планини Хасан ага”. (Виж „Пътуване по Европейска Турция” от Викенел А., Париж, 1868 г., т. II, стр. 187.)
Както вече казахме на друго място, Ахмед ага е получил този чифлик като наследство след смъртта на баща си или, с други думи, твърдението, че той (Ахмед ага) го бил уж строил с ангария, е чиста измислица на споменатия ореховски жител К. Андреев. А сега, понеже на няколко пъти става дума за чифлика на Ахмед ага в подножието на Модър и за това, че тоя чифлик е бил обработван с ангария едва ли не от цялото население в Рупчос, то нека да видим що за „чифлик” и що за „владение” е той.
Прословутият чифлик на Модър е бил всичко на всичко „петдесет до шестдесет декара”, със застроена площ (жилища и обори) общо около 250 квадратни метра. (Виж изследването на А. Вълчев „Чифлиците на Тъмръшлии”, публикувано в кн. 10/1969 г., сп. „Родопи”, стр. 16—17.) Нека да добавим към тази площ още стотина декара ниви, пръснати около Модър и Персенк; и все пак за обработването на тези 160, нека да са 200 декара ниви и ливади, не е било никак нужно участието едва ли не на цялото рупчоско население, даже ако приемем, че въпросните 200 декара са били обработвани изключително с ангария!
В светлината на тези факти твърдението на Панайот Серкиджиев, че само от неговото село Павелско Ахмед ага изисквал всяко лято „по 200 жени да отидат да му работят, като им плащал по два гологана”, е направо фантастично. Освен това ние бихме искали да попитаме Манолови сигурни ли са, че „гологанът” по времето на Ахмед ага е бил вече в обръщение из тъй наречените „рупчоски” села?
Съвършено недостоверни смятаме също така другите „собствени извори” на Манолови (Манол Т. Стоянбашев от Сулища, Захари Дечев от Широка лъка и др.), според които „Тъмръшлията прощавал на всички провинили се крадци, побойници, дори убийци извършените престъпления при усло-
вие, че ще отидат да му работят ангария” (стр. 99 от статията).
Да видим какво говорят по въпроса за отношението на Тъмръшлията към злосторниците и разбойниците писмените извори.
„. . . От всички рупски управници през турско време най-известен в Широка лъка е Ахмед ага, най-големият син на Хасан ага Караходжоолу. Роден и отхранен в планинско село, далеч от турскобюрократическите раболепства, Ахмед ага обичал свободата и независимостта във всички прояви на обществения и частния живот и управлявал нахията си не по общите турски закони, а по свои неписани, чисто родопски наредби и затова населението било благодарно от управлението му. Наистина обири и убийства ставали и подведомствените му села не били чисти от хаймани и пакостници, но това не било насърчавано и покровителствувано. . . Нещо повече, българите християни били по-сербез и по-добре в поминъчно отношение от българите мохамедани. . .” (Виж статията на Т. Д. Масурски в сб. „Широка лъка — просветно огнище в Родопите”, стр. 43.)
„. . . Тъмръшлията Ахмед ага като наш кърагасъ беше много добър запчия. Той познаваше почти всички злосторници във всяко село на нахията. Той беше всичко за нашата Рупчоска нахия.
Той със своите заптиета ходеше от село на село и изслушваше всички оплаквания, които му се правеха от пострадали хора от злосторници. Той със заптиетата си издирваше виновните, наказваше ги и глобяваше за престъплението им. Неговите наказания бяха известни, та всички се бояха да правят зло. . .” (Виж „Исторически спомени за Широка лъка” от Георги Н. Узунски, стр. 87, арх. ед. 4/61 г. в Народната библиотека „Кирил и Методий”.)
„Бившите чепеларски кметове, свещеници, учители и др. — съвременници на Хасан ага и Ахмед ага — казваха, че Тъмръшлиите управлявали нахията по-добре от Кара Ибрахима и че по време на тяхното (тъмръшкото) управление чепеларските християни дотолкова били сербез (свободни), че почти не чувствували вековното турско иго.
От Хасан ага и Ахмед ага се плашели само крадците и пантите, но такива нямало между християнското население. Наистина когато Хасан ага и Ахмед ага дохождали в Чепеларе, „затваряли и биели”, но само провинени лица, и то повечето мохамедани — крадци на овци, пчели и други вещи. Посплашвали някога и християни, но само ония, които са келешовали и пречели на общополезните селски работи” („Миналото на Чепеларе” от В. Дечов, стр. 194).
„. . . Към края на турското владичество се издигнал един даного силен помак от Тъмръш — Ахмед ага. Този човек имал ивестнн заслуги спрямо населението, защото е можел да излови и накаже лошите хора — крадците и разбойниците и всяка кражба е била откривана веднага (к. м. — Ш. X.). Той е бил по туй време нещо като предводител на държавната власт и хората в туй отношение са били спокойни. Казвали: „Голям запчилък (законност) имаше. . .” (Виж „Из миналото на с. Орехово” от Илия Вълчанов, стр. 4 от машинописа.)
Много такива свидетелства можем да приведем, но ще се задоволим с едно последно, в което едва ли някой може да се усъмни. Това е докладът на Найден Геров от 7 януари 1861 г. до княз Лобанов-Ростовски за безчинствата и произволите в Турската империя:
„Във всяка провинция на Турция (пише Н. Геров) разбойници грабят и убиват ежегодно цели стотици християни. . . Във Филипополския окръг има уезд (нахия) Рупчос, в която кърсердар е някой си Ахмед ага, получил я по наследство от баща си. В тази нахия никога не се появяват разбойници (к. м.), макар че по своето планинско положение тя е най-удобна за разбойници...” („Извори за българската история”, т. I, гл. I, стр. 202.)
Очевидно не би било възможно на Ахмед ага да разчисти по такъв начин Рупчоската нахия от престъпници и разбойници, ако той като неин управник (кърсердар) прощаваше на „всичките провинили се крадци, побойници, дори убийци”, за да му работят ангария.
Всички (без изключение!) автори са единодушни по този въпрос, като изключим, разбира се, собствените „информатори” на Манолови. Що за информатори са те обаче, става още по-ясно на стр. 99 и 100 от статията, където двамата чепеларски историци откриват във връзка със събирането на данъците в Рупчос една от своите най-яростни атаки против рупчоския кърсердар Ахмед ага. Атаката започва с един цитат от Христо Попконстантинов, в който се твърди, че Ахмед ага между другия данък „събирал си и за него особен данък в масло, сирене, аби и овци”... „Той ходел (пише Поп-Константинов) от село в село, от град на град да гостува, да яде и пие със своите кабадаи, да събира царската вергия, да наказва с бой и затвор злодейците. . .” и пр.
Доверили се „со драгом сърце” на тоя цитат и на своите „домашни извори”, Манолови бързат да обобщят, че „с бой и затвор събирал Ахмед ага Тъмръшлията беглика, йошура (десятъка — б. м.), царската вергия и ред други негови лични данъци, налагани най-произволно над подвластното му население”.
Странно е наистина как са могли Манолови да приемат за чиста монета всичко това, след като въпросът за събирането на данъците в Рупчос е така добре осветлен от А. Вълчев, който успя да докаже, че йошурът (десятъкът) в Рупчоската нахия от тридесетте години на XIX век та чак до Руско-турската освободителна война през 1877 г. е бил събиран от известния търговец и богаташ Гюмюш Гердан и че той го е препродавал на второстепенни „прекупчици”, сред които името на Ахмед ага не фигурира нито веднъж. (Виж студията на Ангел Вълчев „Кой събира данъците”, кн. 5/1970 г. на сп. „Родопи”, стр. 36 и следващите.)
В добре запазената търговска архива на Гюмюш Гердан, съхранявана в ЦДИА, фонд 161, се намират документи за прекупуването на десятъка от 1848, 1853, 1859, 1866 и 1871 г. и т. н. години, където намираме не само кои са били прекупвачите на десятъка (йошура) в рупчоските села, но и за какви суми са откупували те въпросния данък от главния предприемач Гюмюш Гердан.
И не само че Ахмед ага не фигурира нито веднъж в числото на прекупвачите на десятъка, но в студията си Вълчев установи с помощта на документи (писма от прекупвачите до Гюмюш Гердан), че Ахмед ага Тъмръшлията е пречел на прекупвачите и с бранел рупчоското население от техните насилия и произволи (к. м.).Ще цитираме само едно от тия, да ги наречем „оплаквателни”, писма от прекупвачите до Гюмюш Гердан, което вземаме от въпросната студия на Вълчев.
„Поздравяваме та ние, Кирие кир Костаки. Пишем ти аз Атанас Демиржикьойлията (Лилковлията). Напреде, що ти бех писал за юговлиите как бяха развалили снопе и фасуля, аз ги стегнах, а те ходиха, та се оплакваха на Ахмед ага; та ми беше пратил писмо да дойда в Югово.
,Аз отидох с неговия (?) да кажем със зор, защото той има Ахмед ага на ихтибар, аз три пъти стана отивам, а тия вървят на кесим (на загуба) и на батакчилък (провал)...” И по-нататък:
„... да пишете на Ахмед ага да не ми се каръщисва (бърка) в моята работа, да не ма праща със зор да ида на Югово и други села...” (виж. сп. „Родопи”, кн. 5/1970 г., стр. 37).
Съвършено ясно е от това писмо, че Лилковлията (човек на Гюмюш Гердан) е бил „стегнал” юговлии и други селяни от Рупчос при събирането на йошура, но те се оплакали на Ахмед ага, който пък заставил Лилковлията „със зор” три пъти да ходи до Югово и с това му обърквал работата по събирането на десятъка. Молбата на Лилковлията до господаря му да пише на Ахмед ага да не му се бърка в работата ясно говори, че Ахмед ага се е противопоставял на неговите произволи.
В същия дух е и заключението на Вълчев: „Цитирам това писмо (пише той в своята студия за данъците), което разкрива и кои събират данъците, и как ги събират, и на кого се опират, и от кого се боят, а народът на кого се оплаква. Това не е единственото писмо от този род (продължава по-нататък А. Вълчев), има и други съвсем близки до това, в които (прекупвачите) пак се оплакват, че Ахмед ага им бърка работите, защото хората отивали да се оплакват на него. (Сп. „Родопи”, кн. 5/1970 г., стр. 39.)
Тези неоспорими (надяваме се) доказателства и документи опровергават не само Попконстантинов, но и цитираните с такава охота собствени „домашни извори” като Панайот Т. Серкиджиев от Павелско, който „свидетелствува”, че Тъмръшлията събирал йошура в натура, а не в пари, „на 100 снопи 20 вземал”, „че житото се сипвало в хамбарите на Ахмед ага в село Павелско, а (той) Ахмед ага плащал тоя данък на турското правителство в пари” (стр. 101 от статията на Манолови).
Много е възможно някой от прекупчиците на йошура да е вземал на стоте снопа двайсет и т. н., но работата е, че този „някой” не е Ахмед ага.
Колко лесно е било на старците, които М. Манолов е разпитал, да стоварят всякакви престъпления и грехове върху широката гърбина на Ахмед ага и какъв е механизмът на
това стоварване се вижда най-добре от разказите на Манол Стоянбашев и Ст. Герзилов за събирането на данъците в Широка лъка, където се твърди, че „той” (Ахмед ага — б. м.) причаквал със своите сеизи данъкоплатците си, които нямали пари да му платят данъците си, като излизали от църква, при външните врати на църквата, и заповядвал да ги затворят в църковния двор и да ги бият най-жестоко. За да се избавят от боя при едно такова затваряне, те (широколъчени — б. м.) пробили източната стена на каменната църковна ограда и т. н.
А каква е истината по този въпрос?
Истината около този случай е разказана от очевидеца Георги Н. Узунски в неговите исторически спомени за Широка лъка, стр. 188, където четем следното:
„Един път баш на Великден, когато хората бяха излезли от черква на второ воскресение, в двора на черковата беше се захванало като всяка година първото пролетно хоро.
В това време дохождат двама заптии, пратени от Тъмръшлията Ахмед ага да бъдат като пазители на селото през празниците (к. м. — Н. X.). Но те дохождат така добре пияни, щото едва се държат на краката си. Тия заптиета Дели Сюлю и кьоравият Куркут Хасаи влизат в харема на черковата и търсят мухтарина и капзималина, на когото бяха определени да му бъдат в помощ при събирането на царската вергня. Тия лица като се явиха пред тях, едрият черномустакат Дели Сюлю като се нахвърли върху тях с най-гадни псувни, удари мухтарина, който тогава беше Малака от Стойките, с една тояга по гърба и ритна капзималина с крак по дирника, викащ „ханзъри”, „кяфир” и още сума мръсни думи — гявури недни, захванали хоро да играят, а престанали да се грижат за събирането на султановата вергия. Като почнаха по този начин да се носят с нашите селски първенци, изведнъж хорото се разтури и всички изплашени се оттеглиха към черковата, защото на вратите стоеше Куркут Хасан и не позволяваше на никого да излезе вън от двора на черковата.
Тогава, като нямаше друга възможност да излезат вън, те полека-лека се оттеглиха, едни в черковата влезоха, други отидоха зад черковата, гдето няколко наши майстори пробиха дувара на харема зад олтара.”
Както ще видим по-нататък, това не е единственият случай, когато на Ахмед ага са се приписвали произволите на други, или както в случая — на негови заптии. В характеристиката, която прави на Ахмед ага в своите исторически спомени, Георги Узунски отбелязва това обстоятелство:
„Той (пише Узунски за Ахмед ага) имаше обло, засмяно лице, възрус, среден на ръст, набито тяло, стегнато облечен, с ален фес, изваден от калъп, с пискюл, с тежък ход и говор, а с благ характер. Той спокойно изслушваше просителя и тогава даваше исканите от него нареждания. Но колкото той беше добър, толкова груби и лоши бяха заптиите му.” (Виж „Исторически спомени за Широка лъка”, стр. 188.)
Едно допълнително и много сериозно доказателство за отношението на Ахмед ага към събирането на натуралните и други налози намираме в доклада на Найден Геров от 7 януари 1861 г. до княз Ростовски:
„Най-влиятелните турци (пише Н. Геров), бейове, членове на меджилиса и др., при нужда от топливо, дървен строителен материал, масло, яйца и други съестни продукти изпращат за това кърсердари и те (кърсердарите — б. м.), за да не попаднат под техните (на бейовете) гонения и за да не си загубят своите места, принуждават селяните да им доставят всичко необходимо даром или за нищожна цена.”
Под линия Найден Геров допълва:
„Кърсердаринът на уезда (нахията) Рупчос (става дума за Ахмед ага — б. м.) изпрати при мене тайно през юни т. г. старейшината на село Лилково Мито Чорбаджи за съвет по какъв начин да ограничи извънредните искания на Хаджи Бекир паша, които нямал възможност повече да изпълнява без опасност да попадне под гонение за тяхното неизпълнение и да се лиши от мястото му, което владее по наследство от баща си.” (ДВИ, т. I, п. I, стр. 202.)
Фактът е наистина много знаменателен: един кърсердар на турска служба (Ахмед ага Тъмръшлията) търси съветите и помощта на руския консул по какъв начин да ограничи данъчните произволи на своя (турски) паша! Този факт ни дава, както пише Ангел Вълчев в своята студия за Тъмръш, „красноречив отговор на въпроса, събирал ли е Ахмед ага данъци за себе си и как се е противопоставял на незаконните обирачи на сирене, масло, яйца и пр. и какви пътища е търсил за борба с пловдивските управници”.
Заслужава да се отбележи по този повод начинът, по който Манолови разискват цитирания вече доклад на Геров до княз Лобанов-Ростовски от 7 януари 1861 г.: „С други думи (умуват Манолови на стр. 100, втория абзац), освен на нахийски управител той (Ахмед ага — б. м.) е изпълнявал службата на кърсердар и като такъв не се е отличавал ни най-малко от останалите турски кърсердари, за които ни дава подробни сведения Найден Геров в доклада си до руския посланик в Цариград княз Лобанов от 7 януари 1861 г.”
Та нали тъкмо в този доклад, както вече имахме случая да установим, Геров отличава Рупчоската нахия от всички останали „провинции”, че там никога не се появяват разбойници и че тя (единствена!) прави изключение от всеобщата анархия?!
Та нали тъкмо в този доклад Н. Геров дава под линия току-що цитираното известие за противопоставянето на Ахмед ага на Хаджи Бекир паша и за тайните негови опити да иска съвет от Геров как да се справи с неговите (на пашата) произволи? Как е възможно след всичко това Манолови да правят извода, че Ахмед ага не бил се с нищо отличавал от „останалите турски кърсердари” тъкмо с доклада на Геров от 7 януари 1861 г., където ясно и категорично е отбелязано именно коренното различие на Ахмед ага от останалите турски кърсердари?!
След това малко, но необходимо отклонение нека да отбележим и няколко авторитетни писмени свидетелства за кърсердарството на Ахмед ага Тъмръшлията, които М. Манолова и М. Манолов (очевидно), според обичая им, тихомълком са отминали. Това е, на първо място, вече споменатата студия на Ангел Вълчев за Тъмръш, където авторът на това подробно и богато документално изследване, след като описва десетки примери от „суровото, но справедливо съдилище” на Ахмед ага, изрично отбелязва, че
за разлика от турското правосъдие, то (правосъдието на Ахмед ага) е било еднакво за мохамедани и християни. „Това се твърди от всички селяни от всички околни села без изключение (пише Вълчев). И тъкмо в това е ключът на тайната около скритото обаяние на Ахмед ага сред населението. Дълбоко в себе си човек не може да не се замисли — не говори ли все пак кръвта на помохамеданчения българин?” („Тъмръш”, кн. 4/1970 г. на сп. „Родопи”, стр. 24.)
„Скритото обаяние” на Ахмед ага сред населението е забелязано не само от Вълчев, но много преди него от Захари Стоянов. Известният революционер и писател е присъствувал
на тържеството при откриването на възстановения белочерковски манастир „Св. Петър и Павел”, където е бил поканен и Ахмед ага, та по тоя случай е станал свидетел на неговото посрещане от събралото се там рупчоско население.
Захари Стоянов признава, че е имал сериозни опасения да не би при появяването на бившия кърсердар населението да изяви своята омраза към него и да стане сблъскване, но —
„О, чудо! (възкликва той). —
Наместо нападение и оскърбление българите селяни, мъже и жени, посрещнаха агата, ката че той бе там господар, като че не бе бунтовник, но пак техен кърсердарин. Дордето си подаваше едната ръка да му я целуват беловласите старци и стари баби, той бе принуден да подложи другата. „Добре дошел, Ахмед ага”, „Хошгелдин, аго”, „Хелбетя се накани да ни подойдеш, ние остаряхме, а ти си още млад” — се чуваха гласове на тълпата, която се провираше да поздравява своя четиридесетгодишен цар. Смешно е да се предположи, че българите правеха това от страх, когато всички знаеха, че Ахмед ага е просто техен роб.” (Виж „Неиздадени произведения” на 3. Стоянов, стр. 54.)
Разбира се, ние не твърдим, че като кърсердар и съдия Ахмед ага е бил винаги безпогрешен, че той е отмервал своето правосъдие винаги като с везни, но това е присъщо не само на неговото, а за всяко правосъдие. Едно е обаче сигурно, че това правосъдие на Ахмед ага е могло да осигури спокойствие и ред, каквито не е имало в нито една от съседните „провинции”, както изрично отбелязва Н. Геров в доклада си до княз Лобанов.
Авторитетна оценка за Ахмед ага като управник ни е дал и известният родопски писател Николай Вранчев:
„Не по-малко горд и самостоятелен, ала мъдър и справедлив управител (пише той) е бил Тъмръшлията Ахмед ага, който управлявал Тъмръш. . .” (Н. Вранчев, „Българските мохамедани”, стр. 21.)
И накрая ще приключим въпроса с кърсердарството и въобще „управията” на Тъмръшлиите с един последен и знаменателен факт, а именно, че по времето на тази „управия” не само в чисто християнските, но и в смесените рупчоски села е било разгърнато с „благословията” и съдействието на тъмръшките управници масово строителство на църкви: църквата „Св. Атанас” в Чепеларе е оградена през 1835 г., черквата в Дедево — през 1838 г., в Ситово — 1849 г., в Сотир (Храбрино) — 1866 г., в Бачково — 1853 г., в Широка лъка — 1835 г. и т. н. На празненствата при освещаването на тези храмове винаги е присъствувал и Тъмръшлията и неговите лични заслуги за изграждането на храмовете са изрично отбелязани не в един спомен и не от един автор. (Виж „Исторически спомени за Широка лъка” от Георги Н. Узунски, стр. 152, „Миналото на с. Яврово” от Н. Хайтов, издание на БАН, 1958 г., стр. 69, „Тъмръш” от Анг. Вълчев и др.)
След всичко изложено ние ще предоставим на читателите сами да преценят в каква степен е вярно твърдението на Манолови, че Ахмед ага е бил лош кърсердарин и управник, и ще преминем към тяхното главно обвинение против него: че той (Ахмед ага) е „унищожителят на Перущица по време на Априлското въстание”.
Манолови пристъпват към тоя спор с една наистина забавна самоувереност, заявявайки още в началото, че „всички наши и чужди източници говорят ясно и недвусмислено за пристигането на Ахмед ага пред с. Перущица на 23 април (ст. стил) като предводител на башибозука. . .”
Кои са според Манолови тези източници?
Това е на първо място Иожен (Евгени) Скайлер, генерален секретар на американското посолство в Цариград, който през юли 1878 г. идва в Пловдив да се запознае със събитията около въстанието и прави във връзка с това един добронамерен към българите доклад, за съжаление обаче с много неточности и грешки. В тоя доклад например Скайлер твърди, че „даже да е бил образуван комитет, в Перущица не е имало въстание”, че след пристигането на башибозуците „шест до седемстотин жители на Перущица забегнали в Пловдив” и др. очевидно несъстоятелни неща, които издават лошата информация на Скайлер. (Виж доклада на Скайлер, поместен на стр. 262—265 от книгата на К. Гълъбов „Въстанието на героична Перущица”.)
От доклада на Скайлер Манолови са взели оня пасаж, в който се твърди, че след като „башибозуците от планината пристигнали пред селото (Перущица), водителят им Ахмед ага от Тъмръш изпратил Дели Хасан и друг един свой човек в селото със заповед да му се приготви всичко, защото идел с чета башибозуци да ги защити”. Оттук Манолови искат да извадят доказателство за личното присъствие на Ахмед ага пред Перущица, т. е. в Перущица, на 24 април ст. ст., ко-
гато е станало, според Манолови, изпращането на пратениците начело с Дели Хасан.
Че пратениците начело с Дели Хасан са дошли в Перущица наистина на 24 април, ние също приемаме за точно. Това обаче никак не означава, че тъмръшкият башибозук и неговите предводители са били на тази дата — 24 април — и на предишната — 23 април — пред Перущица, както се изразява Скайлер, а след него и Манолови. Като се каже „пред Перущица”, всеки разбира до самата Перущица, едва ли не в Перущица, а работата е съвършено друга:
Тъмръшкият башибозук на 23 и 24 април, пък и през следващите два дни — 25 и 26 април — се е намирал не „пред Перущица”, а на 25 километра зад Перущица, в местността Среднек, където е чифликът на Исмаил ага Тъмръшки, брата на Ахмед ага. Там една мобилизирана по заповед на пловдивския паша дружина от около 300 души башибозуци очаквала неговата (на пашата) заповед да потегли към Панагюрище, за да участвува в потушаването на въстанието в Средногорския район. (Виж стр. 112 от книгата на Ив. Кепов „Въстанието в Перущица” и стр. 112 от книгата „Въстанието на героична Перущица” на К. Гълъбов, където е изрично казано: „Помаците, въоръжени по заповед на Азис паша, поставени под предводителството на Ахмед ага Тъмръшлията се събрали още на 23 април в местноста Среднек.) Що се отнася до Манолови, те чистосърдечно смятат през цялото време, когато преписват Скайлер, че местността Среднек, където тъмръшкият башибозук се е намирал на 23 и 24 април, е наистина до самата Перущица или, все едно — пред нея. Това се вижда много добре от началния вариант на тяхната статия, където четем дословно следното:
„Всички наши и чужди писмени източници говорят ясно и недвусмислено за пристигането на Ахмед ага пред с. Перущица, в местността Среднек, на 23 април ст. ст. и за пребиваването му там в тоя ден, както и на 24 и 25 април ст. ст., като наблюдавал оттам Перущица и си търсел предлог да я нападне (к. м. — Н. X.). 96-годишният Куркутя от с. Забърдо, Смолянско, разпитан от Манол Манолов на 6. VII. 1960 г., сочи точно дори и мястото, където е стоял Ахмед ага, през тези дни и наблюдавал Перущица, което научил от баща си:
„Над чифлика в Среднек — разказва той (Куркутев — б. м.) — имаше едно дърво. То не беше ела, а като слива, то си стоеше доскоро. Под айново дорво е седял Томрашкия Ахмед ага и е наблюдавал с бинокъл как се надигат перущенлии да се бият и казвал: „Тонкилер, не се надигайте бре, ще патите”, и праща двама (по право те са били трима — б. а.) хора там да им кажат да не се надигат, че ще пострадат. И там хи е чакал да се заворнат, ала немало хи е никакви. Тогава решил да прати други да видят какво е станало.”