Наздоровье, на сички "НациоПатриоти", с една махмурлийска статия!
http://templar.blog.bg/politika/2009/10/08/kakyvto-isliamizmyt-takyv-i-patriotizmyt.412023Какъвто ислямизмът, такъв и патриотизмът...Мелодрамата около т.нар. „паметник на незнайния турски войн” надминава по кичозна сладникавост всички турски сериали. Сюжетът е като излязъл от онези досадни филми на Кустурица за „малкия балкански човек” със златни зъби, потник и джапанки. Някакви селяни натрупват в двора си купчина камъни, бучват отгоре станиолен полумесец и го обявяват за паметник. Този паметник стои безметежно с месеци, покрай него всеки ден минават кмета, попа, даскала и стражаря, докато един прекрасен ден го показват по телевизията. Тумби от ракиено-салатени патриоти размахват челичени юмруци и се заканват да се вдигнат на кръстоносен поход. Ято ококорени репортерки трескаво сноват между царевичака, торището и Хоремага на селoто, в очакване на героика. Оркестърът свири туш. Пристига държавата, в лицето на Бате Бойко, който разгърден по божидардимитровски форсира боядисана в бяло, зелено и червено фадрома. Сърцето на ислямизма е прегазено! БългарщинАта тържествува! Един древен и мъдър народ чертае новата карта на Европа с лекета от лютеница върху пъстра покривчица от Балкантурист… От грапаво варосаната стена го гледат избелял календар с гимнастичките на Нешка Робева от 1986-та, едро-плетено ковьорче „Елени на водопой” и сувенирна поставка за бутилка с формата на черешово топче. По телевизора гърми сръбска чалга в изпълнение на вип-персони, която надвиква фалцетно изпълнение на „Стани, стани юнак балкански” от сектора за пушачи.
Т.нар. „паметник” е гротеска, но реакцията срещу него е гротескна идиотия. Патриотите и репортерките вместо да сноват между торището и царевичака на село Славяново, по-добре да започнат да задават на управляващите няколко въпроса:
Преди изборите лидерът на ГЕРБ обеща новото мнозинство незабавно да гласува законодателни промени, които да прекратят безобразието, което се случва в Турция на всеки български избори. Това намерение бе сърцато подкрепено от почти всички партии (без комунистите и турците). Защо вече трети месец нищо не се случва?
Преди изборите лидерът на ГЕРБ обеща решително разследване на обръчите от фирми и имоти на ДПС и връзките им с мафията. Някой да е чул нещо за Ахмед Доган през последните 3 месеца? Той изчезна яко дим в сараите си, а Борисов изглежда няма никакво намерение да притеснява усамотението му.
Много по-лесно е да се разправяш с йовковите герои от Славяново, отколкото да се изправиш срещу интересите на мощна съседна държава, действаща под фасадата на регистрирана политическа партия, използваща като инструменти мафията и най-голямото религиозно малцинство. В последно време Турция и Русия постигат все по-пълно единодушие в регионалната и енергийна политика. Влиянието на този не-европейски блок е опасно за България по много и различни причини. От правителството се очаква решителна и компетентна политика в защита на европейската ориентация, суверенитета и енергийната независимост. Време е в обществото да се води дебат по тези теми. Новините на турски, селските могили и турските сериали обаче, решително не са част от този дебат. Дебатът започва от автобусите по границата и 140-те избирателни секции в Бурса и Измир и минава през руските енергийни проекти.
Турците в България са няколкостотин хиляди. Те ще имат своите джамии, паметници, новини и всичко, което е допустимо в Европа. Нормално е да ги имат, от политическа и от човешка гледна точка. Дали трябва да противостоим – категорично да! Но не с фадромите, а с мистриите. Ако десетократно по-многобройните българи вдигат по десет нови църкви за всяка нова джамия, ако заведат децата си в тези църкви и ги научи да се кръстят, исляма никога няма да ни заплаши. Патриотите и репортерките се надигат срещу чакълено – станиолена инсталация в селски двор, но нехаят, че вече 100 години никъде в България няма паметник на тримата ни най-велики генерали: ген. Иван Колев – героят от Добруджа, ген. Георги Вазов – героят от Одрин и ген. Владимир Вазов – героят от Дойран.
Нашенските будни съвести, описани още от Ботев и Алеко, вероятно ще продължат да я карат както досега – безбожно, безпросветно и мързеливо да дремят пред екрана и да се плашат взаимно с нашествието на исляма, докато разсипват ракия от грозна сувенирна дамаджана с форма на черешово топче. Единственият ни късмет е, че ислямизма ни е същия като патриотизма…
/статия във в. СЕДЕМ/
