Харта на мюсюлманите в Европа
Представяне
В началото на 2000 година Федерацията на ислямските организации в Европа (ФИОЕ) прецени, че е необходимо да се състави Харта на мюсюлманите в Европа, която да формулира писмено както основните принципи за правилното разбиране на исляма, така и основите за интеграцията на мюсюлманите като граждани.
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. *(Коран 49: 12)
ФИОЕ възложи на комисия да изготви проект за харта, който впоследствие бе обсъден на различни ръководни нива във Федерацията. През януари 2002 проектът бе представен на пленарно заседание в Брюксел пред делегати на множество европейски мюсюлмански организации.
След ползотворни дискусии, в които бяха отчетени някои поправки и предложения, крайната версия на Хартата бе приета и подписана от мюсюлманските организации в 28 европейски държави.
Тази харта остава отворена към всяка друга институция, която реши да се присъедини към нея.
Преамбюл
Настоящата харта уточнява някои принципи, които са основополагащи за по-доброто разбиране на исляма в европейски контекст. Тя си поставя за цел да укрепи основите на един позитивен социален обмен.
Тази харта се опира основно върху:
- Приноса на исляма в обогатяването на европейската цивилизация и светското присъствие на мюсюлманите от европейски произход както в миналото – основно в Източна Европа, така и в съвременността.
- Необходимостта от укрепване на гражданството, основано върху справедливостта, равните права и признаването на статута на мюсюлманите като европейска религиозна общност.
- Необходимото сближаване на мюсюлманите в Европа с цел подкрепа и сътрудничество при разширяването и развитието на Европейския съюз.
- Укрепване на ценности като взаимно разбирателство, мир, социално благоденствие, взаимна толерантност и междукултурен диалог и обмен, далеч от всякакъв екстремизъм и маргинализация.
- Важното място на исляма в света и неговия човешки, духовен и цивилизационен потенциал, които се нуждаят от повече сътрудничество и сближаване между мюсюлманския свят, Запада като цяло и Европа в частност, за да съдействат за мира и справедливостта в целия свят.
Тези съображения доведоха европейските мюсюлмански институции до изработването на Хартата с цел подкрепа на ползотворната роля на мюсюлманите в Европа и установяване на конструктивни връзки с мюсюлманския свят.
За разбирането на исляма
1. Нашето разбиране на исляма се опира на основните и неизменни правила, изхождащи от неговите автентични източници: Свещеният Коран и Сунната (Преданието на Пророка). Това разбиране се основава на единодушно съгласие, вземайки под внимание съвременната ситуация и особеностите на европейската реалност.
2. Това разбиране едновременно изразява самата същност на исляма и избира „златната среда‛ в рамките на универсалните цели на тази религия. Тази „златна среда‛ отхвърля насилието и разпуснатото поведение, помирява пътя към Бога със светлината на разума, съблюдава за точното равновесие между материалните и духовните нужди на човека и разбира живота като хармония между познанието за отвъдното и благоденствието в отсамното.
3. Съгласно своите принципи, правила и ценности, ислямът се разгръща около три области:
- Догмата (акида) и нейните шест стълба: вяра в Бога, в Неговите Ангели, в Неговите книги, в Неговите послания, в Сетния Ден и в Предопределението.
- Законодателството (шариат), което засяга както култа, така и всекидневните дела.
- Моралните правила, които определят пътя към Доброто.
Тези три области са свързани и взаимно се допълват. Те се стремят да благоприятстват онова, което е в общ интерес на хората, и да потискат вредното за индивида и общността.
4. Измежду общите характеристики на исляма са и почитта му към човека, законодателната гъвкавост и уважението към различието сред човешките същества.
5. Ислямът почита човека. Почит, която засяга без никакво разграничение както мъжа, така и жената. Това изисква човекът да бъде предпазван от всичко, което вреди на неговия живот, на неговото здраве, на неговото достойнство и на умствените му способности; от всичко, което може да се възползва от неговата уязвимост и слабост, за да го лиши от права или да упражни насилие върху него.
6. Ислямът приписва особена важност на социалното измерение на човешкия живот и възхвалява състраданието, взаимопомощта, солидарността и братството. Тези ценности се прилагат съответно към правата на родителите, на близките и на съседите. Те се прилагат и към правата на бедните и нуждаещите се, към болните и старите, без разлика от тяхната вяра и произход.
7. В рамките на човешкото достойнство и взаимно уважение, ислямът призовава към равенство между мъжа и жената. Той смята, че уравновесеният живот се гради върху взаимното допълване и хармонията между тях. Той отхвърля всяка идея или поведение – каквито и да са техните оправдания и независимо от какви традиции, нрави и обичаи произхождат, – които целят да наранят жената или да я лишат от нейните легитимни права. Ислямът признава на жената нейната незаменима роля в обществото и се противопоставя на всяка експлоатация или опит тя да бъде сведена до прост обект на желание.
8. Ислямът смята, че семейството, обединено и почиващо върху брачната свързаност между мъжа и жената, е естествената люлка, в която да бъдат отглеждани бъдещите поколения. Семейството е необходимото условие за щастието на човека и стабилността на обществото. Ислямът настоява върху необходимостта да бъдат взети всички мерки за укрепването на семейните устои и опазването им от всичко, което може да отслаби или маргинализира ролята на семейството.
9. Ислямът уважава правата на човека и призовава към равенство на човешките същества. Той се бори срещу всички форми на расова дискриминация, обявява се за свобода, осъжда религиозната принуда и оставя индивида свободно да избира онова, в което да вярва. В този свой уравновесен светоглед обаче той препоръчва тази свобода да се подчинява на морални ценности, за да се избягват вредите върху личното достойнство и върху това на другия.
10. Ислямът призовава хората да се опознават взаимно и да работят за диалога и сътрудничеството между народите и по този начин да работят за стабилността и мира в целия свят. Понятието Джихад, според употребата му в ислямските текстове, определя усилието, което трябва да се извърши в търсене на Доброто, докато справедливостта не възтържествува между хората. В това усилие всеки започва от себе си.
Значението на Джихад като въоръжена борба трябва да бъде разбирано като последния апел, до който може да прибегне една държава, за да се защити по легитимен път срещу въоръжени нападения. Това, което ислямът предвижда в такива случаи в никакъв случай не е по-различно от международното право. На тази основа ислямът отрича насилието и тероризма, подкрепя справедливите каузи и признава на хората правото да защитават своите права по легален път, встрани от всякакво пристрастие и несправедливост.
11. Ислямът призовава мюсюлманина да бъде честен и да спазва своите обещания. Той му забранява предателството и измамата и му повелява уважение в отношенията му с ближния, както и с всички други създания.
12. Имайки предвид достойнствата на консултативния принцип (шура) и придобивките на човешкия опит в областта на политическата, законодателната и конституционната дейност, ислямът признава принципите на демократичното устройство, основано върху свободата на избор на политически институции и върху уважението към плурализма и смяната на властта по мирен път.
13. Ислямът призовава човека към отговорно използване на природното наследство, което му е поверено; към уважение и опазване на околната среда от замърсяване, разрушаване и всичко, което може да прекъсне естественото равновесие. Той препоръчва опазване на природните ресурси, настоява върху защитата на животните и забранява грабежа и прахосването на тези богатства.
За присъствието на исляма в обществото
Основи на отношенията между мюсюлманите
14. В рамките на неизменните ценности на исляма, живеещите в Европа мюсюлмани – отвъд техните етнически и културни различия, разнообразието на техните ритуали и принадлежността им към различни правни школи – представляват единна цялост в ислямското братство. Във всяка европейска държава те са свързани и със съответната нация, посредством принадлежността си към нея. Всяка етническа дискриминация помежду им е незачитане на ценностите на единството, които ислямът проповядва.
15. Съгласно основните принципи на исляма и своите общи интереси, мюсюлманите в Европа са призовани да работят за разбирателство, взаимопомощ и координиране на усилията на техните институции и организации.
Това по никакъв начин не забранява политическия плурализъм и многообразие; доколкото те се съгласуват с неизменните принципи на исляма и остават в рамките на вярата и единодушно признатите ислямски правила.
16. Изцяло в съгласие с първенството на изискванията на гражданството и принадлежността им към различните европейски държави, в които живеят, мюсюлманите запазват своята братска връзка с всички останали мюсюлмани. Това е връзка, която се вписва в рамките на естествените отношения между членовете на една общност.
Изискванията на гражданството
17. Мюсюлманите в Европа уважават законите и компетентните власти, на които е възложено тяхното прилагане. Това не пречи, в рамките на гарантираната за всеки гражданин свобода, те да защитават правата си и да изразяват – индивидуално или колективно – своето мнение и позиция. Това право на изразяване засяга както специфичните проблеми на мюсюлманската общност, така и тези на всички граждани. След като законите се противопоставят на ислямските правила, мюсюлманите са в правото си да се обърнат към властите и да изложат своята гледна точка и нужди с цел да с намери най-приемливото решение.
18. Мюсюлманите уважават принципа на секуларизма, основан върху неутралитета на държавата по отношение на религиозните дела. Това води до безпристрастно третиране на всички религии и гарантира на гражданите свободата да изразяват своите убеждения и да практикуват своите култове – индивидуално или колективно, публично или частно – съгласно европейските и световните конвенции. Оттук право на мюсюлманите като общност в Европа е да изграждат свои джамии и свои собствени културни, образователни и социални институции. Тяхно право е да практикуват своето вероизповедание и да съгласуват ежедневието си с предписаните от религията правила като тези, свързани с храната и облеклото.
19. Като граждани, мюсюлманите в Европа смятат, че е техен дълг да работят за общия интерес. Те смятат също, че изискването да спазват своите задължения на граждани е също толкова важно, колкото и това да защитават правата си. Накрая, те смятат, че автентичното разбиране на исляма изисква от мюсюлманина да бъде активен, продуктивен и полезен гражданин на обществото.
20. Мюсюлманите в Европа са призовани да се интегрират позитивно в обществата, в които живеят. Това трябва да стане на основата на едно хармонично равновесие между запазването на тяхната мюсюлманска идентичност и задълженията им като граждани. Всяка интеграция, която отрича на мюсюлманите правото да запазят своята идентичност и да изпълняват своя култ, в действителност не обслужва нито техните интереси, нито тези на европейските общества, към които мюсюлманите принадлежат.
21. Мюсюлманите в Европа са призовани да участват като активни граждани в цялостния политически живот на държавите, в които живеят. Всъщност истинското гражданство предполага политическо участие, като се започне с упражняване на правото на вот и се мине през участие в политическите институции. То би било улеснено, ако тези институции се отворят по-широко за всички членове и категории на обществото и се вземат под внимание всички съперничещи си идеи.
22. Мюсюлманите в Европа живеят в общества, в които различни философски и религиозни убеждения съществуват заедно. Те уважават това многообразие. Те смятат, че ислямът признава правото на различие и по никакъв начин не искат да го ограничават. Напротив, ислямът призовава към взаимно допълване и сътрудничество между членовете на едно общество.
Приносът на исляма в Европа
23. Посредством неговите универсални хуманни принципи, ислямът съдейства за сближаването между хората – сближаване, което уважава правата на народите и техните различни форми на самоуправление. Той се съгласува с различните правила за сътрудничество и обмен между хората, далеч от всяка идея за господство и експлоатация. Изхождайки от тези принципи, мюсюлманите в Европа смятат, че е техен дълг да спомагат за укрепването на отношенията между Европа и мюсюлманския свят. Това изисква да се освободим от предразсъдъците и отрицателните образи на исляма и Запада, за да изградим връзки за сближаване между народите, както и да строим мостове на ползотворен обмен между цивилизациите.
24. Посредством хуманните ценности, които носи и богатия му цивилизационен опит, както и чрез мюсюлманското присъствие в Европа, ислямът може да участва в укрепването на ценности в съвременните общества като справедливост, свобода, братство, равенство и солидарност. Той отдава първенство на хуманното и моралното измерение както в социалната сфера, така и в сферата на научно-техническия и икономическия прогрес. Участието на исляма може да носи само полза и богатство на обществото.
25. Мюсюлманското присъствие в Европа представлява важен елемент в изграждането на връзки за съжителство и обмен между различните религии и вероизповедания, посредством разпространението на идеята за междурелигиозен и интелектуален диалог. В стремежа си да запази световния мир, ислямът призовава и насърчава към такъв диалог.
26. Чрез своето религиозно наследство и присъствието им в различните европейски държави, мюсюлманите в Европа са фактор, който укрепва усилията за сближаване в Европейския съюз. Това ще превърне Европа във важен цивилизационен полюс, който, благодарение на своето богато религиозно и културно разнообразие, ще играе определяща роля в осигуряването на равновесие в света.
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате.‛ (Коран, 49: 12)
*Всички цитати от Корана са в превод от арабски на Цветан Теофанов. Използвано е изданието Свещеният Коран, Издателство "Тайба Ал-Хайрия", 1997.
Превод от френски: Момчил Христов