На кого му е до разширяване на ЕС?
Дата 26.12.2012.Източник- DW.DE
Бъдещето на Балканите е в Общността - такова поне беше обещанието, което Европейският съюз даде на Балканските държави през 2003 г.
Само че дали той все още може да спази това обещание?
Порто Карас е малко курортно гръдче, разположено недалеч от Солун.
Но колкото и да е малко, с името му се свързва голяма политическа надежда - именно там се провежда срещата на върха "Европейски съюз - Западни Балкани", в чиято заключителна декларация е записано,
че "Бъдещето на Балканите е в Европейския съюз".
Тогавашният председател на Европейската комисия Романо Проди определя сближаването на балканските държави с Общността и тяхното по-нататъшно членство като "необратим процес".
Изявлението на Проди влиза в историята като "Обещанието от Солун". През 2005 г., когато французите и холандците гласуват против европейския Конституционен договор, това се възприема и като отказ от по-нататъшно разширяване. Приемането на България и Румъния през 2007 - с техните трудности в правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност - също не оказва положително влияние. Брюкселската машина по разширяването все пак продължава да работи, но настъпва кризата, която поставя под сериозно съмнение изпълнението на "Обещанието от Солун".
Фатална ли е липсата на перспектива?
Никой не отрича за членство все още имат много задачи пред себе си", допълва Ерлер, но задава паралелно и въпроса какво би ги мотивирало да продължават процеса на реформи, след като им се дават сигнали, че дори и да изпълнят всички изисквания, европейското им членство няма да се състои в обозримо бъдеще?
Отговорът изобщо не е сложен - водещ мотив може да бъде собствената им полза. В региона има немалко политици, за които същинската цел е не членството в Европейския съюз, а процесът на преговори. Едва на базата на тези преговори държавите от региона могат да постигнат модернизация на структурите си. Но дали този аргумент може да свърши работа при избори, е съвсем друг въпрос.
Дотук с разширяването или само "засега"?Що е то "секторна интеграция"?
Трима експерти отиват и по-нататък - те заявяват, че след приемането на Хърватия процесът на разширяване ще затихне поне за едно десетилетие, вероятно дори за по-дълго. Неизбежно възниква въпросът как при това положение ЕС ще може да остане "трансформационна сила" за държавите от Западните Балкани и същевременно ще запази и някакво влияние спрямо Турция.
Изходът, предложен от експертите на берлинската фондация, е наречен "секторна интеграция", което означава следното: "В определени политически области кандидатите могат да бъдат третирани като членки на ЕС, при положение, че се ангажират да възприемат европейското право в отделни сектори". Примери за това могат да се открият в единното европейско въздушно пространство или в съществуващата от 2006 "Енергийна общност". Освен страните от Европейския съюз, в нея членуват и държавите от Западните Балкани, както и Молдова и Украйна.
Сред другите възможни сфери за сътрудничество са посочени секторът на услугите, борбата с нелегалната миграция и трансграничната престъпност, образованието и пазарът на труда. "От гледна точка на намаляването на населението в Европейския съюз би било добре още днес да се предприемат мерки за постепенното отваряне на европейския пазар на труда за гражданите на тези страни", препоръчват експертите.
АГ, ДПА, ФАЦ, М. Мартенс, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева
DW.DE
Дотук с разширяването?
Кризата подкопава вярата в Европа: днес само един от всеки трима европейци смята, че ЕС носи нещо добро за него и страната му. Какво означава това за Турция и за страните от Западните Балкани, които се надяват на покана? (21.09.2012)
Балканите - периферия на периферията
Кризата в еврозоната кара ЕС да клони към замразяване на плановете за присъединяване на страните от Западните Балкани. Стратегията "да изчакаме и да видим какво ще се случи" може обаче да се окаже измамна за всички. (06.09.2012)
Иде десетилетието на самотата
След като Хърватия стане част от ЕС, в Общността ще настъпи десетилетие на самотата, четем в студия на Берлинската фондация "Наука и Политика". Как ЕС трябва да промени интеграционната си политика през този период? (01.05.2012)
До Балканите и назад
Европейският съюз може и да не е вече раят, който беше навремето. Мнозина, специално в Западна Европа, свързват съкращението ЕС най-вече с думите криза и депресия. Народите на Балканите мислят другояче. Ето защо: (24.01.2012)
Защо буксува македонското еврочленство?
Гърция блокира преговорите на Македония с ЕС заради спора около името. Кипър явно поддържа същата линия. Темата е важна и за българската политика, защото в България също се чуват гласове против македонското еврочленство. (05.07.2012)
Съдбата на Балканите е европейска!
"Стара Европа е като костенурка. При криза се затваря в себе си и не обръща внимание на другите. Но Балканите нямат нужда от специално внимание, а от нов икономически модел", беше заявено на Балкански форум в София. (10.06.2012)
Дата 26.12.2012.Източник- DW.DE
