Ако си позловя да напомня за заглавието на тази тема, което е "Къде е бъдещето на България?", може би си струва да се замислим, че това бъдеще зависи от всички. И колкото повече предразсъдъци, невежества и омрази се насаждат или стимулират в това общество, толкова повече негативни нишки или елементи могат да се отглеждат и за бъдещето.
Какво значи човек, който и да е той, живеещ в ХХІ век в България, да продължава да смята, че немюсюлманите са някакви презрени "гяури". Щом съм мюсюлманин, съм априори праведен, прав и пр., а те, "гяурите", християните, са нещо по-долу от мен.
Какво значи, също така, да си журналист в която и да било медия, и да не знаеш, че терминът "мохамедани" е неправителен, погрешен?
Какво би трябвало да направи един журналист/журналистка, ако попадне в случай като този в заснетия от СКАТ репортаж? Дали би трябвало да попита, аджеба, като моето име е Стефка примерно, или Милена, или Цветана (няма значение точно какво), дали това априори ме прави нещо по-долу от вас, които сте с арабски (по-скоро арабски, не само турски, но това е друга тема) имена? Смятате ли и сега (което е явно точно така, поне за интервюираните хора в този репортаж), както се е смятало по времето на Османската империя например, че християните априори са нещо по-долу от мюсюлманите?
Невежеството да смяташ "каурите" за нещо априори по-долу от тебе е като невежеството на ревностните атакисти, да кажем, които смятат, че турци, роми и пр. са нещо априори (и колективно, общо) по-долу от българите.
И още нещо: Ако си гражданин на тази страна и като такъв, без значение как се казваш и каква вяра имаш, имаш еднакви граждански права - дали само на права имаш право? Нямаш ли и поне малко задължения каго гражданин?
Ако мразиш тази страна, ако презираш всичко, което тя е - живеем в свободни времена все пак - отиди в някое друга, поискай, ако щете, и някакво друго гражданство. Но да си гражданин, в този политически смисъл на думата, значи да имаш достатъчно гражданска, ако щете и човешка, култура. И тази култура или познания или нагласа да е адекватна на времето, в което живееш. Ако нагласите ти са адекватни на предразсъдъци, същестувавали за едни през ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ векове примерно, а за други - в края на ХІХ и в някаква част от ХХ век; ако не си готов за ценностите и правилата на едно подчиняващи се на демократични правила общество (в което, поне по закон, всички имат равни права и задължения като граждани на тази държава) - съзнателно или не ще дърпаш развитието на тази страна, на това общество надолу, назад. Към събуждане на по-стари или по-нови балкански рани, към тачене и уповаване в правещи те "по-силен" предразсъдъци и пр. Които в миналото са довеждали до достатъчно много човешка мъка, унижения, сблъсъци, насилия и омрази (независимо от кого към кого са били те).
Каква България искате, така че - България, в която се вихрят, виреят, подпомагат се невежества, страхове, противосоставяния, омрази? Такава ли?
Кой би спечелил от упованието в тях, от стимулирането на подобни нагласи?
Искате ли, освен това, някой ден на Балканите пак да се прекрояват граници, да се дигат хора срещу хора, които не само да се мразят, но и да воюват едни срещу други, както неведнъж е било? Искате ли вместо отворените днес граници да има пак кльнове, мрежи, подобни неща? Искате ли да се излекуват Балканите от това да бъдат една вечна арена на противоборства, на неосманистки или пък на някакви други, виреещи и днес, амбиции?
Не са ли страдали достатъчно нашите деди, нашите предци, заради това, че едни намират Всевишния с арабската дума за Бога - Аллах, други - с думата Господ? Че едни са мюсюлмани, други - християни, трети - евреи и пр. и пр. Че веднъж едни са смятали себе за "по-велики", понеже са мюсюлмани, а след това други са смятали себе си за "по-велики", понеже са били християни?
Бог е един за всички и обича всички.
Всички хора с чисти сърца и умове - които впрочем, винаги са били като че ли малцинство - без значение етноса или вярата ми и без значение в кое точно време са живели.
Все някой ден старите балкански рани вместо да се раздухват, трябва да се надживеят.
Или, в противен случай, бъдещето в едни или други отношения ще продължава да се връща към миналото, за да повтаря изживени уж вече грешки.
