Една изповед на един емигрант ! РАЗКЪСВАЩАТА БОЛКА НА ЕДИН ЕМИГРАНТ - ВТОРА ЧАСТ
Г-ЖО КУНЕВА, ЗАЩО ИЗЛЪГАХТЕ?
БЪЛГАРИТЕ МРАЗИМ…СЕБЕ СИ
Гледам и изтръпвам – хора с посивели лица, повечето на преклонна възраст, са се вкопчили един в друг в яростна схватка за… парче банан?!?
Страшно, тъжно, срамно. Безнадеждно…
В същия вестник съзирам още една снимка – този път на вътрешността на самолета, с който настоящата парламентарна шефка пътува в чужбина – блясък и разкош, който надали имат и шейховете…Усмихнати, доволни физиономии, сланина,ах, колко сланина по бузите… А нали гласувахме за нея като представител на новата партия, която, както обещаваше нейният шеф, щеше да донесе…справедливост?!? Тоест, след като коланът се стяга, това ще важи за всички. За всички ли…
В същия брой – съобщение, че след дадените десетки милиарди на Гърция сега почти стотина милиарда ЕС ще предостави на Ирландия. Да се готвят Испания, Португалия…
Какво излиза?
Че тези страни, които са на светлинни години от нас, страни, в които милиони българи слугуват и вършат най-черната работа, тоест мият г…, простете, но това си е чистата истина, за да оцелеят, получават от Брюксел десетки милиарди ПОМОЩ!!!
А ние, най-бедната, най-нещастната страна, с най-ниските доходи, които предизвикват сред европейците недоумение и подигравки, тръбим наляво и надясно чрез своите министри и депутати, че сме супер, че сме икономически много добре, че сме стабилни и тъй нататък прочее глупости… Дори и предлагаме помощ на…бедни страни?!?
Какво е това?
Та как можеш да казваш на бялото черно, а на черното – бяло, дами и господа?
Не ви ли е срам от безнадеждните лица на тези горе на снимката пред магазините „Лидл” българи, ваши братя, сестри, родители…
Та какво здравеопазване имаме? Какво образование? Какви условия на учене и живот? Че ние една тоалетна в училищата нямаме като за пред хората? Че ние една канализация нямаме свястна на най-скъпите ни курорти? Че в болниците нямаме апарати за новородените и лекарите трябва да избират кое от тях да остане живо? И още, и още…
Да споменавам ли за цената на храната, за нейното качество, за този прословут стандарт „Стара планина”? Ами за цената на лекарствата… за… Да продължавам ли?
Докога вие ще продължавате да живеете в друга реалност? Докога ще трупате килограми и сланина чрез нещастието на ония, които са ви родили и отгледали?
Защо вместо сърца носите парчета лед? Защо крадохте, а и крадете така, че вашите поколения до десето коляно ще бъдат богати като крезове, нима цялото това имане ще го носите там, откъдето няма отърваване? Или си мислите, че за вас няма отвъдно, че вие сте вечни? Че младостта, че секретарките-любовници, с които обиколихте на свръхлуксозни самолети света за сметка на бедняците-пенсионери с 50 евро доход на месец ще бъдат също вечни?
Защо сте оперирани от усещането за справедливост, за солидарност?
Защо лъжете най-безсрамно Европа, че всичко у нас е тип-топ?
Наскоро имах среща с френски висш политик, който ме запита как е възможно българските роми да живеят като скотове. Попита ме за заплатите и пенсиите ни. Когато му казах истината, той онемя. Гледа ме минута-две, после промълви:” Но как е възможно с такива доходи човек днес да живее?”
И ме стрелна с поглед:” Мосю Райков, аз познавам доста ваши политици, и от новите, и от старите. Защо всички те не казват истината, която вие сега ми казвате, а и ние вече разбираме чрез проблема с вашите роми. Защо г-жа Меглена Кунева, която години наред бе на най-висока длъжност в Брюксел, и то тъкмо по тази тема, дума не промълви за истинското състояние на българите? Защо и вашите депутати, министри, а и висши държавни служители идват в Европа като представители на богата страна, с всичките му екстри, а не казват, че народът ви тъне в мизерия?
Защо, продължи французинът, вашите властници не казват истината, защо не искат помощ? Няма нищо срамно в това, нали затова всички сме членове на Европа – да бъдем солидарни, да превъзмогваме такава бедност като вашата. А не само да наливаме пари на богати страни като Гърция, Ирландия, Испания…
Защо? Защо, мосю Райков, вашите хора мълчат? Защо допускат подобно страшно нещо. Та къде в Европа може човек да живее с 50 евро на месец? Да, разстроихте ме, много ме разстроихте, мосю Райков…”
Какво да му кажа? Как да му отговоря?
Да, мълчах. Тъжно и безнадеждно.
Както всъщност тъжно и безнадеждно се борят на снимката отсреща посивелите хора за парчето банан…
П.П. Вече бях привършил този материал, когато по френското радио RTL чувам как водещият на популярна игра пита участничка чия столица е Братислава. Оная казва: ”На България…”
Ами, това е.
Всъщност това има ли някаква връзка с написаното от мен по-горе? Как мислите – май че не, а? Или може би има. Да, май че има нещичко…
http://dimoraikov.blogspot.com/2011/01/blog-post_18.html