Една статийка ! 
Европа се чуди какво още да иска от България !Ако Борисов изпълни препоръките на Страсбург, ромите от цяла Европа ще се стекат в София, мюсюлманите ще го изберат за гл. мюфтия, а македонците ще му вдигнат паметник като на Александър Велики
Борисов ще заслужи да бъде канонизиран като праведник на Европа, щом изпълни указанията на комисаря за човешките права Томас Хамарберг.
Защо малките държави в Европа имат право на собствен глас, след като големите им дават тон? Единствената смислена причина е да могат да казват "Не", когато ги карат да се държат като по-праведни от големите. Възможно ли е например България да определя европейските стандарти, след като тя се присъедини към Европа, а не обратното? Комисарят по човешките права към Съвета на Европа Томас Хамарберг е на път да ни убеди, че всичко е възможно.
В последните месеци той си размени няколко епистоларни къси паса с премиера Борисов, от които се вижда, че очаква България да надмине по човешки права дори родната му Швеция - люлката на омбудсмана. Хамарберг сведе исканията си до три: България да осигури на софийските роми прилични жилища и да хигиенизира кварталите им; да уреди без държавна намеса спора между мюсюлманите за главен мюфтия; да признае македонско малцинство. След като е прочел писмо на Борисов от 3 ноември, той е стигнал до извода, че тя не се грижи достатъчно за тези групи от своето население и заслужава публично порицание.
С какво го е разтревожил премиерът? Борисов всъщност му е отговорил любезно на писмо,в което Хамарберг му разказва, че преди година е посетил ромския квартал "Република" в София, където се е отвратил от мизерията и мръсотията. Направило му е впечатление, че "много семейства живеят в метални контейнери, след като са им били съборени бараките, а на 200 души се пада един кран за вода и никакъв достъп до канализационна система". Освен това не харесва решението на Върховния касационен съд от 12 май 2010 г., който възстанови Недим Генджев на поста главен мюфтия, след като отказа да признае (фалшифицирани) документи от националните мюсюлмански конференции. Комисарят е недоволен също така, че "България нарушава свободата на сдружаване на македонското малцинство" въпреки произнесени присъди срещу нея от Европейския съд за правата на човека.
При такава картина всяко честно европейско сърце се разтуптява от възмущение към България като държава, която не уважава общите принципи. Възниква основателният въпрос как така същата държава още не е изгонена от ЕС и от Съвета на Европа, където базовите принципи на демокрацията са минималното условие за членство? Самият Хамарберг не прави предложения за санкции, макар че за втори път стига до едни и същи отрицателни констатации по адрес на България
Първият път бе в обширен доклад от 9 февруари 2010 г., на който получи изчерпателен критичен отговор от правителството. Незнайно защо комисарят го е игнорирал, предизвикал е нова преписка 8 месеца по-късно и сякаш само е чакал новия отговор на премиера Борисов, за да репликира още на другия ден по начин, който показва, че въобще не му е било нужно да го чете.
Ромите от кв. "Република" в столицата, ожалени, че живеят в "контейнери", всъщност са настанени във временни преместваеми жилища, след като бе премахнато гетото им в центъра на кв. "Люлин" през 2001 г. Някои семейства са ги напуснали, но много повече са пристигнали от страната и вече са ги пренаселили. Постепенно инфраструктурата е разрушена, районът е замърсен и кметството се е видяло в чудо. То не само няма ресурси, но и няма право да предоставя жилища на кандидати без постоянна регистрация там. Тези факти не интересуват комисаря. За него, както и за много европейски политици е важно България, Румъния и други страни в Източна Европа с многолюдно ромско население да полагат усилия за неговото задържане (наричано "интегриране"), за да не гледа към Западна Европа и да не се изкушава от нейните отворени граници.
Висше лицемерие обаче е да се настоява България да осигури общински жилища на своите роми, които съставляват 10% от населението й, докато никоя богата западноевропейска страна не се чувства длъжна да прави подобен жест към далеч по-малобройната си ромска общност. Преди време имаше такъв опит в най-проспериращата европейска държава - Норвегия, която раздаде жилища на своите неколкостотин роми. Много скоро обаче те продадоха апартаментите си и се върнаха в караваните.
Да се критикува България, че не е приучила своите роми на уседнал живот чрез раздаване на жилища, е безполезна реторика. На подобни забележки Борисов може да отвърне, като се придържа към примера на западняците. Така например Франция се отърва от критики за етническа дискриминация, като престана до нарича "роми" нежеланите пришълци от България и Румъния и възприе определението "номади". Тя се поучи от опита на Италия, която първа се ориентира към такава тактика, защото по признака начин на пътуване няма европейска норма срещу дискриминация. В следващото си писмо Борисов не бива да обяснява на Хамарберг, че не може да осигури жилища на ромите, прииждащи в столицата от цялата страна, а трябва просто да посочи, че не съществува норматив за жилищно настаняване на "пътешественици" (по европейски - "номади"). Да вървят на хотел... Иначе, започне ли да раздава жилища, ще покани "номади" не само от провинцията, но при тези отворени граници вероятно и от цяла Европа да се заселят в София.
Що се отнася до спора за главния мюфтия, Хамарберг би трябвало да чете решенията по двете дела на съда в Страсбург "Хасан и Чауш" и "Висшият духовен съвет на мюсюлманската общност" срещу България. По тях държавата бе осъдена, защото изпълнителната власт е помагала ту на едната, ту на другата от двете спорещи страни в зависимост от политическата им ориентация. Страсбург отсече, че спорове трябва да се решават в съда без намеса на правителството. Точно това се е случило чрез последното решение на ВКС. Сега обаче Хамарберг иска едва ли не изпълнителната власт в лицето на правителството на Борисов да поеме инициативата за уреждане на спора, защото не му харесва съдебното решение. Ако премиерът го послуша, ще има трето дело срещу България по същия спор между мюсюлманските духовници. Може би е дошло времето Страсбург да предложи на мюсюлманите да изберат Борисов за главен мюфтия, за да се помирят чрез приемлива за Европа намеса на изпълнителната власт.
Много по-тежка обаче ще е мисията на българския премиер спрямо македонците. Хамарберг се позовава на делата на ОМО "Илинден" и ОМО "Илинден"-ПИРИН срещу България, по които държавата е осъдена, че е пречила на сдружаването на лица, определящи се като македонци. Присъдите са изпълнени, държавата е платила обезщетения, променила е законодателството си, за да облекчи превръщането на тези организации в партии. За целта тя е намалила от 5000 на 2500 броя на членовете, необходими по закон за регистрация на политическа партия. Македонистите обаче не могат да съберат и толкова подписи. Как да им помогне Борисов? Хамарберг настоява да признае "македонско малцинство", макар че такова искане няма и не може да се съдържа в решението на съда в Страсбург. Остава премиерът да се нагърби с народотворческа мисия - да изобрети такова малцинство, след като преди него се провали такава влиятелна общоевропейска организация като Коминтерна. Ако успее, македонците в Скопие ще му вдигнат паметник като на Александър Велики, когото смятат за свой първоотец.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7799§ionid=5&id=0000902
