Злобееш, Шумаров
Слави не може да пребори Бойко, че ти ли.
Треска за Анти БойкоСлави трудно ще пребори премиера със скечове
Мартин Карбовски
Мрачна липса на стратегия е обхванала опонентите на Бойко Борисов. Същността му е неразбираема за предишния политически елит и те се чудят откъде е тоя талант на премиера да бъде неуловим за грешките си и да прави рейтинг от неща, от които другите губят главите си.
Опозицията трябва да разбере простото тройно правило на Борисов - махленско говорене, царско поведение и хайдушки рейтинг. Успешни или не, неговите подходи показват едно ясно нещо - старата политическа стратегия на нищоговорене и тайнодеятелство е свършила. Към това се добавят още две неща - възможност да се казва "не знам" и да се признават грешки. Когато безгрешният признава грешки, то той ти става близък, почти роднина.
Просто у нас още никой не е разбрал, че "не знам" също е отговор в голямата политика. Дори е очарователен отговор, стига да не се повтаря два пъти за едно и също нещо.
Нашите политици обаче са програмирани да говорят глупости, когато не знаят нещо или не са сигурни. Общуването с политически идиоми и клишета - това изяжда глави на ринга на европейската комуникация.
Проблемите с Желева обаче не могат да катурнат с нищо поведението и доверието към премиера. Първо стана ясно, че българи са натопили кандидата ни за еврокомисар в Брюксел. Второ, Борисов явно ще се разбере с Барозу, за да няма криза с европейското правителство.
Борисов решава проблемите като цар Ивайло - без да се прави на политик, от сърце.
Слави му прави скечове и гримаси, любезничи с БСП - ясно е вече защо - защото не е назначавал правителството. За тоталния електорат това е феноменално ясно и няма значение дали е точно. Освен това новината излиза в жълт вестник - Борисов не се гнуси от медиите. Говори по кабеларка и я прави национална телевизия. Не си подбира предаванията. Тотална нереципрочно поведение. Можете да го обвините, че води партизанска медийна война, докато старите партии са се барикадирали в делените зони на щабовете си, стрелят с пиарите си и се замерят с факсове и комюникета. А Борисов е зад ъгъла с два изстрела от медиен калашник. Станишев се опита да го бори с интелектуално надменно поведение, после опита с театъра на кучешката каишка и увисна.
Нацията иска естествени герои
Нещо в Станишев е изкуствено, прекалено интелигентно и неясно за нацията като травестит на Женския пазар.
Ако опонентите на Борисов искат да го преборят, то те трябва да намерят негов огледален образ. Образът трябва да е ляв. Но колко ляв можеш да бъдеш, като най-левият предводител на дясна партия днес е Борисов? Образът трябва да е говореща глава. Но колко говореща може да бъде една глава, която е възпитавана с евфемизмите на българската политика на прехода - когато другите партийци говорят, от устата им излизат балончета, пълни с нищо. При Борисов те са пълни с гръмотевички и черепчета. Също така образът трябва да е леко националистически. Мълчанието на ДПС отвори тази ниша, в нея има място и за "Атака", и за Борисов, и за още народ. Но ДПС продължава да се държи мълчаливо, което нацията разбира погрешно като мълчанието на плашилото. Докато едно плашило мълчи, то винаги е страшно. Ако проговори приятелски, приказката става друга.
Образът на опонента на Борисов в този политически момент е най-трудното нещо. Опонентът трябва да обясни как така за шест месеца са усвоени повече европари, отколкото за две години от предишното правителство. Или трябва да каже, че Борисов лъже.
Смее ли обаче днес някой да каже, че Бойко лъже?! И още по-лошо: ако се окаже, че не лъже, какво правим след това?! Вместо това стратезите на опозицията мълчат надменно и се подиграват на образа на Борисов. Но те не разбират, че това е едновременно митът за Пепеляшка и приказката за царя свинар, която е уникално близка на нацията и всеки българин мечтае да я види реализирана в когото и да е. Борисов прави капитали от грешките си, защото нацията е решила да го обича. Това забравиха всички политици след Живков. Те искаха да крадат и да бъдат недолюбвани. Борисов е луд на фона на такава политическа еволюция - той иска да го обичат. Ще направи всичко възможно да накара нацията да го обича. Ще признава грешки, ще се кара на лошите, а народът ще вижда в това собствената си мечта - някой наистина да може да напсува омразната система и класа на прехода. Така че ако някой търси опонент на Борисов, трябва да прочете внимателно приказката за Ивайло. Но тъй като на точно тази опозиция в момента никой не желае да помага - да спрем дотук.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-01-16&article=309490
