Постинга е от Метка,преместен тук!
Харалан Александров: Ние сме нация от несполучливо урбанизирани селяни
Много медии не се държат като медиатори, а като инструменти на пропагандата, казва социалният антрополог
Харалан Александров е социален антрополог, преподавател в Нов български университет и член на Българския институт за отношения между хората. Научните му интереси са в сферата на социалната промяна, човешките отношения и организационните изследвания.
- Г-н Александров, какви новини да чака българинът в обществено-икономически план през новата 2010 година?
- Новините според мен ще са предимно в икономическата сфера и те няма да са добри. Предстои ни да се справим с последиците от кризата, които стават все по-чувствителни. Ако приемем макроикономическите параметри за верни, то пикът на кризата е преминал. Но най-мъчителната част предстои – идва време да се види кой е жив и кой е умрял в икономически план и да се погребват труповете. Мнозина ще отричат, че са мъртви, и ще откажат да бъдат погребани с почести. Така че ще наблюдаваме доста вампирски сюжети. В общества като нашето икономическите мъртъвци по правило са много активни в политически аспект. Те правят всичко възможно, за да национализират загубите и да приватизират печалбите. Тъй че предстои ожесточена битка за свиващия се публичен ресурс, което ще постави държавното управление в постоянна обсада и натиск на различни лобита. Предстои също отрезвяване след нездравото опиянение през последните няколко години, свързано с фантазията, че успехът може да бъде постигнат лесно и бързо. Оказва се, че много българи са живели далеч над възможностите си, харчели са на кредит, инвестирали са неразумно и сега идва време да се плаща за този масраф. Започва осъзнаването на безотговорния и самонадеян начин, по който сме живели. Става въпрос за излизане от света на фантазиите и навлизане в реалността. Това ще е според мен основната динамика на тази година.
- В политически аспект партиите ще ни изненадат ли с нещо различно
- Политическата динамика в момента ми е безинтересна. На обществената сцена не виждам политика, а доста хаотични усилия от страна на управляващите да се справят с предизвикателствата на кризата. Политиката означава дебат, разговор в обществото по важните теми на живота. Такова нещо обаче не се случва. Политиката е изцяло заменена с рутитен пиар – начинът, по който медиите интерпретират поведението на политическите актьори е предсказуем, плосък и обидно елементарен. От една страна, политиката е принизена до някаква сапунена мелодрама със сюжети от фамилен тип - ще се заобичат ли отново Яне и Бойко, кого ще прелъсти Волен Сидеров, кого ще предаде Костов и пр. Това е едната линия - обезценяваща, профанираща и вулгаризираща, която свежда политиката до разюздана чалга. От друга страна, е онази позната от комунизма и неумираща готовност на медиите да се поставят с услуга на силните на деня, жалката провинциална сервилност. Интересното е, чете сами си причиняват това унижение – това управление, за разлика от други, не разполага с организиран пропаганден апарат, той е сведен до личната медийна харизма на премиера, като напоследък и МВР пое пропагандни функции.
- Народопсихология ли е стремежът на повечето българи да се поставят в услуга на силните на деня, на началниците, да се превръщат в слугинаж?
- „Слугинаж” е точната дума, но аз не я харесвам. Да го наречем сервилност. Тя е израз на копнежа по уютна зависимост, по гарантирани привилегии, по несмущаваната леност на провинциалния ум. Това е форма на групова инфантилност, бягство от отговорността да живеем като зрели хора.
- Защо българинът не обича да изразява себе си, защо винаги е взрян в митичната фигура на някакъв спасител, избавител?
- Защото по този начин се отлага моментът на порастването и ти позволява да живееш безгрижно и безотговорно, да постигнеш преживяване за значимост не чрез израстване и себеусъвършенстване, а чрез идентификация с идеализирания лидер.
- В този смисъл в какъв възрастов период се намира българинът?
- С уговорката, че обобщенията са опасни и че „българинът” е абстракция, то периодът е ранното юношество. Основните характеристики на незрелостта са бунтът срещу авторитетите, допускането, че можеш да правиш пакости, но няма да те хванат, отсъствието на интегрирана агенция за самоконтрол. Пример за това е аморалното живеене, което забелязваме навсякъде, разкритията за смайващата корупция, както и за изумителната неефективност на институциите. Неспособността за самоограничаване и самоконтрол ни обрича да живеем в полицейщина. От друга страна, самите правоохранителни органи перманентно са заподозрени, че са корумпирани и неефективни. Провалът на аморалното живеене е на всички нива. Няма как да продължаваме да се държим като безотговорни деца, защото технически не е възможно зад всеки българин да застане по един полицай. А фантазията за всевиждащото око на добрия полицай, който ще съзре и ще накаже всички лоши, е обречена. Налага се сами да си бъдем полицаи и съдници, ако искаме да оцелеем.
- Защо българите занемаряват духовната си хигиена?
- Гражданското общество е способността за самоорганизиране на хората в името на общностни цели. В България го е имало преди 100-150 години. Османлъкът не е атакувал самоорганизацията за разлика от тоталитаризма.Първите 20 години на прехода бяха белязани от разпад на тоталитарните структури на социална организация. Един от симптомите е отсъствието на критична публичност. Липсва критичен прочит на реалността, защото няма споделена ценностна позиция, от която да направиш валиден анализ. Затова отделните критични гласове звучат самотно, като монолози на луди. В България няма социално съграждане, защото не сме се съгласили кои са основанията на нашия общностен живот. Ние нямаме споделена версия за това кой кой е, няма надежден критерий за преценка - като застрелят някого, не е ясно дали е бил журналист, мутра или обикновен измамник. Затова всичко е възможно и същевременно нищо не е възможно. Преди време например Златко Баретата обяви, че иска да става политик. И защо не, щом в тази страна всеки бабаит може да направи и стане каквото си ще. Но същевременно очевидно няма кой да изчисти снега от улиците. Нали разбирате колко е нелеп нашият свят? Всеки човек с нарцистично личностно разстройство и с достатъчно енергия е в състояние да преуспее, но не можем да се справим с елементарните задачи на живеенето в общност. Имаме всемогъщи политически лидери и съвършено безпомощни институции.
- Да, но институциите се правят от хората?
- Така е, но въпросът е защо точно тези хора са там? Защо са такива? Какво се случва в българското семейство? Какво става в българските общности? Защо се възпроизвежда културата на „заучена безпомощност” и защо колкото сме по-безпомощни, толкова повече компенсираме чрез перчене и бабаитлък.
- Скоро публикуваха данни, че всеки трети българин има психични проблеми, може ли да се каже, че психичното здраве на българите е влошено?
- Не зная дали е влошено, но определено е застрашено. Психично здраве означава да си добре интегриран в етична общност, която има минимални споделени ценности и принципи, около които хората организират съвместния си живот. От тази гледна точка психичното здраве е силно застрашено. По време на тоталитаризма хората бяха принудени да живеят чрез „фалшивия си аз”. Научени сме да изграждаме убедителни фасади, но вътрешната ни морална конструкция е слаба, щураме се в света без морален ориентир. Такива са и лидерите на политическите партии и организации – днес говорят едно, утре друго, днес вярват в едно, утре в обратното. Безпорядъкът в умовете и действията на лидерите увеличава дезорганизацията и непредсказуемостта на живота и със сигурност не допринася за психично здраве на нацията.
- А лидерите в политиката в добро психично здраве ли са?
- Не по-различно от това на останалите българи, просто повече им личи, тъй като са изложени на показ. Основният им белег е нарцистичната фантазия за всемогъщество, съчетана с дълбока житейска безпомощност. Тоест те са като кърмачето, което вярва, че магически управлява света, а всъщност е изцяло зависимо от този, който го храни, повива и подсушава. И също като кърмачето българските политици са вкопчени в хранещата гърда на държавната власт. Като новородените те нямат устойчива идентичност, нямат морална история – затова все изостават от събитията, затова ги помита мътната конюнктура, затова я карат ден за ден, като в сюжет от чалга: да пием и да ядем сега, вчерашният ден е забравен, утрешният не съществува.
- Не сме ли виновни ние, които си избираме управниците и след най-много осем години винаги сме разочаровани?
- Не го правим умишлено – просто управниците са проекция на инфантилния вътрешен свят на средностатистическия гражданин. Грешка по-скоро на зле огражданения селянин. Защото ние сме нация от несполучливо урбанизирани селяни и това много си личи в момента, когато сме изправени пред глобални предизвикателства.
- Какви са надеждите за предприемчивите и инициативни българи?
- Трябва да започнат да мислят. Така и така в кризата нямат много работа, да седнат и да се позанимават малко с рефлексия. Виждам много делови хора, които се щурат разтревожено наоколо, а иначе са предприемчиви, активни, креативни - трябва да се поспрат и да се подредят вътрешно, защото от тях се очаква да подредят икономиката и обществото. Онези, които извлекат поуки от провалите и запазят способността „да мислят под обстрел”, ще съумеят да изведат общността на нов път.
novinar.net