икономическо възстановяване и положителен растеж - spored tezi kriterii Moodi's povdigna ocenkata na edna sısedna dırjava koeto tam se tılkuva za izlizane ot globalnata kriza. Oçakva se tazi polojitelna tendenciya da prodılji tam.
İzvod: Koyto redovno si çete urocite nepremenno minava v po-goren klas dori i da ne e v nyakakıv evropetski sıyuz.
"Стандарт енд Пуърс" повиши кредитния рейтинг на България02.12.2009 Добрата новина идва от анализа на една от най-авторитетните рейтингови агенции в света, която ревизира перспективата за страната от отрицателна на стабилна
Една от най-големите рейтингови агенции "Стандарт енд Пуърс" (Standard & Poor's Ratings Services) повиши кредитния рейтинг на България.
Агенцията ревизира перспективата си за България от отрицателна на стабилна и потвърди дългосрочния рейтинг на страната "BBB" и краткосрочния - "A-3".
Рейтингът на България отразява мнението на "Стандарт енд Пуърс" за благоразумната фискална политика на правителството и ниския брутен дълг, стабилните перспективи за растеж в средносрочен план и членството на страната в ЕС, се посочва в становището.
Тези силни страни до известна степен се уравновесяват от големите външни дисбаланси и свързаните рискове в резултат на неблагоприятната икономическа среда, които очакваме да продължат през 2010 г., смятат от агенцията.
Симеон Дянков заяви в Народното събрание при обсъждането на проектобюджета, че от агенцията очакват страната ни да завърши 2009 и 2010 г. с най-малкия дефицит сред страните в ЕС, благодарение на консервативната фискална политика.
Според експертите на "Стандарт енд Пуърс" България продължава да е изправена пред икономически рискове поради несигурната перспектива за външно търсене и рязкото свиване на външния канал за търговски кредит, което въздейства отрицателно върху вътрешното търсене.
В резултат на това дефицитът по текущата сметка, който през 2008 г. достига 25,4% от БВП в условията на прегряваща икономика, рязко се сви и се очаква да е около 10% през 2009 г.
Очаква се и спад на БВП от около 6% през 2009 г. и още 2% през 2010 г., последван от положителен растеж през 2011 г.
Голямата корекция на външните баланси и реалната икономика на страната чрез очаквано намаление на реалните и номинални заплати е създала на българското правителство значителни бюджетни предизвикателства поради големия спад на данъчни приходи, по-специално - на ДДС.
През първата половина на 2009 г. при управлението на предишното правителство бюджетният излишък бързо е преминал в голям дефицит, а ситуацията е била влошена от безразборното харчене на изборите през юли, се подчертава в анализа на "Стандарт енд Пуърс".
Новото правителство обаче бързо е променило ситуацията
посредством корективни бюджетни мерки.
Следователно през 2009 г. се очаква дефицит до 1% от БВП - най-ниския в ЕС.
Толкова нисък дефицит се очаква и през 2010 г. въз основа на плановете на правителството да осъществи значителна бюджетна корекция.
От агенцията смятат, че тези мерки показват ангажираността на властите за фискална дисциплина в подкрепа на паричния съвет.
От рейтинговата агенция посочват, че текущата фискална предпазливост, ниският правителствен дълг и запазването на фискалния резерв осигуряват подходящи буфери срещу фискалния натиск в резултат от текущата икономическа корекция.
Предвид на тежката рецесия стабилността на финансовия сектор ще продължи да бъде под натиск. Банковата система изглежда добре капитализирана, което осигурява подкрепа при продължаващото влошаване на кредитния портфейл, с увеличаването на дела на необслужваните кредити в общия размер на кредитите.
Освен това се успокояваме от факта, че западните банки, които имат почти 85% пазарен дял в България, изразиха своята решимост да подкрепят своите български дъщерни предприятия, се казва в анализа на "Стандарт енд Пуърс".
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2611431Още:
Сред четирите страни, кандидатки за членство в евроблока, само на България е присъдена положителна перспектива, а за останалите - Румъния, Хърватия и Турция, все пак няма негативна перспектива.
http://www.dnevnik.bg/pazari/2005/10/24/436186_standart_end_puurs_reitingut_na_bulgariia_shte/И още нещо:
Интервю с Георги Ганев.
Преди месец казахте, че България е в уникална позиция спрямо държавите от Европа, наистина ли е така?
България е в уникална позиция, особено на континента Европа. България ще влезе в най-добрата фискална форма, т.е. българският бюджет, финансите на държавата България ще са в най-добрата форма за целия континент и за голямата част от света.
С други думи, когато започне фазата на растеж, страни като Гърция, за която не искам да използвам силни думи, но тя де факто фалира. Държавата Гърция не бе в състояние да си плаща дълга. И Германия трябваше да ги спасява и то така, че да се измисли начин да не ги спасява ЕЦБ, защото тогава щеще да възникне проблем, че всеки член на еврозоната ще каже – хубаво и аз ще фалирам, да ме спасяват и мен. Трябваше да се намери начин хем да ги спасят, хем да не е ЕЦБ, т.е. да не е официална парична политика, та през Германия се намери начин, но Гърция фалира. Тук трябва да си го кажем „право куме в очи”!
Ислания и Ирландия също бяха много зле!
Исландия затова толкова се забърза съм ЕС и еврозоната, защото фалира. Ирландия е пред фалит. Унгария фалира по други причини и то овреме, тя фалира преди кризата.
Прибалтийските страни са обаче съвсем друга история. Те са малки, страшно волатилни, при тях балонът се наду до огромни размери. Просто защото те хванаха вълната на балона нагоре много преди нас. Съответно при тях балонът достигна много по-големи висини и като се спука има много по-голямо падане, но държавните финанси там не са толкова проблематични. Дори в Естония голяма част от спада се дължи на нарочен опит на естонските управляващи да вкарат дефицита в рамките на Маастрихт, за да могат да влязат в еврозоната. Ако те бяха раздули бюджетния дефицит до 6-7% от БВП, а не да го държат на 3%, най-вероятно спадът щеше да е сравним с нашия. Но там освен, че кризата спука балона, те затегнаха и бюджета и затова се получи този спад от 15%.
България се оказва, че понеже по време на добрите времена направихме точно това, което пише в учебниците – по време на добри времена прави излишъци. Защото Гърция в добрите времена правеше по 4% дефицит, а като станаха лошите той отиде на 12% и целият свят каза – тези са за фалит и те са!
Когато са добри времената държавата трябва да прави излишъци, за да може, когато дойдат лошите да има накъде да отиде на дефицит и хората да не си кажат – тези са изгърмели. Вместо това ще си кажат – а тука има натр упан резерв, сега хората си го харчат, защото така казват учебниците. И в България се случи точно това. По една или друга причина, може би заради валутния борд, може би заради необходимостта от доверие на хората в паричния режим, но четирима последователни министри на финансите правеха каквото е възможно да е здрав бюджетът или да е на излишък. Като се започне от Муравей Радев, който така и не го докара до някакъв голям излишък, но със сигурност нямаше никакви сериозни дефицити, при Милен Велчев се отиде на излишъци, Пламен Орешарски ги запази. Можем да имаме всякакви забележки към тези хора, но в това отношение нищо не може да се каже. И сега Симеон Дянков става неприятен на почти всички, като се опитва да държи бюджета в съвсем малък приемлив дефицит за 2009 г. и обещавайки балансиран бюджет за 2010 г. Но по-скоро ще имаме излишък.
Защо само България, Полша дори технически не навлезе в рецесия!
Полша не е в рецесия, но има фискален проблем. Тъм също има голям дефицит и това е дългосрочен проблем за тях.
Пак да кажа – България влиза в абсолютно най-добрата възможна форма. Това е единствената държава, в която т. нар. циклично изгладен бюджетен баланс, България включително и за 2010 г. остава на „+”. Т. е. когато се коригира това, че сме в рецесия, всъщност бюджетът ни остава с положително салдо.
Освен това се очаква публичният дълг да продължи да пада, освен ако не се случат намеренията да се емитира някакъв дълг. Просто да се тества пазарът, ако това стане, ще се увеличи публичният дълг, спрямо общата стопанска активност не е ясно с колко ще се увеличи, но публичният дълг е стабилен.
Да дам пример с Ирландия, където публичният дълг отиде за няколко години от 15% на 75% от националния им доход. Значи 60 процентни пункта натоварване на дълга от националния доход – това е много.
Проблемът е, че всички тези страни ще трябва да плащат дългове, бюджетни, фискални и да лекуват бюджети. Т.е. по време на фазата на растежа, те не само ще трябва да елиминират дефицитите, но ще трябва да излизат на излишък.
Докато ние вече сме там. Съответно държавата няма да тежи на фазата на растежа. Навсякъде другаде в Европа, в по-голямата част от света, включително в САЩ - ще плащат.
