“Няма причина в България заплатите да са толкова ниски.” – разговор с генералният директор на МВФ Кристин Лагард
Икономическата ситуация в която сте изпаднали е плод именно на вярата ви във властта на парите. Вие им служите и им се кланяте, всичко което правите, правите с цел да се сдобиете с пари. И някои хора използват това, използват вашата вяра в парите, зависимостта в която, чрез собственото си мислене, сте изпаднали от тях. Вие сте се подчинили на парите и в частност на този който ги държи. Това няма как да не е пагубно за вас. Когато цените знанията и уменията които притежавате по-малко отколкото парите, тогава е напълно естествено да не притежавате пари, защото парите са създадени да се заплаща за вашите способности, но вие не цените способностите си. Щом сте готови да работите за 100 евро, ще получавате сто евро.
Няма пречка, още от утре минималната заплата в България да стане 500 евро. Каква е логиката според вас, в държави които имат много по-голям дълг от вашата страна, десетки, стотици пъти по-голям, заплатите да са в пъти по-големи от вашите. Как е възможно в една фалирала държава, каквато в момента е Гърция, държава която дължи стотици милиарди и която без финансовата помощ, която и оказваме би банкрутирала мигновено, как е възможно и там заплатите да са в пъти по-големи от вашите? Задавали ли сте си този въпрос?
Аз ще ви кажа как е възможно. Възможно е именно защото парите са една нищо и никаква хартийка, а днес все повече и електронни импулси, чиято стойност се определя от вярата на общестовото в тях. Именно обществата, които ценят повече, своите знания и умения, своите способности и труд, своя живот, именно те получават и повече пари като заплащане. Но забележете, те ценят своите способности, не парите. Те развиват своето образование, развиват бурна научна дейност, имат ценности извън парите като такава, имат стремежи извън парите.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но вие като народ имате доста ограничен мироглед, съсредоточен единствено върху материалните придобивки.
Няма как да накарате един грък, както това се случва с българите, няма как да го накарате да работи 10 часа, че и повече, на ден за 100 – 200 евро, защото видите ли някъде имало хора, които работели за 50-60 евро и имало безработни, които само чакали за да се вредят да получават въпросната мизерна надница. Гръка ще ви се изсмее, защото знае, че никой друг грък не ще бъде съгласен да работи при въпросните унизителни условия, но това е възможно единствено ако те се държат заедно като общество.
Вие вместо да се обедините в една синдикална работническа структура. Прехвърляте своята отговорност изцяло в ръцете на политиците, на партиите, като разчитате, че те ще разрешат всичките ви проблеми, докато вие безропотно се трудите, за благоденствието на светата пазарна икономика. Нима не виждате икономическите сили стоящи зад всеки един политически проект? Нима не осъзнахте, каква роля ви е отредено да играете в света където парите са водещата ценност, когато най-нагло ви обясниха за “Обръчите от фирми”? Партиите, политиците, би трябвало да отстояват интересите на народа, но когато този народ спи и робува, а не следи постоянно действията на тези които е избрал да осъществят въжделенията му и да ръководят машината наречена държава, тогава този народ става жертва на собствената си апатия.
Кой дава пари на роби? Събудете се, обединете се. Създавайте синдикати, а не партии. Синдикати които да защитават правата ви, а не партии които да се борят за правото да ви управляват. Всяка една организация, която се стреми към властта, в държава без силни синдикални структури, се стреми към тази власт единствено водена от стремежа да се обогатява. Вие трябва да принудите, държавните институции да работят, а това става единствено чрез силни синдикални структури.
Така че накрая, бих искала още веднъж да наблегна на стъпките които трябва да предприемете, за да повишите жизнения си стандарт. Първо – осъзнайте, че парите не са всичко. Второ – ценете труда, знанията и уменията които притежавате, а не парите. Трето – вникнете в същността на понятията република и демокрация. Четвърто – бъдете активни граждани. Пето – обединявайте се в сдружения, чиято цел не е завземането на властта, а контрол върху начина по който тази власт се упражнява. Шесто – изградете силни синдикални структури, СИНДИКАТИ с главни букви, в който да участвате активно. Седмо – познавайте правата си и ги отстоявайте. Осмо – не се страхувайте, но знайте, че за да водите достоен живот е необходимо да се борите и да понасяте жертви като общество. Девето – СТАЧКА не е мръсна дума, а инструмент да защитавате правата си. Десето – роби или граждани, вие избирате.
Я се вижте, вие имате ли държава? Говоря за държава като реално действащи институции? Цялата ви държавна структура е пропита от корупция, корупция осъществявана от бизнеса. Ето ви никаква държава и пълна слободия за бизнеса – та това е вашата държава! Вашата държава е мечтата на бизнеса – никакъв надзор и регулации, работи се кой както му изнася. Законите са само на хартия, работниците са безправни същества, трудещи се за европейските печалби на работодателите срещу мизерно възнаграждение в ужасни условия. Вижте си бизнесмените, стандарта им на живот. Дали отстъпва на европейският стандарт, дали не го превъзхожда на моменти? Вижте си вашият стандарт на трудещи се – уж сте в Европа, а сте някъде в централна Африка. Къде отиват печалбите? За яхти, коли, любовници, партита и забавления на бизнесмените - за вас остава само ниското заплащане, за да сте конкурентноспособни! Глупости в които могат да вярват само наплашени и прости хора.
http://neverojatno.wordpress.com/2012/05/01/500/
