През последните дни се отправят предупрежденията, че поради кризата в Еврозоната, е възможно да настъпи влошаване в икономическото положение на Балканските страни. Една нова криза в Балканските страни, които все още не съумяха напълно да се отърсят от негативното въздействие на глобалната икономическа криза от 2008ма година, може да задълбочи още повече социо-икономическите проблеми в тези страни. Очакванията са, че кризата в Еврозоната ще се отрази на Балканските страни специално чрез търговията и финансовите източници. Изпитват се опасенията, че през 2012та година банките в Балкансикте страни ще бъдат по-предпазливи по въпроса за предоставянето на кредити.
Близо 55 процента от външната търговия на Балканските страни е със страните от ЕС. За България и Гърция този процент е 60, а за Албания и Румъния достига до 70. Чувствителността на банковите системи в тези страни обаче навежда на мисълта, че отрицателното въздействие на кризата в Еврозоната няма да бъде само посредством външната търговия, но и по финансовите канали.
В периодите на централни годишни планове, финансовата система в Балканските страни , с изключение на Гърция, не бе достатъмно развита. Финансовата система на Балканските страни през този период работеше като механизъм контролиращ изпълнението на правителствените решения за разпределянето на финансовите източници между отделните обществени предприятия и учреждения. В тези страни липсваха и борси, тъй като не бяха налице и преносими средства, които можеха да оперират на тези борси. В периода на преход към пазарна икономика голямо значение придоби изграждането на здрава финансова система, която ще осигури плавния преход. Но наследството от периода на централно управление на икономиката, войните и високата инфлация през определените периоди поставиха сериозни препятствия пред развитието на финансовата система в Балканските страни. Същевеменно на първия етап всички Балкански страни с централно управление на икономиката не проявиха голямо желание да проведат коренни реформи във финансовите си сектори. Съществени реформи започнаха да се провеждат едва към края на 90тте години на миналото столетие. Посредством премахването на ограниченията пред банковия сектор, приватизирането на банките и либерализирането на финансовия сектор, банковия сектор на Балканските страни започна да привлича чуждестранни инвестиции.
С изключение на Гърция, 80 процента от фондовете на финансовата система в Балканските страни принадлежат на банките. Тоест банковият сектор внасяше в реалния сектор спестяванията на гражданите. Застрахователният сектор и пенсионните фондове продължават да са на много ниско равнище. Днес делът на чуждите банки в банковия сектор в Балканските страни възлиза на 75 до 95 процента. Делът на държавните банки е сведен до минимум, а в Албания и Черна Гора е занулен.
Наличието на много чуждестранни банки в Балканските страни показва, че в тези страни са били проведени подходящи, открити и вдъхващи доверие промени на финансовите пазари. Чуждестранните банки, посредством своя опит и технически възможности допринесоха за укрепването на банковите сектори на Балканските държави. Но наличието на много чуждестранни банки превърна банковите сектори на тези страни в много чувствителни към глобалните икономически сътресения.
Дали кризата в Еврозоната ще се отрази негативно на финансовия сектор в Балканските страни...
С избухването на глобалната икономичедска криза от 2008ма година бе увеличена годишната лихва на кредитите предоставяни от банките в Балканските държави, а някои от чуждестранните банки изнесоха капиталите си в трети страни. Сега се изпитва безпокойството, че кризата в Еврозоната може да предизвика подобни последици. В Румъния се изпитва например безпокойството, че австрийските банки в тази страна може да ограничат стойността на предоставяните от тях кредити със стойността на придобиваните влогове. Повишаването на кредитните лихви предизвиква проблеми и за самия банков сектор. От 2009та година насам сериозен проблем представляват неизплатените банкови кредити. Според Световната Банка, през 2010та година стойността на неизплатените кредити достига до 11 процента общата стойност на предоставените кредити. През 2011та година това положение се влоши още повече в някои от Балканските страни като Сърбия и Черна Гора.
Кризата в Еврозоната може да предизвика увеличение в неизплатените кредити и да затрудни получаването на нови кредити. Всичко това води със себе си и опасността от стагнация на икономиката и намаление на вътрешното търсене, а също и до проблеми пред самите производители. 2012та година може да се окаже много трудна за икономиката на Балканските страни година.
