Въпреки, че е знайно от преди, че "не се гаси, туй Помашко що не гасне" и от многобройните опити на разните му там БГ-шовинисти "дазчовци", "мачовци", и секви други "чавковци" , които отгоре на това едва ли не толкоз нагло се опитват да се разпореждат с тая держава като еднолични собственици, дори и с некав нацистичен призив за нейната защита от какво ли не - май от самите си тях, които не стига, че съсипаха тази държава и все още, точно сега, още повече продължават да я съсипват и унищожават до пълният неин крах, то все пак некаде, некой си, прави едно или друго обследване, което на инат на Шовинистичните тенденции за обезличаване на Помаците, то те ще се продължат да съществуват, дори и след като Шовинистичните полит-боклуци зорлем не досъсипят таз держава, което май бая трудно ще им се отдаде като реализиран случай на замисъл понеже пък таз депжава съвсем не е техна - на онези същите Шовинистични "матряли"!
Евгения Иванова: Повечето мюсюлмани са критични към ДПС, но гласуват за него по инерцияПрепоръчване (12) И още 7 други Георги Марчев, ggogggo, 5 анонимни
От Милен Енчев
Проф. Евгения Иванова е преподавател в департамента за политически науки на Нов български университет. Тя бе ръководител на екип от НБУ и агенция "Алфа рисърч", който тази година проведе представително изследване за нагласите на мюсюлманите в България - първото за последните 25 години.
Кому е нужно изследването на нагласите на мюсюлманите в България?
- Нужно е на българското общество, в което се нагнетяват непрекъснати страхове от исляма – разбиран като радикален ислям, като ислямизъм. Тези понятия обикновено се объркват. И има още нещо: както казва един имам в Огняново, за съжаление хората вярват повече на медиите, отколкото на съседите си. И това се потвърди на терен – в село, съседно на едно от онези, в които ДАНС бяха арестували и обискирали имами, един човек каза: ами ето, там има радикален ислям, терористи. Питах го: а вие откъде знаете, че има терористи – "ами бТВ каза"…
Така че и ролята на медиите е изключително важна в този случай. Напълно разбирам, че част от професията ви е да търсите сензацията, но в случая има журналисти, които "произвеждат" радикален ислям. Те отиват на място, вадят някакви книги, които не могат да прочетат, защото са на арабски, и си казват: абе ето ги "ония" книги! Отговорност и на учените, и на журналистите е да назовават нещата с истинските им имена, а не да произвеждат на всяка цена сензация. Даже един приятел ми каза наскоро: ако предварително кажеш на журналистите, че в България няма радикален ислям, те няма да дойдат на пресконференцията ви.
Има журналисти, които "произвеждат" радикален ислям.
Има ли вече някаква реакция от страна на мюсюлманската общност на профила, който сте й направили?
- До момента не. Видях единствено, че главното мюфтийство е качило на интернет страницата си информацията от изследването, която ние разпространихме чрез медиите.
А как мислите, че ще се приеме образът, който сте очертали? Например как биха реагирали те на констатацията ви, че младите мюсюлмани стават все по-малко религиозни?
- Това е процес, който не засяга само мюсюлманите. От една страна, младите съвършено естествено са по-малко религиозни. От друга страна, има определени прослойки от интелигентни млади хора, които търсят отговор за себе си кои са, какви са, откъде са се пръкнали - това особено важи за българите мюсюлмани. И някои от тях го търсят в религията. Някои от тях, които на всяка цена държат да имат идентичност и не искат тази идентичност да бъде българска или турска, или "изобретяват" помашки етнос, или я търсят в религията. И наистина на някои места, макар и малко, има бум на млади хора, които посещават джамия.
Принципно как оценявате тази секуларизация в мисленето на младите – тя нещо положително ли е или просто неутрален факт?
- Аз съм учен и много се пазя от категоризиране на нещо като положително или отрицателно. Ние констатираме какво е. Дали това явление е положително или отрицателно е въпрос на гледна точка, на гражданска позиция - не академична.
Изследването ви очертава процес на обособяване на помашки етнос. Всъщност "етнос" ли е правилното название в случая или "самосъзнание" и какво следва от това?
- Не, не твърдя, че има помашки етнос и не искам да бъда разбрана неправилно. Това, че виждам тенденция към такова обособяване, не означава, че го считам за правилно. Помаците са българи, изповядващи ислям. Но това, което виждам, е, че те самите искат да бъдат отделно, да имат собствено представителство във властта и да бъдат чути. Защото до този момент и "турската партия", както те наричат ДПС, и българските партии ги маргинализират. Ако видите помак на първо място в листите на някоя политическа партия, различна от ДПС, ми се обадете.
Самите помаци искат да бъдат отделно, да имат собствено представителство във властта и да бъдат чути. Защото до този момент и "турската партия", както те наричат ДПС, и българските партии, ги маргинализират
.
Споменахте, че за помаците религията е единствената идентификация – защото са еднакво маргинализирани и от българите християни, и от турците. Това означава ли, че те са по-религиозни от етническите турци например?
- Това е най-същностната им идентификация, не единствената, в никакъв случай. Да, категорично помаците са по-религиозни, като тук подчертавам, че това не може да се твърди за всички, тъй като в различните райони на страната усещането е различно. И аз мисля, че слабата религиозност общо в изследването идва в много по-голяма степен от турците, които съвсем разбираемо в пъти надделяват в извадката. Наистина тяхната главна идентификация, обективно погледнато, е религията. Защото те са отблъснати от българския етнос като българи. Отблъснати са и от турския етнос, защото не са турци. И фактически тези хора се вкопчват в религията, защото това е основната им идентификация.
А Родопите, родната земя?
- Донякъде също. Например показателно е, че освен "помаци", "българи мохамедани" или "наши хора" някои от тези хора се определиха и като "родопчани" в изследването. Говоря за родопските помаци, защото не само там има такова население – има и в Тетевенско по-компактно, и на други места по-разпръснато. Но факт е, че Родопите са център.
Констатирали сте, че безрезервната, да я наречем примитивна, подкрепа за ДПС сред мюсюлманите в последните години намалява. Доколко?
- Уточнявам, че тя може би не намалява в тази степен, в която на целокупното общество му се иска. Мюсюлманите са силно критични към ДПС – над 50 % смятат, че партията си гледа само собствените интереси. И все пак точно толкова гласуват за нея, твърдейки обаче (нарочно зададохме въпроса каква е мотивацията им да гласуват така), много от тях, че гласуват така, защото така правят приятелите и познатите им. И едва 17% дават гласа си за ДПС, защото познават и одобряват политическата програма и принципите на тази партия. Има инерция при мюсюлманите в това отношение, но тя не е характерна за тях, тя е в цялото ни общество – гласувам за този, за когото гласуват или поне ми се струва, че гласуват всички.
И все пак очевидно мюсюлманите са по-гласуващата общност, сравнени с българите християни например. Очаквате ли в някакъв момент тази ангажираност да спадне до нивото на средната българска аполитичност, която, както е известно, се дължи отчасти на убеждението, че политиците не представляват друг освен интересите си?
- Не обичам футуризма в науката. Но вероятно има такива тенденции и те логично ще се задълбочават. Защото първоначално и българите гласувахме 1990 и 1991 година като луди, но видяхме какво се случва. Много е вероятно в тази общност да се получи същото.
Установихте, че по доверие в институциите най-популярни сред мюсюлманите са (в този ред) президентът, полицията, армията и едва след това парламентът и правителството, които всъщност имат основната власт. На какво според вас се дължи тази подредба в представите?
- И в количественото, и в качествените изследвания президентът получаваше най-висока степен на доверие (почти 40%). Вероятно мюсюлманите мислят Първанов като "свой" президент – доколкото са гласували за него. Все пак, макар да получава най-много доверие, повече са онези, които са индиферентни (44%). Индиферентното отношение, изобщо, преобладава - по отношение на всички институции.
Ваши колеги от екипа на изследването споменаха, че държавата от 1989 г. насам нехае за религиозното образование на мюсюлманите и е "делегирала" тази грижа на Турция. Какъв е ефектът от това? Имате ли някаква груба оценка колко би струвало на България (да речем, като ежегодно бюджетно перо за часове по ислям в училищата) да си поеме отговорността за това образование?
- Не мисля, че държавата специално е делегирала някаква грижа на Турция. Логично е обаче, когато държавата абдикира от някое свое задължение, мястото й да се запълни от другиго. Нямам никаква
представа колко би струвало обучението по ислям.
Дори някои от имамите, набедени за "фундаменталисти", твърдят, че ако трябва да се избира между образованието и забрадката, образованието във всички случаи има приоритет.
Живяла сте няколко години в Родопите, така че познавате българските мюсюлмани отблизо. Имаше ли нещо в резултатите от изследването, което да ви изненада?
- Изненадаха ме преди всичко ниските стойности на нагласите към миграция. Разбира се, трябва да се отчете и фактът, че по разбираеми причини в извадката не са попаднали онези, които вече работят в чужбина. Известна изненада беше и високият процент (79,6%) анкетирани, които са против носенето на забрадки в училище. Не бива да забравяме обаче, че става дума за училището, а не за традиции изобщо. Дори някои от имамите, набедени за "фундаменталисти", твърдят, че ако трябва да се избира между образованието и забрадката, образованието във всички случаи има приоритет.
Препоръчване (12) И още 7 други Георги Марчев, ggogggo, 5 анонимниEmailFacebookTwitterЗарче
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/15/1440496_evgeniia_ivanova_povecheto_mjusjulmani_sa_kritichni/
