Една статийка, с приложен антикомшийски притеснителен "фенолновдъхновителен" коментар ! 
Христов: Борисов и Кунева са двете версии на олигархията за президент на страната 17.06.2011 / 11:28 от: Мария Дерменджиева
Г-н Христов, изборите още са далеч, а вече ставаме свидетели на някакви предизборни истерии. Защо?
Ясно е от въпроса ви, че правите разлика между предизборна кампания и предизборна истерия.
Все пак предизборна кампания се прави от съответните кандидати за някакъв изборен пост...
Да, в интересна ситуация сме, защото всъщност нямаме още обявени кандидати с малки изключения, а имаме истерия. Нещо като в стария виц от времето на социализма: не съм виждал мерцедес, но знам, че волгата е по-хубава от него. Тоест не знаем кой е кандидатът, но знаем, че е по-добър от другите. Каквото и да означава това. Извън кръга на шегата, на тези избори има сериозни залози. От друга страна, налице са вече първите големи пропуквания на втория управленски експеримент след НДСВ, наречен ГЕРБ, като продукт на олигархичната машина за манипулация. Както забелязвате, отвъд различията и спецификите между модела „Цар” и проекта „Бойко Борисов”, и в двата случая става въпрос за една манипулация без въображение. Поне да ни бяха изманипулирали по някакъв по-интересен начин... А в случая имаме една и съща матрица, която се напасва с оглед на конкретиката и ситуацията – цар, генерал, популизъм, заигравания и т.н., а отзад стоят идентични олигархични кръгове. Просто ГЕРБ е по-дърварската версия на тази матрица в сравнение с НДСВ. Създателите на тази версия или са преценили, че са достатъчно силни, т.е. няма нужда да си дават зор, за да направят по-фина матрица за манипулация, или са получили достатъчно гаранции отвътре и отвън за своята стабилност в политически и икономически план. Това обаче по някакъв начин не се връзва с истерията, за която ме питате.
Споменахте, че има сериозни залози в предстоящите избори?
Всъщност въпросът е дали наистина има залози – дали ще имаме реални избори, или ще бъдем изправени пред хипотезата да избираме между чума и холера – с летален изход и при двата варианта. Мисля, че българската олигархия ще ни предложи две демоверсии: грубата версия е Борисов с всичките му екстри, а фината опакована и европейска версия е Кунева. Двете версии, независимо от разликите, изпълняват едни и същи стратегически задачи.
Какви са те?
Запазване на статуквото и на основните разпределителни резултати от т.нар. преход, ще прощавате за клишето. Действително, оттук нататък задачата на псевдополитическата машина в България е по различен начин да стабилизира и да придава нормалност на така установеното вече статукво. Разбира се, тази нормалност от гледна точка на европейската проекция е ненормалност. За нашите условия обаче, при едно изпосталяло, безкрайно уморено и все по-деградиращо общество, напъните за придаване на нормалност на патологията, наречена български преход, очевидно не изискват особени усилия, защото няма резистентност, няма критическа маса, която да се опитва да постави под въпрос получаващия се резултат. Следователно имаме комбинация от три фактори – два вътрешни и един външен. Вътрешните фактори са характеристиките на обществото ни, за които споменах преди малко, и безапелационната победа на българската олигархия по принципа на моркова и тоягата, с нарастваща роля на тоягата напоследък. Представителите на олигархията вече дори нямат нужда от маските на политическата коректност, от псевдоидеологическите разделения на „ляво” и „дясно”, т.е. озъбва се истинският лик на тези, които ни управляват последните повече от 20 години. Третият фактор, който е много важен, но удобно се пропуска...
Външният фактор?
Да, това е обстоятелството, че българската олигархия от много, много отдавна е влязла в топли дружески отношения със Запада и е възможна в този свой модел именно благодарение на сериозна геополитическа помощ.
Какво по-точно имате предвид?
Логичните изводи от моите познания и информация са, че става дума за процес, започнал поне 20 години преди набедената дата 10 ноември 1989 г., и то не в българския контекст. Защото България и тогава, както и сега, е играла второстепенна колониална роля – в случая в съветския блок, и е изпълнявала съответните геополитически задачи, разпределени от Москва в областта на оръжията, наркотрафика, Близкия изток, Турция и т.н. Това са известни неща. Но по това време са започнали тези топли, най-вече финансови отношения, базиращи се единствено на гол егоистичен интерес, в които елитите на едната страна – на бившия социалистически блок, са дали да се разбере, грубо казано, на своите водещи „партньори” от противниковата страна, че са готови на всякаква подлост, само и само да запазят властовото статукво. Това, което се случи после, беше само историческа конкретика...
Да се върнем на предстоящите избори. Казахте, че едната „демоверсия” ще е Бойко Борисов. Вие сте убеден, че той въпреки последните му изявления все пак ще се кандидатира за президент, така ли?
Е, този човек, като ви каже „Добър ден”, първо погледнете къде е слънцето. Но по принцип – да, мисля, че ще се кандидатира за президент, защото той няма друг изход, няма друг полезен ход. ГЕРБ са изправени пред самоубийствена ситуация. Те са като скорпиона – с оглед на нрава му той трябва да жили, но като жили, умира. Ако искат да се запазят като политически фактор след есента, ГЕРБ трябва да получат съществени резултати на местните избори – поне в няколко ключови града (София, Пловдив, Бургас), а президентските избори просто трябва да ги спечелят. За да се случи това, единственото условие е да имат печеливш кандидат, а единственият печеливш кандидат е Борисов. Стане ли обаче Борисов президент, ГЕРБ престават да бъдат политически фактор. Всъщност стават това, което са, тоест политическо нищо. Следователно ситуацията им е изключително драматична. Затова и вече вървят според мен задкулисните пазарлъци как ще продължи управлението им, какви гаранции ще бъдат дадени на едни или други интереси, които впрочем направиха възможен феномена ГЕРБ.
А защо сякаш целенасочено се акцентира много повече на президентските избори, отколкото на местните, след като правомощията на президента не са толкова големи? Не са ли все пак местните избори по-важните?
Зависи. Отвъд формалните юридически диспозиции реалните ресурси в страната не са по места, те са централизирани. Освен това е ясно, че резултатите от избора за президент предопределят в значителна степен основните политически нагласи и трендове. Така беше, ако си спомняте и с Първанов, преди това с Петър Стоянов и залеза на СДС. Президентските избори по принцип имат емблематично значение, независимо от формалните и неформалните правомощия на институцията. В българския случай през последните 10 години, а и повече, ако проектираме и президентството на Стоянов, институцията все повече се превръща в един много важен балансьор на оформилите се вече олигархични групи в страната...
Това е действителната роля на президента според вас?
Да, действителната и задкулисна роля. Президентът е институционалната площадка, където се осъществява договарянето и след това екстраполирането на договорените интереси на реалните властващи субекти в България. Това е залогът и ценното, а не формалните правомощия, записани в Конституцията.
А каква роля играе в предизборната истерия конфликтът „Атака" – ДПС”?
Разбира се, с отговора си ще вляза в сферата на теорията на заговорите. Но е ясно, че постановките, на които бяхме свидетели през последните месеци, имат за задача отново да мобилизират електората на ДПС, особено след случая с Касим Дал, и да поддържат партията в добра кондиция за едни успешни пазарни договаряния наесен, когато техните 300 000 гласа ще са решаващи за избора на президент, независимо от приказките на някои набедени социолози.
Не съзирате ли, макар и пак да е в сферата на конспирацията, че ДПС има и още една задача: да помогне на ГЕРБ поне привидно да се разграничи от „Атака” в публичното пространство и най-вече в очите на европейските си партньори?
О, да! Отдавна подозирам, че това е един добре координиран тандем. Визирам ДПС и ГЕРБ. Този тандем играе много умно в ключови моменти. Спомнете си поведението на ДПС в предизборната кампания през 2009 г., в резултат на което ГЕРБ получиха толкова много гласове. ГЕРБ са възможни с това мнозинство само благодарение на говоренето против ДПС и турците. Иначе много предпазливите и умерени лидери на ДПС тогава допуснаха някои уж неволни грешки, които веднага качиха електоралната подкрепа за ГЕРБ. Мисля, че такива ходове на взаимно подпомагане и на взаимни услуги са повече от допустими. Освен това според мен сте права, че трябва да се излъска и имиджът на ГЕРБ като десноцентристка партия, членка на ЕНП...
Именно защото не се гледаше с добро око на партньорството с „Атака”...
Вижте, „Атака” изначално е създадена като политическа патерица, която да изпълнява политически поръчки от такъв характер: да генерира и обира националистически вот, да потушава напрежението и да го капсулира в една безопасна за системата посока. Това е слугинската роля на тази партия. Затова е съвсем допустимо предположението, което изказахте.
Как оценявате еуфорията на Синята коалиция около вътрешните избори, които проведоха?
Нямате ли друг, по-сериозен въпрос?
Ще възприемете ли като по-сериозен въпрос дали беше необходим този вот на недоверие, внесен от БСП и ДПС?
Ще ви отговоря с модерното напоследък, но доста тъпо рекламно клише: това беше особена политическа форма на продуктово позициониране преди тези избори... Повече нямам какво да кажа.
Добре, как ще се разрази двубоят между Борисов и Кунева?
Подозирам, че двубой няма да има. И двамата герои никога никъде не са влизали в директен сблъсък за каквото и да било. Не говоря само помежду си, а по принцип. Погледнете политическите им кариери. Въпреки тяхната на пръв поглед несравнимост, и единият, и другият герой са продуцирали своята политическа кариера не чрез сблъсъци, не чрез директно представяне на идеи, тези, интереси. Те всъщност са политически герои – продукт на задкулисието. Те са възможни само защото добре са си научили репликите. Боя се, че и в този случай това, което ще ни бъде представено уж като двубой, е малко или много режисиран спектакъл.
Но Меглена Кунева се представя като кандидатура на гражданите...
Какви граждани?! Част от тях са на море, в буквалния и в преносния смисъл, друга част емигрираха, а третата част е изпаднала в такъв душевен потрес и отвращение от случващото се в страната, че по никакъв начин не желае да бъде забърквана в този спектакъл. Когато някой говори от името на гражданите, за мен светва червената лампичка, че нещо дълбоко не е наред. Изобщо като чуя категории от порядъка на „гражданско общество”, „граждански енергии”, „говорител на хората”, това веднага ме изправя на нокти, защото знам, че става въпрос за поредната европодобна спекулация. Казвал съм го и другаде – изобщо не е важен нито полът, нито полата на кандидата. Но докато нашето общество бива залъгвано с такъв тип долнопробни политически сценки, наричани избори, обговаряне на алтернативи и други подобни модели, придаващи уж нормалност на българския обществен живот, който е дълбоко ненормален с оглед европейските стандарти, в страната всъщност вървят изключително разрушителни процеси. Това е проблемът. И не го казвам от позицията на дежурното мрънкане. Боя се, че тези процеси, които първоначално бяха латентни и слаби, с ниска скорост на развитие, имат свойството да се ускоряват с времето. Не говоря само за демографската криза. Страната цялостно деградира в социален аспект. Споменавал съм и в други наши разговори, но неотдавна пак направих проверка – вече сме се смъкнали по индекса на ООН за човешко развитие към 68-о – 70-о място. Това е интегративен показател, който отразява цялостното качество на живот – инфраструктура, политически и икономически характеристики и др. Тоест,България плътно се е настанила в най-дълбоката периферия на развития свят, което води до по-нататъшна деградация на обществото. Достатъчно е да погледнем структурата на българската икономика, на българското село и българския град (каквото е останало от тях). Други бивши социалистически държави като Чехия или Словакия, която е сравнима с България като територия и население, отиграха много добре картите си през прехода. Истината е, че през тези 20 години лъсна несъстоятелността на нашето общество да разрешава, когато е необходимо в историческия момент и място, генералните задачи на нашето време, които ще предопределят бъдещето ни. Ние се провалихме. В рамките на ХХ в. българите се провалихме три пъти, което е много тежка оценка за нашата потенция като нация. На този фон дълбокият провинциализъм, който ни е залял, това вторачване в пъпа на нашите провинциални псевдопроблеми не ни дават възможност да видим важните процеси, които се развиват наоколо.
Кои процеси имате предвид?
Нека да започнем с тежките процеси на деструкция, които вървят в близкия ни основно като славословие Европейски съюз (ЕС).
Отново се поставя въпросът за бъдещето на ЕС...
Най-вече за това говорят. По всяка вероятност ЕС ще загуби потенцията си да бъде какъвто и да било глобален играч през следващите 20–30 години.
Може би затова се прави някакъв спасителен опит чрез Шенген да се въведат нови ограничения спрямо проблемните държави, да се създаде един втори ЕС...
Всъщност върви проектът, който от политическа коректност уж беше оттеглен: „Европа на две скорости”, т.е. европейско ядро (Германия, Франция, Бенелюкс, Северна Италия, Австрия и вероятно Чехия – т.нар. Каролингска Европа) и мека европейска периферия. България е най-меката и най-периферната в тази мека европейска периферия. А ядрото са онези държави, които имат воля и ресурс за самостоятелно икономическо, политическо и геополитическо поведение. Останалите държави ще бъдат страничен баласт, от който ядрото ще се опита да се освободи по някакъв начин. Второ, върви изключително мащабно обвързване на германската икономика с руската. Става въпрос за геостратегически интерес, който е продукт на природни и географски фактори. Русия е резервоарът на ресурси, на човешка и военна мощ, а Германия – на технологии, но тя е в тежка демографска криза – проблем, който трябва да разреши по някакъв начин. Германците са готови да го разрешат, включително чрез износ на производства в страни с близък цивилизационен код. В сравнение с Турция, Русия със сигурност е по-близка до Германия като вариант, да не говорим за дългата историческа традиция на германо-руско сътрудничество. Това е вторият процес, който върви и ще върви с неотслабваща сила. Третият процес, за който вече сме говорили...
Нека обаче преходът към Турция да го направим през НАТО, защото и там вървят сложни процеси. Неслучайно Робърт Гейтс (вече почти бивш министър на отбраната на САЩ) преди седмица остро критикува европейските партньори на НАТО, че не са равностойни по отношение на разходите за отбрана.
Чудесно! Ако трябва да бъда съвсем откровен, и двете структури – НАТО и ЕС, са продукт на конкретна геополитическа ситуация. НАТО беше създаден в резултат на разделението на Европа и на съветско-американското противопоставяне, а ЕС беше икономическата патерица на този тип интеграция. В момента, в който едната част от уравнението – СССР, отпадна, вече едва ли има мотив за съществуването им. Няма общ обединяващ интерес на страните – членки на НАТО, който да поддържа тази организация като интегративна цялост. Поведението по отношение на Либия е типичен пример за това. Разпукванията между френско-германското ядро, от една страна, скандинавския блок, англосаксонския блок, южното крило – това са очевидни неща, които не се нуждаят от коментар. Всеки разумен анализатор знае, че дори опитите за изкуствена реанимация чрез създаване на т.нар. ракетен щит и други такива начинания са несъстоятелни. Никой не може да ме убеди, че примитивната иранска ракетна програма е причина за създаването на ракетен щит в Европа. Очевидно е, че това са опити за съживяване на един институционален мъртвец, какъвто е НАТО. Далеч по-важно е това, което се случи в Северна Африка и в Близкия изток. Тези събития нашите провинциални масови медии отразиха по естествения слугински начин. Изобщо не си даваме сметка за дълготрайните дегенеративни и деградиращи процеси, които вървят там. Основната им задача е разрушаването на държавите в региона, пренареждането на политическите и управленските елити и както каза неотдавна един известен американски анализатор от „Стратфор”, целта е регионът да придобие геополитическата картина на племена със знамена, каквито впрочем винаги са били. Единствените две държави в модерния смисъл на думата там са Турция и Иран. Така че много ще е интересна тяхната роля в процесите...
...която ще се засилва. Ще има ли противоборство между тях според, вас или те по-скоро ще си сътрудничат?
Ще има сътрудничество. Турската политика в това отношение е изключително проницателна. Неслучайно метафората на техния външен министър и стратег на новата им политика през последните десет години е действително „стратегическа дълбочина”.
И няма кой да преведе и издаде на български език тази интересна негова книга...
Няма, за съжаление. Турция максимално ще използва вакуума, който се отвори в региона – не само по отношение на Кавказ, Средна Азия и Балканите, но и по отношение на Близкия изток, разбира се, където тя има дълги традиции. Мисля, че деструктивните процеси, които в момента вървят в арабския изток, облагодетелстват основно две държави. Всички знаем кои са те. Едната е Турция, а в още по-голяма степен това е Израел. Следващият много важен процес, на който ние изобщо не обръщаме внимание, е изграждането на едно прагматично сътрудничество между Турция и Русия. И хич не съм убеден, че България ще бъде негов бенефициент. Тоест в Черноморския регион се очертават доминиращи сили, които всъщност не са нито европейски, нито дори евроатлантически, но които разполагат с осезаемо нарастващ ресурс. И ако говорим в перспектива от 30–50 години, мисля си, че регионът ще има съвсем различен геополитически облик. На фона на тези демографски, геополитически и цивилизационни кризи ЕС и НАТО, на които разчитахме, че като институционални патерици ще решават вместо нас собствените ни проблеми след излизането ни от съветския блок, се разрушават пред очите ни. И лъсва абсолютната ни несъстоятелност – управленска, военна, геополитическа, икономическа, лъсва липсата на визия, на прозорливост, на анализ, на човешки качества дори. Имаме един относително примитивен компрадорски елит, който е готов да продаде интересите на страната на всеки, стига този „всеки” да му гарантира властовото и най-вече икономическото статукво. В толкова, бих казал, долнопробна геополитическа ситуация не знам България да е изпадала.
С Иво ХРИСТОВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА.
http://www.glasove.com/ivo-hristov-borisov-i-kuneva-sa-dvete-versii-na-oligarhiyata-za-prezident-na-stranatarnrn-14332#фен на турските подлоги у нас18.06.2011 / 13:02
БЕЗРОДНИЦИ ПОЗОРЯТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА Огнян СТАМБОЛИЕВ Ще започна с лично признание. Произхождам от два стари рода. За единия имам родословие от началото на 14 век. И в двамата е имало много възрожденци, книжовници / сред тях е и предшественикът на Паисий Йосиф Брадати 1682 - 1759/, революционери. Но като роден в европейския Русе, като преводач на автори от Европа, доскоро бях настроен повече космополитно, отколкото възрожденски. Но от десетина години, като видях какви позорни, безродни процеси започнаха в родината ми, изпитах истинско потресение. Всичко това ме развълнува дълбоко и ме разтревожи. Няма сега да говоря за пълзящата турцизация, за настъплението на агресивния ислямски фундаментализъм, за никнещите като гъби след дъжд стотици джамии и медресета /дори и в районите без турци/, за „ползата” от турските „театри” за кючеци и маанета, за чалгата, за замърсяването на езика ни с турцизмите, за все още неизчистената от напомнящите ни за робството турски топоними карта на европейска България /дори най-високият ни връх носи грозното име Мусала!/, за превръщането на българските народни читалища в пропагандни центрове на Анкара, стремяща се да ни зароби не само икономически, но вече и културно под равнодушните погледи на правителства и парламенти...Писах неведнъж по тези проблеми и истинските редактори- българи, колкото и малко да са те, публикуваха с охота моите писания. Получих и много положителни отзиви, а също и ругатни от турци и от българи-безродници. А някои от редакторите не се засрамиха да ги отхвърлят. За съжаление, у нас има немалко журналисти и редактори - безродници. Но думата ми сега е за българските кириакстефчовци днес. Разбира се, такива е имало и в миналото, например, Иванчо Хаджи Пенчевич, Георги Пашов и др, но те не са били чак толкова много, колкото са днешните. Имено за тях искам да напиша по няколко думи. За да се знаят и помнят и техните „заслуги”: ГЕОРГИ ПЛЕТНЬОВ, писател и историк от Търновския университет. Написал е редица трудове, сред които и една голяма монография „Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает”, в която не само, че изкривява историческата истина, но дори и обявява турският управник от Русе за: „бележит реформатор”, „високообразован”, „честен държавник”, „строител”. Докато истината за Мидхат е съвсем друга. Първо: той е бил без образование, назначен е от Високата порта, която тогава е искала да въведе модела на вилаетите, бил е само за три години в Русе, второ: „реформите” му са целели само едно – задържането на робството в България чрез козметични промени и някакъв негов неуспешен проект за конституция, според която всички граждани на Империята са...османци, четвърто: приписваните на Мидхат строежи, всъщност са дело на българи, с български пари и български робски труд. Опитал се да създаде дунавски флот за Турция, но се провалил. Българи са основали този флот през 1862 г. Истината е, че е построил голям затвор, няколко шивашки работилници за униформи на турските заптиета/ с подобна униформа е ходил и той!/, един жалък хотел и турска баня...Всичко останало са лъжи, преувеличения, легенди, за съжаление, поради незнание, вкоренили се в съзнанието на поколения българи. А и градът, 19-вековният Секстагинта Приста/ Русе, като център на Дунавския вилает по негово време, съвсем не е бил европейски и благоустроен, това става след Освобождението от варварското, дивашко турско робство, когато се превръща в нашата врата към цивилизована Европа. Напротив, по времето на Мидхат, Русе е бил малък, мръсен, ориенталски град / като повечето в империята/ с 22 джамии и с много малко българско население – то е било главно в селата. А и първата жепелиния Русе- Варна е всъщност, втора, и не е построена от него. И тази фалшива книга тиражира мита за „държавника- реформатор” сред поколения студенти- историци, сред непознаващи историята ни наши журналисти и така се създаде един фалшив ореол около убиеца на десетки и стотици български революционери, сред които четниците на Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др. Негова „ученичка” и последователка е русенската османистка и преводачка от турски език ТЕОДОРА БАКЪРДЖИЕВА, която по ирония на съдбата, работи във възрожденската къща- музей, носеща името на революционера Тома Кърджиев, сформирал чета, в която е бил и моят прадядо, Тодор Стамболиев. Тази работлива и упорита дама открита туркофилка, която често прескача до Цариград и Анкара, е истински Кириак Стефчов в рокля. Пише, изнася лекции и доклади, дори уроци в училища/!/, изцяло в услуга на пантюркистката идея у нас. Работи активно за турското дружество „Гюнеш”. Наскоро тя издаде една наистина скандална, безродна книга, красноречиво озаглавена „На крачка пред времето” или За държавника- реформатор Мидхат паша”, когото сравни с...Петър Велики. Няма да се спирам на лъжите и неистините в тази, написана без всякакво чувство за мярка, срам и морал, похвална ода, която е до голяма степен реплика на труда на Плетньов. Щедро заплатена от мощната турска банка „Зираат” тя е недопустимо, срамно, обидно явление в нашата историческа наука и книгоиздаване. Тази книга е просто един венец, апотеоз на протурската пропаганда на Анкара и ДПС у нас. В предговора си развълнуваната „българска историчка”, благодари на: посланика на Турция у нас, на турския консул в Бургас/ и двамата, вече известни с наглата си, безцеремонна намеса в нашите вътрешни дела!/, на турските си колеги, дали й безценни документи, за да възвеличи българоубиеца, на щедрата анадолска банка и накрая на Съдбата, като е пропуснала само да благодари и на Аллаха! А в този срамен пасквил няма нито дума за българофоба Мидхат, за това как садистично е измъчвал и убивал българските борци за свобода, как е обесил Караджата, какви пъклени и коварни планове е кроил, за да ни турцизира и претопи завинаги по мирен път, защото е виждал накъде отива Европа и е искал да продължи робството ни. За щастие, той не е, успял да убеди по-консервативно настроените си шефове от Високата порта. Иначе, представяте ли си какво щеше да стане? През 2004 година излезе книгата „Вести от Русчук”/ това беше турския, грозен вариант на древното име на Русе!/ от друг наш историк. Останах много изненадан от постъпката на уважавания от мен русенец ЙОРДАН БОРИСОВ. В тази малка книжка поробителят Мидхат е отново възвеличен. Тук той е ... „завършил Сорбоната в Париж” - само за един месец, през които е бил във френската столица!, при това 36- годишен. Отново четем хвалби и небивалици за „строителя и реформатора”, и нито един ред за българофоба и българоубиеца Мидхат. Същият автор, като областен управител, преди няколко години предложи да се организирало национално честване „125 години Дунавски вилает в България, съвместно с Република Турция”. Представяте ли си какво безумие – все едно поляците да честват с руснаците двойното си поробване или италианците да честват „австрийското робство”, което съвсем не е било така варварско и дивашко, като турското, защото тогава са имали Верди и Ла Скала, а ние? Проф ВЕРА МУТАФЧИЕВА / известна и с агентурното си име... „агент Атанас”/?!/, беше сред изтъкнатите наши османисти- туркофили. В този дух е и част от литературното й творчество, особено претенциозния й, откровено протурски роман „Случаят Джем”. Автор на много трудове по темата „турско робство”, тя упорито го наричаше „османско присъствие”. Наистина, колко недостойна позиция: да си чел толкова много, да разполагаш с архивите, и да налагаш подобна невярна, обидна, срамна формула? Да казваш, че: „българското село процъфтявало при турските спахии” и други подобни нелепости и абсурди. Да интерпретираш този фатален, ужасяващ период от нашата история / осакатил ни за векове!/ по такъв недостоен и угоден за Турция начин е равносилно на национално предателство. Всъщност, самата Вера Мутафчиева или агент „Атанас” предава – в известен смисъл- и родния си баща, големия наш историк проф. Петър Мутафчиев в автобиографичната си книга „Семейна сага”. Тя определено се дразни и срамува, че баща й като защитник на българската национална кауза, го наричали „великобългарски шовинист”. Не друг, а един български министър на образованието, при това историк, ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ, предложи абсурдната идея да се напише „ОБЩА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ”, представете си – съвместно с турски историци-османисти!, в която формулата „турско робство” да се замени с „османско присъствие”. Все едно евреите да напишат историята си под диктата германците и да отрекат Холокоста или поляците - с руснаците да зачеркнат двойното си поробване от Кремъл. Затова, нека да не се учудваме, че и във властта и сега имаме подобни безродници. Напоследък голям скандал в Народното събрание предизвика изказването на историка депутат от БКП/БСП, проф. АНДРЕЙ ПАНТЕВ. Неговият прадядо, истински българин, бунтовник от видинското село Раковица/ където е роден и той/ е бил зверски побит на кол от турците през 1850 година. Това доскоро с гордост съобщаваше в многобройните си интервюта лично самият Пантев! След 1989 година той започна активно да публикува в печата / особено във в „Монитор”, когато зам.главен редактор беше Волен Сидеров/ пробългарски, патриотични текстове. Но след като стана депутат от листата на БКП/БСП, партията- приятел и съдружник на мафията ДПС, този хлевоуст „български” историк изведнъж запя съвсем друга песен: „Геноцид у нас изобщо не е имало, да се говори за това е „газиран национализъм”, „Геноцид е имало само за индианците в Америка...” и други подобни скудоумия, които предизвикаха вълна от негодувание сред нашата общественост. Прочетете само коментарите в Интернет. Жалко и срамно! Да, прави са демографите в техните изчисления, ако не беше този петвековен геноцид, ние щяхме да сме сред многобройните и водещи нации н Европа. А ето какво казва Юрий Венелин по този повод: „Ако тоя народ не бе претърпял значителни загуби от дълготрайното желязно и опустошително турско иго, от убийствената политика на Високата порта; ако тоя народ останеше и досега да господствува във всички земи, обитавани от него, то сигурно може да се предположи, че сега би могъл да бъде тъй многоброен, тъй колосален, колкото е и руския...” В един от сайтовете – „Гласове” прочетох интервю със социолога от Пловдив доц. ИВО ХРИСТОВ. Бил „на гости” на една от турските фондации / напоследък те започнаха да купуват нашите гладни „интелектуалци”/ и останал във възторг от турците като народ, манталитет, морал, култура, нрави. И заключава, че те са по-европейци от нас и на много по-високо цивилизационно равнище. Това признание на българина- интелектуалец направо ме порази. Направо ми стана мъчно, че не съм се родил...анадолец! Не знаех, че те били много по. издигнати и по-добри от нас?!... Да, може би въпросният социолог от Пловдив е попаднал в лукс кварталите на Цариград и Анкара, или пък в снимачните павилиони за тъпите турски сапунки, които облъчват и промиват мозъците на немислещите наши телезрителки и телезрители? Е, такава безродност още не бяхме виждали! Но целият текст е просто поръчка, защото няма безплатен обяд, нали? Бих препоръчал на г-н Христов да отиде в Анадола, истинската Турция, където всяка година убиват по „морални” и „цивилизационни” мотиви повече от 100 млади момичета и жени с камъни, при това бащите и братята им, а някои дори ги заравят живи в земята и ги държат така, докато издъхнат заради „греха”, че са искали свободно да се омъжат, без намесата на родителите си. Това може да се види навсякъде в Интернет. Да види как турците се отнасят към кюрдите, един многоброен народ, все още без държава. Така че нито германците, нито французите, нито австрийците, нито датчаните и повечето европейци са толкова глупави, че да величаят Турция и да я искат с нейните едва 2% европейска територия/ а това е бивша наша земя!/ в Европа. Те просто не знаят какво е „турско робство” като нас, нито какво е това турска експанзия и турцизация, на които сме подложени сега, ежедневно. И не им пожелавам да узнаят...
