Topic: От блога на Дилмана!

[PETER]

...
Какво да правим тогава с Шериф ага? Ако сте забравили - това е чаушът на Сопот през 1860-1878, описан от Иван Вазов в разказа “Поборник”. Чист турчин, нещо повече - полицейски пристав, служител на османската власт. След Априлското въстание той спасява сопотлии от Тосун бей, като се заклева пред него в децата си, че бунтовници в града няма (а е имало десетки, и той ги е знаел лично). А по време на Руско-турската война, когато неуспелите да избягат сопотлии са се събрали в къщата на поп Еньо и башибозукът се готви да я атакува и да ги изколи, заповядва на подчинените си да пазят къщата денонощно със заредени пушки и да стрелят по който башибозук се опита да влезе, и сам я пази отпред, дори след като башибозуците почват да стрелят по него… След Освобождението правителството на Източна Румелия единодушно решава да му отпусне пожизнена пенсия. Като на поборник.
...
http://www.gatchev.info/blog/?p=864

Иса,
именуването на улици в Сопот е работа на общинския съвет в Сопот.
След разказаната история лично аз няма нищо против там да има улица с име Шериф ага и се учудвам че това не е направено.
За Ататюрк обаче не съм съгласен. Младотурците са навредили много на тракийските българи и паметник на техния предводител в България е неуместен. Това е все едно при Вас, в някой изселнически район, да се направи паметник на Тодор Живков.

Между другото, в коментарите, на посочения от теб линк прочетох че в България паметник на турския войн има. Намирал се в Тутракан. Там турски войни са се биели за България и затова имат паметник. Когато обаче турски или каквито и да е войни се бият срещу България не виждам защо да им се прави паметник.

[PETER]

          СИГУРНОСТТА НА ЗАПАДНИТЕ ДЪРЖАВИ ЗАВИСИ ОТ ОТСЪСТВИЕТО НА ДЕСПОТИЗЪМ В ОСТАНАЛИЯ СВЯТ
Интервю с Андре Глюксман

                                    Даниела Горчева, Марина Иванова.

Любопитно

Дилмана,

В цитираното интервю има една дефиниция за понятието тероризъм, която доста се припокрива с дефиницията на ФБР на САЩ: 
„предумишлено използване на насилие или заплаха с насилие за нагнетяване на страх, с цел да бъде принудено правителството на държавата да предприеме изгодни за терористите действия, или заплаха за правителството и обществото за постигане на политически цели“.

http://www.vi-books.com/lib/terr/1.2.htm
В този линк се разглежда проблемът при дефиниция на понятието тероризъм.

Бихте ли дали свое определение за това понятие и най-вече, каква е разликата между понятията тероризъм и въоръжена борба? И дали примерно “Хамас” и “Мюсюлманско братство” са терористични организации?

Отбелязвам че моето определение за понятието тероризъм напълно се припокрива с това на ФБР.

[gece yolcusu]

Когато обаче турски или каквито и да е войни се бият срещу България не виждам защо да им се прави паметник.

Може би защото ерата на войните е отминала и ако се направи нещо като възпоменателна плоча /не е задължително да е паметник/, това ще е  напомняне на хора от всички националности, че и на това място са загинали невинни войничета със семейства, изпълняващи нечий заповеди.Когато такива бъдат поставени на места с важни исторически събития, това ще е напомняне на младото поколение за историята и проливането на кръв от две страни, правейки си изводи има ли смисъл от това.Също така, може да служи и като признак на добра воля за добро сътрудничество между народите.Все пак 21 век сме.В противен случай, всяко друго поведение би било спънка и белег на изостаналост.
Специално за Ататюрк, той е велика личност, а всяка такава заслужава да има паметник, най-малкото и в държави, които малко или много са били облагодетелствани от европейската политика възприета от него като реформатор.

[PETER]

Гедже,

явно сме на различни мнения, и затова явно въпроса е спорен.
Такива въпроси в демократични държави се решават чрез гласуване.
Нямам нищо против въпроса за паметник на турския войн или паметник на Ататюрк да се реши на референдум, примерно.
Аз ще гласувам против.

[gece yolcusu]

Да Петер, твое право е да гласуваш против.Това е като референдума за минаретата в Швейцария.Изглежда човечеството не е дорасло още, а може да се запитаме, дали въобще ще може , след като мислим по този начин.Защо, примерно не се оставят националностите да покзават, зачитат, изпълняват и т.н. свойте културни, исторически и всякакъв друг вид ценности, като властите съблюдават единствено когато има нарушение на общоприетите закони.Какво още има да делим в тази глобализирана световна икономика и все повече разширяващи се свободни територий.Мисля, че това е правилната посока за развитие на човечеството.

[PETER]

Защо човечеството да не е дорасло? Точно това в Швейцария е дорасло човечество.
Когато хората сами, демократично и чрез гласуване решават спорните си проблеми.
Когато не чакат някой или нещо свише да им казва какво как и защо, а сами решават.
Няма еднакви хора. Няма и еднакви мнения. Спорове винаги е имало, има и ще има.
Има и винаги ще има какво да се дели между хората. Поблемът е как.
Според мен демокрацията е единствения правилен начин.
Теокрация, комунизъм, и прочие тоталитарни практики е погрешния начин.

[gece yolcusu]

Защо човечеството да не е дорасло? Точно това в Швейцария е дорасло човечество.
Когато хората сами, демократично и чрез гласуване решават спорните си проблеми.
Когато не чакат някой или нещо свише да им казва какво как и защо, а сами решават.
Няма еднакви хора. Няма и еднакви мнения. Спорове винаги е имало, има и ще има.
Има и винаги ще има какво да се дели между хората. Поблемът е как.
Според мен демокрацията е единствения правилен начин.
Теокрация, комунизъм, и прочие тоталитарни практики е погрешния начин.

Според мене, нещо и куца на демокрацията на швейцарците.
Да не зачиташ религията на малцинство в държават си, не е демокрация.
Демокрацията дава право на собственост и правото да я защитаваш, но чрез избрания за това метод - съда, но не и да влизаш в чуждия двор и да нареждаш на хората и да им заявяваш, че това което правят не ти харесва, освен в случаите когато това заплашва физиката и собствеността на човека.

[mirvam]

Демокрация - за едни хора е пълна свободия, за други - робство.
Въпрос на гледната точка.

[isa71]

Иса,
именуването на улици в Сопот е работа на общинския съвет в Сопот.
След разказаната история лично аз няма нищо против там да има улица с име Шериф ага и се учудвам че това не е направено.
За Ататюрк обаче не съм съгласен. Младотурците са навредили много на тракийските българи и паметник на техния предводител в България е неуместен. Това е все едно при Вас, в някой изселнически район, да се направи паметник на Тодор Живков.

Между другото, в коментарите, на посочения от теб линк прочетох че в България паметник на турския войн има. Намирал се в Тутракан. Там турски войни са се биели за България и затова имат паметник. Когато обаче турски или каквито и да е войни се бият срещу България не виждам защо да им се прави паметник.

поста ми беше към сирио,които твърдеше че българи и турци не са се били заедно в окопите.
“Чест и слава на тия, които са загили да мрат геройски за тяхното отечество.”
ето такива паметници трябва да има,защото виж кво става в македония-
НАЙ-ЛОШО Е СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИШКИ ПАМЕТНИЦИ В МАКЕДОНИЯ        

Това каза в Добрич главният експерт по войнишките паметници към Министерството на отбраната Иво Антонов.
По-лошото е състоянието на българските гробища и паметници в чужбина, каза И. Антонов. По-голямата част от общо над 1500 гробища са унищожени, разрушени и осквернени. По програмата "Войнишки паметници" през последните две години са издирени български военни гробища. При посещение на специалисти от историческите музеи в Добрич и Тутракан и МО в Северна Добруджа са издирени 120 български военни гробища. От тях 99 процента са унищожени. Маркирани са били местата, където са били. Открити са и два оцелели в годините мемориала. В процес на подготовка за подписване е спогодба между България и Румъния по отношение на опазване и поддържане на военните гробища на двете страни, каза още Иво Антонов.
Според него обаче най-тежко е положението с българските войнишки паметници в Македония заради отношението към България, за отношението на местните власти към правото на България да се погрижи за своите войници и офицери, погребани на тяхна територия.
http://www.ndt1.com/article.php/20090917095254824

[KaraIbrahim]

  Ще бъда с тях на 14.05

[Nazmi]

 
                       На нефелен прокурор законите му пречат.
                           Даниела Горчева.  


  "В България хората се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците”, въздъхва пред микрофоните на журналистите главният прокурор Борис Велчев и сигурно се пита защо ли.

Ами навярно защото в България човек не винаги може да отдели „държавата” от престъпниците, след като в България е „в реда на нещата” полицаи да са част от престъпни групи, граждани да са жертва на полицейски и прокурорски произвол, а главен прокурор да се хвали публично, че престъпният свят лоша дума за него не можел да каже.

Или след като министърът на вътрешните работи да се окаже ортак с „оперативно интересни лица”, а главният прокурор пъргаво да припка около него в командировка до Брюксел, за да убеждава ЕС какъв дружен отпор давали те в България с въпросния министър на организираната престъпност. И забравяйки че има разделение на властите и че на един главен прокурор не му е работа да става момче за всичко на управляващите.

След въздишките на Борис Велчев, че „неузрялото” общество пречело на прокуратурата да действа по стахановско – сталински, с недоумение чуваме г-н Велчев да предлага ту промени в Конституцията, ту промени в Наказателния кодекс, ту да обещава как след една година 300 знакови фигури от престъпния свят щели „да бъдат там, където им е мястото”.

Само не го виждаме да си върши работата да изпълнява Конституцията и законите.

Екзотичното предложение на Борис Велчев престъплението „шофиране в нетрезво състояние” да отпаднело от Наказателния кодекс, понеже много били пияниците по родните пътища и прокуратурата не смогвала, видите ли, та затова нека тези, които още не са успели да сгазят някого, да се отървавали само с административни глоби, буди недоумение.

Изглежда г-н Велчев забравя, че в правото съществува термин „висока степен на обществена опасност” и изглежда забравя, че в България жертвите на пияни шофьори са много повече от жертвите на предумишлени убийства? Или изглежда г-н главният прокурор на България е забравил, че законът има и превантивна сила?

И тя именно се използва в приличните държави, защото като се обърне колата, пътища - бол... Иначе не е голяма утеха като загинат десетки хора, че убиецът им, на когото било обичай да кара пиян, ще влезе в затвора (а и това не винаги се случва, както знаем от случая със Стависки).

Но ако е известно, че пиян шофьор ще бъде съден като престъпник, ще му бъде отнето правото да шофира и в особено тежки случаи ще бъде тикнат зад решетките поне за месец с вписване на името му за няколко години напред в съответния регистър със съответните последици, това може би ще спаси не един и два човешки живота, тъй като мнозина няма и да помислят да седнат зад волана "на чашка", знаейки възможните сериозни последици.
А че не смогвала прокуратурата, ами как ще смогва! Но интересно защо не му идва на г-н главния прокурор простото решение да освободи прокурорите от задължението им да пишат „справки” до началниците си, вместо да си гледат пряката работа, тоест делата? За сведение, българската прокуратура с нейните 1 600 прокурора представя годишно на съда около 52 хиляди дела, докато в Холандия, която за 16 милиона население разполага с едва 750 прокурора, предадените на съда дела са 400 хиляди.
Тоест два пъти по-малко на брой прокурори приключват 8 пъти повече дела.

    21.3.2010г Даниела Горчева.
   http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/03/post.html

[Nazmi]

  Отзвук от седмицата
В търсене на изгубената чест на президента

Защо импийчмънт с измислени аргументи, вместо обикновен граждански съд?
 
                           Даниела Горчева
                                       28 Март 2010

На пресконференцията, дадена от президента на България на 12 март 2010 г. и директно излъчена по Българска национална телевизия, Георги Първанов казва буквално следното:

“Тук беше подменена темата на дебата. Проблемът не е в публикуването на стенограмата. Проблемът беше в това, че се показа истинският образ на една лъжа или може би на една тенденция, серии от лъжи по отношение на президентската институция”.

Това твърдение на автора на репликата “нито ред, нито знак от мен” сякаш не направи впечатление на присъстващите на пресконференцията журналисти.

Нито един от тях не попита Георги Първанов откога въпроси и коментари, отнасящи се до имотното и/или финансовото състояние на президента се възприемат като атака към президентската институция? Или според президента Първанов "Държавата, пардон, президентската институция - това съм аз”.

"Ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега”, казва на същата пресконференция Георги Първанов. Това, че вече е бил уличаван в лъжа, явно не се брои.

Ако има нещо, което действително уронва престижа на президентската институция, това не са въпросите, задавани пряко или косвено във връзка с финансовото състояние на Георги Първанов. Журналистите имат право да питат, а обществото има право да знае отговорите на подобни въпроси.

Всъщност това, което действително уронва престижа на президентската институция, е фактът, че настоящият президент не само се оказа част от репресивните служби на комунистическия режим, с които той е имал "готовност и желание да работи” (според декларираното от оперативния работник, който го е вербувал), но и че изрече "серии от лъжи” по отношение на своето вземане-даване с Държавна сигурност.

Престижът на президентската институция бе безспорно накърнен и от факта, че дванадесет от съветниците на президента също се оказаха било щатни служители, било сътрудници на Държавна сигурност.

Престижът на президентската институция бе накърнен и заради големия брой щатни служители на същата тази Държавна сигурност (работила под командата на КГБ), които същият този чувствителен към честта си президент назначи в днешните служби за сигурност. Поне в тези, които са под президентската опека. Как хора, служили доскоро на интересите на чужда държава, днес решават въпроси, свързани с националната сигурност? И в чия полза ги решават?

Престижът на президентската институция пострада силно и от доклада на ОЛАФ, който недвусмислено сочи президента като виновник за разперения политически чадър над уличен в сериозни измами негов спонсор. Дали не беше редно да си подаде оставката, след като България бе лишена от важни субсидии заради неговите опасни връзки?

              Подмяната на дебата

Иначе проблемът наистина не е в публикуването на стенограмата и действително ( в това ще се съглася с г-н президента) беше подменена темата за дебата.

Само с намерението за подмяна може да се обясни това, че този път президентската институция не мълча глухо и тежко като при въпроса на Иво Инджев за подарения мезонет и последвалото уволнение на журналиста, а развихри творческото си въображение за наказателно шоу с двойно предназначение.

И вместо изсмукани от пръста обвинения и смехотворни мотиви за импийчмънт, президентът трябва да бъде изправен пред обикновен български съд за злоупотреба със служебното си положение. Защото ако Георги Първанов ще се среща с министри по лични въпроси, длъжен е да го прави в извънработно време и без да ползва платените от данъкоплатците услуги на стенограф и т.н.

Конституцията е определила точно функциите на българския президент и в тях не влизат срещи с министри, особено пък за обсъждане на "държавническата” тема кой каква реплика бил казал или не в някакво телевизионно шоу.

                           http://www.mediapool.bg/show/?storyid=163550

[Nazmi]

  У нас всеки е виновен до доказване на противното
Или как може да се остане три месеца под стража незаконно
Даниела Горчева, списание “Диалог“
21 Април 2010.
 
 
 

   
Излизате от зъболекар и, както обикновено, се отбивате в магазинчето до зъболекарския кабинет да си купите цигари. В този момент петима цивилни полицаи се нахвърлят върху вас. Слагат ви белезници и казват, че сте арестуван по член 198, ал.1.
 
Вие сте шокиран. Не сте извършили нищо нередно, понятие си нямате какъв е този член 198 и питате за какво сте арестуван. Един от полицаите ви се озъбва: “Няма да разбереш сега!”. На повторната молба да ви обяснят защо сте арестуван, другият полицай подвиква грубо: “Мълчи бе, наркоман!”
Вие не сте наркоман. Като повечето хора в България работите на две места, за да вържете двата края. Имате 18-месечна дъщеричка от приятелката си, с която живеете заедно. Тя е единственият ви близък човек след трагичното убийство на майка ви и смъртта на баща ви.
 
Полицаите ви завеждат в районното, обискират личните ви вещи, натоварват ви обратно в колата и пристигат в дома ви. Принуждават двама съседи да свидетелстват и дори заплашват единия след първоначалния му отказ. Нареждат на сестрата на приятелката ви да напусне жилището с бебето и да чакат отвън, докато трае обискът. По време на обиска полицаите пушат цигари в жилището, държат се грубо и обръщат къщата наопаки, без да кажат какво търсят. Приятелката ви междувременно се прибира от детската кухня, където е била, и настоява да й покажат заповед за обиск. Полицаите нямат такава.
 
Недопустим полицейски, прокурорски и съдебен произвол
Така един потърпевш описва началото на недопустим полицейски, прокурорски и съдебен произвол в уж демократична и правова България. Действието се развива в Пловдив.
 
Срещу намиращия се под стража вече над три месеца Максим Савов, 27 годишен, неосъждан, работещ, живеещ семейно с приятелката си и невръстната им дъщеря, е извършено престъпление по чл.142а, ал. 1 от НК “незаконно лишаване от свобода”. Той е задържан и продължава да е в ареста без наличие на валиден акт на правораздаването за задържането му.
 
 
               
Но да започнем отначало
       
Според описаното от Максим Савов, в магазина, в който се отбивал почти всеки път след като е бил при зъболекаря, е бил извършен обир за 484 лв. Това станало на 5 януари в 20.45 ч. За този ден и час обаче задържаният Максим има свидетели. Не един, не двама, а четирима – колеги и клиенти.
Всички те твърдят, че на 5 януари в 20.45 ч. той е бил на работа. Категорични са, че от 16.30 до 21.30 са били неотклонно заедно с него в интернет залата, където Максим работи. Тя е на другия край на града.
Разследващият полицай по случая Тодорова от VI РУМВР гр. Пловдив обаче отказва да ги изслуша. Тя има показанията на продавачката, че точно това е извършителят на обира. Свидетелите на защитата не я интересуват.
 
 
Повече ТУК! http://mediapool.bg/show/?storyid=164376

[KaraIbrahim]

  Дааа,все още сме си милиционерска държава.
А дали не бихме могли с нещо да помогнем на момчето?Ако някой има идея,нека я сподели...

[abc]

Да превземем ареста