Author Topic: От блога на Дилмана!  (Read 216156 times)

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Shumarov

  • Guest
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #210 on: December 05, 2009, 20:37 »
Аллах корсун от техните грижи, Назми! Едно време се грижеха да не се свържем с роднините си зад граница и сега, когато ние, обгрижваните сме зад граница-пак ни изтипосаха доносник да ни води на отчет! Ако отчета придобие характер на "грижи"....трябва да си търся друга планета за да емигрирам!  ;D
Но не вярвам, властите на страните в които се намираме да оставят този отпадък да си развява байряка, както го прави в посткомунистическата ни родина! И слава на Аллаха, че не биха им позволили!Иначе те знаят много мурафети-то са чдъри, то са атентати, то са мутри, абе ......те са "На всеки километър"  ;D

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #211 on: December 05, 2009, 22:14 »
Todor Zhivkov


Разказ за смяната на имената на българите-мюсюлмани (Ибриям Рунтов, член на Мюсюлманския стачен комитет за самозащита)

Р. Узунова: Ето, включих.

Ибриям Рунтов: На 14и май 1972 г. в с. Барутин, окръг Благоевградски, рано сутринта цялото село е блокирано от войска и милиция. Целта на това нахлуване в района е да „покръстят” местното население. Селяните правят отчаяна съпротива срещу добре въоръжената армия, която по численост наброява над 5000 души. За сведение: имало и 3 танка и много добре обучени кучета. В това стълкновение намират смъртта си 11 човека. Ето имената им: Неджибе Келхасанова, Емине Ибрахимова, Джамал Ибрахимов, Фатма Кехайова. На другия ден, на 15 март същата година, да, `72а, били убити Кемал Куртов, Ибрахим Калфаджиев, Джамиле Османова, Халил Рахатов, Сервет Печенегова, Салих Калфаджиев, Чесик Келхасанов. По същото време град Доспат също бил обкръжен от войска и милиция. Също са били убити 10 човека: Незаметин Хасъзов, Реджеп Тахиров, Абдула Хаджиев, Мехмед Моллаалиев, Шукри Ибрахимов, Халил Черкезов, Реджеп Карталов, Халиф Ибрахимов, Хасан Дервишев, Халиф Джаферов. Убити имало от с. Любча, Благоевградско, четири човека: Байрям Селимов, Джамал Пашалиев, Савзи (?) Салиев, Джамал Чолаков. От село Драгиново, Пазарджишко, е убит Мухарем Мустафов. От град Велинград - Мустафа Ахмедов. Други 200 човека били ранени. Много семейства са принудително интернирани по различни краища на България. Трети по затворите. Всичко това е станало само за това, че хората отказали да си сменят имената. На 28 март 1973 година същата съдба сполетява и селата: Корница, Брезница, Лъжница и други.

Р. Узунова: От кой окръг?

И. Рунтов: Всички от Благоевградски окръг. Тук искам да припомня, че жителите на с. Корница цели три месеца, в най-големия студ - млади и стари, майки с кърмачета, по цели дни и нощи са събрани на едно място, в центъра на селото, в очакване на нещо добро. По този начин изразявали своето несъгласие срещу диктаторския режим в България, който си поставя за цел да им отнеме насила най-ценното у човека - вярата, името, самочувствието. Конна армия, придружена от много войска разбиват обръча и нахлуват в селото. Започват нечовешките издевателства над мирното и трудолюбиво мюсюлманско население. Там намират смъртта си 4 човека: Хюсеин Караалиев, Мухарем Барганов, Халиф Мустафов-Амидеин (трите имена му казвам - тъй му е прякора, Амидеин) и Мухарем Хаджибекиров, а други десет човека са натикани по затворите. Ето имената им: Халил Бялков - осъден на 12 години затвор, Айруш Хаджиев - 8 години, Хюсеин Сърмалиев - 8 години, Юсуф Сърмалиев - 6 години, Осман Бузев - 5 години, Мустафа Бялков - 3 години, Исмаил Бялков - 8 години и Ибрахим Кесьов - 10 години, от село Лъжница, пак Благоевградско. Всички те излежаха присъдите си в Старозагорския затвор; Байрям Гетов - 12 години и Байрям Дзулев - 6 години, изтърпяват наказанието си в Софийския затвор; а Мухарем Хаджибекиров намира смъртта си в Старозагорския затвор. Над 90 човека са ранени. 60 семейства са интернирани, главно в Северна България. Същата съдба сполетява и с. Долно Изворово, окръг Старозагорски и околните села около Казанлък. В затвора са натикани много хора. Ето някои от тях: Рамадан Ахмедов Рунтов - 6 години, Хюсеин Айрулов - 5 години, Джамал Джамбазов - 4 години, Ибрахим Аленгаров - 3 години - всички от село Долно Изворово, окръг Старозагорски; Кязим Чаушев - 7 години, от г. Казанлък; Кадри Спасиев - от с. Крън, Старозагорско – 3.5 години; Селим Мустафов от Казанлък – 2.5 години; Касим Шукриев – 2.5 години, от гр. Казанлък. Интернирани: Ибрахим Касаджиев, Мухарем Имамов от с. Долно Изворово, Махмуд Махмудов от Казанлък,  д-р Шейзатин Махмудов от Казанлък. По-късно д-р Махмудов е осъден на година и половина и изпратен в Белене. След като излежава присъдата си, отново е осъден на 3 години и е изпратен в Старозагорския затвор. Ето някои военни подразделения, които са взели активно участие в този кръстоносен поход на режима: 13 пехотен полк от Кюстендил, военно подразделение от „Червените барети” от Кюстендил, 21 полк от Смолян, 14 пехотен полк от Благоевград, 39 пехотен полк от гр. Гоце Делчев, военни подразделения от Радомир, Разлог и Доспат и около 3000 милиционери, и стотици добре обучени за целта кучета. И всичко това става в Народна Република България само за това, че хората не желаят да се „покръстят”, а уж всичко това било доброволно.

Р. Узунова: А, това, `72а година - тогава „Червени барети” имаше ли?

И. Рунтов: Как няма? „Червени барети” съществуват още откакто идват комунистите.

Р. Узунова: Аха, не знаех…

(…)
И. Рунтов: Ами ето, това е главното, което … По `70а година, дето взимат решения,… през 1970а година... имам сведения - под № 509 примерно, нямам го тука при мен; как…, кои хора взимат участия, министърът на вътрешните работи - Цанев ли, как беше там…, този - Гриша Филипов, нали е бил тогава представител в Смолянски окръг…

Р. Узунова: Ами това е много интересно!

И. Рунтов: Кметове, държавни…, на всичките имената ги имам. Началник ДС Смолян, началник ДС еди къде си, кметът на еди кое си - под номер еди какъв си… започва сменянето на имената…, цялото ръководство се води…, така цялата кампания до края на `85а година..

Р. Узунова: Ама това е много интересно...

И. Рунтов: Ами де да знаех. За другия път! За другия път… Имам го, всичкото го имам преписано, при мене го имам, само че не го нося със себе си. А сега, само за момент, да видя…

(11.07.1989 г., ролка № 383)

Връщам ви във темата за Дилмана с един пасаж от Метка. Дилмана/ Даниела Горчева е известен журналист, като журналист е обективна по отношение битието на помаци и турци.Имам честа да познавам повечето по горе хора от Казанлъшко !

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #212 on: December 09, 2009, 23:23 »
Вятърът на промените.
Даниела Горчева.

december 2009

http://dilmana.web-log.nl/.shared/image.html?/photos/uncategorized/2009/12/08/0_074bojidar_vasko.jpg      Точно 20 години след събарянето на Берлинската стена, на 9 ноември, под звуците на „Ден след ден” и „Комунизмът си отива” се носим по каналите на Амстердам с лодката на Божидар, а Васко Кръпката се е подал от прозорчето и вика: „Обичам те, Холандия! Хубава си!”. Едвин Сугарев се смее и насочва обектива на фотоапарата си към капитана на лодката и към Васко, който успешно се справя с ролята на боцман. В лодката сме четирима, ако не се брои „Кучето от крайния квартал” и цялата „Подуене блус бенд”, звучаща от диска, който Божидар току-що е получил с автограф. Говорим си за какво ли не, докато той ловко маневрира по оживените канали на Амстердам, но най-вече за времето, когато не смеехме даже да мечтаем да видим Париж или Амстердам. Божидар, който преди 20 години е бил още ученик, но вече и член на Независимото дружество на Илия Минев, предлага да минем покрай Oude kerk (Старата църква), където е открита изложба на фотографии от мрачните комунистически времена. И ето ти изненада – на афиша се мъдри ликът на „вожда и учителя на българския народ” Георги Димитров.  В църквата са подредени десетки снимки, някои убийствено иронични. Спирам пред една такава на известен полски фотограф: мъж чете вестник „Советская культура”... с противогаз (естествено).
     Изведнъж в главата ми нахлуват спомените от август 1989, когато вятърът на промените вече духаше и то здраво, макар че никой от нас не подозираше, че след няма и три месеца, Берлинската стена ще бъде съборена. През август 1989 след тримесечни мъки да „извадим” паспорти за ГДР и Чехословакия пътувахме от София към Прага с брат ми и с мои приятели - състуденти. Във влака се запознахме с поляци, говорихме за „Солидарност” и ги поздравихме за куража им, на който завиждахме. Един от тях ни увери, че скоро вятърът на промените ще задуха и в България. В България ли? Никога, клатехме ние отчаяно глави.

  В Прага ни чакаше Матиас Ланге, архитект от Дрезден, който въодушевено ни заразказва за дейността на организацията, в която членува и която прехвърляла източногерманци в Западна Германия. Слушах с възторг и не вярвах на ушите си – май всички бяха пощурели. В Прага вече беше започнала нежната революция, по Карлови мост момчета и момичета свиреха, пееха и танцуваха. С брат ми, виждайки мълчаливото шествие на чешките студенти, крачещи с ръце зад тила, моментално се присъединихме – и ние с ръце зад тила! Брат ми, грамаден като индиански вожд от гедерейски филм, с дълга коса (разбира се!) крачеше с огромните си крачища и през зъби ругаеше камерите на чешката милиция, които ни снимаха. На мен - морето ми до колене, обръщам се весело към Мариан, който олицетворяваше разумът в неразумната ни група:
- Марианчо, хайде и ти на революция!

Мариан, който освен със здрав разум, винаги се е отличавал и с чувство за хумор вървеше отстрани на шествието, мъкнейки чантата ми:

- Абе, Дани, нали поне един трябва да остане, за да разказва после.

Да, както се пее във великата песен на Скорпионс, Scorpions - Wind Of Change (Original Version)   създадена няколко месеца по-късно: вятърът на промените вече духаше и будеше спомените за свобода.

И ето, невероятно, но факт: днес вече не сме зад бодливата тел и минираните граници на соцлагера.

Днес сме свободни хора, които имат право на избор, които могат да пътуват свободно, които могат да изберат къде да живеят без да чакат нечие партийно благоволение било за “софийско жителство”, било за “паспорт” за чужбина. И ако днес милион или два българи живеят, работят или учат по света, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо пет десетилетия бе отказвана на родителите ни и на техните родители...и без която нашите деца изобщо не си представят живота си. И слава Богу!  Мнозина ме помолиха да разкажа как е минало събитието на 10 ноември в Амстердам. Хубаво мина, само че не ни стигна времето да се развихрим. :) Най –много от всичко се радвах, когато видях, че залата на амстердамската библиотека бе пълна с млади хора, повечето студенти. В България непрекъснато чувам оплаквания, че младите хора не се интересували от комунистическото ни минало. Но дали е така? Нека да чуем какво мислят децата на демокрацията, тези които за техен късмет и за наша радост не преживяха прелестите на комунизма.

И понеже днес е 8 декември – честит празник на всички бивши и настоящи студенти!

        България още не се е отърсила от последствията на комунизма, надеждата е в нашето поколение

Даниела Иванова, 20-годишна, студентка в Хага.
На 10-ти ноември 2009 в Амстердам, на 2000 километра от България и 20 години след събитията, променили историята на страната ни, се състоя празнична вечер, посветена на европейското бъдеще на България под мотото ‘Утре започва от днес’. Събитието приветства привърженици на демократичните промени у нас – хора със самочувствието на граждани както на България, така и на Европа, но също и холандци, пожелали да научат повече за прогреса на държавата ни през изминалите 20 години.

Залата на прекрасния модерен театър (270 места) на Амстердамската библиотека бе пълна. Самата библиотека впечатлява с иновативна архитектура и интересна строителна концепция. Уют и топлота в комбинация с топ технологии грабват вниманието ни. Изкачвайки се бавно по ескалатора наблюдавахме арт подредбата в сградата; изложби на фотографии, картини и произведения на изкуството привличаха любопитните ни погледи. На последния етаж бе разположен ресторантът  – оживено място за отдих и разговори с приятели. Точно зад него се намираше “Театърът на словото”, който настани гости от цяла Холандия, както и от Белгия и Франция за прожекцията на документалния филм на Иглика Трифонова и последвалата дискусия.

Организатори на хепънинга бяха Даниела Горчева, издател на списание „Диалог” за българите в Холандия и Централната амстердамска библиотека. Можеха да се видят лицата на големия холандски политик Фриц Болкестейн и на поета и публицист Едвин Сугарев. Прекрасно начало на вечерта бе соловото изпълнение на Ани Аврамова. Под красивите и мелодични звуци на пианото, публиката имаше възможността да се настрои психически и емоционално за предстоящата прожекция и дискусия.

Най-важното, което събра толкова много българи тази нощ, се оказа възможността да се чуе истината за съдбата на България през комунистическия режим. Документалният филм на Иглика Трифонова за тъжната действителност в България преди 10 ноември 1989 трогна и развълнува публиката. За мен бе истинско преживяване. Не само успях да видя България такава, каквато никога не съм си я и представяла, но и се докоснах до един друг свят, на други поколения  българи, живели по коренно различен от мен начин.

Чувала съм различни гледни точки за комунистическа България и за живота по онова време. Тъй като съм дете на демокрацията (родена в края на 1989), учебниците по история бяха първоизточникът на информация за тези така далечни за мен времена. В атласа проследявахме границите на бившата СССР, а по литература четяхме Вапцаров и анализирахме утопичността на убежденията му. Но както в учебниците, така и в реалния живот всичко е субективно и е пречупено през нечия чужда призма. Аз търсех начин да изградя собствено мнение, разпитвайки учители и родители, приятели и познати.


Филмът още веднъж ме накара да се замисля за свободата. Прожекцията разкри фрапиращи истини за несправедливостите, на които са били подложени хората по време на комунизма. Изпитвах гняв, че българите са били лишавани от свобода и че естественото им развитие е било потискано. След това се замислих, че и днес, уж вече демократична България все още не се е отърсила от последствията на комунизма. Свободата на словото все още е потискана, много медии са зависими от неясни субекти, прозрачност в управлението на държавата липсва. Западноевропейците иронично наричат Бойко Борисов ‘българския супермен’, а държавата ни се слави с първо място по корупция в ЕС.

Такива размисли и чувства навя у мен документалният филм на Иглика Трифонова. Последвалата дискусия между Фриц Болкестейн и Едвин Сугарев продължи в тон с досегашните емоции. Изключително впечатление ми направи изказването на г-н Болкестейн, че България не е била готова за ЕС. За мен членството на България в ЕС бе Йовковата бяла лястовица, защото аз гледам на това членство като на изключителен шанс за професионално и лично развитие и като студентка в Холандия го оценявам безкрайно.
След края на дебата публиката имаше възможността да се наслади на рок-ен- рол песните на Васко Кръпката. Под ритмите на бунтарската му музика гостите обсъждаха изминалата вечер. Всички бяха в приповдигнато настроение, ентусиазирани от дискусията. Едни бяха развълнувани от разменените реплики, нетърпеливи да споделят собствено мнение, някои бяха разочаровани от директните думи на Фриц Болкестейн, трети намериха смисъл в казаното от Едвин Сугарев за пагубното въздействие на комунизма върху България, а други получиха вдъхновение за бъдещи размисли по темата. Повечето мнения гравитираха около идеята за обединение на хората, желаещи да се повдигне плаща на забравата.

В крайна сметка посланието към България от ЕС е прогрес и перспектива за младите хора. Това е шанс и за България – да й бъде подадена ръка по пътя на прогреса и по-доброто начало. Всички страни са имали своите мрачни епохи. Надеждата сега е в нашето поколение.

Атмосферата беше незабравима

Мартина Христова, Ротердам, 22 - годишна, студентка
На 10 ноември вечерта атмосферата в Амстердамската библиотека беше незабравима. Мисля, че това беше и заради умението на Даниела да събира хубавите хора заедно. Радвам се, че бях част от това настроение и че дори успях да помогна малко с организацията. Библиотеката е красива, функционална и е внушителна. Направена е така, че човек да отиде с удоволствие да чете и да се откъсне от всичко друго. Разполага и с два театъра, а също и с кафенета и ресторант, в които може да размениш мисли и идеи с приятели.

     Празничната вечер започна с изпълнение на пиано на Ани Аврамова, което беше приятно и вдъхновяващо. Филмът на Иглика Трифонова беше малко по-дълъг за времето, което беше отредено на цялата вечер. Кадрите от митингите винаги предизвикват странно чувство на еуфория у мен, а сигурно и у всеки, който е участвал или поне е слушал за тях от близките си. Филмът ми припомни историите, които са ми разказвали вкъщи за семейството ни по време на режима. Как са били изселвани след като комунистите заграбват имотите на дядо ми, когото пращат в концлагер след като са му отнели всичко, което е постигнал с много труд. Навяха ми се спомени и за несправедливостта не само към нашето семейство, но и за нещастията на други подобни семейства. Припомних си трагичната история на един джаз музикант, цигулар, известен като Сашо Сладура. Това, което научих за трагичния му край в концлагера в Ловеч е ужасяващо. Знаейки, че се изхранва с пръстите си, червените садисти ги чупели един по един. След няколко дни Сашо Сладура загива. За мен това е илюстрация на режима. Може би затова и очаквах нещо по-различно от филма. Единствено историята на мъжа, който оживява след гонитбата с хвърчащи около него куршуми се доближи до това да опише онова време на произвол и насилие. И сигурно затова от всички интервюирани във филма само той ми остана запечатан в спомените. Като цяло филмът беше потискащ, хората споделяха чувства на разочарование, които са разбираеми за времето, но според мен можеше да се акцентира и да се покажат много по- важни и разтърсващи моменти от онова време. Така чужденците, например, не можаха напълно да добият представа какво точно са изпитали българите през тези комунистически години.

   Много увлекателна беше дискусията между Едвин Сугарев и Фриц Болкестейн  и съжалявам, че не можеше да се отдели повече време за нея. Болкестейн и Сугарев са колоритни личности и мисля, че има какво да научим от тях. Такива дискусии са много полезни, тъй като предизвикват самите хора да се замислят и да изградят собствено мнение.
От думите на Болкестейн, че не сме били готови да влезем в ЕС, не се засегнах, дори до голяма степен подкрепям неговото мнение. А и изказването му не беше с цел да обиди България или българите. Но ми хареса и отговорът на Едвин: “А коя държава беше готова преди да бъде приета ?”

   Тъжно е, разбира се, че 20 години след падането на комунизма, България все още не може да се нарече демократична страна. Надявам, че един ден тя ще е такава наистина. Но както каза и Едвин Сугарев: „Стената е все още в нас”,  всичко зависи от нас, сега имаме свободата, но още не знаем какво да правим с нея.

    Много се радвах, че Даниела покани Васко Кръпката в Амстердам и беше прекрасно да сме с него на този ден. Песните  на Васко са олицетворение на порива ни към свобода. Знаех повечето от тях, бях ги слушала още като дете.  Била съм на 2 години, когато пада режимът, но помня, че дори като малко дете обожавах да слушам песните на Васко и си спомням, че молех майка ми да ми пуска сборна касетка с изпълнения на Васко Кръпката, Богдана Карадочева, Валди Тотев, Васил Найденов и дори, че бях нарисувала българското знаме и до него с грозноват детски почерк бях написала СДС.

                Още по темата може да прочетете тук:

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159127&srcpos=7

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159128&srcpos=8

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158359

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158173

            http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158098                                  

 8-12-09 om 20:22


http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2009/12/post.html









Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #213 on: December 18, 2009, 01:59 »
Това което мога да кажа е,че Дилмана е адски заета за което ми писа.Сваля записи и интервюта-нека е изненада. Предполагам след Нова година тук всичко ще бъде описано! Аз държа и съм благодарен на човека и журналист Даниела Горчева за присъствието и в сайта ни.Знам,че има много да каже и обективната реалност за нас помаците! Весели празници.

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #214 on: December 28, 2009, 08:33 »
ЗА "ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС" И СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ НЕГО ТРЯБВА ДА ПИШЕ В УЧЕБНИЦИТЕ
                          
Даниела Горчева
                                                             http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #215 on: December 30, 2009, 06:39 »
В памет на Едуард Генов .

Даниела Горчева-Дилмана.
18 дек.2009г.Медиапул.
                                      "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” Иска се немалка смелост, за да напишеш и да разпространяваш позиви с това съдържание през 1968 година, когато България оказва "братска помощ на чешкия народ”, изпращайки войски в непокорната Чехословакия.

Но благодарение именно на Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, платили висока цена за куража си, днес имаме основанието да се гордеем, че и в България са се намерили хора с достойнство и с кураж да протестират срещу позорната акция.

През септември 1968 г., непосредствено след инвазията в Чехословакия, Едуард Генов, тогава студент по археология, започва заедно с колегите си Александър Димитров и Валентин Радев разяснителна кампания срещу съветската инвазия и до края на месеца тримата успяват да разпространят над 200 позиви със съдържанието "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!”

През октомври и тримата студенти са арестувани от ДС. По донос. През януари 1969 г. Едуард получава присъда като "инициатор и ръководител на нелегална контрареволюционна група”.

"Всенародна подкрепа ли?", ще каже години по-късно Александър Димитров, получавайки заедно с граждани от други страни от бившия съветски блок в Прага благодарност за доблестта си през 1968. "Нямаше такава, достатъчно бе и един човек да заяви своята позиция".

От тримата най-тежка присъда получава Едуард Генов. Причината, според Александър Димитров, е в това, че по време на процеса самият Димитров все пак се обявява за марксист.

"По онова време смятах, че най-добрият модел за България е югославският - гражданите свободно да пътуват на Запад, да работят там, където искат. Цитирах Дубчек", разказва Александър Димитров пред вестник "Дневник" в интервюто "Историкът, който участва в историята”.

Истината обаче е, че Едуард Генов поема отговорността за инициативата, а и властите отдавна му имат зъб. През 1964 година заедно с Божидар Стриков и Луиджи Росито Генов създава “Младежка организация за национална свобода”. Арестуват ги, но за техен късмет през 1964 г. има амнистия по случай 20- годишнината от Девети септември и така остават в затвора само месец.

"Едно от нещата, които са ме тласнали да протестирам, беше комунистическата демагогия. Например, митът, който се създаваше около името на Димитров. За мен той е предател, дупедавец и мръсник”, разказва по-късно Генов.

Интересен детайл е, че, според Александър Димитров, именно Божидар Стриков се оказва доносникът, който ги издава през 1968 г. на властта. Във всеки случай, благодарение на човек, който е докладвал не само най-подробно всичко, но си е позволил да украсява историята с клеветата, че студентите са се канели да взривяват влак, тримата се разминават на косъм със скалъпено обвинение за саботаж и тероризъм, за което в ония години човек може да получи и смъртна присъда. Спасила ги е, колкото и абсурдно да звучи, именно верноподаническата позиция към СССР на Тодор Живков, който искал да убеди братска Москва, че в България народът напълно подкрепя съветските другари и затова няма протести и протестиращи.

Старозагорският затвор, където Едуард Генов се запознава с хора като Илия Минев, Григор Симов, Фреди Фосколо, Петър Бояджиев, Димитър Томов, Благой Топузлиев и други дисиденти, се оказва школа, където непокорните младежи се учат да бъдат правозащитници. В затвора Едуард получава допълнителна вътрешна присъда за участие в затворническия бунт през есента на същата година, за което е осъден на още 8 години затвор. Освободен е през 1978 г.

През 1986 г. Едуард Генов се присъединява към писмото апел на Григор Симов, макар че си дава сметка, че този път може да им е за последно. "Не, този път ще победим”, убеден е Григор Симов.

"За мен е чест и щастие да познавам Григор Симов и да се наричам негов приятел. През 1986 г. Григор Симов и Илия Минев отправят декларация и апел до Виенската конференция за правата на човека - “Конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи.”  

"Една вечер Гришата дойде вкъщи и ми предложи да я подпиша. Каза: тоя път ще успеем”, разказва Едуард в интервю за списание "L'Europeo" от юни 2008 г.

Писмото е подписано от Григор Симов, Едуард Генов, Илия Минев, Димитър Томов и Цеко Цеков и изпратено до Виенската конференция на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество Европа.

С тази декларация българските дисиденти се присъединяват към първия общ документ на дисидентите от Източна Германия, Унгария, Чехословакия, Полша и Румъния. В отговор властите ги арестуват отново.

"Арестуваха ни. Жена ми излизаше рано за работа, в 6 часа. Излиза и вижда една кола с петима вътре. Тя усеща нещо и се връща да ме предупреди, те обаче скачат, настигат я и я избутват, влизат в къщата заедно с нея. Прибраха ме. Обаче още първите два-три дни се оказа, че пипат с ръкавици и ходят на пръсти около нас, което ми показа, че нашата декларация е оповестена. Европа го знае.”

Въпреки арестите, на 11 януари 1988 г. в град Септември заедно с Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, Благой Топузлиев и други основават "Независимото дружество за защита правата на човека”. Правозащитната им дейност предизвиква непрестанни репресии от комунистическите власти.

"Създадена е погрешна картина за България", твърди Едуард Генов. "Счита се, че България е тиха и кротка и че българите са приемали съветската власт с удоволствие. Това не е вярно, ние не отстъпваме на никого в това отношение.  Но във и от България нито влизаше, нито излизаше информация. Журналистът Георги Заркин го убиха в затвора. Някой да е чул за това? С тази декларация ние не сме първите. Има още няколко опита преди нас, но какво е станало с хората, само Държавна сигурност знае. Ние просто имахме късмет. От хората, които действаха в България срещу властта, се искаше по-голяма смелост. Защото бяхме сами, нямаше на кого да разчитаме”.

Първите български емигранти, които разбират, че трябва да дават гласност на ставащото в България, са "колегите” от Старозагорския затвор Петър Бояджиев и Фреди Фосколо. Петър Бояджиев, емигрирал с помощта на Фреди Фосколо с дръзко бягство от България във Франция, предоставя телефона си 24 часа на разположение на дисидентите, включително на българските турци, и така чрез него, чрез предаванията на Румяна Узунов по "Свободна Европа” и на френските журналисти, които Фреди Фосколо и Петър Бояджиев ангажират, светът разбира за протестните акции в България. А това със сигурност спасява животът на мнозина.

На 6 юни 1988 г. Едуард Генов отново е арестуван от Държавна сигурност и е принудително заселен за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в цех за производство на каменно брашно и успява да организира работниците за протест за по-добри условия на труд и да привлече някои от местните жители за членове на НДЗПЧ. Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдение на ДС, членове на НДЗПЧ, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани, малтретирани и връщани под конвой по местоживеене. ДС конфискува документите на дружеството, намерени в тях.

През октомври 1988 г. Едуард Генов получава 3-4 дни, за да напусне България със семейството си. Трогателна е раздялата, описана с приятели, въпреки забраната на Държавна сигурност. Едуард Генов е експулсиран в Австрия, където остава няколко дни, преди да замине за САЩ.

До смъртта си живее в Сан Франциско, като се занимава с обзавеждане на жилищни сгради. Съпругата му Сабина е инженер-геодезист. Имат двама сина.

Едуард Генов почина през нощта на 17 декември 2009 г. от инфаркт на 65 годишна възраст.

Поклон пред светлата му памет.

20.дек.2009 г.

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #216 on: December 30, 2009, 07:03 »
В утробата на кита!
Даниела Горчева, списание „Диалог”

По традиция в декемврийския брой на „Диалог” се мъдри моето „коледно” слово, с което благодаря на всички, които ми помагаха през годината. Добре, но от година на година списъкът става все по-дълъг и мястото взе да не стига, защото много хора помагат на „Диалог”.

Помагат му всички читатели, които го подкрепят с абонамента си и с читателските си отзиви.

Помагат му дарителите (никога не знам как да се отблагодаря на тези трогателни жестове на подкрепа, които понякога идват в най-трудния момент). Помагат му рекламодателите, защото без парите от рекламата, няма да мога да плащам на печатницата.

Помагат на „Диалог” прекрасните му автори, фотографи, художници, помагат колегите от медиите в България.

....   От Екипа на сайта www.pomak.eu
     Здрасти Дилмана! От името на Екипа и Ръководството на сайта помак.еu изказваме искрена благодарност за присъствието ви тук! Вашите обективни коментари като журналист са ценени тук.Нека през 2010 година бъдем отново заедно в сайта.От името на Екипа на сайта ви пожелаваме Весела и щастлива Нова година!

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #217 on: January 01, 2010, 12:04 »
 От блока на Дилмана- Честита и щастлива Нова година
Скъпи приятели и читатели на моя блог,

От сърце ви желая една честита и щастлива Нова година, много радост, здраве, обич и късмет, много хубави преживявания и вълнуващи приключения, много успехи!

Наздраве!

Даниела.  31-12-09 om 10:00 | Permanente link

Честита Нова Година!

http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2009/12/post-3.html   ....   От Екипа на сайта www.pomak.eu
     Здрасти Дилмана! От името на Екипа и Ръководството на сайта помак.еu изказваме искрена благодарност за присъствието ви тук! Вашите обективни коментари като журналист са ценени тук.Нека през 2010 година бъдем отново заедно в сайта.От името на Екипа на сайта ви пожелаваме Весела и щастлива Нова година!

Offline Dilmana

  • Editor
  • ***
  • Posts: 535
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #218 on: January 09, 2010, 16:16 »
Скъпи приятели,
От все сърце ви честитя Новата 2010 година и ви желая на всички дълъг живот, отлично здраве, много радостни мигове, по-малко грижи, повечко късмет, много успехи и сбъднати добри мечти!
Понеже между вас има и хора от Корница, както и мнозина, които познават Зейнеп Ибрахимова, ще публикувам тук едно нейно писмо, което тя написа в памет на Едуард Генов. Виждам, че неуморният Назми вече е публикувал моята статия за Едуард Генов.

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #219 on: January 09, 2010, 16:20 »
Благодаря Дилмана... :-*
Ще се радваме много за писмото. Дали неможем по някъкъв начин да привлечем Зейнеп аблата тука при нас...
Със твоя помощ разбира се...?


Скъпи приятели,
От все сърце ви честитя Новата 2010 година и ви желая на всички дълъг живот, отлично здраве, много радостни мигове, по-малко грижи, повечко късмет, много успехи и сбъднати добри мечти!
Понеже между вас има и хора от Корница, както и мнозина, които познават Зейнеп Ибрахимова, ще публикувам тук едно нейно писмо, което тя написа в памет на Едуард Генов. Виждам, че неуморният Назми вече е публикувал моята статия за Едуард Генов.

Offline Dilmana

  • Editor
  • ***
  • Posts: 535
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #220 on: January 09, 2010, 16:21 »
Писмо от група членове на НДЗПЧ, живеещи в Турция

В деня след публикацията на моята статия в Медиапул за Едуард Генов
 
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159980&srcpos=12

/преди мен много хубава статия беше написал и Петър Добрев, публикувана в news.bg/
Зейнеп Ибрахимова ми изпрати това писмо, което Петър Добрев качи на своя блог, както и Петър Бояджиев.

Публикувам го и аз сега и се надявам най-после да ни дойде умът в главата и през Новата 2010 година да се делим не на българи и "други", а на почтени и непочтени хора. Защото  българските турци, например, които участваха в съпротивата срещу комунистическия режим са много по-ценни за България и много по-големи патриоти от етническите българи, служили на тази престъпна власт, чиито плодове берем и сега, и още кой знае колко години.



Един по един ни напускат нашите учители-дисиденти

 Замина си Илия Минев, след него Нури Тургут, а сега и Едуард Генов…
Вестта за ранната смърт на Едуард Генов още веднъж ни убеди колко успешна е била операцията на Държавна сигурност за експулсиране на най-изявените организатори и членове на «Независимото дружество за защита правата на човека», явяващо се първата легална правозащитна организация в България. Така смелите защитници на правата на гражданите, членове на от Дружеството, а по-късно и дейците от другите последвали го неформални сдружения бяха разпръснати по различни краища на света, за да не пречат на плановете за бъдещето на страната, които щяха да се реализират много скоро. А когато се решаваше съдбата на “нова“ България, дори малкото честни хора, успели да влязат в редиците на управляващите, не си спомниха за хора като Едуард Генов, проявили смелост да се обявят против инвазията в Чехословакия и допринесли най-много за падането на тоталитарния режим. Новите политически сили в Народното събрание си приеха специален закон, който не позволява на граждани на България, притежаващи и паспорт на друга държава, да участват в политическия живот на страната. Така всички мостове и пътища, водещи към родината, бяха прекъснати. В политическия живот не трябваше да участват хора като Едуард Генов, които категорично не биха седнали с дявола на масата за преговори. Не случайно Държавна сигурност се отърва от Едуард Генов още през ноември 1988 година!

Той си отиде с чиста съвест и честно – така, както беше живял цял живот. Смелостта, с която се обявявяше в защита на слабите и в подкрепа на дръзналите да се борят против комунистическата тоталитарна машина, вдъхна кураж на стотици негови последователи.

За първи път чухме неговото име по западноевропейски радиопредавания във връзка с “Апела на шестимата“, когато, след излежаване на присъдите ни в затвора, за втори път бяхме изселени в две села на бившия Михайловградски окръг. Заедно с другите автори на “Апела“ Едуард Генов за нас стана символ на свободата, към която родителите ни и ние се стремяхме непрекъснато, без да успеем да я постигнем. Едуард Генов беше лъч светлина в непрогледната ни нощ, защото той не делеше хората по народност и вероизповедание. За него имаше само подтиснати и подтисници, честни и подлеци…

След това, от началото на 1988 г., когато името му непрекъснато се споменаваше по емисиите на различни западни страни, той стана още по- близък и на двете ни семейства. Впечатляваха ни неговите неимоверни усилия за защита на всички човешки ценности, за събаряне на комунистическия режим в България, чиито жертви ние бяхме от 1973-та година. Искрено повярвахме в смелите дейци на НДЗПЧ, сред коите особено се открояваше и дисидентът Едуард Генов. Като изселени в Михайловградско, посредством Кемал Бабечки през лятото осъществихме връзка с Михайловградската група и по – специално с говорителя на НДЗПЧ Димитър Томов и станахме членове на Дружетсвото. Искахме да се научим от активистите им как да защитаваме собствените си права и правата на другите, особено на турците и мюсюлманите, на които тоталитарният режим беше отнел дори имената. Защото затворите бяха пълни с обявилите се против насилствената асимилация турци, около нас във всяко село на Михайловградски окръг живееше най-малко едно интернирано семейство или човек. Такова беше положението и в други райони на страната, където живееха предимно само етнически българи.

Нямахме право да пътуваме (освен Кемал Бабечки, който като малолетен през 1985 не беше осъден) и не можехме да осъществим пряка връзка с активистите на Дружеството. Когато през ноември ни върнаха в село Климент, Шуменско, където последно бяхме живели до осъждането (за да ни отдалечат от Михайловградските активисти на Дружеството и да предотвратят интервюто ни с холандски журналист), имахме възможността лично да се запознаем с почти всички негови основатели. Но понеже Едуард Генов междувременно беше експулсиран, никога не можахме да се видим. Отначало в България, а по-късно и от Турция следяхме за известно време неговата дейност в Америка. Той продължаваше да ни вълнува с изказванията си, с прекрасните си интерпретации на политическата обстановка в страната. Едуард Генов остана смел и честен човек, чието човеколюбие не се ограничаваше само с България, защото то не признаваше никакви граници.

А сега, когато го загубихме, без дори да успеем да си стиснем ръцете и да му кажем какво е бил той за нас, как е осмислял нашите дни по време на интернирането ни, си мислим, че на България й са нужни именно такива хора като Едуард Генов. Иска ни се да вярваме, че младото поколение ще съумее да възпита личности като него.

В лицето на Едуард Генов загубихме една изключителна личност, направила толкова много за освобождението на България от комунистическата тоталитарна машина.

Изразяваме най-искрените си съболезнования към близките на Едуард Генов. Изразяваме съболезнования и към българските граждани – бивши и настоящи.

Поклон пред светлата му памет!

От група членове на НДЗПЧ, живеещи в Турция:

Зейнеп Ибрахимова

Ибрахим Ибрахимов

Юсуф Бабечки

Вахиде Бабечка

Кемал Бабечки

http://bg.wordpress.com/tag/%d0%b0%d0%bf%d0%b5%d0%bb%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0/



Offline Dilmana

  • Editor
  • ***
  • Posts: 535
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #221 on: January 09, 2010, 16:27 »
Здравей, Рахмие, аз показах на Зейнеп вашия сайт, но за съжаление и тя като мен е прекалено заета, за да има време да пише във форума. Има и един друг проблем, който отдавна исках да обсъдя с вас. Може би трябва да направите сайта така, че човек да може да го чете без ограничения, дори ако не се е регистрирал или логнал в него?
 Така повече хора ще могат да четат тези теми, които вие прецените, че е добре да бъдат достояние на обществото. Може да си оставите някои теми - като поздравленията за рождени дни, обсъждане на вътрешнофорумни проблеми и други да са достъпни само за членовете на сайта.

Offline Dilmana

  • Editor
  • ***
  • Posts: 535
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #222 on: January 09, 2010, 16:35 »
Понеже Рахмие ме попита с бележка дали съм още в България и как е времето, ще си позволя да отговоря в следващия постинг с един зимен музикален поздрав до всички. Надявам се да ви хареса.:) 
Що се отнася до въпроса на Рахмие - върнах се преди няколко дни от България,където беше необичайно топло (кацнах в София  2-3 дни преди Коледа и беше студено, имаше сняг и поледица,но после стана като пролет, да не кажа лято и посрещнах Нова година с лятна рокля с презрамки.:) Е, беше горещо и заради танците:), бяхме с приятели в един ресторант.

Offline Dilmana

  • Editor
  • ***
  • Posts: 535
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #223 on: January 09, 2010, 16:37 »

Tombe la neige!

  В България зарязахме шапките, шаловете и вълнените пуловери в Новогодишната нощ и извадихме ефирните рокли от гардеробите – беше над 17 градуса...

В Холандия обаче, баба Зима реши да опровергае приказките за глобалното затопляне и ни друсна едно глобално заледяване. Настана студ и мраз, наваля дебел сняг, каналите и езерата замръзнаха... Мало и голямо извади кънките от килера да се пързаля по заледените канали, по-големите деца играят хокей на лед по езерата. Лебедите, дивите патици и водните кокошки са се скупчили наедно и топлят самоотвержено малкото останали незамръзнали водни участъци. Вчера им носихме хляб, голямо оживление настана - наизлязоха от водата и се въртяха из краката ни. Чак перушините им трепереха от студ, горките птици.

Хагската община проплака, че й свършили запасите от сол и им останали едва два тона и нещо, кой ще ни размразява сетне пътищата, не знам. Ей сега е моментът България да продаде няколко тона сол и да излезем от икономическата кризаJ, а аз да поздравя приятелите си и читателите на блога си с Tombe la neige на Адамо:


Adamo Tombe la neige (Version originale)



А ето и българският вариант в изпълнение на Стефан Воронов :


стефан воронов сняг бавно пада


Вее вихърът студен...

Студ не студ, кой ти гледа, даже няма „дървена” ваканция за децата и те пердашат смело с велосипедите по заледените пътища, вятърът ги брули, снощи беше минус 14 градуса.

Но холандците, нали са си корави, клатят глави, че ей така се ставало силен и голям.


Това е то!


Tombe la neige!

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
« Reply #224 on: January 09, 2010, 16:43 »
Здравей, Рахмие, аз показах на Зейнеп вашия сайт, но за съжаление и тя като мен е прекалено заета, за да има време да пише във форума. Има и един друг проблем, който отдавна исках да обсъдя с вас. Може би трябва да направите сайта така, че човек да може да го чете без ограничения, дори ако не се е регистрирал или логнал в него?
 Така повече хора ще могат да четат тези теми, които вие прецените, че е добре да бъдат достояние на обществото. Може да си оставите някои теми - като поздравленията за рождени дни, обсъждане на вътрешнофорумни проблеми и други да са достъпни само за членовете на сайта.
Благодаря Дилмана за искрените пожелания,и писмото на Зейнеп Ибрахимова.Сайта може да се чете без да си  регистриран  на три езика тук-  български,турски и английски.Така ,че не е проблем това.В други форуми е задължително да се рег.За другите предложения ще имаме впредвит да се коригират в началната заглавна страница на сайта.Бъди жива и здрава и през 2010 заедно тук в помак.eu.