Ето нещо, което ме впечатли от блога на Даниела Горчева! Намирам я за персона с изискан вкус и много добре стояща ценностна система!
http://dilmana.web-log.nl/Къде сте, господа патриоти?
Чета сутринта тази статия на Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/page.php?pid=1582&rid=29&archive=и си мисля, че цялата тази ченгесарийница е толкова възмутителна, че просто да онемее човек.
Но по-лошото е, че е онемяло цялото общество и се държи като в оня виц, в който лекарят объркал рецептата и вместо лекарство против разстройство предписал на пациента си таблетки за успокояване. И като му се обадил да се извини за сгрешената рецепта, пациентът отговорил: „А, нищо, докторе! Аз съм ОК! До ушите съм в л....а, но хич не ми пука!”
Ето така и българинът – патриот много се разстрои, че на някаква арт инсталация картата на „майка България” била изобразена под формата на клозет, но ХИЧ, ама хич не му пука, че сме накиснати до ушите във фекалните води на ДС.
Къде сте, господа патриоти? Хайде, вложете си енергията в нещо смислено. Извадете юнашките си словесни „сабли” срещу такива като Алексей Петров, срещу Румен Петков, срещу Гоце пък ги посечете с думи гневни. Направете стохиляден митинг: „Не щем престъпниците в парламента, в службите и в изпълнителната или съдебната власт на майка България.”
Хайде, пък там да ви видим колко сте юнаци и бабаити?
Ама де го Расате? Де ги тия всичките тия смели атакаджии, расатаджии и прочее патриотари и националисти?
А докато пишман – патриотите се зъбят на хората на изкуството, на научните работници или на тези с по-тъмен цвят на кожата (какви естети, мили Боже, какви юнаци, какви хубавци), в това време щатните сътрудници на доказано престъпната организация ДС вече 20 години по-късно продължават да бълват помията си върху цяла България и на всичко отгоре искат да им ръкопляскаме, когато техният Гоце им закача поредния орден „Стара планина”. Каква смрад!
За шофьора-мароканец, пловдивския кмет и провинциалността
Даниела Горчева
http://frognews.bg/news_15976/Za_shofjora-marokanets_plovdivskiia_kmet_i_provintsialnostta/ Бъбрим с момичето на рецепцията, когато таксито пристига, качвам се и потегляме.
- На сауна ли си била ? - пита ме шофьорът.
Поглеждам с изненада към него, защото не е прието да се проявява любопитство от личен характер към клиент. Човекът зад волана обаче очевидно не е холандец и бърка кода на поведение, пренасяйки своята култура. Отговарям вежливо, но дистанцирано.
- Хе, хе - засмива се шофьорът, който явно не е разчел сигнала в интонацията ми и продължава да фамилиарничи: - те тук... жени, мъже всички заедно ходят на сауна.
- Така е. – потвърждавам. - Е, и?
Моята реакция малко го обърква и той изтриса:
- Абе то тия тука не са мъже!
Напушва ме смях и дяволът в мен се събужда.
- Така ли? - питам невинно. – Сигурно имате богат личен опит с тукашните мъже?
- Кой, аз ли?!? – шофьорът се облещва насреща ми и почти се задавя от възмущение.
- Или може би съпругата ви? - продължавам аз да питам все така невинно.
Той за малко не изпуска волана от изненада, но още преди да е успял да каже нещо, аз продължавам:
- Е, добре, а откъде тогава сте толкова убеден, че „тукашните не са мъже”?
Моят спътник най-после загрява накъде бия и се разсмива – смутено, но и с облекчение. Засмивам се и аз.
- Откъде сте? – питам.
- От Мароко – казва ми човекът. Говори добре холандски и споделя, че в Холандия печели добре, но не може да свикне с климата и с някои разлики в културата. Кимвам с разбиране.
- Аз съм от България – казвам му. – Знаете ли, тези приказки, че западняците не са мъже, а нашите са все големи бабаити и любовници ги слушам и у нас.
Мароканският ми спътник се усмихва широко.
- Според вас - продължавам аз темата - откъде всъщност идват всичките тия митове за голямата мъжественост на балканците и на арабите или съответно за най-красивите жени (разбира се, бързам да му обясня, че българките са най-красиви, да не започне да спори сега, че от мароканките по-хубави няма)?
- Откъде? – пита моят спътник заинтригувано.
- Според мен от комплексарщина и от простотия – отговарям откровено. – Като няма с какво лично да се похвали човек, остават му хвалбите за големите фалоси на мъжете от великото племе, от което и той произхожда, славното минало на дедите му, красивата местна природа и най-красивите (има си хас!) жени. Тия от другите племена не обитават красиви места, а жените им са грозни, естествено.
Мароканецът ме слуша и се смее на глас. Накрая внезапно признава:
- Абе така е. Все гледаме с нещо да се изтъкнем и като няма с какво друго... дай да се изкараме големи мъже.
*
Сетих се за тази весела случка като прочетох изказването на пловдивския кмет Атанасов: „Няма да посрещам Давид Черни с хляб и сол, но ще му зачисля екскурзовод, за да види със собствените си очи нашите старини, култура и традиции.”
Ха, така мисля си, ашколсун! Задължително да му се „зачисли” (каква дума само!) един опитен екскурзовод на този Черни, който направо е причернял пред очите на нашенските патриоти! Защото ето какви бели стават като се шматкат чуждите туристи без балкантуристки надзор из китната ни Родина и вземат, та попаднат вместо на „старини, култура и традиции” на ...хм... не дотам старинни клозети- клекала. И ето от такова безнадзорно шляене навремето, когато Давид Черни още не е бил известен художник, а само един неориентиран младеж с раница на гърба, обикалящ соцлагера, вкл. и България с нейната ухайна Розова долина и впечатляващи обществени тоалетни, сега я докарахме до дипломатически скандал.
И да оставим дипломатическия скандал, ами на някои свръхчувствителни бранители на честта на „майка България”, току-виж вземе, та им пресипне гласа от кряскане. И после кой ще плаши гаргите на анти-българската пропаганда?
*
Ще рече някой: добре, де, но какво общо има между шофьора - мароканец в Холандия и пловдивския кмет Славчо Атанасов? Е, няма много общо освен в комичното предъвкване на глуповати клишета и парадирането с някакви съмнителни „национални” гордости. Но мароканецът поне имаше чувство за хумор и бе достатъчно интелигентен да прецени комизма на ситуацията, в която сам се постави. Пък и доблест да си го признае.
*
Между другото, в конкретния случай част от възмущението и патоса на родните патриоти е предизвикан от това, че явно не са внимавали много в часовете по български език и са пропуснали урока за относителните прилагателни. А те могат да означават не само принадлежност, но и произход на предмета. В случая „турска тоалетна” не означава принадлежаща на Турция тоалетна, а предмет (вид тоалетна), произхождащ от Турция. Всъщност, ако някой трябваше да се обижда, то това бяха комшиите. Обаче техните политици може да са всякакви, само не и толкова отчайващо провинциални като нашите. А и не им е изпила чавка акъла да стават за смях, размахвайки показалец на хората на изкуството.
Така че не Давид Черни ни орезили, а нашенските пишман политици, които вдигнаха патардия и по стар тоталитарен навик взеха да учат творците кое е правилното изкуство. Именно тяхната реакция, а не творбата на Черни ни направи за смях. Коментарът в холандските вестници, например, беше че на българските политици взела да им излиза пара от ноздрите и ушите.
Но ако нашите патриотчета са изтървали уроците по граматика, то видно е, че за сметка това всички клишета от скалъпените ни по съветски образец соц-учебници по история са им заседнали здраво в главите. Затова и сега, колчем чуят прилагателното „турски/турска/турско”, очите им се наливат с кръв и започват да махат въображаемите си боздугани, виждайки се като същи кралимарковци, които ще скъсат синджирите на поробената „майка България”. И няма кой да им каже на клетите, че „майка България” поне от 130 години не е част от „турската” империя, която дори не е турска, а Османска.
Виж, синджирите на правешкия манталитет, завещан ни от еничарите на съветската империя, още дрънчат в изказвания като това на пловдивския кмет, който си позволява да говори от името на всички българи и по стар навик решил... да филтрира изкуството в общинските галерии.
Но това го помним. Нали заради такива славчоатанасовци и поетът Коста Павлов бе натикан в „утробата на кита’ за няколко десетилетия, понеже бил „гърмяща змия” за родния соц-реализъм, докато антондончевци гордо вееха знамето на „българщината”.
Затова нека да поздравим славчоатанасовците с откъс от стихотворението „Защо!” на Коста Павлов, което има следното посвещение: „На всички, които хиляди пъти са ме разстрелвали с полицейското : "ЗАЩО ?", посвещавам тази проста и ясна историйка. С отвращение : Авторът”
...
Питаме "защо" и "как така"!
Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Как така?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"
А трагикомичният хор на славчоатанасовците изпълнява следния рефрен в поемата:
Нищо не разбираме! Ни текста,
ни подтекста...
Ясно е, че не разбирате ни текста, ни подтекста, но що ви трябваше с изкуство да се захващате. Всичкото Мара втасала...
