Topic: От блога на Дилмана!

[Dilmana]

И тук във форума се подвизава един "Вилдерс", който постоянно злоупотребява със свободата на словото и се опитва да вменява колективна вина на мюсюлманите.

Здравей, Мустафа,
 цитирал си Юлиана Методиева, която ми е много скъп приятел и много я обичам. Но в случая не съм съгласна с изводите, които прави и дори се опасявам,че не е разбрала добре думите на Буковски в моето интервю. Той имаше предвид нещо съвсем друго.

[Dilmana]

Всички са една марка!

е, не всички:)
Но наистина трябва да се внимава и аз предложих да се изчака с медиите до есента. Съгласна съм с това, което казва абс. Аз мисля, че ще е добре да се повдигне една диксусия в обществото, но предлагам да се изчака да мине лятото, защото сега никой няма да обърне внимание и някъде през есента да стартираме една поредица от автентични разкази за това какво са преживели помаците при насилствените преименувания. Българското общество не знае нищо или почти нищо за това. А трябва да се знае, за да разбере защо хората в тези райони са чувствителни към посегателствата с днешна дата срещу религията, традициите и т.н.  

[Dilmana]

Беглик, струва ми се, че отдаваш прекалено значение на едно убийство, само защото е извършено на (уж) "религиозна основа". Както и на (уж) преследваната "кукла на конци" - либералната фундаменталистка Аян Хирси Али.

Мустафа, не съм съгласна,че Аян Хирши Али е либерална фундаменталистка.
Според мен е една умна и смела жена, която има много качества. И е един от малкото западни политици, които не забравят да наредят престъпленията на комунизма до тези на нацизма.
Ще ти постна след малко една моя статия за нея, писала съм я преди 3 години.

[Dilmana]

Дебатът продължава

Даниела Горчева


   Аян Хирши Али беше избрана за Европеец на 2005 година от европейските редактори на „Reader’’s Digest”, а американският „TIME Magazine” я посочи сред 100 -те души на планетата, които оказват влияние върху развитието на света. Норвежкият парламентарист Christian Tybring-Gjedde предложи кандидатурата на Аян Хирши Али за Нобелова награда за мир през 2006.

Новият брой на холандското списание Контраст (Соntrast) от 13 юни 2006 е посветен на „тъгата по заминаващата Аян” и на надеждата, че дебатът за мултикултурното общество ще продължи, въпреки решението на Аян Хирши Али (Ayaan Hirsi Ali) да напусне холандския парламент и да замине за САЩ, където ще работи в неоконсервативния изследователски институт AEI (American Enterprise Institute for Public Policy Research). Освен редакционната статия на главния редактор на Контраст, коментар на събитията от миналия месец прави и Наджет Селим (Nahed Selim) - холандска писателка от египетски произход, автор на „Писма от Египет” и „Жените на пророка”. Наджет Селим е убедена, че с напускането на Аян Хирши Али холандската политика ще загуби много. Статията й съдържа интересни факти за семейното право, което в почти всички мюсюлмански страни (40 от общо 48) все още се решава според Шериата, както и кога, къде и какви реформи или опити за реформи са предприемани. По-натам Наджет Селим се спира на факта, че в Холандия поради правото на специално образование (член 23 от Конституцията) децата, които посещават мюсюлмански училища са възпитавани в духа на недопустими за западното общество традиции и „свещени” правила.

Също като Аян Хирши Али и Наджет Селим смята, че това е една от сериозните пречки пред интеграцията на живеещите на запад мюсюлмани и привежда множество факти. Тя напомня, че в Англия определени ислямски кръгове от години правят опити конфликтите в мюсюлманските семейства да бъдат разглеждани не според английските закони, а според Шериата и се опитаха да интегрират Шериата като паралелно работеща съдебна система. Селим дава пример и с провинция Онтарио в Канада, където тези опити временно успяха и конфликти в семейната среда можеха да бъдат решавани според Шериата. Слава Богу, след бурни протести вкл. на „Съвета на жените мюсюлманки в Канада” тази паралелна съдебна система беше отменена миналата есен. „Правото на мюсюлманките да избират между Шериата и канадските закони на практика не съществува - аргументира се тогава „Съветът на жените мюсюлманки в Канада” - тъй като общественият контрол в мюсюлманските среди е изключително силен и жените са принудени да покажат, че са добри мюсюлманки”.

Повечето от западните политици - твърди Наджет Селим - просто нямат идея за какво става дума и подценяват опасността. Аян Хирши Али заговори открито за много от тези проблеми, които бяха табу и освети много тъмни кътчета от живота на мюсюлманските общности в Холандия. Ето защо днес много хора страдат, че тя напуска холандската политика, а други пък, напротив, са изключително доволни. Добре е да се знае кой е щастлив от заминаването на Аян - завършва Наджет Селим и напомня, че особено доволни са членовете на т.нар. Hofstadtgroep, които поднесоха цветя и марокански сладкиши на холандската телевизионна програма VARA, предизвикала скандала с филма „Святата Аян”. „Hofstadtgroep” са арестувани по обвинение в тероризъм и съучастничество с Мохамед Б., обвинен в убийството на режисьора Тео ван Гог. По-късно двама от общо осемте арестувани бяха освободени поради липса на преки доказателства.

***

„Правилата са правила” - упорито повтаряше министърът на интеграцията Рита Вердонк, когато парламент, журналисти и общественици с право я атакуваха заради поредния й гаф, който скандализира Холандия, когато обяви, че Аян Хирши Али всъщност няма холандско гражданство.

След изявлението на Рита Вердонк, Аян Хирши Али светкавично подаде оставка като член на парламента. Логично и достойно - щом няма холандско гражданство, значи не може да бъде и депутат.

„Правилата са направени за хората, а не хората - за правилата” напомниха на госпожа Вердонк дори дискутиращите по интернет форумите холандци, известни поначало със своя респект към законите и правилата. „Срам за Холандия” - коментираха мнозина, уязвени, че светът постави под съмнение качеството, с което страната се гордее най-много - толерантността.

На 16 май т.г. министър Вердонк беше подложена на кръстосан огън в парламента, включително (и дори най-вече) от съпартийците си и цялата й „защита” се състоеше в това да повтаря, че „правилата са правила” и да твърди, че не е знаела истинското име на колежката си, независимо, че самата Аян Хирши Али многократно е разказвала историята около своето пристигане в Холандия и фактите могат да се прочетат не само в книгата й „Фабрика за синове”, но и в многобройни интервюта, а също и на интернет страницата й.

Коя е Аян Хирши Али?

36-годишната холандка от сомалийски произход Аян Хирши Али, депутат от VVD (най-голямата дяснолиберална холандска партия) от години предизвиква гнева на ислямистите и скандализира салон-социалистите с критиките си към догматичния ислям и особено с критиките си срещу ислямски разбирания, традиции и обичаи, които обричат жените в мюсюлманския свят на постоянен терор. Многократно заплашвана със смърт заради изказвания срещу догматичността на исляма, от 2003 година Аян Хирши Али се намира под охрана, а след варварското убийство на режисьора Тео ван Гог, с когото заедно направиха филма “Подчинение” (Submission), е принудена да живее при изключителни мерки за сигурност.

Аян е родена в Сомалия в мюсюлманско семейство и едва петгодишна е изпитала върху себе си варварската традиция, свързана с практиката в някои страни да се обрязват момичетата. Тя е на 6 години, когато, принудено от просъветския диктаторски режим в Сомалия, семейството й емигрира първоначално в Саудитска Арабия, а след една година - в Етиопия. Оттам, четири години по-късно, заминават за Кения, където се установяват и където Аян посещава мюсюлманско училище за момичета.

Принудена да сключи брак не по свой избор, през 1992 година Аян успява да избяга и пристига в Холандия. За да се укрие от семейството си, което я издирва, тя заменя фамилното име на баща си - Маган с фамилното име на майка си - Али и подменя годината си на раждане - 1969, прибавяйки си две години отгоре. Така, с подменено фамилно име и „по-възрастна”, през 1997 тя получава холандско гражданство. Всички тези факти бяха добре известни на широката общественост.

Защо обаче в Холандия се намериха журналисти, които по демагогски начин представиха отдавна известните на широката общественост факти и защо министър Рита Вердонк се хвана на тази евтина манипулация?

Всъщност какво, как и защо се случи?

За да се разбере историята по-добре, трябва да се върнем няколко години назад.
След пристигането си в Холандия през 1992 година, Аян живее в център за бежанци и започва да учи холандски език. Една година по-късно тя записва Висшето училище за обществени науки (Hogeschool de Horst), а след още една година започва да следва политология в Лайденския Университет. Междувременно работи като чистачка във фабрика за безалкохолни напитки, а по-късно - като преводач.

През 2000 година завършва политология в Лайденския Университет и от април 2001 до ноември 2002 работи във „Wiardi Beckman” - изследователската фондация на социалдемократическата Партия на труда (PvdA),където се занимава с проблемите на еманципацията и интеграцията на мюсюлманските жени в Холандия и практически именно тук започва политическата си кариера, влизайки в конфликт с ръководството на PvdA.

Важно е да се знае, че скандалът около холандското гражданство на Хирши Али започна с предаването Zembla на холандската телевизионна програма VARA,която все още се свързва с PvdA.

Конфликтът между Аян Хирши Али и PvdA започва през 2002 г.

Изстрадала на собствен гръб безправието на жените в догматичните и тоталитарни мюсюлмански страни, след като пристига в Холандия, Аян Хирши Али работи известно време доброволно и към един център за подпомагане на пострадали от домашното насилие жени и открива, че 80% са от тях са мюсюлманки. Тези жени, ако са имали късмет и кураж да избягат от всекидневните унижения и побоища у дома, са настанявани в специални центрове, в които отново трябва да живеят в постоянен страх, че роднините им ще ги открият. А открият ли ги, наказанието е жестоко и често завършва със смърт.

В същото време левичарската Партия на труда, която на думи е за еманципация на жените, флиртува с мюсюлманското малцинство в Холандия, защото разчита на гласовете на тези над един милион имигранти в Холандия и не желае да повдига открито щекотливи проблеми като този с еманципацията на жените мюсюлманки.

И така, докато работи във фондацията на PvdA, Аян Хирши Али успява да влезе в остър конфликт с ръководството на тази партия, критикувайки публично лицемерието й и е принудена да напусне Wiardi Beckman.

VVD, обаче кани Аян в своите редици и на парламентарните избори през януари 2003 година младата холандка от сомалийски произход получава огромна подкрепа от избирателите и става народен представител.(Поради смесената избирателна система в Холандия, която позволява да се гласува едновременно и за партия, и за личност, Аян получава лично 40 хиляди гласа и става депутат, въпреки че е на практически неизбираемо място в листата на VVD.)

Както вече стана ясно, скандалът започна с предаването Zembla на холандската телевизионна програма VARA, където беше излъчен манипулативният филм „Святата Аян” и то в момент,в който самата Аян беше в САЩ.

Във филма “добросъвестни” журналисти представят гледната точка на роднините на Аян. Роднините твърдят, че Аян никога не е била насилвана да се омъжи, изобщо за нищо не е била насилвана и всичките тези приказки за насилието над жените в мюсюлманския свят и за предварително уредените бракове са силно преувеличени слухове. Брат й така се увлича, че дори твърди, че Аян е била много весела на сватбата си, а чак после се сеща, че тя дори не е присъствала на режисираната в Кения сватба.

Интервюиран е дори и този неосъществен жених, сякаш това е най-обективният източник на информация за една жена от мюсюлманския свят, която се е спасила от брака си с него, бягайки в друга страна и укривайки самоличността си. „Стари новини, демагогски представени - възмути се преподавателят от Лайденския Университет Афшин Елиан (Afshin Ellian) - ирански интелектуалец, юрист, философ и поет. - И с тази музика! Сякаш беше разобличен най-големият лъжец на човечеството.” Паул Шефер (Paul Scheffer), публицист и университетски преподавател споделя: „Нищо ново не чух в предаването на Зембла, но като гледам Дайкстал (Hans Dijkstal) и като чета Клас де Врис (Klaas de Vries) си мисля, че за някои политици дойде време да си разчистят сметките с Аян. Непростимо е, че се опитват по този непочтен начин да й затворят устата.”

„Човек забелязва странни коалиции като тази между VARA и Хилбранд Навайн (Hilbrand Nawijn) - отбелязва и писателят Леон де Винтер (Leon de Winter) факта, че има политици, които в опортюнизма си са готови на всякакви комбинации. „Да се надяваме сега, че и тук ще стане мирно и тихо като във Франция”- с горчива ирония казва той. Де Винтер се възмущава на лицемерието на програмата VARA, която в своето предаване „26 000 лица” защитава имигранти, на които е отказано политическо убежище: „Лъжите на тези „26 000″ не бяха осъдителни за VARA,а сега изведнъж подмененото фамилно име на Аян Хирши Али стана проблем. Доста постно. Да, тя е излъгала. Но това го знаехме всички и отдавна. Нещо повече - на нейно място и аз бих излъгал.”

„Излиза, че Аян вече не може никъде да живее. - възмущава се Леон де Винтер.- Тази невероятна жена, която никога не се оплака, която от нищото само за няколко години стана един от най- авторитетните политици в света, тази прекрасна жена, която не се срамуваше да работи като чистачка и да мие тоалетни и която сама и с труд постигна всичко, би трябвало да бъде носена на ръце от VARA, но вместо това нашата „прогресивна” програма се опитва да я смачка.”

***

В онзи бурен вторник на 16 май обаче холандският парламент проведе извънредно 11-часов дебат, който приключи чак призори. Депутатите подложиха на жестока критика министър Вердонк и я задължиха до шест седмици да преразгледа внимателно и с помощта на юристи случая и ако се наложи да стартира незабавно процедура за ускорена натурализация на Аян Хирши Али. Заради гафа с Аян, министър Вердонк, бивш директор на затвор, известна още като „желязната Рита”, беше принудена да се прости с надеждите си да оглави VVD.

Що се отнася до Аян Хирши Али, тя заминава за САЩ и напуска страната, за която казваше, че е нейната истинска родина. Но очевидно дори в толерантна Холандия смелостта и откритостта на Аян се оказа неудобна за някои.

Бележки на автора:

Volkspartij voor Vrijheid en Democratie (VVD) - Народна партия за свобода и демокрация.

VARA започва излъчване през 1925 година като „Дружество на Работническото Радио на Аматьорите” (V.A.R.A. е съкращение на „Vereeniging van Arbeiders Radio Amateurs”),а през 1951 става радио- и телевизионна програма. От 1957 година програмата се нарича вече само VARA, но през годините връзката между VARA и Partij van de Arbeid остава демонстративна и известни партийни корифеи на PvdA често са председатели на VARA, а в политическото шоу- предаване „Червения Петел” открито са изразявани симпатиите към PvdA. Днес връзката между VARA и Партията на труда е значително по-малко демонстративна, но съществува.

На пръв поглед е странно, че PvdA, която на думи винаги е била за еманципацията на жените, би могла да се дразни от изявите на Аян Хирши Али. Но нещата си идват на място, когато човек си припомни, че през 70-те години същата тази партия, която сега защитава „ислямската култура”, затваряйки си очите пред насилието, на което са подложени отделните малцинства вътре в тази култура, защитава и комунистическите режими, а нейни ръководители другаруват и гостуват на комунистически диктатори като Чаушеску и Хонекер, откъдето се връщат пълни с ентусиазъм.

Анализът е публикуван за първи път в сп. Диалог, Холандия, 2006.

[Dilmana]

Такава каша ще забъркате в медиите, че пак помаците трябва да се крием в миша дупка.Виждам го отсега.После ще трябва да обясняваме на приятелите си, че част от нас никога не са има турски имена,че не сме толкова религиозни и т.н. и т.н., все въпроси, които доста от нас искат да си спестим. Но щом сте решили да ставате говорители на помаците, очаквайте и ответна реакция от нас "модерната" вълна. Успех!

Към мен ли е упрекът? Естествено, че много помаци не са религиозни и че мнозина нямат турски или арабски имена. Но не разбирам защо е странно или осъдително (че ще трябва чак да се криете в миша дупка) някой да има било турско, било арабско, руско, българско и каквото щете име. И името, и принадлежността към която и да е религия или съответно отказът от религия са право на личен избор. И никой не трябва да бъде тормозен за това, вкл, с гледане накриво..
И както съм против да бъде натяквано на някой, че се казва Мустафа,така съм против да бъде натяквано защо се казва Боян. Против съм да бъде гледан някой накриво,че не е мюсюлманин или обратно - че е мюсюлманин. Всеки има право на своя избор.

[Metka]

Към мен ли е упрекът? Естествено, че много помаци не са религиозни и че мнозина нямат турски или арабски имена. Но не разбирам защо е странно или осъдително (че ще трябва чак да се криете в миша дупка) някой да има било турско, било арабско, руско, българско и каквото щете име. И името, и принадлежността към която и да е религия или съответно отказът от религия са право на личен избор. И никой не трябва да бъде тормозен за това, вкл, с гледане накриво..

Дилмана,
Надявам се заедно да бъдем готови да отвърнем на предизвикателствата своевременно.

[PETER]

 Аян Хирши Али

 
Сега ако напишеш нещо и за "куклите на конци" и "либерални фундаменталистки" Вафа Султан или за Иршад Манджи, и тебе ще те обяват за Вилдерс(ка).

[mustafa_b]

Мустафа, не съм съгласна,че Аян Хирши Али е либерална фундаменталистка.

Ако трябва да бъда по-точен - "либерална радикалистка". Дилмана, не е това начина да се промени положението на жените в Ислямския свят. Аян Хирси Али използва плюенето срещу религията (провокиращо съответните заплахи) за собственото си "израсване" в политическата йерархия в Холандия. А като прибавим и нейното съавторство в онзи гнусен филм ...

36-годишната холандка от сомалийски произход Аян Хирши Али, депутат от VVD (най-голямата дяснолиберална холандска партия) от години предизвиква гнева на ислямистите и скандализира салон-социалистите с критиките си към догматичния ислям и особено с критиките си срещу ислямски разбирания, традиции и обичаи, които обричат жените в мюсюлманския свят на постоянен терор. Многократно заплашвана със смърт заради изказвания срещу догматичността на исляма, от 2003 година Аян Хирши Али се намира под охрана, а след варварското убийство на режисьора Тео ван Гог, с когото заедно направиха филма “Подчинение” (Submission), е принудена да живее при изключителни мерки за сигурност

Ляво-либералният интелектуалец Дик Пелс описва Хирси Али като представител на либералния фундаментализъм:

„ Тази идеология е подобна на ортодоксалния ислям в смисъл, че мисли, че нейната перспектива е превъзхождаща, и всички хора трябва да се накарат да я имат. Начинът, по който тези либерални фундаменталисти се опитват да дебатират за исляма чрез обвинения и обиди, не е конструктивен. Те само влошават отношенията между имигрантите и коренните холандци."

[Беглик]

Дилмана,

благодаря за отговора и съветите ти. Сега виждам, че преди това си отговорила и на въпроса ми за Аян, за което също благодаря, защото не знаех дали е все още  в Холандия или имигрирала. Хубавото е, че за нея най-страшното свърши, а предполагам, че и твоите тръпки скоро ще престанат да те побиват. Искам да ти се извиня за чорбата, бялото, семките, чопленето, смешките. Това повече няма да се повтори.  Трудно ще ми е да достигна пак такова високо ниво.  Приемам и да не търся извинения, макар че не виждам къде по-рано съм го правил.
Интересно разказваш за нашите мафиоти. Между другото, първият голям наш наркомафиот Пантев бе убит на холандска територия, но може би ти да си права и той да не е гледал филма. Дано. Видях твърдението ти, че съм обявил филма за холандски, но пък как ли съм го направил, защото не само филмът, но и романът са английски.

В заключение искам да ти пожелая много здраве.

[Nazmi]

Дилмана,благодаря за постинга ти по горе" Дебата продължава"- за Аян Хирси Али ! Знаех много малко.Бъди жива и здрава и продължавай с интерестните ти публикации тук във Сайта ни! Надявам се скоро да публикуваш истини-разкази за хората с потъпкани права,без разлика на националност,произход или Религия!

[Nazmi]

Сабри Искендер: Комунистическите правителства измисляха врагове, за да разделят хората.
                         Сабри Искендер в интервю на Даниела Горчева!                                                                                                                                         Сабри Искендер е секретар на „Демократичната лига за защита правата на човека в България”, легална правозащитна организация, създадена в комунистическа България през ноември 1988. Роден е на 08 септември 1947 в село Жълти бряг, Сливенско. Сабри е на две години и половина, когато баща му загива при трудова злополука. Детството му не е безгрижно. Завършва основно образование в съседното село Бяла паланка, до което ходи всеки ден пеша – и зиме, и лете. През зимата заедно с негов съученик прокопават тунели в еднометровите преспи, за да стигнат до училище. Учителят води съучениците им да видят тунелите, прокопани с ръце в снега от две деца, които не са се отказали да отидат на училище, въпреки студа и затрупаните от сняг пътища. След като завършва СПТУ по дърводелство, а по-късно и строителен техникум, Сабри Искендер работи в СОАТ, Варна и в „Пътни строежи”.

На 17 януари 1985 (един ден преди да започне насилственото преименуване на турците в неговия край) е задържан без обвинение и близо 4 месеца е незаконно държан в следствения арест в Сливен, където е жестоко малтретиран. В ареста остава до 8 май 1985, а след това (без съд и присъда) е изпратен в концлагера на о-в Белене, където остава до 6 май 1986. Следва принудително изселване в село Камено поле, Врачанско. На 30 октомври 1986 е отново в ареста (този път на ул. „Развигор”, София) заради опит за бягство зад граница. Осъден е на две години, които излежава в Старозагорския затвор. След като излиза от затвора е отново принудително изселен в село Камено поле, където остава до насилственото му изгонване от родината му България в Република Турция, извършено на 16 май 1989 година от органите за сигурност на комунистическа България. В момента живее в Анкара и работи в Агенцията за младежта и спорта.

- Разкажи за Демократичната лига, кой даде идеята и кога я създадохте ?

           - През 1988 година, на 13 ноември. Идеята дойде от мен. Но хората ги беше страх, трудно се намираха куражлии, рискът беше голям. Съмишленици имаше, но всеки се страхуваше и вика: „Ами то хубаво, ами ако узнаят?” Казвам им: „Те ще узнаят, няма как да не узнаят, защото ние ще се борим открито. Ние няма да се крием, ние искаме легална организация.” Борци за човешки права не може да са нелегални. Ако си нелегален, значи криеш нещо. За човешки права се бориш, защитаваш си правата, които ги има в Конституцията. Член 52, алинея първа... какво гласи? Това, това и това гласи. Когато ме разпитваха в ДС, аз им казвам: вие първо трябва да научите Конституцията на България. Ние действаме според законите и със законни средства. И им цитирам Конституцията, че гражданите на Народна република България могат да създадат неполитически организации. Нашата организация е неполитическа. Те - млади момчета, ей така ме гледат. Казвам им даже Живков по кой член може да бъде осъден. Те така ме гледат и викат: „Как може да говориш така?” А аз им казвам: „Истината говоря. Ето законът какво казва.” „Да оставим сега закона - казват ми. - Партията друго казва.”

- Как реагираха хората на вашата битка с режима?                             - Подкрепяха ни. Ние не се борехме само за правата на турското малцинство, аз съм писал в протестно писмо до Тодор Живков, че цялото българско население тегли цели 35-40 години от тяхната диктатура. Това писмо го бях изпратил на Тодор Живков, едно копие бях дал на в. „Труд” и друго копие до радио Свободна Европа, за да се разпространи. Ние с моите съмишленици тогава доказахме, че срещу „живия вълк” може да се бориш. И да се бориш със законни средства, както сме писали в програмата на Демократичната лига. И в програмата личи, че ние не сме против българския народ, ние сме срещу тероризма и срещу държавния терор. Хората слушаха радио Свободна Европа и това им даваше кураж. Идва един човек и ми казва: „От Червен бряг имаш много поздрави! От един непознат - по радиото те слушал, че се бориш срещу Тодор Живков.”

             - Кога те задържаха за първи път?                
-         Първо ме задържаха в Сливен на 17 януари 1985, превантивно - един ден преди да започнат насилственото преименуване в моя край. 111 дена бях задържан в МВР-Сливен при най-тежки условия там... следствие, бой, следствие, бой. Много ни биха - с маркучи, с живачна палка... Даже хвърляха табуретки срещу мен. Два пъти правиха на ужким да ме бесят, да ме плашат. С маркуч за врата ме бесиха. Нечовешко беше. Много ни биха там, много. Аз и преди това съм лежал в затвора, 27–годишен бях, наклеветиха ме. Един старши от МВР–то ме наклевети, уж че съм бил казал нещо против властта и дори против българите. Няма такова нещо - аз само му се опънах за някаква несправедливост. Една прокурорка имаше в районна прокуратура, унгарка, омъжена за българин - Илонка Дамянова. Тя разбра, че са ме наклеветили и ми даде 6 месеца условна присъда, но милицията протестира и ме пратиха да ги излежа. А аз дотогава с политика не се бях занимавал, но като те вкарат затвора несправедливо и по политически причини, политизирват те. Комунистите така правеха - вкарват в затвора за нищо и после ей така политизирват хората. Сами те принуждават. Всичко е от несправедливост. Вижте историята. Тиранията до падение води. Като има тирания, има борци за свобода. Историята създава хората. 

-         Така е.

 - И през 1985 ме вкараха пак в затвора и там вече се държаха като фашисти и садисти. 38 годишен бях тогава. Големи изтезания. След това, след 111 дена, ни пратиха на остров Белене, това беше през пролетта на 1985. Там беше малко по-друго от килиите в Сливен – там вече направихме стачки, от София дойдоха да ни убеждават да спрем. Големи стачки правихме там. Гладни стачки.

- Колко души бяхте в концлагера Белене?                  


-  514 човека ли бяхме, 517 ли - нещо такова. Над 500. И българи имаше също. Аз бях от Сливен, но имаше хора от цяла България – най-много от Кърджалийско имаше, после от Сливенско... От Ябланово - това голямо село, имаше много. Оттам само имаше около 48 човека. В Белене останах една година, накараха ни да работим по обектите, грубо пак се държаха с нас. Без присъди бяхме, не ти обясняват нищо, защо, за какво си там. И като направихме гладните стачки, започнаха да ни пускат, но ни изселиха. Пръснаха ни по селата из Врачански окръг. Мен ме изселиха през януари 1986 в село Камено поле, Врачанско. Предадоха ме в кметството и казват: „Този така и така го караме, една тетрадка ще му направите всеки ден да идва да се разписва – и сутрин, и вечер да се разписва, че е тук, че не отсъства.”

- А къде беше настанен в това село?

-         В една квартира, намериха ми те една квартира.

-  Българи ли бяха?
                   
- Да, да българи. И много човечни бяха. То и самото село...  хората бяха идеални там, няма какво да се говори. Хората бяха добри. От началото ме гледаха криво, мислят, че съм престъпник. А и пропагандата им говори - те турците преврат ще направят, република ще направят, глупости разни. Пък ние не сме имали никога такова намерение. Само сме работили цял живот, само сме работили, нищо друго. И в началото гледаха ме накриво в селото, но сетне като се заприказвахме – а-а, малко по-друго стана. Сетне като те разберат вече нацяло, стават открити и много добри. А аз никога в живота си задни мисли не съм имал. Така съм учен - ако имаш нещо да казваш, кажи го, но зад гърба на човека не трябва да се говори. По нашата вяра е грехота да си кривиш душата и да лъжеш. Не може да си бил у тия хора, да си пил у тях кафе или чай, те да са те посрещнали човешки, а ти да си кривиш душата и да кажеш: те българите са такива, онакива. Затова турците не казват, че българите са криви, а властта. Българите са хора като нас - всякакви хора има, има и добри, има и лоши. Тия хора там, в Камено поле, бяха добри хора, много добри. За два-три месеца ме опознаха и станахме приятели.

-          А защо си направил опит да преминеш границата през есента на 1986?
                       -         През октомври 1986 взехме решение с моя син да преминем българо-сръбската граница. На 4 ноември Конференцията за човешките права започваше - във Виена, в Австрия. Там искахме да отидем и да разкажем истината за положението на турското население в комунистическа България. В живота си тогава най-големия риск съм направил, най-големия. Такъв риск... аз преминах тогава постовете с моя син, 16 годишен беше. Прескочихме ниското електронно съоръжение (аз съм бил в редовните и знам как става). Прескочихме ниското съоръжение под носа на трима войници и едно куче. Кучето как не ни усети! Имаше една рекичка. Рекичката е тук, а кучето с  войника е тук. И тук е сечището. И ако сме на него място по течението на реката, кучето ще ни усети, но ние сме тук, а то е обратно на течението. А ако ни бяха усетили, после ми разказват, че първо стреляли, а след това викали „Стой!”. Щото ги е страх и момчетата. Първо стрелят, убиват и след това викат „Стой”. През нощта е това, може и ние да сме въоръжени и ги е страх момчетата. Както и да е, преминахме постовете, но моят син падна, удари се, ръката си удари. Като падна и изврещя, сякаш сърна изврещя. И аз се уплаших тогава. А отпред има още доста път. И като излизаме вече от гората, насреща ми се привижда войник с плащ, с наметало. Студена вечер, краят на октомври е, а Ком е на 2016 метра височина. Високо е там, връх Ком. Започнаха да ни замръзват краката. Отпаднахме, втора нощ не сме спали, а панталоните ни замръзнаха като кюнци. Нещо чувам като че ли някой върви и не знам дали не си внушавам от умора. Както и да е, запалихме един огън в гората, изсушихме се. Войници ни видели тогава, но ни взели за овчари. Хапнахме малко, имахме ядене, носехме си. И на другата сутрин се върнахме и се предадохме, не можехме да вървим повече. Но цяла нощ слушахме сръбска музика, сватба ли имаше, какво имаше там, отсреща в Сърбия. Чува се. Реката шумоли и насреща е Сърбия, но не можахме да преминем браздата, далече е, уморени сме, измръзнали. И синът вика: „Дай да се предадем”. Хайде, викам, добре. Върнахме се, стигнахме един каруцарски път. Насреща ни върви един човек: „Какви сте, откъде сте?”. „Ами сбъркали сме пътя”, му викам. „Ами тук е застава” , казва. Ще отидете ей там до телената мрежа и ще натиснете един бутон, ще дойдат да ви приберат. Така и направихме. Има там един бутон, натиснах го, дойде един войник, обади се на капитана. Дойде и джипката с капитана.

 -         А разбраха ли, че сте искали да избягате?

-         Ние казахме, че сме искали да отидем до село Бързия, Врачанско и сме се заблудили по пътя. Моят хазяин беше от Камено поле, а жена му - от Бързия. И там, викам, отиваме - на гости. И капитанът се обади по телефона в селото: „Има ли такъв човек?” Има, казват му. И тогава малко поомекна. Понеже на границата много биели, страшна работа било - чупели зъби, чупели кости. И това поне спасихме. Върза ни там ръцете. „Вие сте за мен нарушители”, казва. Но ни нахраниха, каквото даваха там за войниците, дадоха и на нас. Задържа ни и се обади в Драгоман да ни вземат. Застава „Победител”, още го помня името. Оттам ни закараха в Драгоман, после на „Развигор”. След три дена освободили моя син, отишло си момчето, той е непълнолетен. А следователят (младо момче, учтиво се държеше с мен) ми показва един турски вестник (тогава Наим Сюлейманов беше избягал) и ме пита: „Искаш ли да ти го дам, да го прочетеш в килията?” „Няма да направиш лошо”, казвам му. Не ми го даде, но така разбрах, че Сюлейманов е отишъл от Австралия в Турция. И сетне ме пратиха в затвора. Осъдиха ме на две години.

-         В кой затвор?

-         След следствието първо бях в Централния затвор в София, от януари до август 1987. През август ме преместиха в Старозагорския затвор. С Ахмед Доган там се срещнахме – в Старозагорския.

-         Колко време изкара в старозагорския затвор?

-         До 30 април 1988. Присъдата беше две години, но като работиш в затвора два дни се броят за три излежани и присъда от 2 години, горе-долу за година и половина изкарваш я.

-         Доган как се държеше в затвора?

-         Доган как се държеше... В една гладна стачка участваше, направихме там една гладна стачка. Обаче при него дойде един от старшините и му казва на Доган: „Абе ти що им уйдисваш на тия, ти си учен човек.” И той се отказа.

-         Отказа се от гладната стачка?

-         Отказа се от гладната стачка. Ахмед Доган... де да знам, ама отпреди, както разправят, бил на ДС човек. Така казват, аз не съм видял документите.

-         Това вече официално е обявено и се знае, доказано е. Но тогава в затвора също се е говорило, че е човек на ДС, така ли?

-         Да, говореше се. Доган е от хората, които търсят на хляба мекото и на работата лекото. За него още в затвора се говореше, че е с комунистите. А както се знае сега още първото комунистическо правителство на България са ученици на Москва, даже слуги да се каже е по-добре. Уж се борят против империализма. Ами Съветският съюз и той е империя. И Русия сега пак е империя. Те и досега не са се променили много. И сега в България още няма такъв манталитет – що е демокрация, що е самостоятелност. А това е важно, когато трябва да решиш съдбата на своята страна, а не да се водиш по ума на Москва. Когато ти обичаш своята страна, трябва да мислиш как хората, които живеят в тази страна да са щастливи. България може да стане Швейцария на Балканите. Хората са работливи, каквото сееш - никне, гладен никой няма да остане. Хората са работливи.

-         Какво стана после?

- Като излязох от затвора, 39 дена бях вкъщи, в Сливенско, в моето село. Но имах присъда за още две години изселване. Първия път ме закараха без никакъв багаж,   бях и без кола, тъй като МВР-то ме закара с тяхна кола. Сега отидох с моята кола, натоварих си неща от първа необходимост, дрехи, завивки. Първия път нямах чаршафи, одеяло, нищо. От ДЗС-то ми дадоха, от техния склад. Дадоха ми хората дюшек, чаршафи. Сетне наши хора ми донесоха дрехи. Второто изселване вече с колата заминах, по-друго беше.

- А къде беше второто изселване?
 - Пак същото село. То това беше хубаво, че ме знаеха хората, познаваха ме. И те бяха добри хора, антикомунисти - не бяха с властта. И комунисти имаше, но Врачански окръг е борчески край, бунтовни хора са, Горуня е оттам. Хората са будни там. Стари баби, 75-годишни, ама по транзистора радио Свободна Европа слушат, Би Би Си слушат. Всичко знаят, много отворени бяха. Носеха ми яйца - ей викат, благодарение на теб, пак за нашето село казаха по радиото. Като отидох за второто заточение, хората там ме помолиха, понеже нямаше кой да кара комбайна, а аз имам шофьорска книжка, и два сезона направих като комбайнер. Не съм бил комбайнер, но се научих. Ами те стари хора там, старци са, няма кой да кара комбайна.

-         И разкажи сега за Демократичната лига?

-         Тази работа я замислих още като бях задържан на „Развигор”. Седя и мисля - как да се намери изход. Викам си, то само с бягствата зад граница няма да стане. И реших, че трябва да има легална борба. Но в затвора не можеш да се довериш на никого. Само на един съм казал, защото отвънка само него го познавах – Мустафа Мутлъ. И той тогава ми каза: „Ние се изморихме много. След като излезем от затвора, една-две години трябва да чакаме, да се възстановим.” Викам му: „Мустафа, време за възстановяване няма. Ние като излезем, веднага трябва да започнем легална борба.” И като излязохме, той изселване нямаше, защото не беше в Белене и си отиде в своя край и чул за създаването на Демократичната лига по радиото, по Свободна Европа. По радиото като чул и идва при мен в Камено поле и ме прегръща и вика: „Ти в затвора каза и го направи”. Казвам: „то приказки много, дела трябва да има”.  Сетне Мустафа Мутлъ много помагаше на Демократичната лига. И брат му Насъф Мутлъ помагаше.

-         А като отиде в Камено поле, там с кого обсъди идеята за Демократичната лига?

-         На второто изселване тази идея не ми даваше мира вече и казах на Али Орманлъ - той беше изселен в съседното село. Али Орманлъ веднага се съгласи: „Аз съм готов”, каза. Сетне говорих с Мустафа Юмер, той е философ, завършил е Софийския университет. Той беше тогава изселен в Кунино, а по- сетне го преместиха в с. Комарево – да бъдем далеч, далеч да сме един от други. Той предупреди, че е опасно. „Те – вика - може да ни убият, в затвора да ни тикнат, опасно е”. А и тогава от ДС бяха създали един „Комитет по правата на човека” начело с един Константин Телалов - за парлама само. То само името на този Комитет като му погледнеш: Комитет по правата на човека, даже няма думата „защита” в името му. Само за парлама създаден от Тодор Живков и ДС. Каква работа ще имаме ние там? Мустафа казва: „Ние като влезем в него и отвътре ще го променим”. Това, казвам му, е дълга и широка и няма да успеем. Аз предлагам най-краткия път. И му викам: „Мустафа, ние трябва да създадем една истинска организация за човешките права, това е най-краткият път”. Той ми казва: ”Ще видим, трябва да се помисли.” И най-после един ден, в неделя мисля, 13 ноември беше, фатално число (смее се)... от Мездра отидох да си взема акумулатора на колата и на връщане гледам по шосето върви един човек, аз го подминах и видях, че е Мустафа. Спрях, върнах малко назад и го питам: „Откъде идваш?” Той се качи в колата и казва: „От отпуска идвам. Бях малко в отпуска.” „Сега – питам го - съгласен ли си?” „Сега съм съгласен” - казва. 13 ноември беше, 1988 година. И като се съгласи и той, двамата веднага отидохме в село Драшан при Али Орманлъ, забрахме и него и тогава вече взехме решение да създадем една организация и да се казва Демократична лига за защита правата на човека в България. И така я създадохме – Мустафа Юмер, Али Орманлъ и аз на 13 ноември. Имаше и още един - четвърти човек от Силистра - Хайретин Алиев (сега се казва Йостюрк). Но той каза: аз ще работя с вас, но не ми пишете името. Каквото трябва ще правя, но не ми пишете името. Слабичък беше, много пушеше. Страх го беше човекът, но много помагаше. А и то си беше страшно. Ние като се подписахме, в кръг се подписахме – за да не разберат кой е пръв, кой е втори, кой е трети.

....................................... http://www.svobodata.com/page.php?pid=380&rid=31&archive=

[Nazmi]

  Дилмана НЕ е забравила сайта и Форума ни, лято е...

[Nazmi]

  Дилмана- За Родолюбието!         Що се отнася до родолюбието, моето мнение е, че патриот е този, който, независимо къде живее - в родината си или извън нея, работи за това страната му да стане прилична държава, където човешките и гражданските права се зачитат, където хората просперират, благодарение на труда си, интелекта си и уменията си, а не на връзките си с властта, криминалните практики и селски хитрости.

Хората, които се борят за това са родолюбци, а не морално нечистоплътни личности, приятели на президента - агент на престъпната ДС, който пък от своя страна е приятел на „бизнесмени”, отмъкнали милиони субсидии от ЕС и заради когото ЕС спря парите, подпомагащи България.

Така че за това става дума в моята статия - как отново личности като Антон Дончев, многократно употребени срещу гражданите на нашата страна (българи-мюсюлмани, български турци и т.н.). взеха да ни държат академични сказки, дори в чужбина  и естествено - пратени за държавна сметка (т.е. с парите на нашите родители и близки). А за разлика от фалшивите патриоти, истинският не дели гражданите на страната си по етническа и религиозна принадлежност, а ги дели единствено на почтени и непочтени хора.
В този смисъл, поведението на Доган е противно и е осъдително, не защото е турчин, а защото е непочтен. Но каква е разликата между турчина Доган и българина Румен Петков? Може би единствено в това, че последният стои по-високо в класацията по гьон-суратлък и от Доган.

Патриот ли е президентът с патриотическа реторика, заради когото днес ще страдат лишените от субсидии български данъкоплатци?
Патриот ли е Антон Дончев, предложил на същия този президент (броени дни преди да дойде в Холандия) да награди Тодор Батков с най-високото отличие  - орден ” Стара планина”?

Какви точно са заслугите на Тодор Батков към България - това, че е адвокат на Майкъл Чорни, това че е собственик на футболния клуб „Левски”? (Не че всеки, вкл. и Майкъл Чорни няма право на адвокат, но питам за заслугите на адвоката му към България?)

И след този акт на „патриотизъм” от страна на г-н Дончев и на режисьора на „Време разделно” – Людмил Стайков ( и той е, разбира се, в комитета, предложил Батков за орден), някой има ли още съмнения за това в какви игри участват тези „интелектуалци”?

И особено след собственото признание на академика Дончев за поръчката, доброволно изпълнена от него, макар и отправена към други?

Ще цитирам мнението на „Трак” от форума на „Медиапул”:

Национализъм по правешки!
„Като всички загниващи комунистически режими и Тошовият се обърна към национализма. Началото е в първите години на 60-те и поръчката, изпълнена от Антон Дончев, е от първите лястовички. Да не забравяме, че през 1959 е първият фалит на българската държава, когато бай Тошо продава златния резерв на СССР. Решението за преименуването на помаците е от 1962, а Антон Дончев поема поръчката за патриотичния роман през 1963. Преименуването в Гоцеделчевския район е през 1964, когато излиза и романа. През 1967 бай Тошо пак се вълнува, че турците ставали много и има решения на Политбюро за тяхното приобщаване. През 1968 е подписана спогодба за изследване, по която до 1978 се изселват над 100 000 турци. През 1968 БКП разрешава да се разработват от историците патриотични теми по националния и македонския въпрос. През 1978 на бай Тошо му щуква християнските и мюсюлманските обреди да се заменят с традиционни и патриотични. Друг националист и приятел на Правешкия - Георги Джагаров, се заема с въодушевление. Следват патриотичните ексцесии на Людмила Живкова около 1300-годишнината на България и епичните бози на Людмил Стайков. Докато се дойде в 1982 до първите решения срещу турците и до възродителния процес през 1984. Така че режимът го беше ударил на национализъм от 1960 и това няма нищо общо със Съветския съюз, в който междувременно се смениха 4-5 генерални секретари, а с патриотизма на нашия правешки Милошевич и икономическата безизходица.”

И е срамно непочтените да представят България за сметка – и на парите, и на имиджа на почтените. И е грозно бай-ганьовци, окичени с академични титли заради услугите си към една тоталитарна власт да ни говорят що е свято и да представят България за сметка на истински достойните и културни българи.

Коментар:Geplaatst door: една българка .Споделям напълно мнението ти по въпроса. Проблемът на българския национализъм се състои в това, че е с неизживяно детство, защото страната ни (и Балканите като цяло) винаги изостава в историческо и социално отношение от Европа.
В последния си "велик" спор с български националисти установих, че хората не правят никаква разлика между патриотизъм и национализъм.

  Цитат автор Даниела Горчева- Дилмана " За Родолюбието" ! 

[Shumarov]

Dilmana,prochetoh vnimatelno vsichki tvoi publikacii v tozi forum!Vpechatlen sym ot tolerantnostta, i elegantnostta, koqto strui ot dumite ti.Sys jalost si davam smetka, che vsichki tvoi kolegi ne mogat da bydat na tvoeto moralno, i profesionalno nivo.Smqtam, che e chest za www.pomak.eu da bydat publikuvani tvoi statii.Vyzhishtavam se na grajdanskata ti poziciq!Pojelavam ti mnogo zdrave, i tvorcheski uspehi!

[Nazmi]

  Да Shumarov,има много истина в това! Лично аз съм горд,че преди месеци поканих Дилмана тук във Форума ни.Чуваме се често по тел,сега е в БГ почивка,имаме уговорка като се прибере в Амстердам да продължим съвместно нещата.Даниела е една от малкото обективни журналисти която стои близо  до проблемите на малцинствата!