ДПС обра гласовете на нашите в Холандия. Благодарение на "Атака" Даниела Горчева, списание "Диалог"
6 Юли 2009
3 юли
Мои приятели, симпатизанти на "Синята коалиция”, които са се включили на доброволни начала в инициативата "Гласуване без граници”, ме питат не искам ли да стана застъпник на "Синята коалиция” в Холандия. За съжаление съм заета, готвя поредния брой на "Диалог”. Но се обаждам на свои читатели. В крайна сметка "Синята коалиция” ще има застъпници в Ротердам, в Амстердам и в Хага. Участието е доброволно, няма дори покритие на пътните разходи.
4 юли
Вечерта ми се обаждат приятели българи, които живеят в Холандия. Питат ме в колко часа ще е отворена изборната секция в Хага, защото ще пътуват с кола за България и искат да тръгнат рано. Успокоявам ги, че в 6 ч сутринта вече ще могат да гласуват.
Няколко дни преди това съм разпратила на всички в моя майлинг лист адресите на секциите в Холандия и в Белгия. В Холандия са открити секции в Амстердам, Ротердам, Розендал и разбира се, в посолството в Хага.
Обаждат ми се и други читатели на „Диалог”. Те пък на 5 юли сутринта ще летят за България, самолетът е рано, интересуват се ще могат ли да гласуват след като кацнат в София.
Мисля си за това, че не беше никак случайно, че изборите бяха насрочени посред летните отпуски.
5 юли
Работя по поредния брой на "Диалог" и съм планирала следобед да отида до Хага, за да гласувам. Телефонът звъни от сутринта. Мнозина ме питат къде ще гласувам и съответно дали не искам да се видим, ако случайно вече съм в Хага или в Амстердам. Повечето ми се обаждат, докато чакат пред изборните секции. Така, без да съм си поставяла това като задача, непрекъснато получавам информация за протичането на изборите в Холандия. Навсякъде има опашки. За да гласуваш в посолството в Хага, в определени моменти от деня се чака час, дори два.
***
Към 16 часа опашката в Хага е внушителна, хората чакат покрай оградата извън територията на посолството. Току-що гласували българи се спират при мен и ми обясняват, че това не е нищо. Те чакали много повече, опашката стигала ей дотам.
Чува се българска и турска реч.
В Хага има много български турци, които работят тук. Не се виждат никакви автобуси, хората са дошли с колите си, някои направо след работа, както после разбирам. Някои са със семействата си, виждам и жени на опашката, но на по–голямата част от гурбетчиите семействата им са в България.
Повечето чакат мълчаливо, но има един жизнерадостен шегобиец със синя риза, държи се предизвикателно и шумно, макар и не агресивно. По-късно ще науча и причината за това сравнително предизвикателно поведение.
Мисля си, докато наблюдавам картинката, че обикновено сдържаните нашенски турци взеха да се държат шумно като българи, а българите - сдържано като холандци.
Турчинът със синята риза говори на висок глас, ръкомаха и иронично възкликва така, че да го чуят всички, очевидно имитирайки какво евентуално си мислят българите на опашката: "Ей ама тия турци, ей!”
Един българин от чакащите се обръща, усмихва се и пита: "Турци или български граждани”?
Не разбирам защо поставя "или", сякаш не е възможно да си турчин "и" български гражданин, както ние сме българи "и" холандски граждани. Но поне няма агресия във въпроса.
- Турци, български граждани – подчертава турчинът и пита все така предизвикателно, но добродушно: "Що? Не може ли да сме турци?”
Българинът пак се усмихва:
- Не, бе, питам дали сте с турски или с български паспорти?
- С български червен паспорт и с турски син паспорт. – отговаря турчинът и допълва: - И с холандско удостоверение за временно пребиваване.
Опашката се смее.
- Е, ние сме само с по два паспорта – казва българинът, който също се смее. Атмосферата остава дружелюбна, макар че витае известно напрежение.
***
Турчинът, по-късно се запознаваме и разбирам, че се казва Исмаил, се обръща към своята компания и казва нарочно високо:
- ДПС може да вкара и 50 депутатa този път.
Тук вече се намесвам и аз, при това доста троснато:
- Не разбирам защо продължавате да гласувате за ДПС! След като нищо, ама нищичко не направиха за вас! Не само че не направиха нищо, за да бъдат осъдени виновниците за "Възродителния процес", ами са ортаци с тези, които провеждаха тази престъпна политика!
Един от мълчаливите турци на опашката се обръща към мен, поглежда ме внимателно и казва бавно:
- Това е вярно. Нищо не направиха.
Исмаил ми връща топката, все така засмяно и на висок глас:
- А за кого да гласуваме? Коя партия направи нещо за това?
- Съгласна съм - казвам аз с яд в гласа: - Нито една партия нищо не направи! Но на ДПС това им беше обещанието, нали? А и това им е задължение след като претендират, че са движение за права и свободи! И че уж защитават вашите интереси.
- Ами не направиха нищо, защото българският парламент не иска! – не се предава Исмаил, но усещам известно колебание в гласа му: – Българският парламент не дава, затова сега трябва да вкараме повече депутати, за да може да прокарат закона.
- Не ми ги разправяй ти тия на мен! – ядосвам се аз вече не на шега.- Ако ДПС искаше да бъдат осъдени виновниците за "Възродителния процес”, можеше и още може да заведе дело навсякъде в Европа, дори не е нужно това да бъде в България. Става дума за престъпление срещу човечеството. Но ДПС не иска, ръководството на ДПС пет пари не дава за това. Доган се грижи само за себе си, за палатите си и за обръчите си от български фирми!
- Ами за кого да гласуваме? – сопва ми се Исмаил, но няма злоба в гласа му. И подигравателно ме пита: – За Болен Лидеров ли? Или за Бойко Боклуков, който каза, че "Възродителният процес” бил правилен, само методите му били грешни?
- Не съм казала да гласувате за тях. Но може да гласувате за по-малкото зло!
Има и други партии.
- Е кое е по-малкото зло? – пита ме Исмаил присмехулно.
Не мога, разбира се, да им кажа: "Гласувайте за Синята коалиция”. Едно е да се джанкаме на опашката за тоя и оня, друго е да правя директна агитация баш в деня на изборите. После, истината е, че ме е яд и на „нашите”.
- Все има по-малко зло - отговарям му. – Вярно е, че нито една партия в България не направи нищо, за да бъдат осъдени виновниците за „Възродителния процес. Съгласна съм и смятам това за позор за българските политици. Обаче то за кое голямо престъпление осъдиха някого у нас? И делото за лагерите го затвориха. Но как може вие пък да гласувате за ДПС, след като са част от олигархията в България!
- А какво да направим, когато виж какъв национализъм се надига в България, виж ги тия от "Атака"! Защо са се нахъскали така срещу турците в България, обясни ми? Какво сме им направили? Национализмът е опасно нещо, не една черга е подпалил. – казва Исмаил и добавя:- И ние обичаме България, не само вие. Тя е и наша родина, не е само ваша!
Така е, знам това. Общо взето препираме се, но не се караме.
Още един-двама турци се обаждат, че е така, както казвам - ДПС действително играе с комунистите и наистина са част от олигархията.
- Ами вие си гласувате за вашите боклуци, а ние за нашия боклук. Това е положението – заключва Исмаил и опашката се смее.
На мен не ми е до смях.
- Тук в Хага ли работите и живеете?- питам аз.
Турците кимат - да, да тук.
- В строителството ли работите? – питам пак. - Има ли работа?
В строителството работели и имало работа, но по-малко. Трудно е.
- Колко наши, български турци има в Хага, знаете ли? – питам пак.
- Към 5 хиляди - казва ми Исмаил. – Повечето сме от Кърджали, но има и от Шумен, Разград и т.н.
-Кой ги е броил, че са 5 хиляди? - питам с недоверие. – Това българска статистика ли е?
- Не, не – холандска. - уверява ме Исмаил. – По удостоверенията, които са издадени за временно пребиваване.
- Значи 5 хиляди са легално тук? - питам аз.
- Там някъде - казва ми Исмаил и ми предлага да мина първа, защото тъкмо е дошъл нашият ред да влезем в посолството, за да гласуваме.
- Влизай, влизай - казвам аз. – То се е видяло.
***
Оказва се, че трябва да се върна до вкъщи. Забравила съм си българския паспорт, а с холандския не мога да гласувам, естествено.
Пред посолството виждам Исмаил, братовчед му и жените им да се качват в колата.
- Към гарата ли сте? – питам. В този момент виждам, че в колата им няма място. Жените на задната седалка обаче ми правят място и Исмаил предлага да ме закарат.
Колата потегля, питам ги дали не им е оказван натиск, за да гласуват за ДПС.
- Натискът може да е директен или индиректен - казва ми Исмаил. – Аз бях решил изобщо да не гласувам. Обаче пускам телевизора и ги гледам ония от "Атака" завардили границата, за да не пускат турци в България. Така ли, викам, чакайте тогава, щом много знаете! И звъннах на братовчед ми и дойдохме. И да знаеш, че 70% от турците в Хага, които са гласували, ей заради това са дошли да гласуват.
Жените до мен кимат в знак на съгласие и казват, че това наистина е възмутило много хора.
- Ами ДПС да изпрати благодарствено писмо на "Атака" - казвам аз.
***
То е ясно е, че ако се засили българският национализъм, ще се засили и турският.
- А ти чу ли последните изказвания на Доган? – питам аз Исмаил.
- Не съм – казва той и признава: - Абе, аз Доган изобщо не го слушам какво говори. А и нямам време да следя всичко, по цял ден бачкаме.
***
Замислям се, че очевидно турците чуват само това, което ги засяга. Ние пък чуваме само това, което нас ни засяга. И никой не се замисля какво чува другият, какво е да си на отсрещната страна.
- А има ли иначе натиск от страна на ДПС, за да се гласува за тях? – питам аз пак.
- Може и да има - казва Исмаил. – но на нас не ни е оказван. Пак ти казвам, натискът може да е директен или индиректен. ДПС може само да каже: "Виждате ли ги тия от "Атака" какво правят и какво ще стане, ако не гласувате за нас.” И това е достатъчно.
- Ами той Доган неслучайно ги дразни и ги предизвиква – забелязвам аз. – А ония само това и чакат.
- Да, сигурно - съгласява се Исмаил. После ме поглежда и казва: Знаеш ли кога ще се оправи България? Когато българите изберат за кмет турчин, защото е честен и кадърен, а турците в Джебел, например, гласуват за кмет българин. Ей тогава ще се оправи.
***
В Амстердам изборната секция се намира в офиса на бай Стефан, който има фирма тук и който, изглежда, е функционер на ДПС.
Във всеки случай, вотът е нагласен, защото отвън трима души, към които турците се обръщали с "кмете”, са отмятали кой е гласувал и кой не.
Божидар ми казва, че негов добър познат, турчин, му е превел, че се е коментирало, че вечерта всички са поканени на банкет. Освен това изглежда е трябвало да гласуват, ако искат да си получат заплатите. Казали им: заплатите след изборите.
- Но, - добавя Божидар - и страхът от "Атака" го има. Даже чакащите да гласуват турци си подхвърляли една "шега” на турски: "Атака" няма да ни правят на сапун, а на шампоан”.
Резултатите в Амстердам са от общо 606 гласували, 266 за ДПС, 174 за ГЕРБ и 93 за "Синята коалиция". 10 души са гласували за "Зелените”.
В Ротердам също са гласували предимно работещи за турски фирми български турци. От общо 379 валидни бюлетини, 238 са за ДПС., 63 за ГЕРБ и 27 за "Синята коалиция”.
В Хага от общо 1207 гласували 605 – за ДПС, 344 за ГЕРБ и 88 за "Синята коалиция”.
Общо за Холандия, от 4-те секции: ДПС – 1396 гласа; ГЕРБ – 613 гласа; "Синята коалиция” – 209 гласа; "Атака" – 88 гласа; Коалиция за България – 77 гласа; "Лидер” – 48 гласа; НДСВ – 42, "Зелените" – 28, РЗС – 21 гласа.
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=154152&srcpos=11
