Български > Дискусии

От блога на Дилмана!

<< < (71/72) > >>

Nazmi:



                         Български Хелзински Комитет.


  Независима неправителствена организация за защита правата на човека


  Представете си, че ви канят на служебен купон по случай Нова година.
Всички са празнично облечени, шампанското е вече приготвено, музикантите свирят популярни новогодишни мелодии.
Идва времето на последната песен и най-уважаваният чуждестранен колега ви казва: а сега музикантите ще изсвирят една наша традиционна песен в прослава на мира.
Какво правите, след като е почти сигурно, че не познавате песента, нито езика, на който я пеят? Точно така, слушате я, оценявате я с усмивка, ръкопляскате за финал и отивате при шампанското. Празник е, все пак.
  Така постъпил и Бан Ки Мун, генералният секретар на ООН, който бил поканен на концерт и празненство в Ню Йорк по повод сръбската Нова година. Поканил го самият председател на Общото събрание на ООН, бившият външен министър на Сърбия Вук Йеремич. И точно така казал: ето сега една песен за мира. Бан Ки Мун се усмихвал, ръкопляскал и накрая отишъл при шампанското.

После отворил сайта на Ройтерс и за свой ужас установил, че е ръкопляскал на сръбска песен, в която се пее: Стреляй! Стреляй! Има и по-лошо: това е песен, смятана за химн на сръбските паравоенни части в Босна.
И това е записано с подробности в доклад на самата ООН - Седми доклад за военните престъпления в бивша Югославия, част втора: „Жените са знаели, че изнасилванията започват, когато по високоговорителя на централната джамия се пусне песента „Марш на Дрина“. Под звуците на „Марш на Дрина“ войниците са влизали в къщите и са си избирали онези, които им харесват, като възрастта на жените е варирала от 12 до 60 години“.
 Откъсът от доклада се отнася до едно от най-непоносимите за научаване престъпления на сърбите в Босна: масовите изнасилвания и принудителната бременност.

В протестно писмо до Бан Ки Мун от канадския Институт за изследване на геноцида, Конгреса на босненците от Северна Америка, босненския американски Институт за геноцида и много други организации авторите напомниха, че „Марш на Дрина“ е песен, с която сърбите са навлизали в мюсюлмански градове и села по време на войната в Босна (1992-1995). Да добавим: тя се свързва с превземането на Сребреница и Жепа, с изнасилванията на жени от Източна Босна, с етническото прочистване на мюсюлмани от огромната територия на днешната Република Сръбска.
  В Босна тя предизвиква същите чувства, каквито в Европа предизвиква цитатът: „Работата те прави свободен“. Даже не е прието да се обяснява с думи какво значат двете неща.

Няколко дни след като получи и проучи протестите, Бан Ки Мун се извини. Той каза, че не е имал представа с какво се свързва песента и че тя е била изпълнена като „бис“, не е присъствала в предварително раздадената програма.За ужас на много запознати със случая хора, Вук Йеремич не се извини, а защити песента и каза, че сръбският народ е обиден от тази реакция: това е „достоен за съжаление опит да се преиначи значението на музикалния дар, който през тази седмица предложихме на света. Това е и дълбока обида за сръбския народ“. Йеремич добави, че това е песен за сръбските герои от времето на Първата световна война.Независима справка показва, че „Марш на Дрина“ е създадена като мелодия по време на Първата световна война, докато думите към песента са написани едва през 1964 г. Тя символизира и двете: сръбския героизъм по време на битка от 1914 г. и сръбските убийства и изнасилвания през 90-те. В тази двойна символика за босненците няма голямо противоречие. Те помнят как нападателите са се вдъхновявали точно от песента, възпяваща сръбския героизъм от началото на века, привиждайки в себе си същия героизъм.
   Тази случка в Ню Йорк не е нещо дребно, което „на всеки може да се случи“. Разбира се, че всеки може да се обърка и че Бан Ки Мун не е кой знае колко виновен за пропуските в балканското си музикално образование. Отговорността на ООН не е в това, че генералният й секретар не познава всички кръвожадни песни на света, а в това, че е допуснала да не прецени правилно на кого за какво може да има доверие.От есента на 2012 г. Вук Йеремич е председател на Общото събрание на ООН. Дори се заговори, че може да замени на високия пост самия Бан Ки Мун. Йеремич е само на 38 години, със западно технократско образование и завиден английски, който дори е от демократите на убития Зоран Джинджич, а не от някоя неприемлива ултранационалистическа партия. Бори се за европейска Сърбия. И изведнъж проговори като Воислав Шешел. Как е възможно това?Отговорът не е в Йеремич, а в целия подход към бивша Югославия, демонстриран от основни институции на международната общност. Същата общност, която и преди, и по време, и след войната омаловажи дълбоките корени на балканския национализъм и си обясни конфликта чисто политически. Тази схема беше удобна, но всичко, което се случи в Сърбия оттогава, включително и квазимузикалния случай с марша на Дрина, показа, че това удобство е много временно.
 Източник:- 
Татяна Ваксберг е журналист. Автор е на книгата „Милошевич и Трибуналът" и на филма „Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на радио „Свободна Европа" в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика. От 2009 г. води колонка в сп. „Обектив“.

Nazmi:


Oт журналистката Даниела Горчева- наш едитор и уважаван член на сайта ни!


  Как българските помаци от Родопите съхраниха през вековете старинните ни български народни песни. Как един босненец отказа да бъде добре платен сръбски агент и стана доброволен български апостол. Как заплати страстта си към истината с разорението- собственото и на семейството си, с унижения и несправедливи обвинения. За пагубната роля на кабинетни учени. И на Русия. За инертността ни да защитим собствената си история. За обществената ни апатия към собственото ни минало и култура.

Загадката ВЕДА СЛОВЕНА - запазените български песни за преселението на българите на Дунава, за изнамирането на житото, виното, писмото, за Орфей...












Marlboro:

--- Quote ---Как българските помаци от Родопите съхраниха през вековете старинните ни български народни песни.
--- End quote ---


Kak stava taka, che "balgarskite" pomaci ne znaqt za bulgarskite narodni pesni  suhraneni v'v Voljka Bulagriq, zashto ne si tarsqt pradedite  zaedno s folklora si pri tqh, zashto  hristiqnite, koito se narichat "bAlgari" ne  tarsqt predcite si pri tqh ???


Ne te nqma da tarsqt nikoga, shtoto znaqt mnogo dobre, che ne govorqt kato tqh i ne sa rodstvenici na osnovatelte bulgar-turki !!


Nqma nikva vrazka tazi manipylirana "balgarska" izmislena "Istoriq"




Vseki znae koga sa zavladqni Rodopite  dalgo sled osnovavaneto na Tuna-Bulgar ot turkite na Atil'kese brat na Kotrag!

Nazmi:



Честит рожден на журналиста и човек,уважаемата Даниела Горчева,дългогодишен наш член на сайта,и борец за правата на малцинствата.
От името на Ръководствота на сайта желаем много здраве,късмет на семейството на нашата Дилмана. :D .
Благодарим ви за толерантноста и защитата на малцинствата в чужбина с исторически факти,филми,история на преселниците ни главно турци,помаци,евреи.....!  Успех.Поздрав от сайта ни.

https://www.youtube.com/watch?v=304mywDzN_w
 

   От Ръководството на сайта!

Nazmi:



През 2012 година Даниела Горчева бе победител за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията”.

На 20 май 2016г в Прага Дилмана получи награда отново.
От Facebook днес -цитат Даниела Горчева-" Да се похваля, че вчера получих наградата на фонд 13 века България за принос в разпространението на българската култура".
www.pomak.eu- Честито и поздравления! :D
  Заслужена награда за труда ви! Един незабравим спомен за емигрантите с ваше участие.Благодарим!]https://www.youtube.com/watch?v=WR7X_JRT-TM







Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version